Апостол Дянков, WWF: България да предоговори затварянето на повечето въглищни мощности преди 2030 г. при най-добрите възможни условия с ЕС
С Апостол Дянков, старши специалист " Климат и сила " беседва за опциите за превъзмогване на климатичната рецесия в България в сянката на срещата в Глазгоу предходната седмица. Г-н Дянков, кои остават отворените тематики за идната среща за климата в Египет другата година? Това, което следва като работа идната година: Приемането на научните отчети на междуправителствения панел за климатичните промени IPCC - работни групи II (адаптация) и III (смекчаване) и систематизирания Оценъчен отчет 6, до идващия септември, като публикуването на тези отчети, в които учените дават своята оценка за нужните дейности по смекчаването и акомодацията постоянно е придружено с остра политически полемика. Уточняване на финансирането за разрастващите се страни, като от една страна е нужно да се компенсира забавянето за обезпечаването на 100-те милиарда, от друга би трябвало да се посочи процеса по какъв начин тези средства да се активизират, изключително във връзка с Фонда за акомодацията. Вземането на решения за съответно деяние до 2030 година, по отношение на потребността да се съкратят излъчванията с 45% по отношение на 2010 година, което е контрактувано в този момент, само че следва страните да подадат своите “подсилени” задължения до идната среща.
В новото Споразумение е записано, че средствата за разрастващите страни се удвояват. Какво значи това и каква е връзката с 100 милиарда $, които би трябвало всяка година би трябвало да отделят богатите страни? Какво в действителност се споразумяха страните за финансирането акомодацията към климатичните промени? Какво не се споразумяха? В признатите текстове () страните се регистрира забавянето и дефицитите при набирането на финансирането, което е показано от показания на срещата, се регистрира, че към 2018 година, от развитите към разрастващите се страни са предоставени 51.8 милиарда $, а годишното нарастване на средствата по отношение на предходния 2-годишен отчет е 2.7%. Решението регистрира, че някои страни към този момент са удвоили своето финансиране за разрастващите се страни и изисква/requests (в т. 9) останалите страни да усилят финансирането си доста, като балансират средствата за намаляване и акомодация. Като цяло не се дава твърда дата и ангажимент, с изключение на, че тази работна група и развой би трябвало да завърши своята работа до 2027 година Като ще има нови цели и преразглеждане по време на климатичните срещи през 2022, 2024 и 2026 година, с молба председателството на COP27 в Египет да провежда идващото разискване. Догодина ще бъде направен и специфичен отчет, който да оцени напредъка по задачата след актуалната среща. Какви са работещите механизми, които би трябвало да вкарат страните? Основното условие е да се усили упоритостта за декарбонизация до 2030 година, като Споразумението изисква/requests от страните да “преразгледат и подсилят” своите климатични задължения до края на 2022 година, за осъществяване от задачата от 1.5 градуса C, и потребността от редуциране на световните излъчвания с 45% до 2030 г. Има и още едно приканване/”urge” към страните, които към момента не са подали свои дълготрайни задължения за декарбонизация доникъде на века, да го създадат допустимо най-скоро. Развитите страни са “приканени” да удвоят климатичното финансиране за разрастващите се страни, за реализиране на задачата за 100 милиарда годишно. Приети са процедурни промени в метода на докладването на излъчванията в годишните инвентаризации NIR, документите за национално избрания принос NDC, за да се унифицира метода, по който се регистрират съкращенията на излъчванията и финансовия принос на страните. Уточнени са нови правила за отчитане на прозрачността при докладването по член 13 на Парижкото съглашение, който планува двугодишно отчитане (BTR доклади), като към този момент се включва и акомодацията. Първите такива отчети ще бъдат подадени към 2024 година, с година по-късно от в началото плануваното. Финализирани са разпоредбите за осъществяване и отчитане световната инвентаризация на осъществяването на задачите (Global stocktake), която се прави на 5-години и следва да бъде направена през 2023 година, като са конкретизирани изходните данни, които ще бъдат събрани. Държавите ще би трябвало да отчетат и да работят също по този начин за понижаване на половото неравноправие (gender gap), в осъществяване на