Празникът на горнооряховския суджук в парк Градска градина“ продължава и днес
С богата фолклорна стратегия, димящи скари и доста въодушевление стартира празникът на горнооряховския суджук в парк „ Градска градина “. И през днешния ден продължава 12-ото издание на празника на сурово-пушения деликатес, трансформирал се в непокътнатата кулинарна марка на Горна Оряховица. Преди няколко века, в желанието си да запазят месото, горнооряховци измислят рецепта за консервация. За положителното изсушаване и високото качество на суджука са нужни удобен климат, характерни въздушни течения и бяла мухъл, които са присъщи за горнооряховския край.
Горнооряховският суджук е първият български хранителен артикул, който през 2011 година беше вписан в Европейския указател на предпазените географски названия. Право да го създават имат единствено три локални компании. В досегашните издания на празника са изядени над 15 тона суджук.
Тази година празникът е под мотото „ Горнооряховски суджук, който вкуси, той престава да се муси “. Над 5000 поданици на Горна Оряховица и посетители на града се стекоха в съботния ден в парк „ Градска градина “, с цел да послушат фолклорна музика и да похапнат суджук. Горнооряховци си тачат деликатеса:
Горнооряховци обичаме да си ядем суджука с другари и с копнеж. Суджукът се употребява единствено с биричка. Всеки споделя, че си има загадка рецепта. Някои поставят мащерка, други слаган разнообразни работи, всичко е въпрос на усет и на подправки. Горнооряховският суджук би трябвало да отлежава на проветриво място. Суджук се пече на добре разгорена скара и с копнеж и след това се употребява според кой с каквото обича да разрежда – с бира или с бяло винце. Горнооряховският суджук е знак на града и той е желан не инцидентно през десетилетия, епохи. Има задоволително хора, които го харесват и го тачат и не престават да развиват традициите му в производството и в потреблението му.
Легендите описват, че рецептата за суджука е донесена в Горна Оряховица от епирците или днешните албанци, които са пристигнали като преселници през XIV-XV век. Има у други митове, споделя шефът на Историческия музей в Горна Оряховица Пламен Мадемов:
Една от най-популярните митове е обвързвана с Атанас Буров и чешките индустриалци, които идват тук да построят захарната фабрика, тогава най-голямата на Балканите. Чешките бизнесмени са държали да бъде построена на ново поле, където няма промишленост. Атанас Буров, нашият почетен жител, горнооряховец, им е заречен, че Горна Оряховица е подобаваща за това. Когато идват в Горна Оряховица, с цел да видят, внезапно виждат Горна Оряховица, обхваната от пушек, пешаци, като някакъв Манчестър. И те му споделят: Господин Буров, вие ни измамихте! Тук кипи промишленост в Горна Оряховица. Той умерено погледнал часовника си и споделил: Господа, просто моите съграждани закусват горнооряховски суджук на скара.
Празникът на сурово-пушения деликатес, създаден единствено от говеждо месо, беше открит от министъра на земеделието и храните Румен Порожанов, която съобщи:
Първите писмени сведения за продукта са от далечната 1538 А през 1861 година суджукът на горнооряховския производител и търговец е отличен с орден на интернационалното ревю в град Торино, Италия. Регистрацията на горнооряховския суджук като предпазено географско напътствие се основава на характерностите на продукта, неразривно свързани с природно-климатичните условия в Горна Оряховица, характерния способ на произвеждане, излъчен посредством знанията и уменията на локалните майстори колбасари и на положителната известност на продукта, поддържана на пазара в течение на доста години.
Само три компании от Горна Оряховица имат право да създават суджука, носещ името на града. Деликатесът е добре прочут и зад граница, изясни Иван Стефанов, шеф на една от компаниите производителки:
Нашите артикули се изследват в Германия в лаборатории и дават отговор на всички индикатори, които сме показали в самата документи за правене на горнооряховския суджук. Кои са продуктите, от които се прави този деликатес? Основно е говеждото месо 100 % и натурални подправки. В него няма никакви стабилизатори, няма Е-та, за които в последно време се прекалено много се приказва. Една съществена фалшификация за зреенето на продукта е българската захар, която употребяваме, и българската селитра. При изсушаването на продукта от 100 кг месо получаваме 50 кг подготвен артикул, където влагата е доста малко, водното наличие е доста ниско. Къде ядат горнооряховски суджук? Изнасяме за много европейски страни. Много изнасяме за Германия, за Холандия, за Дания, Англия.
Горнооряховският суджук значи вековна традиция в международен мащаб. През 2014 година в града си направиха и музей на суджука. Горна Оряховица към този момент гледа към 13-ото издание на празника. Кметът Добромир Добрев съобщи:
Тази година за първи път с партньорството на Министерството на земеделието и храните, с Държавна фирма „ Земеделие “ и Асоциацията на месопреработвателите, те са наши сътрудници, надяваме се с тяхно подпомагане и разпространение в цялата страна на разнообразни конференции, тъй като се снима и филм, този празник да придобие по-голямо национално значение и този деликатес да стане нещо като народен празник. Това ни е упоритостта.
