С баба често си говорим в съня ми. Тя ми

С баба постоянно си приказваме в съня ми. Тя ми припомня мъдростите, които знае за живота.

- Сълзите построяват индивида! - споделя. Поплачи си снощи сама, а на сутринта стани два пъти по-силна! “

Чудя се по какъв начин е допустимо душата ти да гори, а да ставаш по-силен?! А тя ми дава отговор:

- Ти по този начин или другояче си по-силна в сравнение с си мислиш! Сълзите единствено ще ти оказват помощ, чадо, да изкараш туй неприятното, гнилото дето се е натрупало там. Мене слушай!

Плачи снощи - без непознати очи да те гледат! Излей всичко, па след това си легни - поспи!

А на сутринта стани, измий си очите и се усмихни! Будна си! Жива си! Здрава си!

Друго не ти би трябвало, чадо, имаш себе си, помни ти си си най-нужна! Облечи си облеклата, обуй си обувките и върви самоуверено напред с усмивка! И помни: не давай на различен да види нещо по-различно в теб от усмивката ти! Хората са зли, чадо, завистливи, усетят ли уязвимост в теб там ще те нападат. Усмивката за на открито сълзите за у дома! Не го забравяй!

- Бабо, от кое място знаеш толкоз доста неща? - възхитявам се.

- От живота чадо, той ме учеше всеки ден! Хайде в този момент продължавай да спиш!
Утре ще си два пъти по-силна нищо, че мен ме няма - в никакъв случай не го забравяй!

- Добре бабо. Липсваш ми! Лека нощ!

Автор: " Сън ", Виктория Стоянова