Законът за името мина и на трето четене, сега всички очи са насочени към президента Георги Иванов
С 69 гласа „ за “ и един „ въздържал се “ македонският парламент още веднъж одобри Закона за ратификация на контракта за името с Гърция. Депутатите от главната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ напуснаха залата преди да стартира гласуването и обявиха, че държавното управление и албанските партии сами носят отговорността за „ капитулантското “, съгласно тях, съглашение. Освен това от ВМРО-ДПМНЕ анонсираха, че партията в четвъртък ще внесе искане за формиране на наказателно дело против ръководителят на Народното събрание Талат Джафери за желанието му да обнародва съглашението в „ Държавен вестник “ без то да е подписано от президента на страната Георги Иванов.
Депутатът от фракцията на ръководещата СДСМ (Социалдемократическия съюз на Македония) Ферид Мухич, както и при първото гласоподаване на спогодбата, съобщи, че договорът с Гърция е безспорен казус и по тази причина той ще се въздържи на второто гласоподаване на Закона за ратификация на съглашението:
„ Когато става въпрос за предопределен въпрос за Македония, в политиката няма безвъзмезден обяд. Нито една интернационална конвенция в никакъв случай не е желала смяна на име на някоя страна, това е безспорен казус. Споразумението е подписано, само че моята цел е да привлека вниманието на обществото. Международната общественост работи в несъгласие на Устава на Организация на обединените нации. Никой не би трябвало да се бърка във вътрешните работи на друга страна, това е неразрешено и най-явно се нарушава в контракта. Устава на Организация на обединените нации и интернационалното право подсигуряват право на самоопределяне и в този момент това ни се лишава. Това трябява да се означи и светът да разбере какво се предизвиква на този народ и това държавно управление. Националното достолепие не може да е предмет на компромис, споделя Меркел и това би трябвало да важи и за нас. Няма да гласоподавам срещу, а въздържал се “, съобщи Мухич.
Сега фокусът се измества върху подписването на указа за обявяване на контракта в „ Държавен вестник “, което е еднакво на влизането му в действие. Казусът е сходен на този със „ Закона за приложимост на езиците “, който до ден сегашен не е минал и не се ползва.
Президентyt Иванов още незабавно след сключването на контракта, а и преди този момент, бе безапелационен, че няма да го подпише при никакви условия. Когато наложи несъгласие на съглашението при първото му гласоподаване в Народното събрание на 20 юни, президентът аргументира своето желание с писмо, съдържащо пет точки:
„ При изпълняването на функционалностите президент на Република Македония постоянно действам отговорно и правя своите права и отговорности въз основа и в границите на Конституцията, законите и ползите на Република Македония.
Следователно, въз основа на член 75 от Конституцията на Република Македония, взех решение да не подпиша указа за обявяване на Закона за одобрение на Окончателното съглашение за решение на разликите, разказани в резолюциите 817 (1993) и 845 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените народи, за преустановяване на смисъла на Временното съглашение от 1995 година, и за основаване на стратегическо партньорство сред страните, които Народното събрание на Република Македония одобри на съвещанието, извършено на 20 юни 2018 година.
Взех решението заради следните аргументи:
1. Нямам мандат да подпиша Указ за обявяване на закона за одобрение на това съглашение. Един от стълбовете на моята политика в предизборната стратегия от 2014 година е, че " не одобрявам смяна на Конституцията за смяна на конституционното име. Не мога да приема хрумвания или оферти, които биха заплашили македонската национална еднаквост, особеностите на македонската нация, македонския език и македонския модел на общуване ". На президентските избори 534.910 жители гласоподаваха за тази моя изборна стратегия и ме избраха на поста Президент на Република Македония.
2. Споразумението излиза отвън обсега на резолюциите 817 (1993) и 845 (1993) на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, защото в тях се приказва за " разлика към името на страната ", а не за " разлики ", както се споделя в това съглашение.
3. Споразумението няма конституционно съображение и не е утвърдено в сходство с Конституцията. Съгласно член 118 от Конституцията на Република Македония интернационалните съглашения, утвърдени в сходство с Конституцията, са част от вътрешния юридически ред.
4. Закон за одобрение на съглашението не е в сходство с член 51, член 118 и член 119 от Конституцията на Република Македония.
5. Споразумението слага Република Македония в състояние на послушание и взаимозависимост към друга страна, т.е. Република Гърция. Според член 308 от Наказателния кодекс, " Гражданин, който се пробва да докара Република Македония в състояние на послушание или взаимозависимост към друга страна, се санкционира с отнемане от независимост за период от пет години ".
