С близо десет процента дял от производството на електроенергия в

...
С близо десет процента дял от производството на електроенергия в
Коментари Харесай

Ядрени отпадъци на склад чакат погребване. А защо да не е рециклиране?

С близо 10 % дял от производството на електрическа енергия в света през 2024 година и над 70 години действие, нуклеарните централи по света се произвели 430 хиляди тона отработено гориво, от които към две трети остават на склад, сочат данните на Агенцията по нуклеарна сила. В Европа (с изключение на Русия и Словакия) над 60 000 тона отработено нуклеарно гориво се съхраняват, по-голямата част от които във Франция.

Все още никоя страна в света няма надълбоко геоложко вместилище за отработено нуклеарно гориво в употреба. Финландия е единствената страна, която сега построява непрекъснато вместилище за този най-опасен тип нуклеарни боклуци. Освен Финландия, единствено Швеция и Франция де факто са определили местонахождение на вместилище за високоактивни боклуци. Съединени американски щати ръководят пилотен план за уединяване на боклуци. Това вместилище обаче се употребява единствено за дългоживеещи трансуранови боклуци от нуклеарни оръжия, а не за отработено нуклеарно гориво от търговски реактори.

Така провокациите с погребването на този тип боклуци са доста, а в последните години на тях стартира да се гледа като на запас за преработване.

Българската АЕЦ " Козлодуй " да вземем за пример разполага с 4500 касети с отработено нуклеарно гориво (ОЯГ) на склад, които би трябвало да бъдат извозени за преправка и смаляването им до остъклени високо радиоактивни боклуци в Русия, само че от 2022 година това не се е случвало поради войната в Украйна. Реално обаче те могат да се трансфорат от задължение в ново гориво. Такава опция има във Франция и още в края на 2022 година френската " Фраматом ", която идната есен би трябвало да стартира да доставя аналогово на досегашното съветско гориво за единия от работещите в АЕЦ " Козлодуй " блокове,. Решение в тази посока обаче не е взето, макар че държавната проектостратегия за ОЯГ (отлежаваща втора година на трупчета) планува опцията да се подписа контракт за преправка на употребяваното гориво в страна член на Евросъюза. Дори непосредствено е записан разновидността след 2030 година да се извозват касетите във Франция.
Как се вадят уранът и плутоният от употребяваните касети
Там се намира заводът " Орано ла Хаг ", който е измежду главните играчи в света при преработването на отработеното нуклеарно гориво. Процесът продължава 10 години. След като роботи извадят употребяваните пръти те търпят петгодишна вана, последвана от втора баня в разтвор от азотна киселина за нарязаното към този момент на дребни части гориво. Там нуклеарният материал се разтваря и най-после 96% от материала - 95% уран и 1% е плутоний, са подготвени за преправка. Серия от комплицирани химични интервенции трансформират уранът в уранил нитрат, а плутоният става плутониев оксид, с цел да се употребява за произвеждане на свежо гориво, наречено MOКС – смесени оксиди на уран и плутоний – с цел да се понижат потребностите от натурален уран с 25%. Междувременно уранът се съхранява като стратегически ресурс в очакване на наново обогатяване. Останалите минимални боклуци се остъкляват. Те обаче са с доста висока радиоактивност.

 Хранилището за употребявани касети в АЕЦ " Козлодуй "

Основният клиент на " Орано ла Хаг " е " Електрисите де Франс ", която предава там употребяваното гориво от своите 58 реактора във Франция. Там обаче се преработва гориво и от Германия, Швейцария, Белгия, Италия и Холандия, както и от Австралия, Китай и Япония.
Колко отработени касети отлежават в " Козлодуй " и каква модифицирана суровина имаме в Русия
От въвеждането през 1974 година на първия от общо шестте си блока, АЕЦ " Козлодуй " е произвела хиляди касети с отработено нуклеарно гориво (ОЯГ). Около 8500 броя от тях към този момент са изпратени за преправка и предпазване в съветския цех " Маяк " по силата на контракт с съветската компания ТВЕЛ. Използваните до влизането на България в Европейски Съюз на 1 януари 2007 година касети остават в Русия, а изгорените след тази дата касети и получените от тях остъклени високо радиоактивни боклуци би трябвало да се върнат в страната за дълготрайно погребение.

