Иван Кабамитов: Благият баритон със злодейските роли
С 60 роли, четиридесет от които основни, с репертоар от над 300 произвeдения от разнообразни композитори и стилове, оперният артист Иван Кабамитов след няколко месеца ще означи 30 години от стъпването си на професионална сцена. Баритонът с мил манталитет, само че с превъплъщения най-вече в злодеи и тъмни персонажи, е роден в Асеновград на 16 октомври 1973 година Ученическите му години минават в Пловдив.
„ Роден съм в месеца на музиката. Най-популярните оперни имена също - Лучано Павароти е на 12 октомври, Джузепе Верди - на 10-и “, отбелязва Кабамитов. Самият той е роден на една и съща дата със международния оперен ас Дмитрий Хворостовски. „ Освен че сме астрални близнаци, и двамата сме баритони. Не е инцидентно “, разяснява артистът.
„ Винаги съм харесвал пеенето и откогато се помня, съм желал да стана оперен артист. Не различен, а оперен артист. От 3-годишен майка ми, която е учителка, сега е пенсионерка, ме е водила в операта в Стара Загора да чувам и виждам постановки “, споделя баритонът.
Баща му бил боен и по това време живеели там. Преместили се в Пловдив и той почнал 1. клас в учебно заведение „ Димчо Дебелянов “ в квартал „ Изгрев “. „ Тогава идваха вокални педагози и прослушваха децата след часовете за Хора на пловдивските момчета. Харесаха мен и още един съученик по какъв начин пеем “, спомня си Иван.
Казали да отиде в тогавашния Синдикален дом, в този момент Градски дом на културата „ Борис Христов “. „ Майка ми не го одобри доста съществено. Помня, че се разплаках,
доста поревах, и тя разбра, че е съществено “,
смее се " бъдещият " оперен артист. В Хора на момчетата го прослушват отначало Теодосия Панкова и Милка Толедова. „ Казаха да пея по-звучно. И аз продължих, без да разбирам какво желаят от мен. А те се удивиха: „ Ама той знае какво е „ звучно “! О, записваме го незабавно! “, връща се обратно Кабамитов. Само след една подготвителна година влиза в концертния състав и пее дружно с бъдещите оперни звезди - тенора Ивайло Михайлов, баритона Крум Гълъбов, тенора с сполучлива кариера в Швейцария Мирослав Христов. „ Хорът на момчетата е една от марките на Пловдив, горделив и благополучен съм, че съм минал през тази школа. Това ми е основата. Получих я с помощта на музикалността си, единствено по слух. Разбира се, учехме ноти, само че тогава не ми бяха забавни. Детска му работа “, разяснява той.
Интересен факт от биографията на Иван Кабамитов е, че
завършва по едно и също време две междинни учебни заведения в Пловдив
- Музикалното (НУМТИ „ Добрин Петков “) и Дървото (тогавашния Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура „ Христо Ботев “). В Дървото е признат със компетентност „ Изработване на музикални принадлежности “, макар че до тогава не бил хващал нито трион, нито пила. „ Първата година имахме обща процедура. Преподавателят уточни мен да покажа по какъв начин се реже с бичкия. Аз почнах самоуверено, без да знам дали по този начин би трябвало. На родителската среща учителят споделил на татко ми: „ От вашия Иван ще стане огромен занаятчия “, без да прецизира какъв тъкмо “, спомня си с усмивка вещият в класическото пеене реализатор.
