С 620 евро минимална заплата в еврозоната
С 620 евро минимална заплата в еврозоната
С минимална заплата от 620 евро България влиза в еврозоната от 1 януари 2026 година А междинната заплата за месец юни от актуалната година е 2547 лева, като нараства с 11,9% или с 271 лева по отношение на същия месец на предходната година, демонстрират данни на Националния статистически институт (НСИ).
Според Кодекса на труда минималната заплата за идната година би трябвало да
бъде избрана от Министерски съвет в размер на 50 на 100 от междинната заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на актуалната година.
За второто тримесечие на актуалната година междинната заплата в страната е 2572 лева,
оповестиха от Национален статистически институт. Това дава опция да бъде избрана и минималната заплата за идната година, която би трябвало да бъде 1212,88 лева, или 620 евро. По-логично е държавното управление да дефинира минималната заплата за 2026 година напряко в евро.
Ако най-ниското заплащане бъде несъмнено в левове,
по-късно при използване на разпоредбите за превалутиране в евро няма да се получи кръгло число, а ще има и евроцентове, което може да провокира усложнения.
В момента минималната заплата е 1077 лева Повишението до 620 евро съставлява
растеж от 12,6 на 100, или със 135 лева Увеличението е значително, още повече, че от началото на актуалната година най-ниските хонорари бяха нараснали с над 15 на 100, а от началото на предходната година имаше покачване с близо 20 на 100.
В Министерство на труда преди няколко месеца беше образувана работна група
с присъединяване на представители на работодателските организации и на синдикатите за да бъдат препоръчани промени в разпоредбите за установяване на минималната заплата. Но до момента не е реализирано единодушие за смяна на формулата. Според работодатели измежду минусите на настоящата сега формула е,
че не отразява смяната на продуктивността на труда,
че междинната заплата включва и класовете за стаж на служащия. Освен това съгласно работодателите е по-добре минималната заплата да бъде определяна на база медианата заплата (която се получава като всички хора в страната бъдат подредени по мярка на заплатата и се вземе този,
който стои по средата на редицата), а не на база на междинната заплата.
Според синдикатите пък минималната заплата би трябвало да е съответна, каквото е и условието на инструкция на Европейски Съюз, т.е. да стига за покриване на съществени витални потребности и да приближава заплатата за прехрана. Според последните калкулации на
КНСБ заплатата за прехрана за работещ и живеещ самичък сам човек е 1967 лева
преди заплащането на налози и осигуровки. Позициите на работодатели и синдикати са прекомерно разнообразни, а съгласно Кодекса на труда минималната заплата за идната година би трябвало да бъде избрана от държавното управление до 1 септември на актуалната година. Ако държавното управление желае да съблюдава закона, няма време за промени в
Кодекса на труда и на формулата за установяване размера на минималната заплата.
Дори след идното нарастване на минималната заплата от 1 януари 2026 година, тя ще остане по-ниска от актуалните минимални хонорари в другите страни от Европейски Съюз. А в останалите страни-членки
също следва повдигане на заплатите от януари.
Най-близо до нас по мярка на минималната заплата измежду страните от Европейски Съюз са Унгария със сегашните 727 евро, Латвия със 740 евро и Румъния с 797 евро на месец. От началото на идната година с изключение на член на Европейски Съюз, България ще бъде и част от еврозоната. В момента най-ниската минимална заплата в страна от еврозоната е в Латвия. В Хърватия, която последна влезе в еврозоната, сега минималната заплата е 970 евро.
В бранша на осведомителните технологии заплатите са най-високи.
На първо място по най-високи хонорари са работещите в сферата “Създаване и разпространяване на информация и креативен продукти; далекосъобщения ”, където влизат и програмистите, демонстрират данните на Национален статистически институт за юни. Работещите в тази сфера получават приблизително по 5682 лева на месец. За година заплатите в бранша са нарастнали с 8,7%, или приблизително с 453 лева Като % нарастването на заплатите в областта на осведомителните технологии е по-малко от междинното за страната, само че защото възнагражденията са огромни, като безспорна сума точно в този бранш покачването на заплатите е най-голямо.
На второ място по заплати са заетите в областта на финансите и застраховането.