Още по тематиката
6 октомври 2024 08:23 Получените при преработката на отработеното нуклеарно гориво в Русия делящи се материали (изотопи на урана и плутония) остават благосъстоятелност на България и се съхраняват там до поискването им. Страната ни в действителност разполага със обилни ресурси делящ се материал, които се съхраняват в Русия и могат да се употребяват за правене на новаторско свежо нуклеарно гориво за в бъдеще, написа в неприетата още тактика. Не излиза наяве обаче какви са тези количества, за разлика от остъклените, които би трябвало да приемем назад. Става въпрос за връщането на към 1006 тона тежки метали. Те са получени от извозеното до 2021 година употребявано гориво от четирите дребни реактора ВВЕР-440, които бяха затворени през 2002 и 2006 г, и от работещите и през днешния ден два ВВЕР-1000.
На площадката на АЕЦ " Козлодуй " към момента има близо 4500 касети с ОЯГ, съхранявани в приреакторните басейни, където обаче могат да се държат до пет години, тъй като другояче ще корозира металът на горивните пръти, както и в хранилищата за мокро и изсъхнало предпазване на отработено гориво. По-голямата част от намиращите се " на склад " нуклеарни боклуци са от затворените реактори, над 1600 касети са от експлоатираните хилядници.
Капацитетът за предпазване може да се изчерпи през 2032 година
Заради войната на Русия в Украйна, от 2022 година нуклеарната централа не е изпращала за преправка касети с употребявано гориво. Ако това продължи още дълго време, потребният потенциал на хранилището за мокро предпазване на отработено гориво ще се запълни през 2032 година Това постанова не по-късно от 2030 година да бъде разширено хранилището за изсъхнало предпазване, което да поеме над 700 касети от ВВЕР-1000. Това би осигурило до 2040 година буферен потенциал за употребата на двата работещи блока.

Още по тематиката
12 май 2025 20:55 В отговор на въпрос на Mediapool от АЕЦ " Козлодуй " оповестиха, че са подхванали нужните стъпки за разширение на хранилището за изсъхнало предпазване на отработено нуклеарно гориво, само че не обясниха какво значи това – направени ли са проекти, има ли публични поръчки за увеличението на потенциала, какво ще коства това на нуклеарния оператор.
Така все още няма изясненост какво да се прави с възходящото ОЯГ в България.

Миналото лято тогавашният енергиен министър на страната Владимир Малинов разгласи, че се изследват на отработеното нуклеарно гориво на АЕЦ " Козлодуй " в четири страни – Финландия, Швеция, Франция и Швейцария, където се работи по въвеждането в употреба на подземни складове. Оттогава обаче тематиката не е повдигана.
Никой не желае боклуци в задния си двор
В безспорен застой са и изследванията на вероятни терени за създаване на сходно вместилище в страната. Преди много години са правени разбори на геоложки структури в Северна България, само че политиците се опасяват да издигнат по-сериозно тематиката, защото се притесняват от гражданско неодобрение - никой не желае даже битови боклуци в " задния си двор ", камо ли нуклеарни.

Иначе, планове в плана за актуализация на тактиката за нуклеарните боклуци дават сумата от 2.5 милиарда евро като базова оценка за създаване на надълбоко геоложко вместилище в България. Капацитет и експлоатационни разноски не са посочени.

