Българите са се стопили до 6,5 милиона
С 844 000 души е намаляло популацията на България през последните 10 години. Данните на Национален статистически институт от преброяването, осъществено през предходната година, обаче са предварителни и не са обхванали цялото население, прецизираха оттова. Засега те демонстрират, че у нас живеят 6,5 млн. души. Спадът е с 11,5 на 100 спрямо 2011 година Според специалистите демографският срив се дължи на ниската раждаемост, високата смъртност и на миграцията.
Подобни са били числата през далечната 1934 година, само че по-късно популацията се е увеличавало непрестанно до 1985 година, когато българите са достигнали 8,94 милиона.
Последните данни сочат срив във всяка регистрирана група. Така да вземем за пример децата до 17 години са намалели със 153 000 до 1,03 милиона, а трудоспособното население сред 18 и 64 година в този момент е 3,9 милиона или 60,3%. Пред 10 години този % е бил с пет повече. На този декор се усилват възрастните хора над 65 години, чийто дял е повишен с 200 000.
Без основни изненади са и данните за обезлюдяването на обитаемоте места. Първенци са градовете в Северна България, които понижават по-бързо. Жителите на Видин и Добрич са спаднали с по 26 на 100, следвани от Силистра, Велико Търново, Монтана, Плевен, Търговище, Разград и Русе. Най-малобройната област остава област Видин със 74 000 души, а максимален спад като безусловно число се отбелязва в Пазарджик, където хората са намалели с над 60 000. В Южна България по този индикатор класацията води Смолян, следван от Сливен и Ямбол. Единствено София е с приръст на популацията от 2011 година до момента - с 14,7%, и доближава 1,48 милиона. Всеки четвърти българин живее в село.
За сметка на демографския срив броят на жилищните здания се усилва по отношение на 2011 година, въпреки и с малко - с 36 000 или с съвсем 2 %. Жилищата като цяло са нарастнали със 7,6 нае 100.
Непълните данни от преброяването бяха обяснени с пандемията, хакерската офанзива против електронното броене и нежеланието на хората да станат преброители. Повечето непреброени сектори са в София и по тази причина там картината е най-неточна. Неуспех е претърпяло и електронното броене, защото в него са се присъединили едвам 34% от преброилите се. Това е даже по-малко от записалите се по електронен път преди 10 години, а от Национален статистически институт са очаквали двоен на постигнатия %.
Подобни са били числата през далечната 1934 година, само че по-късно популацията се е увеличавало непрестанно до 1985 година, когато българите са достигнали 8,94 милиона.
Последните данни сочат срив във всяка регистрирана група. Така да вземем за пример децата до 17 години са намалели със 153 000 до 1,03 милиона, а трудоспособното население сред 18 и 64 година в този момент е 3,9 милиона или 60,3%. Пред 10 години този % е бил с пет повече. На този декор се усилват възрастните хора над 65 години, чийто дял е повишен с 200 000.
Без основни изненади са и данните за обезлюдяването на обитаемоте места. Първенци са градовете в Северна България, които понижават по-бързо. Жителите на Видин и Добрич са спаднали с по 26 на 100, следвани от Силистра, Велико Търново, Монтана, Плевен, Търговище, Разград и Русе. Най-малобройната област остава област Видин със 74 000 души, а максимален спад като безусловно число се отбелязва в Пазарджик, където хората са намалели с над 60 000. В Южна България по този индикатор класацията води Смолян, следван от Сливен и Ямбол. Единствено София е с приръст на популацията от 2011 година до момента - с 14,7%, и доближава 1,48 милиона. Всеки четвърти българин живее в село.
За сметка на демографския срив броят на жилищните здания се усилва по отношение на 2011 година, въпреки и с малко - с 36 000 или с съвсем 2 %. Жилищата като цяло са нарастнали със 7,6 нае 100.
Непълните данни от преброяването бяха обяснени с пандемията, хакерската офанзива против електронното броене и нежеланието на хората да станат преброители. Повечето непреброени сектори са в София и по тази причина там картината е най-неточна. Неуспех е претърпяло и електронното броене, защото в него са се присъединили едвам 34% от преброилите се. Това е даже по-малко от записалите се по електронен път преди 10 години, а от Национален статистически институт са очаквали двоен на постигнатия %.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