С 208 гласа “За, нито един “Против и нито един

С 208 гласа “За ”, нито един “Против ” и нито един “Въздържал се ” Народното събрание удължи с още три месеца работата на краткотрайната комисия за определяне на всички обстоятелства и условия по отношение на проблемите с безводието в страната.

Тя беше основана на 11 декември 2024 година със период на деяние – три месеца. Днес обаче ръководителят й Младен Шишков от ГЕРБ-СДС изиска удължаването й с още три месеца, защото до момента тя е имала единствено пет съвещания – две – организационни и три – всъщност. Той се оправда с коледно-новогодишните празници и с разбъркването на състава на комисията (първоначално неин ръководител бе Манол Генов от “БСП – Обединена левица ”, само че той бе заменен, откакто оглави Министерството на околната среда и водите).

По време на съвещанията от краткотрайната комисия съумели да изслушат трима министри – на околната среда и водите, на районното развиване, на здравното министерство, както и представители на Българския ВиК Холдинг и на Националния институт по метеорология и хидрология. За през днешния ден (13 март) е планувано да изслушат министъра на земеделието и управлението на “Напоителни системи ”.

При дебатите първи взе думата Коста Стоянов от “Възраждане ”. Той разгласи, че от неговата група са внесли 10 оферти за приемане на информация и за чуване на някогашни министри и на проектанти, които са наясно с казуса с безводието. Поискали са и данни за вложените средства през последните 20 години в решаването на водния проблем, защото по думите на Стоянов са изразходвани десетки милиарди – и по национални, и по европейски стратегии, само че и през днешния ден, както преди 20 години, загубите на вода са над 60%, а на някои места като Перник и Шумен – те са над 80 %.

Сред въпросите, на които от “Възраждане ” търсят отговор и се надяват да го намерят в границите на краткотрайната комисия, е и за какво са били забавени проектите за ръководство на речните басейни, които най-сетне, с огромно забавяне, били признати в края на 2024 година, само че поради чието отсрочване против България има наказателна процедура от Европейската комисия.

Последваха и други изявления от страна на депутати от “Възраждане ”, които установяваха неприятната обстановка с ръководството на водните запаси. В доста от тях се правеха съпоставения с ситуацията от преди 1989 година, като бе представен министър Манол Генов, който признал, че България е изгубила 40 години – премахвайки тогавашния “Водстрой ” и надлежно проектите му, по които е можело да се работи и през днешния ден за решение на водната рецесия.

Владимир Георгиев от “БСП – Обединена левица “ укори депутатите от “Възраждане ”, че вършат ненужни изявления и имат нецелесъобразни претенции и поради това те са отговорни, че се е забавила работата на комисията.

Засегнатите депутати от „ Възраждане “ му дадоха отговор, че има обитаеми места, където Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи ръководят дружно и таман там има нерешени проблеми с водни режими и противозаконна сеч. Станислав Анастасов от „ Движение за права и свободи – Ново начало “ също се причисли към рецензиите на Владимир Георгиев, критикувайки депутатите от „ Възраждане “, че бавят времето и по този начин се гаврят с проблемите на хората, които страдат от безводие.

Татяна Султанова от “Продължаваме смяната ” – “Демократична България ” насърчи сътрудниците си да бъдат градивни в изявленията си. Тя изрази съжалението си, че комисията не е заседавала постоянно и настоя тя да има съвещания най-малко един път седмично, като също така предложи през идващите три месеца нейните членове да не получават заплащане за работата си в нея.

Александър Рашев от „ ИТН “ разгласи, че в случай че има законова опция, и неговата парламентарна група ще поддържа членовете на комисията да не получават заплащане в снадки период.

Богомил Петков от ПП-ДБ пък прикани депутатите да плануват в бюджета пари за ремонт на водопроводите, защото съгласно него по този начин те ще показват същинска ангажираност с казуса.

След това Златан Златанов от “Възраждане ” направи изявление по случай 22 март – Деня на водата, което мощно развесели сътрудниците му. По мотив изнесените от него данни какъв брой % е водата в тялото на индивида, Александър Симидчиев от ПП-ДБ го попита какво е нейното наличие сред ушите.

Искра Михайлова от “ДПС – Ново начало ” взе мотив от изявлението му, като също като Станислав Анастасов упрекна неговата парламентарна група, че се гаврят с проблемите на хората, които страдат от безводие и към днешната дата.

Тя изясни, че ще поддържа удължаването на периода на комисията, тъй като вижда, че депутатите имат потребност от учебен кръжок, а също така на процедура краткотрайната комсия ще компенсира безпомощността на комисията по околна среда и води, която по думите й не работи.

Малко по-късно Искра Михайлова още веднъж взе думата, с цел да акцентира, че Народното събрание не е учебен клуб, не е конвент и не написа тактики, поради което е добре да се дефинира ясно и тъкмо какви са задачите на комисията. Тя обърна внимание, че българските жители чакат оферти за решения и че краткотрайната комисия е била основана поради безводието в две области – Ловеч и Плевен.

Тъй като думите й останаха без внимание от страна на залата, а изявленията от страна на “Възраждане ” продължиха, Хюсеин Хафъзов от “ДПС – Ново начало ” взе думата, с цел да помоли ръководителя на Народното събрание да направи забележка на народните представители – когато отидат на трибуната и отпият от шишето си с вода, да не я оставят след това – безпризорна, тъй че квесторите да би трябвало да я вземат и изхвърлят, а да си я приберат и допият на мястото.

„ Не разхищавайте ” – цитира Хафъзов Корана и прикани всички да са виновни към водата и с дейностите си, освен на думи.

Виолета Комитова от МЕЧ прикани депутатите да плануват в бюджета най-малко пари за два капиталови плана за магистрални водопроводи. Тя разяснява, че пари за асфалт има, само че за вода – не, поради което и настоя този пропуск да бъде поправен.