Защо Франция ще толерира оскърбления от африканците
„ С Алжир стигнахме до извънредно рискова точка “, споделят представители на френското управление. Стигна се до арести и закани за преустановяване на съглашения, с помощта на които африканците свободно идват във Франция, наводнявайки я с мигранти. Защо Париж ненадейно изпадна в спор с някогашната си колония, само че в последна сметка трябваше да обмисли и се съобрази за зависимостта си от нея?
Нещата за Франция са зле освен в връзките с Русия. Последните месеци също станаха сериозни за връзките сред Париж и неговата някогашна африканска колония Алжир. Поводът беше въпросът за противоречивата територия - Западна Сахара.
Съдейки по името, може да си помислите, че това е безплодна пустиня, в която няма какво да споделяте, само че Алжир и неговият марокански комшия въобще не мислят по този начин. По тъничък поврат на ориста две някогашни френски колонии се борят за права върху някогашна испанска колония, чийто интерес е освен в нейните фосфатни залежи, само че и в нейните богати на риба крайбрежни води.
В резултат на това към половин век се водят борби за Западна Сахара, както дипломатически, по този начин и напълно действителни. Де факто сега Мароко управлява към 80% от противоречивата територия, а останалата част се управлява от локални сепаратисти, подкрепяни от Алжир.
Разбира се, Мароко упорства цялата противоречива територия да му принадлежи и се съгласява единствено да й даде автономност. Алжир упорства Западна Сахара да бъде приета за самостоятелна. Съгласно съглашението за преустановяване на огъня от 1991 година трябваше да се организира референдум за самостоятелност. Той обаче по този начин и не се състоя, а връзките сред Алжир и Мароко станаха толкоз напрегнати, че през 2021 година страните скъсаха дипломатическите връзки.
Нещо повече, водещите западни сили се намесват в протичащото се. Така през лятото на 2024 година френският президент Еманюел Макрон обществено разгласи, че „ сегашното и бъдещето на Западна Сахара би трябвало да бъдат свързани с мароканската държавност “. Това мощно насърчи Мароко и разгневи Алжир.
Макрон даже разяснява, че „ По създание се оказа, че някогашната колониална мощ милостиво признава правата на една от някогашните си колонии в ущърб на ползите на другата си някогашна колония.
Не може да се каже, че Макрон е работил импулсивно или тъй като е проучил задълбочено въпроса за собствеността на Западна Сахара и е стигнал до своята присъда. Претенциите на Мароко бяха подкрепени за първи път от предходната администрация на Тръмп в подмяна на възстановяване на връзките сред локалните управляващи и Израел. Тогава внезапно испанците, някогашните притежатели на колонията, и най-после Макрон „ видяха светлината “.
Преди тази отстъпка връзките сред Франция и Мароко бяха доста хладни, само че, несъмнено, незабавно щом Макрон направи изказването си, ледът като по знамение се стопи. Но връзките на Франция с Алжир се утежниха изцяло - дотолкоз, че френските медии към този момент признават без никакво двусмислие, че страните претърпяват сериозна дипломатическа рецесия.
Проблемът се усложнява от обстоятелството, че макар сложните връзки - както в предишното, по този начин и в този момент - Алжир продължава да бъде един от главните снабдители на мигранти, а в действителност и на евтина работна ръка, без която френската стопанска система се задъхва.
Към 2023 година, съгласно формалната статистика, броят на мигрантите в страната възлиза на 10,7% от популацията, в това число тези, които са получили френско поданство. Почти половината от тях (47,7%) са родени в африкански страни, най-вече в Алжир (12,2% от всички мигранти). Хората от Мароко изостават единствено с половин %.
Много алжирци, даже тези, които към този момент са родени във Франция, към момента имат родственици, живеещи в Алжир. Намирайки се на френска територия, тези хора не престават да се интересуват живо от всичко, обвързвано с историческата им татковина.
В обществените медии това може да докара до разгорещени полемики, които са неодобрени от френското законодателство. Френските управляващи може да ви арестуват за това, в случай че видят в него апел / опрощение за тероризъм или обиди, учредени на вяра или народност. Алжир обаче следи деликатно и политическите изказвания.
Например, алжирският публицист Буалем Сансал, който живее във Франция, си спомня в изявление по какъв начин по времето на френското ръководство границите на Мароко са преначертани в интерес на Алжир и в действителност се изрича в интерес на Мароко. Веднага откакто отлетя за историческата си татковина, той беше задържан навръх летището, макар обстоятелството, че има и френско поданство. Всички опити на френските управляващи да спасят Сансал, остарял и не изключително здрав човек, не доведоха до нищо.