Неслучайно, незабавно след повторната ратификация факторите в македонското държавно управление се обърнаха с апели към президента да „ не брани Конституцията, като я нарушава “, както съобщи външният министър Никола Димитров. Той даже отговори точка по точка на причините на Иванов:
Аргументите на Иванов да не подпише указа първия път са неточни.
„ Несъдържателна е първата точка, в която се споделя, че не могат да се одобряват хрумвания и оферти, които биха заплашили македонската национална еднаквост. Уверявам ви, че нито аз, нито който и да е член на държавното управление не предлагаме такива хрумвания. Както посочихме, окончателното съглашение освен не заплашва македонската национална еднаквост и съществуването на македонската нация и език, само че ги удостоверява и укрепва, както в никакъв случай до момента. На процедура съглашението ще донесе одобряване точно на нашата еднаквост и ще способства да излезем от нашата обстановка на безконечна битка по отношение на оспореното име. В точка две се цитира Конституцията. Трябва да бъдем откровени. Както идентичността не може да се пази с процеса на „ антиквизация “, по този начин не може да се брани и с нарушаването на Конституцията. Там ясно се споделя, че президентът извършва своите права и отговорности според Основният закон “, съобщи Димитров.
Според неговите думи, президентът е длъжен по Конституция да подпише указът за обявяване на съглашението в „ Държавен вестник “ след гласуването му на трето четене. На аргументът на Иванов, че всеки контракт би трябвало да бъде подписан персонално от президента, Димитров Посочи, че това не е по този начин и че от 896 интернационалните контракта до в този момент подписани сред Македония и други страни, единствено пет са подписани от президента.
На аргумента, че контракта подчинява Македония на Гърция, Димитров отговори, че става въпрос за разпространение на боязън, когато, както сподели той, страната се нуждае от храброст, отговорност и разум.
„ Казва, че съглашението слага Република Македония в положение на послушание и взаимозависимост въпреки това, т.е. от Гърция. Това е изцяло правно неиздържано, защото Република Македония не е влезнала според и послушание, като е постигнала дефинитивно съглашение в сходство с посочените правни връзки. Кое от спогодбата заплашва нашата самостоятелност? Споразумението отваря вратите за участие в НАТО и началото на нашия път към Европейски Съюз. То удостоверява и добавя нашата самостоятелност и държавност. Време е да се озовем на страната на ползите на родината. Нека се обединим в името на ползите на страната и татковината. Не може Европейският съвет да откри за добре да посвети на нас цялостен доклад, а ние да бъдем срещу този развой “, изясни министърът.
Сред тези, които се обърнаха към президента Иванов бяха редица депутати, премиера Зоран Заев и ръководителят на Народното събрание Талат Джафери, който преди този момент даже изрази желание да подпише от свое име указа за обявяване на закона.
Редакция: Иван Христов
Депутатът от фракцията на ръководещата СДСМ (Социалдемократическия съюз на Македония) Ферид Мухич, както и при първото гласоподаване на спогодбата, съобщи, че договорът с Гърция е безспорен казус и по тази причина той ще се въздържи на второто гласоподаване на Закона за ратификация на съглашението:
„ Когато става въпрос за предопределен въпрос за Македония, в политиката няма безвъзмезден обяд. Нито една интернационална конвенция в никакъв случай не е желала смяна на име на някоя страна, това е безспорен казус. Споразумението е подписано, само че моята цел е да привлека вниманието на обществото. Международната общественост работи в несъгласие на Устава на Организация на обединените нации. Никой не би трябвало да се бърка във вътрешните работи на друга страна, това е неразрешено и най-явно се нарушава в контракта. Устава на Организация на обединените нации и интернационалното право подсигуряват право на самоопределяне и в този момент това ни се лишава. Това трябява да се означи и светът да разбере какво се предизвиква на този народ и това държавно управление. Националното достолепие не може да е предмет на компромис, споделя Меркел и това би трябвало да важи и за нас. Няма да гласоподавам срещу, а въздържал се “, съобщи Мухич.
Сега фокусът се измества върху подписването на указа за обявяване на контракта в „ Държавен вестник “, което е еднакво на влизането му в действие. Казусът е сходен на този със „ Закона за приложимост на езиците “, който до ден сегашен не е минал и не се ползва.
Президентyt Иванов още незабавно след сключването на контракта, а и преди този момент, бе безапелационен, че няма да го подпише при никакви условия. Когато наложи несъгласие на съглашението при първото му гласоподаване в Народното събрание на 20 юни, президентът аргументира своето желание с писмо, съдържащо пет точки:
„ При изпълняването на функционалностите президент на Република Македония постоянно действам отговорно и правя своите права и отговорности въз основа и в границите на Конституцията, законите и ползите на Република Македония.