Gender Action Plan, както във връзка с плануваните ограничения и вложения, по този начин и във връзка с представителството на дами в самия развой на UNFCCC конвенцията. Въглищата за първи път се появиха в документ на COP, само че в последния миг Индия предложи текст, който разяснява не преустановяване ерата на въглищата, а понижаване потреблението на въглища? Защо това се случи в последния ден на срещата? Според доста анализатори, Индия е употребена като групов “жив щит” от други страни, които са договорили “по-умерена” позиция за въглищата - понижаване, а не преустановяване, само че не биха излезли намерено с имената си (конкретно се тиражира, че е имало диалози сред Индия, Съединени американски щати, Китай, Англия и ЕС). В историята на COP срещите постоянно се случва упоритостите да бъдат “разводнявани” по време на яростните полемики в заключителните часове, само че в Глазгоу битката беше доста жестока и от двете страни и в последна сметка споменаването на изкопаемите горива и уговорката за “phasе down” на въглищата и “phase out” на дотациите остана във финалния GCP документ, за всеобщо облекчение, защото имаше боязън, че и това ще отпаднe. В предварителните версии на документа, които бяха оповестени дни и часове по-рано нямаше неизясненост. Някои от страните ще кажат това е триумф, тъй като въпреки всичко сме на равнища под 2 градуса по Целзий по повод ограничението на температурата, за какво би трябвало да се бърза? Защо се основава чувство за неотложност? Както е посочено във финалното съглашение, излезлият това лято отчет на Работна група I на Междуправителствения панел за изменението на климата (IPCC) ясно маркира, че задачата от 1.5 градуса е императивна, от позиция на усъвършенстваното схващане на учените за рисковете от надхвърлянето на тази цел, което може да се случи още през 2030-те години и да докара до пагубни и неконтролируеми промени. По тази причина се одобри и новия фокус върху парниковия газ метан, чието съкращавене може да докара до по-скоростно смъкване на излъчванията с цел да се ограничи риска от или интервала на прехвърлянето на 1.5 градуса стопляне. Така че чувството за неотложност е основано върху новите научни данни за резултатите и рисковете, които бяха чудесно комуникирани на срещата от Йохан Рокстром и други учени от IPCC, а и видени онлайн от бедствията, които наблюдавахме това лято. Също е значимо да се означи, че единствено най-оптимистичните прогнози за резултата от новите политически упоритости на страните (ако всички те бъдат изпълнение) слагат стоплянето под 2 градуса (1.8) като по-вероятния сюжет е за планувано стопляне при осъществяване на новите заложени задължения от към, доста над безвредния предел, разпознат от учените. Разбира се, всичко ще зависи от спомагателното укрепване на тези задължения през идната година и тяхното следващо осъществяване. Как новите съглашения засягат България? България като част от Европейски Съюз ще би трябвало да способства за общата заложена цел от редуциране на излъчванията с 55%, само че и да даде своя принос във връзка с всички самостоятелни и групови цели за докладване на осъществяването, оценка на рисковете и прозрачността и други, разказани нагоре. Вероятно задачите ни за въглищна енергетика до 2040 година са изцяло несъвместими с мечтаната обща траектория на редуциране на излъчванията в Европейски Съюз, като по-скоро страната ни ще търси да предоговори затварянето на множеството въглищни мощности преди 2030 година при най-хубавите вероятни условия с Европейски Съюз. В същото време до неотдавна заявяваната позиция на България за развиването на изкопаемия газ като преходно гориво също ще би трябвало да бъде преразгледана, в светлината на новия фокус за редуциране на парниковия газ метан и спомагателното стягане на кранчето на дотациите за въглеродни горива, постановено от съглашението. Вероятно към момента незадължаващите задължения, произлизащи от това ще бъдат затегнати следващата година. Как неналичието на нови съглашения ще повлияят на България? Липсата на доста съответни задължения е единствено мъртвило пред стихия, защото те най-вероятно ще дойдат в интензивен ход след срещата следващата година, по тази причина в случай че не предприемем ограничения в този момент - да вземем за пример преразглеждане на Националния проект енергетика и климат, приемане на дълготрайната тактика за декарбонизация на всички стопански браншове и съответните проекти за нисковъглеродни вложения, подкрепени