С 36,2% ръст на разходите само за една година проектът

С 36,2% растеж на разноските единствено за една година планът за бюджет на правосъдната власт бележи нови върхове по глупост и раздалеченост от действителността, заяви Институтът за пазарна стопанска система, представен от „ 24 часа “. Предвиденото нарастване е от над 442 млн. лева единствено за 2025 година, като парите са главно за възнагражденията и спомагателните заплащания за личния състав. Повишението не е обвързано с резултатите от работата на системата, подсети ИПИ.

Представеният от Висш съдебен съвет план на бюджет на правосъдната власт планува 1,7 милиарда лева общ размер на разноските. От тях 1,4 милиарда лева са ориентирани за личния състав, 146 млн. лева за прехрана и 95 млн. лева за финансови разноски.

Тези 1.4 милиарда лева за личния състав ще набъбнат с още 450 млн. лева до 1,9 милиарда лева през 2028 година, залага „ държавното управление “ на съдената власт.

Средната заплата на магистратите се възнамерява да доближи до 10 100 лева на месец през 2025 година и 13 400 лева на месец през 2028 година

С сходни заплати и подобен растеж сега могат да се похвалят единствено определени браншове с доста висока добавена стойност (най-вече високотехнологични и иновативни) и лица на високи (често управленски) позиции, припомнят анализаторите. Според Висш съдебен съвет тези хонорари са реализирани, като са спазени всички законови условия за растеж на възнагражденията и спомагателните заплащания за системата и нищо повече.

Предложението на Министерския съвет за бюджет на правосъдната власт е с 277 млн. лева по-малко, само че в претекстовете си министерството на финансите също твърди, че е спазило всички законови условия за растеж на възнагражденията на заетите в системата на правосъдната власт.

Какво виждаме в предлагането за бюджет за 2025 година на Висш съдебен съвет?

Общият размер на разноските доближава до 1,7 милиарда лв.. От тях 1,4 милиарда лв. са ориентирани за личен състав, 146 млн. лева за прехрана и 95 млн. лева за финансови разноски.Разходите за личен състав, които и без друго имат главен дял в бюджета на правосъдната власт, се възнамерява да надвишават 1,4 милиарда лева през 2025 година и в допълнение да набъбнат с още 450 млн. лева до 1,9 милиарда лева през 2028 година.Средната заплата на магистратите се възнамерява да доближи до 10,1 хиляди лв. на месец през 2025 година и 13,4 хиляди лв. на месец през 2028 година. С сходни заплати и подобен растеж сега могат да се похвалят единствено определени браншове с доста висока добавена стойност (най-вече високотехнологични и иновативни) и лица на високи (често управленски) позиции. Според Висш съдебен съвет тези хонорари са реализирани, като са спазени всички законови условия за растеж на възнагражденията и спомагателните заплащания за системата и нищо повече.Предложението на Министерския съвет за бюджет на правосъдната власт е с 277 млн. лева по-малко, само че в претекстовете си министерството на финансите също твърди, че е спазило всички законови условия за растеж на възнагражденията на заетите в системата на правосъдната власт. На този стадий не е ясно на какво се дължи разминаването сред двете оферти, само че евентуално е обвързвано с спомагателните заплащания с темперамент на хонорари, които от доста време са типични за системата. Само разноските за облекло да вземем за пример се възнамерява да са в размер на 85 млн. лева за 2025 година

Има въпреки всичко положително развиване: за първи път Висш съдебен съвет показва бюджета си в програмен формат, регистрират от института. И проучват какво прави усещане в него:

Бюджетните стратегии са по-скоро организационно насочени – т.е. към обособените институциите в системата – само че това е минус на метода на програмно бюджетиране въобще в огромна част от ведомствата у нас и не е типично единствено за правосъдната власт.За всяка от обособените бюджетни стратегии са дефинирани релативно детайлни целеви индикатори. Голяма част от индикаторите обаче са по-скоро опит за количествено премерване на свършена работа. Това несъмнено е потребно, защото дава доста данни за активността на системата и улеснява външен взор и разбор.Същевременно, липсват основни детайли, които са в същината на програмното бюджетиране, разбирано като инструмент за формулиране, осъществяване и отчитане на политика. От една страна, препоръчаните индикатори не са логичен обвързани с заявените цели на всяка стратегия – с други думи, не е дефинирана причинно-следствената връзка, която да изясни по какъв начин цената на всеки от индикаторите способства и мери постигане на една или повече от заложените цели. От друга страна, полагането на цели не може да е отвън подтекст – те би трябвало да са път към решение на разпознати проблеми, което пък изисква задълбочени разбори, да вземем за пример на натовареността и актуализиране на правосъдната карта.В документа обаче липсват стойности за индикаторите към сегашния миг, т.е. действително реализирани резултати за регистриран интервал. Това не разрешава заложените целеви стойности за идващите години да бъдат сложени в съпоставяне и евентуално оценени.Няма и посочен механизъм за корекции и актуализиране съгласно достигането на целевите стойности – с други думи, в случай че след една година има несъблюдение по някой от съставените елементи в стратегиите, това ще докара ли до смяна и в бъдещия бюджет.

Междувременно анализаторите от ИПИ са подготвили първото по рода си табло на правосъдната власт, последявайки трендовете от последните 10 години. То е съпроводено с интерактивна карта, на която събраните данни са сравними и проследими и по райони.

Основните заключения от изследването „ Съдебната власт в цифри “ са:

В България има доста огромен брой магистрати на глава от популацията. Тъй като към „ разноски за личния състав “ се насочва най-голяма част от бюджета на правосъдната власт, това обуславя и прекомерно раздутия бюджет на системата.Бюджетът пораства автоматизирано и продължава да се образува не въз основа на залагане на стратегически цели и оценки на постигнатите резултати.Разходите се усилват, въпреки натовареността, т.е. работата, да понижава.Многобройните самоотводи подсказват, че те са се трансформирали от гаранция за обективен правосъден развой в средство, посредством което може да се стигне до отвод от правораздаване.Командироването се е трансформирало от законно средство за справяне с натовареността в механизъм за заобикаляне на конкурсното начало и на процедура води до повишение в служба, поставяйки командированите магистрати в подвластна позиция.