В техникума се учат солфеж и свирене на цигулка и китара, с цел да могат учениците да тестват музикалните принадлежности, които сами създават. „ Направил съм една цигулка и една китара. Доколко са били сполучливи и каква е ориста им, не знам “, прям е Иван Кабамитов. В Дървото се научил да свири и на флигорна - духов инструмент. Извън учебно заведение върви на уроци по пиано и пеене. След 10. клас кандидатства като ексклузивен възпитаник в Музикалното и е признат в компетентност „ Класическо пеене “. „ Паралелно учех и в двете школа. Извънреден възпитаник в Музикалното означаваше, че трябваше да се образовам там идващите 3 години, а в техникума ми оставаха 2 образователни години - 11. и 12. клас “, спомня си той. Завършва техникума с отличен триумф и го одобряват в педагогическа компетентност във Висшия музикално-педагогически институт (сега АМТИИ). „ Така се оказах по едно и също време и студент, и възпитаник по време на третата ми година в Музикалното “, изяснява баритонът.
Избира кариера в България, само че взе участие в турнета по цялостен свят
През 1993 година, след завършването на НУМТИ “Добрин Петков ”, второкурсникът Кабамитов кандидатства в специфичната паралелка по оперно пеене при Елена Балджиева. Бройката била единствено една, определеният се оказал той. Паралелно с това кандидатства оперно пеене в Консерваторията в София (НМА „ Проф. Панчо Владигеров “).
В Хора на пловдивските момчета Иван е на първия ред в средата
„ И те пък взеха че ме одобриха преди всичко, та и стипендия ми дадоха “, спомня си Иван Кабамитов. Така от пловдивската музикална алма матер се мести в столичната. Там негови преподаватели по класическо пеене са проф. Матилда Пинкас, проф. Мила Дюлгерова, Нико Исаков. С диригента Никола Николов създава партията за ролята на Жорж Жермон от операта „ Травиата “ на Джузепе Верди, с която по-късно - през 2000 година, дебютира в Софийската опера на състезанието „ Борис Христов “. Учи дружно с две от огромните имена в родното оперно изкуство - Мариана Пенчева и Дарина Такова, и с Юлиян Константинов, по-известен в последно време като ефирен водещ и риалити звезда.
След като приключва Консерваторията с отличен триумф, Иван Кабамитов печели стипендия, обезпечавана от швейцарската компания „ Крафт Якобс Сушард “ на надарени млади оперни артисти. Междувременно
е утвърден и отпътува със стипендия за образование през 1998 и 1999 година в Рим,
в Българската академия за изкуство и просвета „ Борис Христов “. Във випуска му там са Весела Нейнски и примата на Софийската опера Габриела Георгиева. По време на престоя си в италианската столица съумява да си извоюва присъединяване в театър в спектакъл „ Вигано “ - играе в операта „ Бохеми “, а за ролята научава два дни преди прослушването, само че с дързостта на младостта съумява да се оправи и да впечатли екипа.
Оставя своята диря и в знаменателния за Пловдив фестивал “Европейски месец на културата ” през 1999 година Тогава дружно с пианистката проф. Благовеста Константинова от Консерваторията основават дует и са поканени да изнесат независим концерт в Балабановата къща. Следват изяви в Руския културен център в София, а във фонда на БНР има записи на над 80 осъществявания на баритона Кабамитов и пианистката проф. Константинова. Диск с тези записи Иван Кабамитов занесъл в Рим като подарък на брачната половинка на Борис Христов госпожа Франка Христоф.
Като респект към към този момент починалия знаменит оперен артист, Кабамитов постоянно изнася концерти в къщата-музей на Борис Христов в София и става един от съоснователите и член на Управителния съвет на Музикално съдружие „ Борис Христов - Пловдив “.
Продължава да печели голям брой състезания, награди и стипендии за образование в чужбина, само че избира да се развива в България. А интернационалните подиуми не липсват - от 2002 до 2007 година, дружно с Пловдивската и Старозагорската опера и със западноевропейски компании, има опцията да обиколи целия свят -Италия, Германия, Франция, Англия, Швейцария, Норвегия, Холандия, Съединени американски щати и др.
През 2005 година Иван Кабамитов е специализант и стипендиант на Музикалната академия „ Киджана “ в Сиена в Италия в класа на световноизвестния баритон Ренато Брузон. Две години по-късно Министерството на културата го изпраща като пратеник и участник в 25-ия интернационален фестивал на другарството в Пхенян (Северна Корея), където е почетен със сребърна купа и диплом.