от структурно финансиране от всички налични европейски принадлежности, забавянето ще ни коства доста в стопански и обществен проект. Нужно е да преглеждаме уговорката за климатична-неутралност като наложителен и основополагащ за нашата страна и като основа за развиване и промени за реализиране на успеваемост и изпреварващо развиване във всички браншове. Необходимо е също по този начин да вършим доста повече във връзка с акомодацията. Макар и уговорката за прекъсване на обезлесяването в световния юг да не ни касае непосредствено, рисковете от горски пожари, загуба на гори от стихии и вредители,но също продължителните засушавания и доста намалелите и неравномерни превалявания, разпознати за нашия район значат, че би трябвало да вложим доста старания, с цел да може да приспособяваме екосистемите, както и да спрем загубата на биоразнообразие от климатичната рецесия, а преди всичко е устойчивото ръководство на водите, и запазване и запазване на всички водни източници, като би трябвало да акцентираме на решения основани на природата, в случай че желаеме този запас да остане наличен и покриващ всички потребности, както на хората, по този начин и на екосистемите Само Европейски Съюз ли има действителни ограничения за битка с климатичните промени действително и какъв образец могат да вземат останалите страни от Съюза? Лъжовна ли е политиката на Европейски Съюз в битката с климатичните промени в случай, че не е измежду най-големите емитери? Преди срещата видяхме, че (от Китай и Индия до Саудитска Арабия) предложиха по-амбициозни NDC задължения, като Европейски Съюз е измежду водачите в съкращаването на излъчванията за 2030 година, което е най-важният приоритет сега. Общо и макар напредъка си, Европейският съюз като стопански блок е измежду най-големите източници на излъчванията, а излъчванията на глава от популацията в България не се разграничават съществено от междинните за Европейския съюз и са в действителност по-високи от някои от огромните страни членки, като да вземем за пример Италия, Испания и Франция (). Разбира се, тези числа маскират икономическото неравноправие вътре в страните, като най-богатите поданици на страните - без значение дали става въпрос за България, Франция или Индия, способстват доста повече, в сравнение с бедната част от популацията. Така, че климатичната политика за внезапно редуциране на Европейски Съюз е изцяло оправдана, само че тя би трябвало да вземе поради икономическото неравноправие и да потърси обществена правдивост, нещо което Европейски Съюз предлага чрез Механизма за обективен преход и разисквания Социален климатичен фонд на Европейски Съюз, в осъществяването на които България би трябвало да се включи интензивно. За информация - излъчванията на най-богатите 1% и 10% от международното население и междинните за Европейски Съюз и България излъчвания, междинните 40% и най-бедните 50% (данни на Оксфам и Евростат).
В новото Споразумение е записано, че средствата за разрастващите страни се удвояват. Какво значи това и каква е връзката с 100 милиарда $, които би трябвало всяка година би трябвало да отделят богатите страни? Какво в действителност се споразумяха страните за финансирането акомодацията към климатичните промени? Какво не се споразумяха? В признатите текстове () страните се регистрира забавянето и дефицитите при набирането на финансирането, което е показано от показания на срещата, се регистрира, че към 2018 година, от развитите към разрастващите се страни са предоставени 51.8 милиарда $, а годишното нарастване на средствата по отношение на предходния 2-годишен отчет е 2.7%. Решението регистрира, че някои страни към този момент са удвоили своето финансиране за разрастващите се страни и изисква/requests (в т. 9) останалите страни да усилят финансирането си доста, като балансират средствата за намаляване и акомодация. Като цяло не се дава твърда дата и ангажимент, с изключение на, че тази работна група и развой би трябвало да завърши своята работа до 2027 година Като ще има нови цели и преразглеждане по време на климатичните срещи през 2022, 2024 и 2026 година, с молба председателството на COP27 в Египет да провежда идващото разискване. Догодина ще бъде направен и специфичен отчет, който да оцени напредъка по задачата след актуалната среща. Какви са работещите механизми, които би трябвало да вкарат страните? Основното условие е да се усили упоритостта за декарбонизация до 2030 година, като Споразумението изисква/requests от страните