Следователно, въз основа на член 75 от Конституцията на Република Македония, взех решение да не подпиша указа за обявяване на Закона за одобрение на Окончателното съглашение за решение на разликите, разказани в резолюциите 817 (1993) и 845 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените народи, за преустановяване на смисъла на Временното съглашение от 1995 година, и за основаване на стратегическо партньорство сред страните, които Народното събрание на Република Македония одобри на съвещанието, извършено на 20 юни 2018 година.
Взех решението заради следните аргументи:
1. Нямам мандат да подпиша Указ за обявяване на закона за одобрение на това съглашение. Един от стълбовете на моята политика в предизборната стратегия от 2014 година е, че " не одобрявам смяна на Конституцията за смяна на конституционното име. Не мога да приема хрумвания или оферти, които биха заплашили македонската национална еднаквост, особеностите на македонската нация, македонския език и македонския модел на общуване ". На президентските избори 534.910 жители гласоподаваха за тази моя изборна стратегия и ме избраха на поста Президент на Република Македония.
2. Споразумението излиза отвън обсега на резолюциите 817 (1993) и 845 (1993) на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, защото в тях се приказва за " разлика към името на страната ", а не за " разлики ", както се споделя в това съглашение.
3. Споразумението няма конституционно съображение и не е утвърдено в сходство с Конституцията. Съгласно член 118 от Конституцията на Република Македония интернационалните съглашения, утвърдени в сходство с Конституцията, са част от вътрешния юридически ред.
4. Закон за одобрение на съглашението не е в сходство с член 51, член 118 и член 119 от Конституцията на Република Македония.
5. Споразумението слага Република Македония в състояние на послушание и взаимозависимост към друга страна, т.е. Република Гърция. Според член 308 от Наказателния кодекс, " Гражданин, който се пробва да докара Република Македония в състояние на послушание или взаимозависимост към друга страна, се санкционира с отнемане от независимост за период от пет години ".
Неслучайно, незабавно след повторната ратификация факторите в македонското държавно управление се обърнаха с апели към президента да „ не брани Конституцията, като я нарушава “, както съобщи външният министър Никола Димитров. Той даже отговори точка по точка на причините на Иванов:
Аргументите на Иванов да не подпише указа първия път са неточни.
„ Несъдържателна е първата точка, в която се споделя, че не могат да се одобряват хрумвания и оферти, които биха заплашили македонската национална еднаквост. Уверявам ви, че нито аз, нито който и да е член на държавното управление не предлагаме такива хрумвания. Както посочихме, окончателното съглашение освен не заплашва македонската национална еднаквост и съществуването на македонската нация и език, само че ги удостоверява и укрепва, както в никакъв случай до момента. На процедура съглашението ще донесе одобряване точно на нашата еднаквост и ще способства да излезем от нашата обстановка на безконечна битка по отношение на оспореното име. В точка две се цитира Конституцията. Трябва да бъдем откровени. Както идентичността не може да се пази с процеса на „ антиквизация “, по този начин не може да се брани и с нарушаването на Конституцията. Там ясно се споделя, че президентът извършва своите права и отговорности според Основният закон “, съобщи Димитров.
Според неговите думи, президентът е длъжен по Конституция да подпише указът за обявяване на съглашението в „ Държавен вестник “ след гласуването му на трето четене. На аргументът на Иванов, че всеки контракт би трябвало да бъде подписан персонално от президента, Димитров Посочи, че това не е по този начин и че от 896 интернационалните контракта до в този момент подписани сред Македония и други страни, единствено пет са подписани от президента.
На аргумента, че контракта подчинява Македония на Гърция, Димитров отговори, че става въпрос за разпространение на боязън, когато, както сподели той, страната се нуждае от храброст, отговорност и разум.
„ Казва, че съглашението слага Република Македония в положение на послушание и взаимозависимост въпреки това, т.е. от Гърция. Това е изцяло правно неиздържано, защото Република Македония не е влезнала според и послушание, като е постигнала дефинитивно съглашение в сходство с посочените правни връзки. Кое от спогодбата заплашва нашата самостоятелност? Споразумението отваря вратите за участие в НАТО и началото на нашия път към Европейски Съюз. То удостоверява и добавя нашата самостоятелност и държавност. Време е да се озовем на страната на ползите на родината. Нека се обединим в името на ползите на страната и татковината. Не може Европейският съвет да откри за добре да посвети на нас цялостен доклад, а ние да бъдем срещу този развой “, изясни министърът.
Сред тези, които се обърнаха към президента Иванов бяха редица депутати, премиера Зоран Заев и ръководителят на Народното събрание Талат Джафери, който преди този момент даже изрази желание да подпише от свое име указа за обявяване на закона.
Редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