Ръст от 30% на пенсиите за инвалидност през 2024 г. спрямо година по-рано
С 30% се е нараснал броят на пенсиите за неработоспособност през 2024 година по отношение на година по-рано. Това демонстрират данните на Националния застрахователен институт (НОИ), оповестени в първия брой на бюлетина на института за 2025 година.
Общият брой на пенсиониралите се с пенсии от държавното публично обезпечаване е 109 613, като към 40 000 от тях са получили пенсии за неработоспособност заради общо заболяване. Като дял от всички отпуснати през 2024 година пенсии те са 40.9%, а през 2023 година той е бил 34.9 на 100, сочат данните на Национален осигурителен институт.
Както през 2023 година, по този начин и през 2024 година, с най-голям условен дял е възрастовата група от 50 до 59 години - 41,4%. Слабо се усилва делът на новоотпуснатите пенсии в групата от 60 до 64 години - до момента в който през 2023 година той е 22.1 на 100, то в 2024 година към този момент е 22.3%.
С понижена продуктивност над 90% са 6131 лица, с 981 или 19 на 100 повече спрямо 2023 година
С понижена продуктивност от 71% до 90% са 10 357 лица, с 2356 или 29.4% повече от 2023 година
С понижена продуктивност от 50% до 70.99% са 23 216 лица, с 5847 или 33.7 на 100 повече пенсионери от 2023 година
Това се дължи главно на смяната в Методиката за установяване на трайно понижената продуктивност, показват от Национален осигурителен институт.
Съгласно тази смяна, общият % трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане се дефинира, като към най-високия % на най-тежкото увреждане се прибавят 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания. Това събитие способства за увеличението на броя на новоотпуснатите пенсии за неработоспособност.
Има няколко области, които вършат усещане с огромния си дял инвалидни пенсии - до момента в който в другите области той варира към 20% от всички изплащани в региона пенсия. Такива са да вземем за пример Силистра (40.4%), Разград (33.19%) и Кърджали е (31.2%). Разкритията за измами с ТЕЛК и дързостта на тези схеми подсказват, че е нужен обзор на инвалидните пенсии.
Структура на пенсиите
Най-много пенсионери получават пенсия под 1000 лева - 1 591 770 пенсионери. Това е 77.5% от всички 2 052 553 пенсионери към 31 декември 2024 година За съпоставяне към края на 2023 година този дял е бил 82%.
До минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст - 580.57 лева, в това число, са пенсиите на 812 313 пенсионери, или 39.6%. За съпоставяне, в края на 2023 година до тогавашната минимална пенсия – 524.04 лева, в това число, са получавали 814 155 пенсионери, или 40%.
Много пенсионери получават под минималната пенсия, тъй като част от нетрудовите пенсии са % от нея, т.е. още по-ниски. Има обаче и по-високи минимални пенсии от всеобщата.
Минималната инвалидна за над 90% увреждане е 667.66 лева, получават я 60 733 души. Минималната инвалидна пенсия за 71 до 90% увреждане е 609.60 лева, получават я 108 092 души. За увреждане от 50 до 70.99% се поставя минимум 493.48 лева Такава пенсия получават 123 161 души.
" Редовата " минимална пенсия от 580.57 лева се получава от 387 306 пенсионери.
Някакъв тип минимална пенсия получават 862 904 пенсионери, или 45.6% от всички.
Хората в ниския сегмент на пенсиите са болшинство, само че в действителност понижават в последните години с помощта на по-големите нараствания и преизчисления.
През 2019 година - последната " естествена " година от ерата " Борисов " преди пандемията, до 1000 лева бяха пенсиите на 2 073 471 пенсионери, или 97% от всички (всички данни тук се отнасят до главния размер на пенсията, без добавките и получаваните спомагателни пенсии).
С много бързи крачки се развиват нещата в горния сегмент на пенсиите. Между 1000.01 и 2000 лева съществена пенсия към този момент получават 18.35% от пенсионерите, или 376 726 души при 310 768 души през 2023 година (15,25%).
Между 2000.01 и 3400 лева са пенсиите на 84 050 възрастни – 4.09% от всички, при 55 364 през 2023 година (2.7%).
Осъвременяването обаче е повишило действителния размер на пенсията на към 2500 пенсионери над тавана, тъй като при 2080 души на тавана през 2023 година, в този момент лимитирани на 3400 лева са парите на 4598 пенсионери.
За съпоставяне през 2019 година таванът на пенсиите беше 1200 лева и от 1000.01 до 1200 лева получаваха едвам 62 330 пенсионери, или 2.9% от всички.
Разходите за пенсии
Значителните промени в пенсиите през последните 3 - 4 година имат цена и тя към този момент се трансформира в съществена тематика, когато стане дума за пенсионната система. И като размери, и като дял от Брутният вътрешен продукт пенсиите към момента са надалеч от европейските равнища.
Спрямо 2019 година обаче нарастването в разноските е повече от два пъти - от 9.86 милиарда лева до 21.67 милиарда лева за 2024 година
Разходите за пенсии за неработоспособност заради общо заболяване са 3.994 милиарда лева за 2024 година при 1.618 милиарда през 2019 година Спрямо 2023 година растежът е 17.7%.
При пенсиите, несвързани с трудова активност, нарастването е 18%, само че те са много по-малко като сума – 393.1 млн. лева
За съпоставяне, разноските за пенсии за застрахователен стаж и възраст са 15.477 милиарда лева, като тук растежът е с 12.3%.
