Д-р Брънзалов: Ако искаме европейско здравеопазване, не може да имаме балканско финансиране
С анекса към НРД 2023-2025 се вкарва СМС или вайбъра уведомяване за оказано лекуване на пациентите и по тази причина при хоспитализация ще се изисква телефон на пациента или негов легален представител. Това заяви пред БНР ръководителят на БЛС доктор Николай Брънзалов във връзка дадения от Събора на Лекарския съюз мандат за сключване на анекса.
„ Тук желая дебело да подчертая, че мнението на БЛС е, че това е незадоволително. Пациентът би трябвало интензивно да взе участие в контрола и той би трябвало не да бъде уведомяване, а да верифицира посредством телефон или вайбър или каквото и да се вкара, с цел да може той да удостоверява, че получава здравна грижа в каквото и да е лечебно заведение. Това е доста дребна крачка напред спрямо задачата, която би трябвало да бъде реализирана, а точно интензивно и превантивно присъединяване на пациента в надзор на медицинските дейности. За това упорства БЛС, който не е надзорен орган, само че дава оферти на контролните органи, които демонстрират безспорна устойчивост по отношение на това наше предложение “, изясни доктор Брънзалов.
По думите му е доста по-удобно политически да се приказва „ лекарите точат касата “, само че с верификацията ще стане ясно, че това, което лечебните заведения в България са направили и правят, е фактически, а това ще значи, че българското държавно управление и българската страна не може да обезпечат съответно опазване на здравето за българския народ. „ Нуждите на обществото са непокрити от страна на страната “, безапелационен беше ръководителят на БЛС.
Д-р Брънзалов заяви, че в анекса се дава приоритет на детското опазване на здравето както в първичната, по този начин и в профилираната извънболнична помощ. Сред останалите промени в първичната извънболнична помощ се слага акцент върху наблюдението на полиморбидните пациенти -тези, които имат повече хронични болести. При медико-диагностичните действия, акцентът е покачване на цените предпочитано в образната диагностика.
„ Акценти има и в микробиологията, патоанатомията, само че не бих споделил, че са задоволителни. По отношение на болничната помощ, нарастване на бюджета там е единствено с 240 милиона, по отношение на заплатените средства през предходната година, тъй като, знаете, 146 милиона в предходната година, които не можаха да се разплатят по лечебните заведения за болнична помощ, би трябвало да се заплатят с бюджета за 2025-та година. И заради повода, че остатъка от 94 милиона нарастване не е задоволителен да се усилят цените на клиничните пътеки, за жалост, там няма никакви нараствания на цените на клиничните пътеки. Дебат може да има по този въпрос “, сподели доктор Брънзалов.
В отговор на въпрос по какъв начин може да бъде изменена структурата на бюджета на НЗОК, тъй че парите да не отиват за хоспитализации, а за предварителна защита, доктор Брънзалов сподели, че БЛС от дълго време е дало своите оферти, само че е нужно цялостно подпомагане от Министерството на здравеопазването. „ Немалка част от клиничните пътеки могат да станат амбулаторни процедури. И тези амбулаторни процедури да се правят в извънболничната помощ. 80% от хоспитализациите в Съединени американски щати са за един ден. Ние би трябвало да използваме положителните практики, дали сме нашите оферти. За да стартира този развой, това изисква смяна в българската нормативна уредба. Именно в Наредба 9 на Министерство на здравеопазването всичките логаритми и кодове, които са част от клиничните пътеки, надлежно от амбулаторните процедури, би трябвало да се рационализират. А някой от тях да се трансформират. За да стане факт, трудът ще бъде грамаден, ние обаче с нашите специалисти сме подготвени да се включим, с цел да може да се рационализира въпросната разпоредба, с цел да намалеят хоспитализациите, а тези, които фактически би трябвало да бъдат осъществени и би трябвало да бъдат за по-кратък период. За тези обаче, които постановат по-дълго лекуване, също би трябвало да се поработи, с цел да може тези заболели да бъдат долекувани съответно и да продължат лекуването си в домашни условия “, сподели той.