След завръщането си
учредява Академия за изкуство „ Огънят на Орфей “
дружно с пианистката и поетеса доктор Евгения Тагарева. В екипа е и Жана Иванова, с която по-късно стават семейство. Тримата основават и фондация за просвета и изкуство със същото име и в продължение на 4 години организират семинари, майсторски класове, концерти в Широка лъка.
Иван като Яго. Камен Чанев е Отело.
И през 2009 година намира още веднъж себе си в Пловдивската опера. За мястото на щатен солист го кани персонално световноизвестният тенор Калуди Калудов, който тогава е шеф. Иван Кабамитов е един от уредниците и разгорещен участник в поредицата от благотворителни концерти „ Да спасим и възродим Пловдивската опера ”.
С Калуди Калудов в операта " Дон Карлос "
През 2012 година ориста го води още веднъж в Града на липите - там, където за първи път се допира до оперното изкуство като дете и където е първото му предопределение на работа. И от този момент е щатен солист на Държавна опера - Стара Загора. През март 2013 година дебютира в най-големите концертни зали в Испания с операта на Карл Орф „ Кармина Бурана “ и с „ Меса-Реквием “ на Моцарт.
Продължава и педагогическата си активност. Този път в Музикалното учебно заведение в Стара Загора, където преподава „ Вокални ансамбли “ на оперни артисти и „ Вокална режисура “ на артисти. Има и частна вокална школа. Освен на блян към съвършеното в музиката, споделя, че желае да ги научи да бъдат хора на първо място - да бъдат почтени по отношение на себе си и към другите.
Иван Кабамитов: Ще играя двуметровия цар Калоян, тъй като гласът ми е като за великан
- В оперния свят като че ли славата е повече за тенорите, баритоните не сте ли ощетени?
- Да, по този начин е. Някои композитори, като Пучини да вземем за пример, обичат високите гласове. Писал е за сопрани и тенори. За баритони е основал единствено няколко централни функции („ Мантията “, „ Момичето от златния Запад “). Още от древността постоянно е имало фетиш към високите мъжки гласове. Но пък други майстори са основали доста красиви арии и за баритони. Аз самият съм играл в 11 опери на Джузепе Верди. Ролите на баритоните не са на нежни и чаровни персонажи като Севилския бръснар (на Росини). Повечето са отрицателни - на интриганти като Яго. Така аз съм най-вече неприятният на сцената. Това опонира на моя темперамент, имам мил манталитет.
- Как се справяш с това?
-От артистична позиция се старая да извършвам това, което изискват режисьорите. Намирам метод посредством музиката да изкарам подобен тембър, който да предизвика резултата, заложен от композитора и предстоящ от публиката. Например образът на Скарпия от „ Тоска “ (Пучини) има качества, които аз не мога да приема. Пея го, красиво звучи, притурям нужните драматургични нюанси. Но не съумявам да съм безусловно злобен, вероломен, подъл клеветник. Има и различен проблем - че съм висок 172 см. В последно време се наложи модата на баритоните с по-висок растеж.
- Тежко ли е да се практикува, или е наслаждение?
- Когато пеем, изпитваме физическо задоволство от резонанса и течащите позитивни сили в тялото. Но оперното пеене изисква една голяма подготовка - най-малко 10 години. Половината от тях усвояваш техниката. Въпреки че тя може да се опознае за 1-2 години, в случай че човек попадне на подобаващ възпитател. Но подготовката, обвързвана с научаването на едно произведение, изисква отдаденост. Трябва да се знае езикът, на който се пее -аз притежавам италиански, британски, немски и съветски. Трябва да се познава и драматургията и да се изпее цялото произведение от начало до край, което е огромно натоварване. Следва работа с диригент и оркестър, а в операта има и актьорска игра. Така че с изключение на солистични подготовки има и ансамблови с режисьор със характерните условия.