Успоредно с това френската полиция арестува няколко алжирци, живеещи във Франция, за подбудителство на ненавист в интернет. Сред тях беше и фамозния TikTok-eр, прочут под прякора Dualemn. Във Франция той беше наказан на депортация и изпратен със аероплан в Алжир, само че това не беше по този начин: алжирците отхвърлиха да го пуснат в страната и го изпратиха назад на същия ден, правейки френските управляващи да наподобяват смешни.
Французите не са склонни да се смеят на другите, само че не постоянно обичат и да им се смеят. Стигна се до такава степен, че министърът на правораздаването Жералд Дарманен предложи да се анулира междуправителственото съглашение от 2013 година, съгласно което алжирските чиновници имат право да идват във Франция и да остават там без виза, като се движат свободно из цялата страна. „ Да обидим ръководещата класа или нейното болшинство, което реши, че може да ни обиди... това ми се коства по-разумно, по-ефективно и може да се направи доста бързо “, сподели Дарманен.
„
– повтаря министърът на вътрешните работи Бруно Ретайо.
Изглежда, че с цел да се овладее Алжир, би било допустимо да се анулира не съглашението от 2013 година, което ще засегне най-много няколко хиляди души (според Дарманин), а споразуменията от 1968 година, които дават на алжирците обилни права на влизане във Франция и оставане на нейна територия.
От време на време Националното рали, партията на Марин льо Пен и Жордан Бардела, упорства за тяхното унищожаване, с цел да се постави завършек на господството на нежеланите мигранти. Неочаквано на 10 януари сходно искане насочи и предан макронист, някогашният френски министър председател Габриел Атал.
В устата му обаче сходна опасност звучи напълно друго, тъй като в случай че държавното управление предприеме такава стъпка, Алжир просто няма по какъв начин да избегне проблеми със личното си население, което няма къде другаде да отиде на работа.
Юристи обаче означават, че споразуменията от 1968 година са двустранни и не могат да бъдат анулирани едностранно. И най-важното, те са обвързани с Евианските съглашения, които сложиха завършек на френско-алжирската война, и е изцяло нежелателно да се пипат тези съглашения.
По отношение на Западна Сахара би трябвало да се означи още един колорит. Признаването от Макрон на правата на Мароко върху нея не в правно обвързващ документ, а в писмо, отдадено на 25-годишнината на сегашния марокански крал на трона. Да, това е документ, произлязъл от президента, само че формата му оставя поле за маневриране на френските управляващи.
Ако наследникът на Макрон сметне за належащо, той постоянно може да каже, че Макрон е признал правата на Мароко, само че не дефинитивно, а в случай че се замислите малко по-задълбочено, може да се каже, че е изразил общо взето персоналното си мнение.
Междувременно ръководителят на френската Генерална дирекция на външното разузнаване Николас Лернер отиде в Алжир на скрито посещаване - може би с цел да разиска възобновяването на взаимната битка против тероризма в Африка, а може би и с други деликатни задания.
Каквото и да споделят управляващите в Алжир, те имат потребност от благоприятни условия техните жители някъде да изкарват пари. Каквото и да споделя президентът Макрон, страната му има потребност от евтина работна ръка. Някои имат запас, други имат търсене навръх този запас.
И, апропо, никой не е отменил и алжирския нефт: Франция също се нуждае от него. Що се отнася до Западна Сахара, почтено казано, както и да се развият събитията, не Макрон ще дефинира нейната орис. И надали Алжир не схваща това.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед21816Проф. Николай Витанов: Икономическите проблеми притискат Тръмп, ще понижи външната интензивност на САЩАлтернативен Поглед26482Проф. Николай Витанов: Българската войска няма толкоз техника, колкото украинците изгубиха в КурскАлтернативен Поглед7446Д-р Саймън Ципис /Израел/: " " не се опасява да чуе различното мнение и да го публикуваАлтернативен Поглед10978Тома Биков: Българите не сме мощни в успехите, а в оцеляването. Ще оцелеем, даже и да не победим!Алтернативен Поглед10376Тома Биков: Защо у нас социализмът не е социализъм, а либерализмът не е демократизъм?Алтернативен Поглед655907Васил Велев: На Изток е ярко, топло, лъскаво и красиво! На Запад стана мрачно, студено и мръсно - хората са тъжни и мрачни!Алтернативен Поглед264804Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!
