Отбелязваме 150 години от създаването на Българската екзархия
С благословението на Св. Синод през днешния ден Българската Православна черква и целокупният православен български народ ще означи 150-годишнината от възобновяване на самостоятелна Българска черква, в качеството ѝ на Българска екзархия, която поставя основи и за възобновяване на исконното право на патриаршество, което имала църквата ни още от 10 век, сподели за Българска телеграфна агенция архимандрит Исаак, клирик във Видинската епархия.
С благословението на Св. Синод на БПЦ ще бъде маркирана тази годишнина с молебен и камбанен звън от всички православни храмове.
"След рухването на България под турско иго, българският народ епохи търпеливо чакал момента, в който да възвърне своето право на държавна и църковна самостоятелност. Пътят не бил лек, нито пък неусетен. Духовните водачи като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и други, съхранявайки историята на своите предшественици, и книжовно дело на последния български патриарх Евтимий Търновски, издигнали факела на народностно съзнание за жертвено служение на Църква, жанр и Родина, описа архимандрит Исаак. В резултат на църковно-народните битки, които траяли десетилетия в процеса на Възраждането, на 28 февруари 1870 година бил публикуван султански ферман за основаване на Българската екзархия. Ферманът на Абдул Азис определил структурата на Българската черква - Българска екзархия, като за решаването на църковните въпроси отговарял Св. Синод во главе с предстояващ екзарх.
Караянчева ще взе участие в тържественото честване на 150-ата годишнина от основаването на Българската екзархия
"Възстановената Българска православна черква, в качеството ѝ на Българска екзархия, сплотява още повече нашите предшественици в делото за избавление. Получавайки самостоятелна черква, българският народ получава и по този начин мечтаната опора, а това обновява силите му и го укрепва, усилва вярата му, вследствие на което идва и дълго чаканото Освобождение на България, което се случва и с жертвената подготвеност и помощ на братския съветски народ. В годините на съществуването на Българската екзархия църквата ни е изправена пред съществени тествания, само че без значение от това тя с старание поставя усърдие в укрепването на българското духовно, културно и просветно дело, в построяването и обновяването на храмове, манастири и учебни заведения, както и в организирането на българско национално самоуправление ", означи архимандрит Исаак.
На 16 февруари 1872 година е определен бележитият свещеник Антим Първи за Български екзарх. В историята ни Екзарх Антим Първи се явява освен изтъкнат нравствен лидер, само че и национален лидер - ръководител на Учредителното заседание в Търново и Първото Велико Народно заседание. Както за Българската черква, по този начин и за държавната власт екзарх Антим е колосална персона. По време на петвековното иго той написа до Санкт-Петербургския митрополит Исидор да ходатайства пред съветския император за освобождението на поробения български народ, споделя архимандрит Исаак..
Името на екзарх Антим е трайно обвързвано с Видин. Видинчани могат да се гордеят с това, че в страниците на българската история е изписано името на Антим Първи, който в даденото му от Бога време и в битността му на свещеник, се явява освен български екзарх, само че и видински митрополит. Като нравствен лидер и митрополит на Видин екзарх Антим стартира своята дейна активност за възобновяване на самостойна Българска православна черква. Такова е било желанието на православния български народ, такова е било и неговото предпочитание. Ние, видинчани, несъмнено свързваме, и то с съображение, оповестяването на Българската екзархия с името на Антим Първи. Известно е, че той точно във Видин в едно от богослуженията в остарялата черква "Св. Димитър " не загатва за първи път името на цариградския патриарх, означи архимандрит Исаак.
С избирането му на 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 година за Български екзарх, стартира новият живот на самостоятелната към този момент Българска черква. Антим Първи бива свален по време на Априлското въстание от екзархийския си пост, тъй като застава на страната на народа, като разказва башибозушките кланета в Перущица и Батак. Той написа и писмо до съветския император Александър Втори, с което го моли да се застъпи за България. Като огромен нравствен овчар Антим Първи се потвърждава и по време на Сръбско-българската война, когато отхвърля да напусне Видин, като споделя, че трупът на пастира е там, където е трупът на неговите духовни рожби.
