С чествания и военни ритуали в цялата страна ще бъде

С празнувания и военни ритуали в цялата страна ще бъде почетена паметта на поета – бунтовник Христо Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България.

Тази година се навършват 150 години от Априлското въстание и героичната крах на Христо Ботев и неговата чета на връх Околчица.

На историческия връх ще се организира обичайното всенародно поклонение пред паметника на революционера. В столицата от 11:30 часа пред бюст-паметника на Ботев в Борисовата градина ще се организира тържествена гала. Традиционно в 12:00 часа сиренните системи ще бъдат задействани в продължение на 2 минути.

През 1876 година 205 млади момчета слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с боязън целуват родната земя. Окриля ги светлата концепция да се борят за свободата на Отечеството си, задушено в петвековния терор на Османската империя.

Воевода на четата е 28-годишният поет-революционер Христо Ботев, за който любовта към родината е над всичко. " Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави " - уверен е той.

Разпределени на групи, Ботевите четници се качват на австрийския транспортен съд " Радецки " от разнообразни румънски пристанища по Дунав. Предрешени като градинари, те укриват оръжието и въстаническите облекла в сякаш градинарските сандъци. Когато наближават българския бряг, Ботев принуждава капитана да смъкна въстаниците при Козлодуй.

Предстоят им тежки преходи и сражения. Надеждата на поета да възпламени искрата в сърцата на родолюбивите българи и да ги поведе в борба за избавление на България угасва на 1 юни (20 май по остарял стил). Тогава, след тежък пердах във Врачанския Балкан, на мръкване един изстрел покосява Ботев.

След гибелта на Ботев главата му е отрязана, а останките му остават захвърлени на бойното поле. Четири дни по-късно локален пастир на име Вълчо Учиндолски събира това, което е останало от тялото на революционера. Увива останките в личната си връхна дреха и скрито ги придвижва до пещера край манастира „ Света Троица “ във Врачанския Балкан.

Там, на към 70 метра от пещерата, той ги погребва, с цел да ги защищити от поругаване.

Така един елементарен български пастир прави последната работа към индивида, трансформирал се в знак на българската независимост.

След гибелта на Христо Ботев част от неговите четници са хванати и убити край Ритлите. Главите на някои от тях са отсечени и разнасяни като предизвестие към локалното население.

Когато шествието доближава до Скравена, жителите на селото правят нещо, което ще остане вечно в българската история. Те съумяват да изплатят черепите на 10 от четниците, измиват ги, увиват ги в платно и скрито ги погребват в двора на локалната черква.

Така стартира историята на костницата в Скравена – едно от най-свещените места, свързани с Ботевата чета. И до през днешния ден там се пазят черепите на 10 Ботеви четници, съхранени с помощта на смелостта и родолюбието на локалните хора.

Паметта за саможертвата на Ботев и неговите приятели остава толкоз мощна в целия Орханийски край, че през 1934 година град Орхание е преименуван на Ботевград.

Малко градове носят името на човек. Още по-малко са тези, които го носят поради паметта към неговите герои.

Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година - връх в освободителните битки на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване провокира необятен интернационален отзив и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 година

Днес Ботев е измежду най-обичаните ни национални герои, оставили светла следа в съзнанието на генерации българи. А гениалната му лирика и буйната му журналистика са скъпи на всеки от нас.

Точно в 12 часа всяка година сирени ни приканват към едноминутно безмълвие в цялата страна.