да “преразгледат и подсилят” своите климатични задължения до края на 2022 година, за осъществяване от задачата от 1.5 градуса C, и потребността от редуциране на световните излъчвания с 45% до 2030 г. Има и още едно приканване/”urge” към страните, които към момента не са подали свои дълготрайни задължения за декарбонизация доникъде на века, да го създадат допустимо най-скоро. Развитите страни са “приканени” да удвоят климатичното финансиране за разрастващите се страни, за реализиране на задачата за 100 милиарда годишно. Приети са процедурни промени в метода на докладването на излъчванията в годишните инвентаризации NIR, документите за национално избрания принос NDC, за да се унифицира метода, по който се регистрират съкращенията на излъчванията и финансовия принос на страните. Уточнени са нови правила за отчитане на прозрачността при докладването по член 13 на Парижкото съглашение, който планува двугодишно отчитане (BTR доклади), като към този момент се включва и акомодацията. Първите такива отчети ще бъдат подадени към 2024 година, с година по-късно от в началото плануваното. Финализирани са разпоредбите за осъществяване и отчитане световната инвентаризация на осъществяването на задачите (Global stocktake), която се прави на 5-години и следва да бъде направена през 2023 година, като са конкретизирани изходните данни, които ще бъдат събрани. Държавите ще би трябвало да отчетат и да работят също по този начин за понижаване на половото неравноправие (gender gap), в осъществяване на Gender Action Plan, както във връзка с плануваните ограничения и вложения, по този начин и във връзка с представителството на дами в самия развой на UNFCCC конвенцията. Въглищата за първи път се появиха в документ на COP, само че в последния миг Индия предложи текст, който разяснява не преустановяване ерата на въглищата, а понижаване потреблението на въглища? Защо това се случи в последния ден на срещата? Според доста анализатори, Индия е употребена като групов “жив щит” от други страни, които са договорили “по-умерена” позиция за въглищата - понижаване, а не преустановяване, само че не биха излезли намерено с имената си (конкретно се тиражира, че е имало диалози сред Индия, Съединени американски щати, Китай, Англия и ЕС). В историята на COP срещите постоянно се случва упоритостите да бъдат “разводнявани” по време на яростните полемики в заключителните часове, само че в Глазгоу битката беше доста жестока и от двете страни и в последна сметка споменаването на изкопаемите горива и уговорката за “phasе down” на въглищата и “phase out” на дотациите остана във финалния GCP документ, за всеобщо облекчение, защото имаше боязън, че и това ще отпаднe. В предварителните версии на документа, които бяха оповестени дни и часове по-рано нямаше неизясненост. Някои от страните ще кажат това е триумф, тъй като въпреки всичко сме на равнища под 2 градуса по Целзий по повод ограничението на температурата, за какво би трябвало да се бърза? Защо се основава чувство за неотложност? Както е посочено във финалното съглашение, излезлият това лято отчет на Работна група I на Междуправителствения панел за изменението на климата (IPCC) ясно маркира, че задачата от 1.5 градуса е императивна, от позиция на усъвършенстваното схващане на учените за рисковете от надхвърлянето на тази цел, което може да се случи още през 2030-те години и да докара до пагубни и неконтролируеми промени. По тази причина се одобри и новия фокус върху парниковия газ метан, чието съкращавене може да докара до по-скоростно смъкване на излъчванията с цел да се ограничи риска от или интервала на прехвърлянето на 1.5 градуса стопляне. Така че чувството за неотложност е основано върху новите научни данни за резултатите и рисковете, които бяха чудесно комуникирани на срещата от Йохан Рокстром и други учени от IPCC, а и видени онлайн от бедствията, които наблюдавахме това лято. Също е значимо да се означи, че единствено най-оптимистичните прогнози за резултата от новите политически упоритости на страните (ако всички те бъдат изпълнение) слагат стоплянето под 2 градуса (1.8) като по-вероятния сюжет е за планувано стопляне при осъществяване на новите заложени задължения от към, доста над безвредния предел, разпознат от учените. Разбира се, всичко ще зависи от спомагателното укрепване на тези задължения през идната година и тяхното следващо осъществяване. Как новите съглашения засягат България? България като част от Европейски Съюз ще би трябвало да способства