- Колко време пееш дневно?
- Почти непрестанно се случва по 7-8 часа, че и повече. Имах случай преди време - бях на сериозна подготовка за „ Лучия ди Ламермур “ на Доницети. Веднага по-късно на сцената излизат гостуващи сътрудници от Бургас за „ Травиата “. Но солистът им се разболява - ненадейно губи глас. А мен и насън да ме бутнат, ще изпея „ Травиата “. Веднага облякох костюма, тъй като публиката към този момент бе в залата. Така след изтощителна моя подготовка поех и централна роля. В работата ни това се случва постоянно. Нужно е трупане на всевъзможен опит -житейски, музикален, на осведоменост. Един театър става подобен след 10-15 представяния, с цел да усетиш атмосферата и да доближиш оптимално своя темперамент до натурата на героя, да го обогатиш. Днес в оперните театри една режисура се играе малко, търси се многообразие от заглавия.
Михаела Филева е Жулиета, Иван татко ѝ синьор Капулети
- Отклонявал ли си се от операта?
- Пял съм в оперета и в мюзикъл. В оперетата на Ники Априлов „ Прилепът “. Ники е доста добър режисьор и съумява да даде на актьора извънредно скъпи насоки. Играл съм още 2 негови постановки.
Играя и в мюзикъл - „ Ромео и Жулиета “. В ролята на Жулиета е попзвездата Михаела Филева, аз играя нейния татко - синьор Капулети. Хора от публиката споделиха, че са се разплакали на моята интерпретация, тъй като представяме връзки сред татко и щерка. Убедителен съм евентуално тъй като самият аз имам щерка.
- Какво ти следва?
- За 100-годишнината на Операта в Стара Загора следва да вземам участие в основната роля на постановката „ Цар Калоян “ от Панчо Владигеров. Партията е сложна и заради обстоятелството, че би трябвало да предам внушението за един великан - цар Калоян, който е бил с растеж над 2 метра. Но гласът ми е задоволително огромен и ще съумея! В честванията ще вземам участие също в „ Риголето “ на Верди и в „ Андре Шение “ от Джордано.
Автор: Татяна Белева
„ Роден съм в месеца на музиката. Най-популярните оперни имена също - Лучано Павароти е на 12 октомври, Джузепе Верди - на 10-и “, отбелязва Кабамитов. Самият той е роден на една и съща дата със международния оперен ас Дмитрий Хворостовски. „ Освен че сме астрални близнаци, и двамата сме баритони. Не е инцидентно “, разяснява артистът.
„ Винаги съм харесвал пеенето и откогато се помня, съм желал да стана оперен артист. Не различен, а оперен артист. От 3-годишен майка ми, която е учителка, сега е пенсионерка, ме е водила в операта в Стара Загора да чувам и виждам постановки “, споделя баритонът.
Баща му бил боен и по това време живеели там. Преместили се в Пловдив и той почнал 1. клас в учебно заведение „ Димчо Дебелянов “ в квартал „ Изгрев “. „ Тогава идваха вокални педагози и прослушваха децата след часовете за Хора на пловдивските момчета. Харесаха мен и още един съученик по какъв начин пеем “, спомня си Иван.
Казали да отиде в тогавашния Синдикален дом, в този момент Градски дом на културата „ Борис Христов “. „ Майка ми не го одобри доста съществено. Помня, че се разплаках,
доста поревах, и тя разбра, че е съществено “,
смее се " бъдещият " оперен артист. В Хора на момчетата го прослушват отначало Теодосия Панкова и Милка Толедова. „ Казаха да пея по-звучно. И аз продължих, без да разбирам какво желаят от мен. А те се удивиха: „ Ама той знае какво е „ звучно “! О, записваме го незабавно! “, връща се обратно Кабамитов. Само след една подготвителна година влиза в концертния състав и пее дружно с бъдещите оперни звезди - тенора Ивайло Михайлов, баритона Крум Гълъбов, тенора с сполучлива кариера в Швейцария Мирослав Христов. „ Хорът на момчетата е една от марките на Пловдив, горделив и благополучен съм, че съм минал през тази школа. Това ми е основата. Получих я с помощта на музикалността си, единствено по слух. Разбира се, учехме ноти, само че тогава не ми бяха забавни. Детска му работа “, разяснява той.
