От бедна и изостанала страна до една от най-богатите в света
С ъс своята територия от едвам 160 кв. км. и население от към 40 000 души, Лихтенщайн е една от най-малките страни освен в Европа, само че и в света. Въпреки своите скромни размери, тя може да се похвали с дълга история, изпълнена с забавни обстоятелства.
Лихтенщайн през вековете
Археологическите находки демонстрират, че на територията на Лихтенщайн е имало хора още през ранната Каменна ера. През 15 година прочие Хр. идват римляните, а по-късно регионът попада под контрола на франките. Графство Шеленберг и графство Вадуц били част от Свещената Римска империя, а в края на 17-и и началото на 18-и век локалните владетели задлъжнели доста и били принудени да стартират да продават своите земи. Княз Йохан Адам от династията Лихтенщайн купил през 1699 година първо Шеленберг, а през 1712 година и Вадуц. През 1719 година тези територии били оповестени за наследствено имперско княжество от император Карл VI, с което бил приет суверенитетът на Лихтенщайн.
in 1719 Holy Roman Emperor - Charles VI created the principality of Liechtenstein by combining the county of Vaduz and the Seigneury of Schellenberg
— Footnotes of History Podcast (@fohpodcast)
В продължение на дълги години страната остава бедна и изостанала. Това се трансформира в средата на 19 век, когато Лихтенщайн подписва митнически съюз с Австрия. По този метод бил комплициран завършек на икономическата изолираност, в която се намирала дребната страна. След края на Първата международна война Лихтенщайн стартира развой по доближаване с Швейцария и даже вкарва швейцарския франк като валута. Експерти прибавят, че измежду главните аргументи за възхода на Лихтенщайн през 20 век са и въвеждането на доста ниски налози и спазването на строга банкова загадка.
Страна без войска
Лихтенщайн може да се похвали с едно в действителност впечатляващо достижение – страната съумява да резервира своя неутралитет по време на двете Световни войни. В интерес на истината последният спор, в който е взела участие дребната европейска страна, е Австро-Пруската война от 1866 година (през 1868 година Лихтенщайн разпуска своята войска, защото няма задоволително средства, с цел да я поддържа. Оттогава на процедура страната не разполага със лични въоръжени сили). Всъщност, „ взела участие “ не е най-точната дума. Страната изпратила единствено 80 бойци, които по този начин и не се присъединили в нито едно стълкновение. Освен това се счита, че в Лихтенщайн се завърнали 81 души – с един повече, в сравнение с отпътували. Как се е случило това? Категорични доказателства в поддръжка на това изказване няма, само че съгласно някои източници италиански или австрийски боец, изгубил своя дом, изискал да се причисли към армията на Лихтенщайн и след това заживял там.
In 1866, Liechtenstein sent out an army of 80 men to participate in the Austro-Prussian War. They came back with 81 men, suffering no casualties and having made one friend along the way.
— Historic.ly (@historic_ly)
Жените в политиката
Жените в Лихтенщайн дълго време не можели да гласоподават. След като въпросът бил поставян три пъти на референдум (и трите пъти предлагането било отхвърляно), те получили опцията да упражняват правото си на глас едвам през 1984 година Две години по-късно на дамите било позволено и да се кандидатират за присъединяване в изборите. Днес министър председател на страна е Даниел Риш, а в състава на неговото държавно управление (което се състои от общо четирима министри) има три дами – Сабине Монауни, Доминик Хаслер и Грациела Марок-Вахтер.
Продължителен териториален спор
След края на Втората международна война Чехословакия конфискувала територия, принадлежаща на кралското семейство на Лихтенщайн под претекста, че тя в действителност била част от победената Германия. Въпросната територия (която е към 10 пъти по-голяма от самия Лихтенщайн) се състои най-вече от гори и аграрни площи в Моравия, само че в нея има и няколко замъка. След разпадането на Чехословакия, Чехия предложи на Лихтенщайн да върне парцелите (но не и териториите, на които те са разположени), само че дребната европейска страна отхвърли тази оферта. Освен това, в продължение на дълги години тя отхвърляше да признае Чехия и Словакия за самостоятелни страни. Край на териториалния спор постави принц Ханс-Адам Втори през 2009 година, когато разгласи, че Лихтенщайн към този момент няма искания към Чехия и Словакия и възвърне дипломатическите връзки с тях.
During the 17th & 20th centuries, the ruling dukes of Liechtenstein transformed their domains in southern Moravia into a striking landscape.
