България в дъното на Индекса на европейския суверенитет сред страните от ЕС -
С 3.9 пункта от 10 вероятни България и Унгария заемат последно място в Индекса на европейския суверенитет, ранглиста на тинк-танка Европейски съвет за външна политика, която беше оповестена в сряда. Страната ни не доближава оценка “добър ” в нито една от сферите – индикатор за премерване на суверенитета.
Новият инструмент на ЕСВП, „ Индекс на европейския суверенитет “, изследва степента, до която всяка страна членка извършва капацитета си да способства за европейския суверенитет в шест основни сфери: климат, защита, стопанска система, опазване на здравето, миграция и технологии. Анализът се основава върху приноса в границите на Европейски Съюз и други начинания за засилено съдействие. Индексът разрешава на читателя да се осведоми за характерните трендове и профилите на страните членки, да наблюдава разликите посред им, както и главните мощни и слаби страни на всяка страна.
Най-ниският индикатор на България е в областта на защитата – 3.2, стопанската система ни е на 3.4, 3.5 са технологиите. Напълно суверенни страни няма и това го демонстрират резултатите на първата в класацията – Германия, която е с общ измерен показател 6.9. При германците най-голям резултат има в областта на опазването на здравето, където коефициентът е 8.6, а надолу я дърпат климатът (5.9) и технологиите (5.3).
По отношение на стопанската система, показателят демонстрира, че Европейски Съюз като цяло е кадърен да подхваща търговски и капиталови политики без опасения от нездравословни последствия от Москва и Пекин. Средният резултат е 6.2 от 10. Съществуват обилни разминавания сред страните, 8 от които демонстрират слаби резултати заради взаимозависимост или близки връзки с Русия и Китай. Според ЕСВП това може да сътвори проблеми, защото доста от икономическите политически решения на Европейски Съюз – като да вземем за пример глобите против Русия или общата политика към Китай, се одобряват с единогласие, се споделя в отчета на ЕСВП.
В три сфери – технологии, климат и защита, Европейски Съюз се оправя доста по-добре с обещанията и уговорките, в сравнение с с съществуването на качества за осъществяването им. Това е сигнал за мощна политическа воля, възпрепятствана от неналичието на запаси или неуспех на европейските водачи да изпълнят посланията си.
По линия на “климатичния суверенитет ” резултатът на Европейски Съюз е “задоволителен ” – 5.4 от 10, и поражда терзания за способността на Европейски Съюз да извърши климатичните си цели до момента в който минимизира геополитическите опасности. Държавите са оценени по отношение на напредъка им към зелен преход с фокус върху енергийни доставки и смисъла им за ролята на европейските водачи в световния зелен преход. Като цяло ЕСВП открива значими разлики в резултатите на обособените страни. Швеция получава 7.8 точки, а Румъния – 3.5. Това приказва за значими разминавания в отношението на страните членки към климатичните цели на Европейски Съюз. Данните допускат, че до момента в който европейските задължения към климатичния суверенитет, в частност от страна на жителите, са високи, качествата на страните в тази сфера са лимитирани.
Според изводите на създателите на Индекса Европейски Съюз е относително добре квалифициран да устои на друга здравна рецесия. Резултатът за здравен суверенитет е 6.7 от 10. Въпреки това се следят значими разлики в обособените резултати на страните, като централно и източноевропейските страни означават доста по-нисък резултат спрямо страните на север. Германия, която отбелязва 8.6, се трансформира в водач по линия на европейския здравен суверенитет. Дания (7.9), Люксембург (7.7), Нидерландия (8.1) и Швеция (7.6) също означават високи резултати, следвани от Франция (7.2) и Белгия (7.3). Най-слабите резултати са на Румъния (4.0) и България (4.1), Полша (4.4) и Латвия (4.6). В тези четири страни се следят високи равнища на несигурност към имунизациите и съмнение в науката.
Европейски Съюз като цяло е кадърен да подхваща търговски и капиталови политики без опасения от нездравословни последствия от други огромни сили, само че спектърът на въздействие на Пекин и Москва остава висок. С резултат от 6.2, „ стопанската система “ е втората най-голяма сфера на европейски суверенитет, само че ЕСВП предизвестява, че Германия – най-силната стопанска система в Европейски Съюз, не се показва най-добре. Това се дължи частично на немската накърнимост от китайско и съветско лоби.
Три страни – България, Унгария и Кипър, имат слаби резултати в тази категория (под 4 точки). Това отразява несъразмерната взаимозависимост от Китай и Русия, податливост към непознато лобиране и липса на защитни механизми (като скрийнинг на директни непознати вложения и антикорупционни мерки). По сходен метод, макар мощната политическа и социална поддръжка за европейски стопански суверенитет, Италия и Полша получават приемливи резултати (между 5 и 6). В контраст на това, Нидерландия води с помощта на връзките на Хага с интернационалната търговия и вложения и поддръжката, която страната отдава за вложения, засилващи устойчивостта на Европейски Съюз, в това число стопански наказания против Русия.