Д-р Брънзалов добави, че всичко е въпрос на точни логаритми, само че с този бюджет който сега разполагаме, е доста песимистичен по отношение на реализирането на какъвто и тип политика в болничната помощ. „ Тази година няма да имаме нарастване на нито една клинична пътека или процедура, а в същия миг се прибавят нови. Да, медицина се развива. Има нови болести, които подлежат на болнично лекуване, само че по какъв начин да има нови действия при закрепен, не повишен, бюджет? За всяка една активност в обществото и услуга, и здравната не прави изключение, желаеме три неща - да е налична, да е евтина и да е качествена. Но с цел да се реализира това нещо, би трябвало да има безусловно действителен, разумен синхрон сред трите. При състояние, че едното куца, то се отразява неизбежно и на останалите две “, безапелационен беше той и добави, че българските лекари са герои, щом с този бюджет реализират качество на здравната услуга, сравнимо с това в другите европейски страни.
„ Ако желаеме европейско опазване на здравето, не може да имаме балканско финансиране “, сподели още доктор Брънзалов.
Той напомни, че един от разновидностите за по-добро финансиране на системата е увеличението на здравната вноска. „ В началото на здравната промяна беше заложено поетапно нарастване. Тя тогава започва от 6% като клиничните пътеки и действия бяха доста по-малко. Беше заложено да пораства през избран интервал от време до над 12%, като освен това състояние няма да има никакво доплащане в системата на опазването на здравето. През годините това нещо се не помни, само че ние го помним и ще го подсещаме. Не би трябвало да не помни българския народ, че един някогашен министър съвсем целият запас, от порядъка на 1,4 милиарда лева ги взе от запаса на НЗОК и никой не знае къде отидоха. Това са все неща, които някак си се изплъзват на обществото. Да, ние сме привикнали обществото да изисква повече от нас, само че в същия миг нашата услуга не може да бъде безвъзмездна. Това е едно от най-високо квалифицираните писания и действия, които се реализират по отношение на хората. Няма и хубаво, и качествено, и налично, и на ниска цена опазване на здравето на никое място по света. Трябва да се откри рационалния баланс, с цел да не се задъхва системата. А тя задъхва ли се, страда обществото. Това е нашето здраве “, приключи доктор Николай Брънзалов.
„ Тук желая дебело да подчертая, че мнението на БЛС е, че това е незадоволително. Пациентът би трябвало интензивно да взе участие в контрола и той би трябвало не да бъде уведомяване, а да верифицира посредством телефон или вайбър или каквото и да се вкара, с цел да може той да удостоверява, че получава здравна грижа в каквото и да е лечебно заведение. Това е доста дребна крачка напред спрямо задачата, която би трябвало да бъде реализирана, а точно интензивно и превантивно присъединяване на пациента в надзор на медицинските дейности. За това упорства БЛС, който не е надзорен орган, само че дава оферти на контролните органи, които демонстрират безспорна устойчивост по отношение на това наше предложение “, изясни доктор Брънзалов.
По думите му е доста по-удобно политически да се приказва „ лекарите точат касата “, само че с верификацията ще стане ясно, че това, което лечебните заведения в България са направили и правят, е фактически, а това ще значи, че българското държавно управление и българската страна не може да обезпечат съответно опазване на здравето за българския народ. „ Нуждите на обществото са непокрити от страна на страната “, безапелационен беше ръководителят на БЛС.
Д-р Брънзалов заяви, че в анекса се дава приоритет на детското опазване на здравето както в първичната, по този начин и в профилираната извънболнична помощ. Сред останалите промени в първичната извънболнична помощ се слага акцент върху наблюдението на полиморбидните пациенти -тези, които имат повече хронични болести. При медико-диагностичните действия, акцентът е покачване на цените предпочитано в образната диагностика.