Те взимат приблизително по 3666 лева на месец. Увеличението на заплатите в този бранш през последните 12 месеца е със 7,3%, или с близо 250 лева На трето място по най-високи заплати са хората от бранша “Производство и систематизиране на електрическа и топлинна сила и на газообразни горива ”. Средното им заплащане е 3587 лева, като за година нараства с 8,2%, или с 272 лева Високи са и заплатите в бранша “Професионални действия и научни проучвания ” – приблизително 3479 лева Заплатите в бранша за година са вдигнати с над 14%, или приблизително с 431 лева
Най-ниски не престават да са заплатите на работещите в бранша
“Хотелиерство и ресторантьорство ” – приблизително 1558 лева, като за година възнагражденията им са вдигнати единствено с 4,6%, или приблизително с 68 лева
В секторите “Хотелиерство и ресторантьорство ” и “Селско, горско и рибно стопанство ” нарастването на заплатите в границите на година е минимум. В проценти най-вече са нарастнали заплатите на работещите в сферата “Култура, спорт и развлечения ” – с 21 на 100 за година, или с 400 лева
Средната заплата в София е с 920 лева по-висока от междинното заплащане за цялата страна.
Средната заплата в София за месец юни е 3467 лева, демонстрират данни на Национален статистически институт. Това е с 920 лева, или с над 36% повече от междинната заплата за страната като цяло. Възнагражденията в столицата са доста по-високи в сравнение с във всички останали елементи на страната. Само в София междинната заплата е над 3000 лева
За година възнагражденията в София са нарастнали с 366 лева, или с 11,8%. На второ място след столицата по максимален номинален растеж на възнагражденията е област Шумен. Там нарастването е приблизително с 340 лева, или с над 19 на 100. В резултат междинната заплата в региона е 2113 лева
На трето място по растеж на заплатите е София-област.
Увеличението на възнагражденията в региона е с 325 лева за година до приблизително равнище от 2343 лева В София-област възнагражденията са вдигнати приблизително с над 16 на 100 за година. На идващите места по растеж на заплатите са Търговище (+314 лева.), Благоевград (+266 лева.) и Смолян (+265 лева.).
По размер на възнагражденията на второ място след София-град
се подрежда област Варна с 2348 лева на месец, а на трето място е София-област. На четвърта позиция е област Враца с 2287 лева В област Враца влиза АЕЦ “Козлодуй ”, където заплатите са доста високи. Това води и до висока междинна заплата за региона като цяло.
На идващите места по най-високи заплати са Стара Загора (2168 лева.),
Пловдив (2167 лева.) и Шумен (2113 лева.). Във всички останали области междинните заплати са под 2100 лева, или с най-малко 1360 лева по-ниски от междинното заплащане в София. Най-ниски са заплатите в област Кюстендил – приблизително 1777 лева
Основната заплата на депутатите става 7935 лева, само че при присъединяване в една комисия и с добавките взимат по над 14 хиляди лева
Стартовата заплата на депутатите става 7935 лева Народните представители взимат по три междинни хонорари в публичния бранш за последния месец от всяко тримесечие. Към тази съществена заплата депутатите получават и спомагателни суми за присъединяване в комисии, за стаж и за сътрудници. В рамките на година стартовата заплата на народните представители е повишена с над 950 лева
Ако вземат участие единствено в една парламентарна комисия, заплатата на депутатите нараства на 9125 лева Възнагражденията на народните представители, които вземат участие единствено в една комисия, за година са нарастнали с близо 1100 лева Народните представители имат право и на спомагателни суми, с които да заплащат на сътрудници. Ако прибавим и тях, месечното им заплащане надминава 14 400 лева и то в случай, че нямат никакви добавки за трудов стаж. Ако вземат участие в две комисии, дружно с парите за сътрудници, депутатите получават по над 15 хиляди лева на месец.
Основната заплата на ръководителите на парламентарни комисии и на парламентарни групи става 10 712 лева, като за година нарастването на възнагражденията им е с 1288 лева Заплатата на ръководителя на Народното събрание става 12 299 лева Същото е възнаграждението и на премиера. Основната заплата на министрите става 10 315 лева, а на президента – 15 870 лева.