Източник: pogled.info
Нещата за Франция са зле освен в връзките с Русия. Последните месеци също станаха сериозни за връзките сред Париж и неговата някогашна африканска колония Алжир. Поводът беше въпросът за противоречивата територия - Западна Сахара.
Съдейки по името, може да си помислите, че това е безплодна пустиня, в която няма какво да споделяте, само че Алжир и неговият марокански комшия въобще не мислят по този начин. По тъничък поврат на ориста две някогашни френски колонии се борят за права върху някогашна испанска колония, чийто интерес е освен в нейните фосфатни залежи, само че и в нейните богати на риба крайбрежни води.
В резултат на това към половин век се водят борби за Западна Сахара, както дипломатически, по този начин и напълно действителни. Де факто сега Мароко управлява към 80% от противоречивата територия, а останалата част се управлява от локални сепаратисти, подкрепяни от Алжир.
Разбира се, Мароко упорства цялата противоречива територия да му принадлежи и се съгласява единствено да й даде автономност. Алжир упорства Западна Сахара да бъде приета за самостоятелна. Съгласно съглашението за преустановяване на огъня от 1991 година трябваше да се организира референдум за самостоятелност. Той обаче по този начин и не се състоя, а връзките сред Алжир и Мароко станаха толкоз напрегнати, че през 2021 година страните скъсаха дипломатическите връзки.
Нещо повече, водещите западни сили се намесват в протичащото се. Така през лятото на 2024 година френският президент Еманюел Макрон обществено разгласи, че „ сегашното и бъдещето на Западна Сахара би трябвало да бъдат свързани с мароканската държавност “. Това мощно насърчи Мароко и разгневи Алжир.
Макрон даже разяснява, че „ По създание се оказа, че някогашната колониална мощ милостиво признава правата на една от някогашните си колонии в ущърб на ползите на другата си някогашна колония.
Не може да се каже, че Макрон е работил импулсивно или тъй като е проучил задълбочено въпроса за собствеността на Западна Сахара и е стигнал до своята присъда. Претенциите на Мароко бяха подкрепени за първи път от предходната администрация на Тръмп в подмяна на възстановяване на връзките сред локалните управляващи и Израел. Тогава внезапно испанците, някогашните притежатели на колонията, и най-после Макрон „ видяха светлината “.
Преди тази отстъпка връзките сред Франция и Мароко бяха доста хладни, само че, несъмнено, незабавно щом Макрон направи изказването си, ледът като по знамение се стопи. Но връзките на Франция с Алжир се утежниха изцяло - дотолкоз, че френските медии към този момент признават без никакво двусмислие, че страните претърпяват сериозна дипломатическа рецесия.
Проблемът се усложнява от обстоятелството, че макар сложните връзки - както в предишното, по този начин и в този момент - Алжир продължава да бъде един от главните снабдители на мигранти, а в действителност и на евтина работна ръка, без която френската стопанска система се задъхва.
Към 2023 година, съгласно формалната статистика, броят на мигрантите в страната възлиза на 10,7% от популацията, в това число тези, които са получили френско поданство. Почти половината от тях (47,7%) са родени в африкански страни, най-вече в Алжир (12,2% от всички мигранти). Хората от Мароко изостават единствено с половин %.
Много алжирци, даже тези, които към този момент са родени във Франция, към момента имат родственици, живеещи в Алжир. Намирайки се на френска територия, тези хора не престават да се интересуват живо от всичко, обвързвано с историческата им татковина.
В обществените медии това може да докара до разгорещени полемики, които са неодобрени от френското законодателство. Френските управляващи може да ви арестуват за това, в случай че видят в него апел / опрощение за тероризъм или обиди, учредени на вяра или народност. Алжир обаче следи деликатно и политическите изказвания.
Например, алжирският публицист Буалем Сансал, който живее във Франция, си спомня в изявление по какъв начин по времето на френското ръководство границите на Мароко са преначертани в интерес на Алжир и в действителност се изрича в интерес на Мароко. Веднага откакто отлетя за историческата си татковина, той беше задържан навръх летището, макар обстоятелството, че има и френско поданство. Всички опити на френските управляващи да спасят Сансал, остарял и не изключително здрав човек, не доведоха до нищо.