„ Акценти има и в микробиологията, патоанатомията, само че не бих споделил, че са задоволителни. По отношение на болничната помощ, нарастване на бюджета там е единствено с 240 милиона, по отношение на заплатените средства през предходната година, тъй като, знаете, 146 милиона в предходната година, които не можаха да се разплатят по лечебните заведения за болнична помощ, би трябвало да се заплатят с бюджета за 2025-та година. И заради повода, че остатъка от 94 милиона нарастване не е задоволителен да се усилят цените на клиничните пътеки, за жалост, там няма никакви нараствания на цените на клиничните пътеки. Дебат може да има по този въпрос “, сподели доктор Брънзалов.
В отговор на въпрос по какъв начин може да бъде изменена структурата на бюджета на НЗОК, тъй че парите да не отиват за хоспитализации, а за предварителна защита, доктор Брънзалов сподели, че БЛС от дълго време е дало своите оферти, само че е нужно цялостно подпомагане от Министерството на здравеопазването. „ Немалка част от клиничните пътеки могат да станат амбулаторни процедури. И тези амбулаторни процедури да се правят в извънболничната помощ. 80% от хоспитализациите в Съединени американски щати са за един ден. Ние би трябвало да използваме положителните практики, дали сме нашите оферти. За да стартира този развой, това изисква смяна в българската нормативна уредба. Именно в Наредба 9 на Министерство на здравеопазването всичките логаритми и кодове, които са част от клиничните пътеки, надлежно от амбулаторните процедури, би трябвало да се рационализират. А някой от тях да се трансформират. За да стане факт, трудът ще бъде грамаден, ние обаче с нашите специалисти сме подготвени да се включим, с цел да може да се рационализира въпросната разпоредба, с цел да намалеят хоспитализациите, а тези, които фактически би трябвало да бъдат осъществени и би трябвало да бъдат за по-кратък период. За тези обаче, които постановат по-дълго лекуване, също би трябвало да се поработи, с цел да може тези заболели да бъдат долекувани съответно и да продължат лекуването си в домашни условия “, сподели той.
Д-р Брънзалов добави, че всичко е въпрос на точни логаритми, само че с този бюджет който сега разполагаме, е доста песимистичен по отношение на реализирането на какъвто и тип политика в болничната помощ. „ Тази година няма да имаме нарастване на нито една клинична пътека или процедура, а в същия миг се прибавят нови. Да, медицина се развива. Има нови болести, които подлежат на болнично лекуване, само че по какъв начин да има нови действия при закрепен, не повишен, бюджет? За всяка една активност в обществото и услуга, и здравната не прави изключение, желаеме три неща - да е налична, да е евтина и да е качествена. Но с цел да се реализира това нещо, би трябвало да има безусловно действителен, разумен синхрон сред трите. При състояние, че едното куца, то се отразява неизбежно и на останалите две “, безапелационен беше той и добави, че българските лекари са герои, щом с този бюджет реализират качество на здравната услуга, сравнимо с това в другите европейски страни.
„ Ако желаеме европейско опазване на здравето, не може да имаме балканско финансиране “, сподели още доктор Брънзалов.
Той напомни, че един от разновидностите за по-добро финансиране на системата е увеличението на здравната вноска. „ В началото на здравната промяна беше заложено поетапно нарастване. Тя тогава започва от 6% като клиничните пътеки и действия бяха доста по-малко. Беше заложено да пораства през избран интервал от време до над 12%, като освен това състояние няма да има никакво доплащане в системата на опазването на здравето. През годините това нещо се не помни, само че ние го помним и ще го подсещаме. Не би трябвало да не помни българския народ, че един някогашен министър съвсем целият запас, от порядъка на 1,4 милиарда лева ги взе от запаса на НЗОК и никой не знае къде отидоха. Това са все неща, които някак си се изплъзват на обществото. Да, ние сме привикнали обществото да изисква повече от нас, само че в същия миг нашата услуга не може да бъде безвъзмездна. Това е едно от най-високо квалифицираните писания и действия, които се реализират по отношение на хората. Няма и хубаво, и качествено, и налично, и на ниска цена опазване на здравето на никое място по света. Трябва да се откри рационалния баланс, с цел да не се задъхва системата. А тя задъхва ли се, страда обществото. Това е нашето здраве “, приключи доктор Николай Брънзалов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