С минимална заплата от 620 евро България влиза в еврозоната от 1 януари 2026 година А междинната заплата за месец юни от актуалната година е 2547 лева, като нараства с 11,9% или с 271 лева по отношение на същия месец на предходната година, демонстрират данни на Националния статистически институт (НСИ).
Според Кодекса на труда минималната заплата за идната година би трябвало да
бъде избрана от Министерски съвет в размер на 50 на 100 от междинната заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на актуалната година.
За второто тримесечие на актуалната година междинната заплата в страната е 2572 лева,
оповестиха от Национален статистически институт. Това дава опция да бъде избрана и минималната заплата за идната година, която би трябвало да бъде 1212,88 лева, или 620 евро. По-логично е държавното управление да дефинира минималната заплата за 2026 година напряко в евро.
Ако най-ниското заплащане бъде несъмнено в левове,
по-късно при използване на разпоредбите за превалутиране в евро няма да се получи кръгло число, а ще има и евроцентове, което може да провокира усложнения.
В момента минималната заплата е 1077 лева Повишението до 620 евро съставлява
растеж от 12,6 на 100, или със 135 лева Увеличението е значително, още повече, че от началото на актуалната година най-ниските хонорари бяха нараснали с над 15 на 100, а от началото на предходната година имаше покачване с близо 20 на 100.
В Министерство на труда преди няколко месеца беше образувана работна група
с присъединяване на представители на работодателските организации и на синдикатите за да бъдат препоръчани промени в разпоредбите за установяване на минималната заплата. Но до момента не е реализирано единодушие за смяна на формулата. Според работодатели измежду минусите на настоящата сега формула е,
че не отразява смяната на продуктивността на труда,
че междинната заплата включва и класовете за стаж на служащия. Освен това съгласно работодателите е по-добре минималната заплата да бъде определяна на база медианата заплата (която се получава като всички хора в страната бъдат подредени по мярка на заплатата и се вземе този,
който стои по средата на редицата), а не на база на междинната заплата.
Според синдикатите пък минималната заплата би трябвало да е съответна, каквото е и условието на инструкция на Европейски Съюз, т.е. да стига за покриване на съществени витални потребности и да приближава заплатата за прехрана. Според последните калкулации на
КНСБ заплатата за прехрана за работещ и живеещ самичък сам човек е 1967 лева
преди заплащането на налози и осигуровки. Позициите на работодатели и синдикати са прекомерно разнообразни, а съгласно Кодекса на труда минималната заплата за идната година би трябвало да бъде избрана от държавното управление до 1 септември на актуалната година. Ако държавното управление желае да съблюдава закона, няма време за промени в
Кодекса на труда и на формулата за установяване размера на минималната заплата.
Дори след идното нарастване на минималната заплата от 1 януари 2026 година, тя ще остане по-ниска от актуалните минимални хонорари в другите страни от Европейски Съюз. А в останалите страни-членки
също следва повдигане на заплатите от януари.
Най-близо до нас по мярка на минималната заплата измежду страните от Европейски Съюз са Унгария със сегашните 727 евро, Латвия със 740 евро и Румъния с 797 евро на месец. От началото на идната година с изключение на член на Европейски Съюз, България ще бъде и част от еврозоната. В момента най-ниската минимална заплата в страна от еврозоната е в Латвия. В Хърватия, която последна влезе в еврозоната, сега минималната заплата е 970 евро.
В бранша на осведомителните технологии заплатите са най-високи.
На първо място по най-високи хонорари са работещите в сферата “Създаване и разпространяване на информация и креативен продукти; далекосъобщения ”, където влизат и програмистите, демонстрират данните на Национален статистически институт за юни. Работещите в тази сфера получават приблизително по 5682 лева на месец. За година заплатите в бранша са нарастнали с 8,7%, или приблизително с 453 лева Като % нарастването на заплатите в областта на осведомителните технологии е по-малко от междинното за страната, само че защото възнагражденията са огромни, като безспорна сума точно в този бранш покачването на заплатите е най-голямо.
На второ място по заплати са заетите в областта на финансите и застраховането.