за общата заложена цел от редуциране на излъчванията с 55%, само че и да даде своя принос във връзка с всички самостоятелни и групови цели за докладване на осъществяването, оценка на рисковете и прозрачността и други, разказани нагоре. Вероятно задачите ни за въглищна енергетика до 2040 година са изцяло несъвместими с мечтаната обща траектория на редуциране на излъчванията в Европейски Съюз, като по-скоро страната ни ще търси да предоговори затварянето на множеството въглищни мощности преди 2030 година при най-хубавите вероятни условия с Европейски Съюз. В същото време до неотдавна заявяваната позиция на България за развиването на изкопаемия газ като преходно гориво също ще би трябвало да бъде преразгледана, в светлината на новия фокус за редуциране на парниковия газ метан и спомагателното стягане на кранчето на дотациите за въглеродни горива, постановено от съглашението. Вероятно към момента незадължаващите задължения, произлизащи от това ще бъдат затегнати следващата година. Как неналичието на нови съглашения ще повлияят на България? Липсата на доста съответни задължения е единствено мъртвило пред стихия, защото те най-вероятно ще дойдат в интензивен ход след срещата следващата година, по тази причина в случай че не предприемем ограничения в този момент - да вземем за пример преразглеждане на Националния проект енергетика и климат, приемане на дълготрайната тактика за декарбонизация на всички стопански браншове и съответните проекти за нисковъглеродни вложения, подкрепени от структурно финансиране от всички налични европейски принадлежности, забавянето ще ни коства доста в стопански и обществен проект. Нужно е да преглеждаме уговорката за климатична-неутралност като наложителен и основополагащ за нашата страна и като основа за развиване и промени за реализиране на успеваемост и изпреварващо развиване във всички браншове. Необходимо е също по този начин да вършим доста повече във връзка с акомодацията. Макар и уговорката за прекъсване на обезлесяването в световния юг да не ни касае непосредствено, рисковете от горски пожари, загуба на гори от стихии и вредители,но също продължителните засушавания и доста намалелите и неравномерни превалявания, разпознати за нашия район значат, че би трябвало да вложим доста старания, с цел да може да приспособяваме екосистемите, както и да спрем загубата на биоразнообразие от климатичната рецесия, а преди всичко е устойчивото ръководство на водите, и запазване и запазване на всички водни източници, като би трябвало да акцентираме на решения основани на природата, в случай че желаеме този запас да остане наличен и покриващ всички потребности, както на хората, по този начин и на екосистемите Само Европейски Съюз ли има действителни ограничения за битка с климатичните промени действително и какъв образец могат да вземат останалите страни от Съюза? Лъжовна ли е политиката на Европейски Съюз в битката с климатичните промени в случай, че не е измежду най-големите емитери? Преди срещата видяхме, че (от Китай и Индия до Саудитска Арабия) предложиха по-амбициозни NDC задължения, като Европейски Съюз е измежду водачите в съкращаването на излъчванията за 2030 година, което е най-важният приоритет сега. Общо и макар напредъка си, Европейският съюз като стопански блок е измежду най-големите източници на излъчванията, а излъчванията на глава от популацията в България не се разграничават съществено от междинните за Европейския съюз и са в действителност по-високи от някои от огромните страни членки, като да вземем за пример Италия, Испания и Франция (). Разбира се, тези числа маскират икономическото неравноправие вътре в страните, като най-богатите поданици на страните - без значение дали става въпрос за България, Франция или Индия, способстват доста повече, в сравнение с бедната част от популацията. Така, че климатичната политика за внезапно редуциране на Европейски Съюз е изцяло оправдана, само че тя би трябвало да вземе поради икономическото неравноправие и да потърси обществена правдивост, нещо което Европейски Съюз предлага чрез Механизма за обективен преход и разисквания Социален климатичен фонд на Европейски Съюз, в осъществяването на които България би трябвало да се включи интензивно. За информация - излъчванията на най-богатите 1% и 10% от международното население и междинните за Европейски Съюз и България излъчвания, междинните 40% и най-бедните 50% (данни на Оксфам и Евростат).
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