Интересен факт от биографията на Иван Кабамитов е, че
завършва по едно и също време две междинни учебни заведения в Пловдив
- Музикалното (НУМТИ „ Добрин Петков “) и Дървото (тогавашния Техникум по дървообработване и вътрешна архитектура „ Христо Ботев “). В Дървото е признат със компетентност „ Изработване на музикални принадлежности “, макар че до тогава не бил хващал нито трион, нито пила. „ Първата година имахме обща процедура. Преподавателят уточни мен да покажа по какъв начин се реже с бичкия. Аз почнах самоуверено, без да знам дали по този начин би трябвало. На родителската среща учителят споделил на татко ми: „ От вашия Иван ще стане огромен занаятчия “, без да прецизира какъв тъкмо “, спомня си с усмивка вещият в класическото пеене реализатор.
В техникума се учат солфеж и свирене на цигулка и китара, с цел да могат учениците да тестват музикалните принадлежности, които сами създават. „ Направил съм една цигулка и една китара. Доколко са били сполучливи и каква е ориста им, не знам “, прям е Иван Кабамитов. В Дървото се научил да свири и на флигорна - духов инструмент. Извън учебно заведение върви на уроци по пиано и пеене. След 10. клас кандидатства като ексклузивен възпитаник в Музикалното и е признат в компетентност „ Класическо пеене “. „ Паралелно учех и в двете школа. Извънреден възпитаник в Музикалното означаваше, че трябваше да се образовам там идващите 3 години, а в техникума ми оставаха 2 образователни години - 11. и 12. клас “, спомня си той. Завършва техникума с отличен триумф и го одобряват в педагогическа компетентност във Висшия музикално-педагогически институт (сега АМТИИ). „ Така се оказах по едно и също време и студент, и възпитаник по време на третата ми година в Музикалното “, изяснява баритонът.
Избира кариера в България, само че взе участие в турнета по цялостен свят
През 1993 година, след завършването на НУМТИ “Добрин Петков ”, второкурсникът Кабамитов кандидатства в специфичната паралелка по оперно пеене при Елена Балджиева. Бройката била единствено една, определеният се оказал той. Паралелно с това кандидатства оперно пеене в Консерваторията в София (НМА „ Проф. Панчо Владигеров “).
В Хора на пловдивските момчета Иван е на първия ред в средата
„ И те пък взеха че ме одобриха преди всичко, та и стипендия ми дадоха “, спомня си Иван Кабамитов. Така от пловдивската музикална алма матер се мести в столичната. Там негови преподаватели по класическо пеене са проф. Матилда Пинкас, проф. Мила Дюлгерова, Нико Исаков. С диригента Никола Николов създава партията за ролята на Жорж Жермон от операта „ Травиата “ на Джузепе Верди, с която по-късно - през 2000 година, дебютира в Софийската опера на състезанието „ Борис Христов “. Учи дружно с две от огромните имена в родното оперно изкуство - Мариана Пенчева и Дарина Такова, и с Юлиян Константинов, по-известен в последно време като ефирен водещ и риалити звезда.
След като приключва Консерваторията с отличен триумф, Иван Кабамитов печели стипендия, обезпечавана от швейцарската компания „ Крафт Якобс Сушард “ на надарени млади оперни артисти. Междувременно
е утвърден и отпътува със стипендия за образование през 1998 и 1999 година в Рим,
в Българската академия за изкуство и просвета „ Борис Христов “. Във випуска му там са Весела Нейнски и примата на Софийската опера Габриела Георгиева. По време на престоя си в италианската столица съумява да си извоюва присъединяване в театър в спектакъл „ Вигано “ - играе в операта „ Бохеми “, а за ролята научава два дни преди прослушването, само че с дързостта на младостта съумява да се оправи и да впечатли екипа.