На уеб страницата на ЕСВП можете да се запознаете с или с.
Новият инструмент на ЕСВП, „ Индекс на европейския суверенитет “, изследва степента, до която всяка страна членка извършва капацитета си да способства за европейския суверенитет в шест основни сфери: климат, защита, стопанска система, опазване на здравето, миграция и технологии. Анализът се основава върху приноса в границите на Европейски Съюз и други начинания за засилено съдействие. Индексът разрешава на читателя да се осведоми за характерните трендове и профилите на страните членки, да наблюдава разликите посред им, както и главните мощни и слаби страни на всяка страна.
Най-ниският индикатор на България е в областта на защитата – 3.2, стопанската система ни е на 3.4, 3.5 са технологиите. Напълно суверенни страни няма и това го демонстрират резултатите на първата в класацията – Германия, която е с общ измерен показател 6.9. При германците най-голям резултат има в областта на опазването на здравето, където коефициентът е 8.6, а надолу я дърпат климатът (5.9) и технологиите (5.3).
По отношение на стопанската система, показателят демонстрира, че Европейски Съюз като цяло е кадърен да подхваща търговски и капиталови политики без опасения от нездравословни последствия от Москва и Пекин. Средният резултат е 6.2 от 10. Съществуват обилни разминавания сред страните, 8 от които демонстрират слаби резултати заради взаимозависимост или близки връзки с Русия и Китай. Според ЕСВП това може да сътвори проблеми, защото доста от икономическите политически решения на Европейски Съюз – като да вземем за пример глобите против Русия или общата политика към Китай, се одобряват с единогласие, се споделя в отчета на ЕСВП.
В три сфери – технологии, климат и защита, Европейски Съюз се оправя доста по-добре с обещанията и уговорките, в сравнение с с съществуването на качества за осъществяването им. Това е сигнал за мощна политическа воля, възпрепятствана от неналичието на запаси или неуспех на европейските водачи да изпълнят посланията си.
По линия на “климатичния суверенитет ” резултатът на Европейски Съюз е “задоволителен ” – 5.4 от 10, и поражда терзания за способността на Европейски Съюз да извърши климатичните си цели до момента в който минимизира геополитическите опасности. Държавите са оценени по отношение на напредъка им към зелен преход с фокус върху енергийни доставки и смисъла им за ролята на европейските водачи в световния зелен преход. Като цяло ЕСВП открива значими разлики в резултатите на обособените страни. Швеция получава 7.8 точки, а Румъния – 3.5. Това приказва за значими разминавания в отношението на страните членки към климатичните цели на Европейски Съюз. Данните допускат, че до момента в който европейските задължения към климатичния суверенитет, в частност от страна на жителите, са високи, качествата на страните в тази сфера са лимитирани.
Според изводите на създателите на Индекса Европейски Съюз е относително добре квалифициран да устои на друга здравна рецесия. Резултатът за здравен суверенитет е 6.7 от 10. Въпреки това се следят значими разлики в обособените резултати на страните, като централно и източноевропейските страни означават доста по-нисък резултат спрямо страните на север. Германия, която отбелязва 8.6, се трансформира в водач по линия на европейския здравен суверенитет. Дания (7.9), Люксембург (7.7), Нидерландия (8.1) и Швеция (7.6) също означават високи резултати, следвани от Франция (7.2) и Белгия (7.3). Най-слабите резултати са на Румъния (4.0) и България (4.1), Полша (4.4) и Латвия (4.6). В тези четири страни се следят високи равнища на несигурност към имунизациите и съмнение в науката.
Европейски Съюз като цяло е кадърен да подхваща търговски и капиталови политики без опасения от нездравословни последствия от други огромни сили, само че спектърът на въздействие на Пекин и Москва остава висок. С резултат от 6.2, „ стопанската система “ е втората най-голяма сфера на европейски суверенитет, само че ЕСВП предизвестява, че Германия – най-силната стопанска система в Европейски Съюз, не се показва най-добре. Това се дължи частично на немската накърнимост от китайско и съветско лоби.
Три страни – България, Унгария и Кипър, имат слаби резултати в тази категория (под 4 точки). Това отразява несъразмерната взаимозависимост от Китай и Русия, податливост към непознато лобиране и липса на защитни механизми (като скрийнинг на директни непознати вложения и антикорупционни мерки). По сходен метод, макар мощната политическа и социална поддръжка за европейски стопански суверенитет, Италия и Полша получават приемливи резултати (между 5 и 6). В контраст на това, Нидерландия води с помощта на връзките на Хага с интернационалната търговия и вложения и поддръжката, която страната отдава за вложения, засилващи устойчивостта на Европейски Съюз, в това число стопански наказания против Русия.
На уеб страницата на ЕСВП можете да се запознаете с или с.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