С Борисов, Пеевски, Цацаров, с цялата тази система от пози,

С Борисов, Пеевски, Цацаров, с цялата тази система от пози, фейкове и зависимости, България не може да се надява нито на Шенген, нито на Еврозоната, нито на отлепване от дъното. Който е имал илюзии да огледа обратно - минаха осем години. Това време е било задоволително да се прояви всичко, на което Борисов е бил кадърен. Няма различен да е управлявал повече в изпълнителната власт. Тогава, през 2009 година, имахме илюзии за смяна, през днешния ден имаме истината.

С тези хора няма нито промени, нито битка с корупцията, нито очаквания.

Колкото и да произведем като ново благосъстояние, като нова сила, като нови очаквания, то ще бъде откраднато, ще бъде " преразпределено " благодарение на тяхната страна. Ако не напълно, то най-малко в степен да ни обезсърчи и да стартираме да се ненавиждаме, че се помиряваме.

Колкото и деца да се родят, като пораснат ще се погнусят от несправедливостта, от лъжата и покварата и ще изоставен. Ще избягат. Без да се обръщат.

Какво значение има дали сте десни или леви, русофили или русофоби, жители или селяни, предприемачи или безработни, когато общия ни дом - България - умира. Не, не, управленците - те са окей.

Онзи ден се върнах " на село " - там където минаваше цялото лято като деца. Няма никой. Всички ни деца, внуци, сестри, братя БЯГАТ.

За тази България приказвам, тъй като друга няма. Другото по жълтите павета и заведенията за хранене е абстракция, която може да намерите на всички места по света.

Като човек, който се занимава професионално с проблемите на еми- и ими- грацията мога да Ви кажа неутешителната новина - напусналите няма да се върнат. Не поради разликата в приходите, това е най-малкия проблем. Вече имаме дефицит на работна ръка, заплатите ще се покачат. У нас можеш да имаш съпоставим със западния стандарт на живот с два пъти по-малки доходи.

Но това, което не се трансформира или се трансформира към по-лошо е отсъствието на правдивост, на ред и сигурност, на почитание и съблюдаване на закона, на обикновен морал в ръководството. Осем години по-късно е ясно като бяп ден ние не съкратяваме дистанцията и не се движим към Европа, а към автокрациите и свръхкорумпираните системи на ръководство, към това което с цялостно съображение може да се назова РЕЖИМ, примитивно осъвременен Живков. Нищо повече. При това разнообразни негови версии, всички са показани в Парламента.

Неговите внуци и правнуци Ви убеждават, че сте пропуснали да забележите " достолепията " му.

На това място държавното управление ще регистрира триумфи, растеж на млеконадоя или на Брутният вътрешен продукт, спад на инфлацията, непоклатимост на лв., а пропагандистите ще го усилят до самолетни децибели. Но от това нищо няма да се промени.

И в основата е единодушието ни да поносим и да бягаме, когато би трябвало да се борим.
И в този момент виждаме, че ни готвят следващия " министър председател ", следващия " основен прокурор ", следващия " Пеевски ", следващата " ГЕРБ " - пред очите ни. Дори не се крият.

И отново бягаме и пием. Пием и бягаме, търкаме билети на щастието, гледаме реалити шоу.

Казвам Ви, няма разлика с наркоманите, постоянно си получаваме дозата.

Докато един ден тръгнем в последния си път. А в същина сме умрели доста по-рано.
Не ми харесва. Ще го трансформира, най-малко себе си. Каквото и да ми коства.

Илиян Василев
Блог