Видин е обвързван и с огромната дарителска акция на Антим Първи.Той подарява доста средства за построяването на новия храм "Св. Димитър ", както и за така наречен зелено учебно заведение в града. Дарява даже кръста си с диамантите и короната, описа архимандрит Исаак.
С благословението на Св. Синод на БПЦ ще бъде маркирана тази годишнина с молебен и камбанен звън от всички православни храмове.
"След рухването на България под турско иго, българският народ епохи търпеливо чакал момента, в който да възвърне своето право на държавна и църковна самостоятелност. Пътят не бил лек, нито пък неусетен. Духовните водачи като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и други, съхранявайки историята на своите предшественици, и книжовно дело на последния български патриарх Евтимий Търновски, издигнали факела на народностно съзнание за жертвено служение на Църква, жанр и Родина, описа архимандрит Исаак. В резултат на църковно-народните битки, които траяли десетилетия в процеса на Възраждането, на 28 февруари 1870 година бил публикуван султански ферман за основаване на Българската екзархия. Ферманът на Абдул Азис определил структурата на Българската черква - Българска екзархия, като за решаването на църковните въпроси отговарял Св. Синод во главе с предстояващ екзарх.
"Възстановената Българска православна черква, в качеството ѝ на Българска екзархия, сплотява още повече нашите предшественици в делото за избавление. Получавайки самостоятелна черква, българският народ получава и по този начин мечтаната опора, а това обновява силите му и го укрепва, усилва вярата му, вследствие на което идва и дълго чаканото Освобождение на България, което се случва и с жертвената подготвеност и помощ на братския съветски народ. В годините на съществуването на Българската екзархия църквата ни е изправена пред съществени тествания, само че без значение от това тя с старание поставя усърдие в укрепването на българското духовно, културно и просветно дело, в построяването и обновяването на храмове, манастири и учебни заведения, както и в организирането на българско национално самоуправление ", означи архимандрит Исаак.
На 16 февруари 1872 година е определен бележитият свещеник Антим Първи за Български екзарх. В историята ни Екзарх Антим Първи се явява освен изтъкнат нравствен лидер, само че и национален лидер - ръководител на Учредителното заседание в Търново и Първото Велико Народно заседание. Както за Българската черква, по този начин и за държавната власт екзарх Антим е колосална персона. По време на петвековното иго той написа до Санкт-Петербургския митрополит Исидор да ходатайства пред съветския император за освобождението на поробения български народ, споделя архимандрит Исаак..
Името на екзарх Антим е трайно обвързвано с Видин. Видинчани могат да се гордеят с това, че в страниците на българската история е изписано името на Антим Първи, който в даденото му от Бога време и в битността му на свещеник, се явява освен български екзарх, само че и видински митрополит. Като нравствен лидер и митрополит на Видин екзарх Антим стартира своята дейна активност за възобновяване на самостойна Българска православна черква. Такова е било желанието на православния български народ, такова е било и неговото предпочитание. Ние, видинчани, несъмнено свързваме, и то с съображение, оповестяването на Българската екзархия с името на Антим Първи. Известно е, че той точно във Видин в едно от богослуженията в остарялата черква "Св. Димитър " не загатва за първи път името на цариградския патриарх, означи архимандрит Исаак.
С избирането му на 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 година за Български екзарх, стартира новият живот на самостоятелната към този момент Българска черква. Антим Първи бива свален по време на Априлското въстание от екзархийския си пост, тъй като застава на страната на народа, като разказва башибозушките кланета в Перущица и Батак. Той написа и писмо до съветския император Александър Втори, с което го моли да се застъпи за България. Като огромен нравствен овчар Антим Първи се потвърждава и по време на Сръбско-българската война, когато отхвърля да напусне Видин, като споделя, че трупът на пастира е там, където е трупът на неговите духовни рожби.
Видин е обвързван и с огромната дарителска акция на Антим Първи.Той подарява доста средства за построяването на новия храм "Св. Димитър ", както и за така наречен зелено учебно заведение в града. Дарява даже кръста си с диамантите и короната, описа архимандрит Исаак.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