Успоредно с това френската полиция арестува няколко алжирци, живеещи във Франция, за подбудителство на ненавист в интернет. Сред тях беше и фамозния TikTok-eр, прочут под прякора Dualemn. Във Франция той беше наказан на депортация и изпратен със аероплан в Алжир, само че това не беше по този начин: алжирците отхвърлиха да го пуснат в страната и го изпратиха назад на същия ден, правейки френските управляващи да наподобяват смешни.
Французите не са склонни да се смеят на другите, само че не постоянно обичат и да им се смеят. Стигна се до такава степен, че министърът на правораздаването Жералд Дарманен предложи да се анулира междуправителственото съглашение от 2013 година, съгласно което алжирските чиновници имат право да идват във Франция и да остават там без виза, като се движат свободно из цялата страна. „ Да обидим ръководещата класа или нейното болшинство, което реши, че може да ни обиди... това ми се коства по-разумно, по-ефективно и може да се направи доста бързо “, сподели Дарманен.
„
– повтаря министърът на вътрешните работи Бруно Ретайо.
Изглежда, че с цел да се овладее Алжир, би било допустимо да се анулира не съглашението от 2013 година, което ще засегне най-много няколко хиляди души (според Дарманин), а споразуменията от 1968 година, които дават на алжирците обилни права на влизане във Франция и оставане на нейна територия.
От време на време Националното рали, партията на Марин льо Пен и Жордан Бардела, упорства за тяхното унищожаване, с цел да се постави завършек на господството на нежеланите мигранти. Неочаквано на 10 януари сходно искане насочи и предан макронист, някогашният френски министър председател Габриел Атал.
В устата му обаче сходна опасност звучи напълно друго, тъй като в случай че държавното управление предприеме такава стъпка, Алжир просто няма по какъв начин да избегне проблеми със личното си население, което няма къде другаде да отиде на работа.
Юристи обаче означават, че споразуменията от 1968 година са двустранни и не могат да бъдат анулирани едностранно. И най-важното, те са обвързани с Евианските съглашения, които сложиха завършек на френско-алжирската война, и е изцяло нежелателно да се пипат тези съглашения.
По отношение на Западна Сахара би трябвало да се означи още един колорит. Признаването от Макрон на правата на Мароко върху нея не в правно обвързващ документ, а в писмо, отдадено на 25-годишнината на сегашния марокански крал на трона. Да, това е документ, произлязъл от президента, само че формата му оставя поле за маневриране на френските управляващи.
Ако наследникът на Макрон сметне за належащо, той постоянно може да каже, че Макрон е признал правата на Мароко, само че не дефинитивно, а в случай че се замислите малко по-задълбочено, може да се каже, че е изразил общо взето персоналното си мнение.
Междувременно ръководителят на френската Генерална дирекция на външното разузнаване Николас Лернер отиде в Алжир на скрито посещаване - може би с цел да разиска възобновяването на взаимната битка против тероризма в Африка, а може би и с други деликатни задания.
Каквото и да споделят управляващите в Алжир, те имат потребност от благоприятни условия техните жители някъде да изкарват пари. Каквото и да споделя президентът Макрон, страната му има потребност от евтина работна ръка. Някои имат запас, други имат търсене навръх този запас.
И, апропо, никой не е отменил и алжирския нефт: Франция също се нуждае от него. Що се отнася до Западна Сахара, почтено казано, както и да се развият събитията, не Макрон ще дефинира нейната орис. И надали Алжир не схваща това.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед21816Проф. Николай Витанов: Икономическите проблеми притискат Тръмп, ще понижи външната интензивност на САЩАлтернативен Поглед26482Проф. Николай Витанов: Българската войска няма толкоз техника, колкото украинците изгубиха в КурскАлтернативен Поглед7446Д-р Саймън Ципис /Израел/: " " не се опасява да чуе различното мнение и да го публикуваАлтернативен Поглед10978Тома Биков: Българите не сме мощни в успехите, а в оцеляването. Ще оцелеем, даже и да не победим!Алтернативен Поглед10376Тома Биков: Защо у нас социализмът не е социализъм, а либерализмът не е демократизъм?Алтернативен Поглед655907Васил Велев: На Изток е ярко, топло, лъскаво и красиво! На Запад стана мрачно, студено и мръсно - хората са тъжни и мрачни!Алтернативен Поглед264804Георги Стамболиев: Лъжите на " българските " малките екрани за войната лъснаха!!!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