При съпоставяне с 2019 година другата скорост се вижда по-отчетливо - 146% нарастване в разноските за инвалидни пенсии при 119% за пенсиите за застрахователен стаж и възраст.
Общият брой на пенсиониралите се с пенсии от държавното публично обезпечаване е 109 613, като към 40 000 от тях са получили пенсии за неработоспособност заради общо заболяване. Като дял от всички отпуснати през 2024 година пенсии те са 40.9%, а през 2023 година той е бил 34.9 на 100, сочат данните на Национален осигурителен институт.
Както през 2023 година, по този начин и през 2024 година, с най-голям условен дял е възрастовата група от 50 до 59 години - 41,4%. Слабо се усилва делът на новоотпуснатите пенсии в групата от 60 до 64 години - до момента в който през 2023 година той е 22.1 на 100, то в 2024 година към този момент е 22.3%.
С понижена продуктивност над 90% са 6131 лица, с 981 или 19 на 100 повече спрямо 2023 година
С понижена продуктивност от 71% до 90% са 10 357 лица, с 2356 или 29.4% повече от 2023 година
С понижена продуктивност от 50% до 70.99% са 23 216 лица, с 5847 или 33.7 на 100 повече пенсионери от 2023 година
Това се дължи главно на смяната в Методиката за установяване на трайно понижената продуктивност, показват от Национален осигурителен институт.
Съгласно тази смяна, общият % трайно понижена работоспособност/вид и степен на увреждане се дефинира, като към най-високия % на най-тежкото увреждане се прибавят 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания. Това събитие способства за увеличението на броя на новоотпуснатите пенсии за неработоспособност.
Има няколко области, които вършат усещане с огромния си дял инвалидни пенсии - до момента в който в другите области той варира към 20% от всички изплащани в региона пенсия. Такива са да вземем за пример Силистра (40.4%), Разград (33.19%) и Кърджали е (31.2%). Разкритията за измами с ТЕЛК и дързостта на тези схеми подсказват, че е нужен обзор на инвалидните пенсии.
Структура на пенсиите
Най-много пенсионери получават пенсия под 1000 лева - 1 591 770 пенсионери. Това е 77.5% от всички 2 052 553 пенсионери към 31 декември 2024 година За съпоставяне към края на 2023 година този дял е бил 82%.
До минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст - 580.57 лева, в това число, са пенсиите на 812 313 пенсионери, или 39.6%. За съпоставяне, в края на 2023 година до тогавашната минимална пенсия – 524.04 лева, в това число, са получавали 814 155 пенсионери, или 40%.
Много пенсионери получават под минималната пенсия, тъй като част от нетрудовите пенсии са % от нея, т.е. още по-ниски. Има обаче и по-високи минимални пенсии от всеобщата.
Минималната инвалидна за над 90% увреждане е 667.66 лева, получават я 60 733 души. Минималната инвалидна пенсия за 71 до 90% увреждане е 609.60 лева, получават я 108 092 души. За увреждане от 50 до 70.99% се поставя минимум 493.48 лева Такава пенсия получават 123 161 души.
" Редовата " минимална пенсия от 580.57 лева се получава от 387 306 пенсионери.
Някакъв тип минимална пенсия получават 862 904 пенсионери, или 45.6% от всички.
Хората в ниския сегмент на пенсиите са болшинство, само че в действителност понижават в последните години с помощта на по-големите нараствания и преизчисления.
През 2019 година - последната " естествена " година от ерата " Борисов " преди пандемията, до 1000 лева бяха пенсиите на 2 073 471 пенсионери, или 97% от всички (всички данни тук се отнасят до главния размер на пенсията, без добавките и получаваните спомагателни пенсии).
С много бързи крачки се развиват нещата в горния сегмент на пенсиите. Между 1000.01 и 2000 лева съществена пенсия към този момент получават 18.35% от пенсионерите, или 376 726 души при 310 768 души през 2023 година (15,25%).
Между 2000.01 и 3400 лева са пенсиите на 84 050 възрастни – 4.09% от всички, при 55 364 през 2023 година (2.7%).
Осъвременяването обаче е повишило действителния размер на пенсията на към 2500 пенсионери над тавана, тъй като при 2080 души на тавана през 2023 година, в този момент лимитирани на 3400 лева са парите на 4598 пенсионери.
За съпоставяне през 2019 година таванът на пенсиите беше 1200 лева и от 1000.01 до 1200 лева получаваха едвам 62 330 пенсионери, или 2.9% от всички.
Разходите за пенсии
Значителните промени в пенсиите през последните 3 - 4 година имат цена и тя към този момент се трансформира в съществена тематика, когато стане дума за пенсионната система. И като размери, и като дял от Брутният вътрешен продукт пенсиите към момента са надалеч от европейските равнища.
Спрямо 2019 година обаче нарастването в разноските е повече от два пъти - от 9.86 милиарда лева до 21.67 милиарда лева за 2024 година
Разходите за пенсии за неработоспособност заради общо заболяване са 3.994 милиарда лева за 2024 година при 1.618 милиарда през 2019 година Спрямо 2023 година растежът е 17.7%.
При пенсиите, несвързани с трудова активност, нарастването е 18%, само че те са много по-малко като сума – 393.1 млн. лева
За съпоставяне, разноските за пенсии за застрахователен стаж и възраст са 15.477 милиарда лева, като тук растежът е с 12.3%.
При съпоставяне с 2019 година другата скорост се вижда по-отчетливо - 146% нарастване в разноските за инвалидни пенсии при 119% за пенсиите за застрахователен стаж и възраст.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