Today, the Lednice-Valtice landscape is home to some of the Czech Republic’s most enchanting castles & gardens
Лихтенщайн през вековете
Археологическите находки демонстрират, че на територията на Лихтенщайн е имало хора още през ранната Каменна ера. През 15 година прочие Хр. идват римляните, а по-късно регионът попада под контрола на франките. Графство Шеленберг и графство Вадуц били част от Свещената Римска империя, а в края на 17-и и началото на 18-и век локалните владетели задлъжнели доста и били принудени да стартират да продават своите земи. Княз Йохан Адам от династията Лихтенщайн купил през 1699 година първо Шеленберг, а през 1712 година и Вадуц. През 1719 година тези територии били оповестени за наследствено имперско княжество от император Карл VI, с което бил приет суверенитетът на Лихтенщайн.
in 1719 Holy Roman Emperor - Charles VI created the principality of Liechtenstein by combining the county of Vaduz and the Seigneury of Schellenberg
— Footnotes of History Podcast (@fohpodcast)
В продължение на дълги години страната остава бедна и изостанала. Това се трансформира в средата на 19 век, когато Лихтенщайн подписва митнически съюз с Австрия. По този метод бил комплициран завършек на икономическата изолираност, в която се намирала дребната страна. След края на Първата международна война Лихтенщайн стартира развой по доближаване с Швейцария и даже вкарва швейцарския франк като валута. Експерти прибавят, че измежду главните аргументи за възхода на Лихтенщайн през 20 век са и въвеждането на доста ниски налози и спазването на строга банкова загадка.
Страна без войска
Лихтенщайн може да се похвали с едно в действителност впечатляващо достижение – страната съумява да резервира своя неутралитет по време на двете Световни войни. В интерес на истината последният спор, в който е взела участие дребната европейска страна, е Австро-Пруската война от 1866 година (през 1868 година Лихтенщайн разпуска своята войска, защото няма задоволително средства, с цел да я поддържа. Оттогава на процедура страната не разполага със лични въоръжени сили). Всъщност, „ взела участие “ не е най-точната дума. Страната изпратила единствено 80 бойци, които по този начин и не се присъединили в нито едно стълкновение. Освен това се счита, че в Лихтенщайн се завърнали 81 души – с един повече, в сравнение с отпътували. Как се е случило това? Категорични доказателства в поддръжка на това изказване няма, само че съгласно някои източници италиански или австрийски боец, изгубил своя дом, изискал да се причисли към армията на Лихтенщайн и след това заживял там.
In 1866, Liechtenstein sent out an army of 80 men to participate in the Austro-Prussian War. They came back with 81 men, suffering no casualties and having made one friend along the way.
— Historic.ly (@historic_ly)
Жените в политиката
Жените в Лихтенщайн дълго време не можели да гласоподават. След като въпросът бил поставян три пъти на референдум (и трите пъти предлагането било отхвърляно), те получили опцията да упражняват правото си на глас едвам през 1984 година Две години по-късно на дамите било позволено и да се кандидатират за присъединяване в изборите. Днес министър председател на страна е Даниел Риш, а в състава на неговото държавно управление (което се състои от общо четирима министри) има три дами – Сабине Монауни, Доминик Хаслер и Грациела Марок-Вахтер.
Продължителен териториален спор
След края на Втората международна война Чехословакия конфискувала територия, принадлежаща на кралското семейство на Лихтенщайн под претекста, че тя в действителност била част от победената Германия. Въпросната територия (която е към 10 пъти по-голяма от самия Лихтенщайн) се състои най-вече от гори и аграрни площи в Моравия, само че в нея има и няколко замъка. След разпадането на Чехословакия, Чехия предложи на Лихтенщайн да върне парцелите (но не и териториите, на които те са разположени), само че дребната европейска страна отхвърли тази оферта. Освен това, в продължение на дълги години тя отхвърляше да признае Чехия и Словакия за самостоятелни страни. Край на териториалния спор постави принц Ханс-Адам Втори през 2009 година, когато разгласи, че Лихтенщайн към този момент няма искания към Чехия и Словакия и възвърне дипломатическите връзки с тях.
During the 17th & 20th centuries, the ruling dukes of Liechtenstein transformed their domains in southern Moravia into a striking landscape.
Today, the Lednice-Valtice landscape is home to some of the Czech Republic’s most enchanting castles & gardens
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