Празникът на горнооряховския суджук в парк „ Градска градина “ продължава и през днешния ден.
в звуковия файл можете да чуете репортажа на Здравка Маслянкова
Горнооряховският суджук е първият български хранителен артикул, който през 2011 година беше вписан в Европейския указател на предпазените географски названия. Право да го създават имат единствено три локални компании. В досегашните издания на празника са изядени над 15 тона суджук.
Тази година празникът е под мотото „ Горнооряховски суджук, който вкуси, той престава да се муси “. Над 5000 поданици на Горна Оряховица и посетители на града се стекоха в съботния ден в парк „ Градска градина “, с цел да послушат фолклорна музика и да похапнат суджук. Горнооряховци си тачат деликатеса:
Горнооряховци обичаме да си ядем суджука с другари и с копнеж. Суджукът се употребява единствено с биричка. Всеки споделя, че си има загадка рецепта. Някои поставят мащерка, други слаган разнообразни работи, всичко е въпрос на усет и на подправки. Горнооряховският суджук би трябвало да отлежава на проветриво място. Суджук се пече на добре разгорена скара и с копнеж и след това се употребява според кой с каквото обича да разрежда – с бира или с бяло винце. Горнооряховският суджук е знак на града и той е желан не инцидентно през десетилетия, епохи. Има задоволително хора, които го харесват и го тачат и не престават да развиват традициите му в производството и в потреблението му.
Легендите описват, че рецептата за суджука е донесена в Горна Оряховица от епирците или днешните албанци, които са пристигнали като преселници през XIV-XV век. Има у други митове, споделя шефът на Историческия музей в Горна Оряховица Пламен Мадемов:
Една от най-популярните митове е обвързвана с Атанас Буров и чешките индустриалци, които идват тук да построят захарната фабрика, тогава най-голямата на Балканите. Чешките бизнесмени са държали да бъде построена на ново поле, където няма промишленост. Атанас Буров, нашият почетен жител, горнооряховец, им е заречен, че Горна Оряховица е подобаваща за това. Когато идват в Горна Оряховица, с цел да видят, внезапно виждат Горна Оряховица, обхваната от пушек, пешаци, като някакъв Манчестър. И те му споделят: Господин Буров, вие ни измамихте! Тук кипи промишленост в Горна Оряховица. Той умерено погледнал часовника си и споделил: Господа, просто моите съграждани закусват горнооряховски суджук на скара.
Празникът на сурово-пушения деликатес, създаден единствено от говеждо месо, беше открит от министъра на земеделието и храните Румен Порожанов, която съобщи:
Първите писмени сведения за продукта са от далечната 1538 А през 1861 година суджукът на горнооряховския производител и търговец е отличен с орден на интернационалното ревю в град Торино, Италия. Регистрацията на горнооряховския суджук като предпазено географско напътствие се основава на характерностите на продукта, неразривно свързани с природно-климатичните условия в Горна Оряховица, характерния способ на произвеждане, излъчен посредством знанията и уменията на локалните майстори колбасари и на положителната известност на продукта, поддържана на пазара в течение на доста години.
Само три компании от Горна Оряховица имат право да създават суджука, носещ името на града. Деликатесът е добре прочут и зад граница, изясни Иван Стефанов, шеф на една от компаниите производителки:
Нашите артикули се изследват в Германия в лаборатории и дават отговор на всички индикатори, които сме показали в самата документи за правене на горнооряховския суджук. Кои са продуктите, от които се прави този деликатес? Основно е говеждото месо 100 % и натурални подправки. В него няма никакви стабилизатори, няма Е-та, за които в последно време се прекалено много се приказва. Една съществена фалшификация за зреенето на продукта е българската захар, която употребяваме, и българската селитра. При изсушаването на продукта от 100 кг месо получаваме 50 кг подготвен артикул, където влагата е доста малко, водното наличие е доста ниско. Къде ядат горнооряховски суджук? Изнасяме за много европейски страни. Много изнасяме за Германия, за Холандия, за Дания, Англия.
Горнооряховският суджук значи вековна традиция в международен мащаб. През 2014 година в града си направиха и музей на суджука. Горна Оряховица към този момент гледа към 13-ото издание на празника. Кметът Добромир Добрев съобщи:
Тази година за първи път с партньорството на Министерството на земеделието и храните, с Държавна фирма „ Земеделие “ и Асоциацията на месопреработвателите, те са наши сътрудници, надяваме се с тяхно подпомагане и разпространение в цялата страна на разнообразни конференции, тъй като се снима и филм, този празник да придобие по-голямо национално значение и този деликатес да стане нещо като народен празник. Това ни е упоритостта.
Празникът на горнооряховския суджук в парк „ Градска градина “ продължава и през днешния ден.
в звуковия файл можете да чуете репортажа на Здравка Маслянкова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