Засега решение на казуса с преработката на ОЯГ няма, а неговите размери ще нарастват със скорост от 84 касети годишно, които се вадят от двата ВВЕР-1000. При употребата им – надлежно до 2047 и 2051 година, се чака към сегашните насъбрани в басейните и хранилищата боклуци да влязат още над 2400 касети.
А те ще порастват, в случай че се построят новите два реактора
Към тях обаче ще се прибави и употребяваното гориво от работата на плануваните два нови реактора на площадката на АЕЦ " Козлодуй " по технологията AP-1000 на американската компания " Уестингхаус ". Въвеждането в употреба на първия от двата блока е планувано за 2034-2035 година, в случай че въпреки всичко бъде взето финално капиталово решение и индикативният график се съблюдава.
Производителят на този вид реактори дава средногодишно произвеждане на 29 тона тежък метал в ОЯГ. При период на употреба на възможните две нови нуклеарни уреди от 60 години, това значи към 2600 тона тежки метали в ОЯГ, регистрират в Министерството на енергетиката.
Проблеми с крайното предпазване на нуклеарните боклуци обаче има и в редица други европейски страни с атомни електроцентрали.
В Испания план за предпазване е спрян
Испания, която експлоатира седем нуклеарни блока, към момента няма настоящо централизирано оборудване за краткотрайно предпазване, макар че построяването му е утвърдено още през 2004 година във Вилар де Каняс (Куенка). Проектът е спрян заради политически, правни и териториални разногласия. Междувременно през 2024 година испанското държавно управление удостовери проект за затваряне на всички свои атомни електроцентрали сред 2027 и 2035 година Това обаче не трансформира обстоятелството, че би трябвало да се решат проблемите със съществуващото отработено нуклеарно гориво от активността на реакторите ѝ. Става въпрос за насъбрани 5 хиляди метрични тона уран в употребявани касети.

В Румъния, където действа АЕЦ " Черна вода ", съхранението на радиоактивни боклуци и отработено нуклеарно гориво сега не е предмет на публичен спор и не съставлява проблем, който буди безпокойствие у публичното мнение.
План в доста начална фаза за погребение и в Румъния
Използваните касети от двата реактора на румънската електроцентрала се съхраняват дълготрайно в междинно изсъхнало вместилище откакто най-малко шест години са престояли в специфичния охладителен басейн на всеки реактор. В сухото вместилище може да стои до 50 години, както това се преви и в АЕЦ " Козлодуй ".

Още по тематиката
7 юни 2021 13:13 Съгласно Националната тактика за безвредно ръководство на отработено нуклеарно гориво и радиоактивни боклуци, създадена от Агенцията по нуклеарна сила на Румъния, има проекти за създаване на нови дефинитивни складове. Освен такова за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци) в Салини, област Добруджа, покрай атомната електроцентрала " Черна вода ", което се чака да проработи през 2028 година, се възнамерява и надълбоко геоложко вместилище за високоактивни боклуци. Предвижда се то да е на дълбочина от почти 500–1000 метра, само че планът към момента е във етапа на изследване на площадката. Целта е дълготрайна изолираност посредством естествени и инженерни бариери. Временни складове и в Чехия
Сходно на България и Румъния е ситуацията и в Чехия, където работят две атомни електроцентрали - по-старата " Дуковани " от 1980-те години и по-младата " Темелин " от 1990-те години. Отработеното нуклеарно гориво и от двете попада във " краткотрайни складове " навръх площадките на електроцентралите. Това са покрити халета, където горивото се съхранява в специфични двустенни контейнери с живот 60 години. След това би трябвало да се претрупа. Все още обаче не се транспортира на никое място.

Планът на държавното управление е да се построи дефинитивно надълбоко вместилище и сега се избира сред четири- пет авансово проучени разновидността.

Още по тематиката
9 юли 2018 08:48 Общините наоколо до възможните места за вместилище оне желаят да го има там и се пробват да се защитят по всевъзможен вероятен метод. Ядрената сила обаче има съвсем избавителен облик в чешкото общество и това даже се ускори след съветската инвазия в Украйна. Натискът от политическите партии и необятната общност върху нейното развиване е голям, тъй че е евентуално съпротивата на общините по отношение на окончателното вместилище в последна сметка да пробие.
Що се отнася до времевия небосвод, началото на употребата на хранилището сега е планувано за 2050 година

Реално все още множеството нуклеарни оператори отсрочват намирането на извънредно решение за своето отработено гориво с вярата напредналите технологии и новаторски подходи да дадат своя принос за това. Рециклирането обаче сигурно е част от " изчистването " на стотиците хиляди употребявани касети, лежащи по хранилища, и превръщането им в ново гориво.


Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие. По нея са работили:Владислава Пеева, Mediapool.bg (България), Lola García-Ajofrín, El Confidencial (Испания), Claudia Pîrvoiu, Hotnews (Румъния) и Petr Jedlička, Denik Referendum (Чехия).
Източник: mediapool.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР