С болка и прискърбие констатирам за пореден път, че дори

" С болежка и огорчение установявам за следващ път, че даже в кръговете на властта, а и в част от обществото, битуват късопаметни и промити мозъци. Ако приемем изказванието, че през годините 1935-1943 България е еднолично ръководена от Цар Борис ІІІ, то дали нашите евреи щяха да бъдат избавени без експлицитната воля на Царя? Този въпрос задава в особено изказване Симеон Сакскобургготски в отговор на многочислените запитвания за какво не е участвал на възпоменанието, отдадено на спасяването на българските евреи.

При съществуването на неоспорими обстоятелства, документи и впрочем, неспоменаването на името на Цар Борис ІІІ като определящ фактор за спасението, сочи за обезценка на актуалната ценностна система, разяснява Сакскобургготски.

В деня, в който си прощаваме взаимно, несъмнено, прощавам това незнание, само че няма да не помни оскърблението към паметта на татко ми. През тези години единствено той като държавен глава посмя да се опълчи на Хитлер, с цел да опази нашите сънародници от еврейско родословие. Куражът му тогава, даже с риск за неговия живот, се признава и уважава по света. ", декларира в умозаключение Сакскобургготски.