Оставя своята диря и в знаменателния за Пловдив фестивал “Европейски месец на културата ” през 1999 година Тогава дружно с пианистката проф. Благовеста Константинова от Консерваторията основават дует и са поканени да изнесат независим концерт в Балабановата къща. Следват изяви в Руския културен център в София, а във фонда на БНР има записи на над 80 осъществявания на баритона Кабамитов и пианистката проф. Константинова. Диск с тези записи Иван Кабамитов занесъл в Рим като подарък на брачната половинка на Борис Христов госпожа Франка Христоф.
Като респект към към този момент починалия знаменит оперен артист, Кабамитов постоянно изнася концерти в къщата-музей на Борис Христов в София и става един от съоснователите и член на Управителния съвет на Музикално съдружие „ Борис Христов - Пловдив “.
Продължава да печели голям брой състезания, награди и стипендии за образование в чужбина, само че избира да се развива в България. А интернационалните подиуми не липсват - от 2002 до 2007 година, дружно с Пловдивската и Старозагорската опера и със западноевропейски компании, има опцията да обиколи целия свят -Италия, Германия, Франция, Англия, Швейцария, Норвегия, Холандия, Съединени американски щати и др.
През 2005 година Иван Кабамитов е специализант и стипендиант на Музикалната академия „ Киджана “ в Сиена в Италия в класа на световноизвестния баритон Ренато Брузон. Две години по-късно Министерството на културата го изпраща като пратеник и участник в 25-ия интернационален фестивал на другарството в Пхенян (Северна Корея), където е почетен със сребърна купа и диплом.
След завръщането си
учредява Академия за изкуство „ Огънят на Орфей “
дружно с пианистката и поетеса доктор Евгения Тагарева. В екипа е и Жана Иванова, с която по-късно стават семейство. Тримата основават и фондация за просвета и изкуство със същото име и в продължение на 4 години организират семинари, майсторски класове, концерти в Широка лъка.
Иван като Яго. Камен Чанев е Отело.
И през 2009 година намира още веднъж себе си в Пловдивската опера. За мястото на щатен солист го кани персонално световноизвестният тенор Калуди Калудов, който тогава е шеф. Иван Кабамитов е един от уредниците и разгорещен участник в поредицата от благотворителни концерти „ Да спасим и възродим Пловдивската опера ”.
С Калуди Калудов в операта " Дон Карлос "
През 2012 година ориста го води още веднъж в Града на липите - там, където за първи път се допира до оперното изкуство като дете и където е първото му предопределение на работа. И от този момент е щатен солист на Държавна опера - Стара Загора. През март 2013 година дебютира в най-големите концертни зали в Испания с операта на Карл Орф „ Кармина Бурана “ и с „ Меса-Реквием “ на Моцарт.
Продължава и педагогическата си активност. Този път в Музикалното учебно заведение в Стара Загора, където преподава „ Вокални ансамбли “ на оперни артисти и „ Вокална режисура “ на артисти. Има и частна вокална школа. Освен на блян към съвършеното в музиката, споделя, че желае да ги научи да бъдат хора на първо място - да бъдат почтени по отношение на себе си и към другите.
Иван Кабамитов: Ще играя двуметровия цар Калоян, тъй като гласът ми е като за великан
- В оперния свят като че ли славата е повече за тенорите, баритоните не сте ли ощетени?