Те взимат приблизително по 3666 лева на месец. Увеличението на заплатите в този бранш през последните 12 месеца е със 7,3%, или с близо 250 лева На трето място по най-високи заплати са хората от бранша “Производство и систематизиране на електрическа и топлинна сила и на газообразни горива ”. Средното им заплащане е 3587 лева, като за година нараства с 8,2%, или с 272 лева Високи са и заплатите в бранша “Професионални действия и научни проучвания ” – приблизително 3479 лева Заплатите в бранша за година са вдигнати с над 14%, или приблизително с 431 лева
Най-ниски не престават да са заплатите на работещите в бранша
“Хотелиерство и ресторантьорство ” – приблизително 1558 лева, като за година възнагражденията им са вдигнати единствено с 4,6%, или приблизително с 68 лева
В секторите “Хотелиерство и ресторантьорство ” и “Селско, горско и рибно стопанство ” нарастването на заплатите в границите на година е минимум. В проценти най-вече са нарастнали заплатите на работещите в сферата “Култура, спорт и развлечения ” – с 21 на 100 за година, или с 400 лева
Средната заплата в София е с 920 лева по-висока от междинното заплащане за цялата страна.
Средната заплата в София за месец юни е 3467 лева, демонстрират данни на Национален статистически институт. Това е с 920 лева, или с над 36% повече от междинната заплата за страната като цяло. Възнагражденията в столицата са доста по-високи в сравнение с във всички останали елементи на страната. Само в София междинната заплата е над 3000 лева
За година възнагражденията в София са нарастнали с 366 лева, или с 11,8%. На второ място след столицата по максимален номинален растеж на възнагражденията е област Шумен. Там нарастването е приблизително с 340 лева, или с над 19 на 100. В резултат междинната заплата в региона е 2113 лева
На трето място по растеж на заплатите е София-област.
Увеличението на възнагражденията в региона е с 325 лева за година до приблизително равнище от 2343 лева В София-област възнагражденията са вдигнати приблизително с над 16 на 100 за година. На идващите места по растеж на заплатите са Търговище (+314 лева.), Благоевград (+266 лева.) и Смолян (+265 лева.).
По размер на възнагражденията на второ място след София-град
се подрежда област Варна с 2348 лева на месец, а на трето място е София-област. На четвърта позиция е област Враца с 2287 лева В област Враца влиза АЕЦ “Козлодуй ”, където заплатите са доста високи. Това води и до висока междинна заплата за региона като цяло.
На идващите места по най-високи заплати са Стара Загора (2168 лева.),
Пловдив (2167 лева.) и Шумен (2113 лева.). Във всички останали области междинните заплати са под 2100 лева, или с най-малко 1360 лева по-ниски от междинното заплащане в София. Най-ниски са заплатите в област Кюстендил – приблизително 1777 лева
Основната заплата на депутатите става 7935 лева, само че при присъединяване в една комисия и с добавките взимат по над 14 хиляди лева
Стартовата заплата на депутатите става 7935 лева Народните представители взимат по три междинни хонорари в публичния бранш за последния месец от всяко тримесечие. Към тази съществена заплата депутатите получават и спомагателни суми за присъединяване в комисии, за стаж и за сътрудници. В рамките на година стартовата заплата на народните представители е повишена с над 950 лева
Ако вземат участие единствено в една парламентарна комисия, заплатата на депутатите нараства на 9125 лева Възнагражденията на народните представители, които вземат участие единствено в една комисия, за година са нарастнали с близо 1100 лева Народните представители имат право и на спомагателни суми, с които да заплащат на сътрудници. Ако прибавим и тях, месечното им заплащане надминава 14 400 лева и то в случай, че нямат никакви добавки за трудов стаж. Ако вземат участие в две комисии, дружно с парите за сътрудници, депутатите получават по над 15 хиляди лева на месец.
Основната заплата на ръководителите на парламентарни комисии и на парламентарни групи става 10 712 лева, като за година нарастването на възнагражденията им е с 1288 лева Заплатата на ръководителя на Народното събрание става 12 299 лева Същото е възнаграждението и на премиера. Основната заплата на министрите става 10 315 лева, а на президента – 15 870 лева.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