- Да, по този начин е. Някои композитори, като Пучини да вземем за пример, обичат високите гласове. Писал е за сопрани и тенори. За баритони е основал единствено няколко централни функции („ Мантията “, „ Момичето от златния Запад “). Още от древността постоянно е имало фетиш към високите мъжки гласове. Но пък други майстори са основали доста красиви арии и за баритони. Аз самият съм играл в 11 опери на Джузепе Верди. Ролите на баритоните не са на нежни и чаровни персонажи като Севилския бръснар (на Росини). Повечето са отрицателни - на интриганти като Яго. Така аз съм най-вече неприятният на сцената. Това опонира на моя темперамент, имам мил манталитет.
- Как се справяш с това?
-От артистична позиция се старая да извършвам това, което изискват режисьорите. Намирам метод посредством музиката да изкарам подобен тембър, който да предизвика резултата, заложен от композитора и предстоящ от публиката. Например образът на Скарпия от „ Тоска “ (Пучини) има качества, които аз не мога да приема. Пея го, красиво звучи, притурям нужните драматургични нюанси. Но не съумявам да съм безусловно злобен, вероломен, подъл клеветник. Има и различен проблем - че съм висок 172 см. В последно време се наложи модата на баритоните с по-висок растеж.
- Тежко ли е да се практикува, или е наслаждение?
- Когато пеем, изпитваме физическо задоволство от резонанса и течащите позитивни сили в тялото. Но оперното пеене изисква една голяма подготовка - най-малко 10 години. Половината от тях усвояваш техниката. Въпреки че тя може да се опознае за 1-2 години, в случай че човек попадне на подобаващ възпитател. Но подготовката, обвързвана с научаването на едно произведение, изисква отдаденост. Трябва да се знае езикът, на който се пее -аз притежавам италиански, британски, немски и съветски. Трябва да се познава и драматургията и да се изпее цялото произведение от начало до край, което е огромно натоварване. Следва работа с диригент и оркестър, а в операта има и актьорска игра. Така че с изключение на солистични подготовки има и ансамблови с режисьор със характерните условия.
- Колко време пееш дневно?
- Почти непрестанно се случва по 7-8 часа, че и повече. Имах случай преди време - бях на сериозна подготовка за „ Лучия ди Ламермур “ на Доницети. Веднага по-късно на сцената излизат гостуващи сътрудници от Бургас за „ Травиата “. Но солистът им се разболява - ненадейно губи глас. А мен и насън да ме бутнат, ще изпея „ Травиата “. Веднага облякох костюма, тъй като публиката към този момент бе в залата. Така след изтощителна моя подготовка поех и централна роля. В работата ни това се случва постоянно. Нужно е трупане на всевъзможен опит -житейски, музикален, на осведоменост. Един театър става подобен след 10-15 представяния, с цел да усетиш атмосферата и да доближиш оптимално своя темперамент до натурата на героя, да го обогатиш. Днес в оперните театри една режисура се играе малко, търси се многообразие от заглавия.
Михаела Филева е Жулиета, Иван татко ѝ синьор Капулети
- Отклонявал ли си се от операта?
- Пял съм в оперета и в мюзикъл. В оперетата на Ники Априлов „ Прилепът “. Ники е доста добър режисьор и съумява да даде на актьора извънредно скъпи насоки. Играл съм още 2 негови постановки.
Играя и в мюзикъл - „ Ромео и Жулиета “. В ролята на Жулиета е попзвездата Михаела Филева, аз играя нейния татко - синьор Капулети. Хора от публиката споделиха, че са се разплакали на моята интерпретация, тъй като представяме връзки сред татко и щерка. Убедителен съм евентуално тъй като самият аз имам щерка.
- Какво ти следва?
- За 100-годишнината на Операта в Стара Загора следва да вземам участие в основната роля на постановката „ Цар Калоян “ от Панчо Владигеров. Партията е сложна и заради обстоятелството, че би трябвало да предам внушението за един великан - цар Калоян, който е бил с растеж над 2 метра. Но гласът ми е задоволително огромен и ще съумея! В честванията ще вземам участие също в „ Риголето “ на Верди и в „ Андре Шение “ от Джордано.
Автор: Татяна Белева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