Скъпите зърно и труд вдигнаха цената на хляба
С 20 ст. за 4 месеца нарастна хлябът в Хасково. Последният скок е от 1 октомври, когато върху потребителя се стовариха и други по- високи разходи.
Въпреки скока цената на хляба в Хасковска и Кърджалийска области е най- ниската в страната. В Пловдив и София насъщният е с 10- 15 ст. по- безценен, разясняват от Камарата на индустриалните хлебопроизводители.
С 30 % нарастна хлебната пшеница, която играе най- огромна роля при калкулирането на цената. Днес звук на пристанището се търгува за 360 лева, а предходната година по това време бе едвам 280 лева, изясняват хасковски хлебопроизводители. Значителна част от родното произвеждане бе изнесено, защото на открито цента е по- висока, поради с 20 на 100 по- ниските добиви в Русия и незапомнената суша в Германия.
Производителите бяха безапелационни, че в случай че не продължи покачването на пшеницата, ще запазят достигнатите цени на хляба.
От понеделник 650-грамовият нарязан самун е 1 лева в магазините. 90 ст. коства нарязаният стандартизиран в опаковка от същия грамаж. 90 с0т. е дребният нарязан бял самун. 95 ст. е целият бял, тостерният е 1.20 лева
Ако приемем, че семейство използва по 1 бял самун за 2 дни, то за месец харчи 15 лева за самун, вместо предходните 13. 50 лева или с 1.50 лева повече.
5 % на хляб облага на производителя
Всеки производител се стреми към облага от към 5 % на численост. Немислимо е да паднем под нея, тъй като при нас машините имат огромна обезценка, поради непрекъснатата работа, разясняват предприемачи. Оборудването се сменя на всеки 5 години. Печка с пруфер коства 624 000 лева с Данък добавена стойност, дават образец в един от заводите в района. В същото време доста производители, които са били на газ, са принудени да минат на ток, поради скъпото синьо гориво, което е обвързвано с спомагателни вложения, разясняват още в сектора.
1000 лева е междинната заплата в сектора
Работната ръка е друга не по- малко значима причина за повишаването на насъщния. Във образуването на цената на 1 брой, трудът заема към 10 ст. Става въпрос за характерен и нощен труд. Трудно се намират хора за производството. Получава се по този начин, че месачките да вземем за пример са по- добре заплатени в сравнение с счетоводителите, защото първите не доближават, за разлика от вторите.
Трудно се задържат и водачи, които избират за стават интернационалните тираджии, защото заплащането е по- високо.
Средната заплата в хлебопроизводството е 1000 лева, безапелационни са в сектора. От там допълват, че междинната възраст на заетите в производството е все по- висока, мъчно се намират младежи.
30 % е облагата на веригите, 10% на дребните магазини
Търговците постоянно печелят повече от производителите. Големите вериги да вземем за пример работят с облага от 30 на 100. Малките магазини разчитат на 10 %, само че упорстват за по- огромни отстъпки, разясняват още от сектора.
Дребните търговци печелят най- доста от най- купуваните стоки- хлябът и млякото, които се вземат всеки ден за разлика от месото, саламите и други храни.
Въпреки скока цената на хляба в Хасковска и Кърджалийска области е най- ниската в страната. В Пловдив и София насъщният е с 10- 15 ст. по- безценен, разясняват от Камарата на индустриалните хлебопроизводители.
С 30 % нарастна хлебната пшеница, която играе най- огромна роля при калкулирането на цената. Днес звук на пристанището се търгува за 360 лева, а предходната година по това време бе едвам 280 лева, изясняват хасковски хлебопроизводители. Значителна част от родното произвеждане бе изнесено, защото на открито цента е по- висока, поради с 20 на 100 по- ниските добиви в Русия и незапомнената суша в Германия.
Производителите бяха безапелационни, че в случай че не продължи покачването на пшеницата, ще запазят достигнатите цени на хляба.
От понеделник 650-грамовият нарязан самун е 1 лева в магазините. 90 ст. коства нарязаният стандартизиран в опаковка от същия грамаж. 90 с0т. е дребният нарязан бял самун. 95 ст. е целият бял, тостерният е 1.20 лева
Ако приемем, че семейство използва по 1 бял самун за 2 дни, то за месец харчи 15 лева за самун, вместо предходните 13. 50 лева или с 1.50 лева повече.
5 % на хляб облага на производителя
Всеки производител се стреми към облага от към 5 % на численост. Немислимо е да паднем под нея, тъй като при нас машините имат огромна обезценка, поради непрекъснатата работа, разясняват предприемачи. Оборудването се сменя на всеки 5 години. Печка с пруфер коства 624 000 лева с Данък добавена стойност, дават образец в един от заводите в района. В същото време доста производители, които са били на газ, са принудени да минат на ток, поради скъпото синьо гориво, което е обвързвано с спомагателни вложения, разясняват още в сектора.
1000 лева е междинната заплата в сектора
Работната ръка е друга не по- малко значима причина за повишаването на насъщния. Във образуването на цената на 1 брой, трудът заема към 10 ст. Става въпрос за характерен и нощен труд. Трудно се намират хора за производството. Получава се по този начин, че месачките да вземем за пример са по- добре заплатени в сравнение с счетоводителите, защото първите не доближават, за разлика от вторите.
Трудно се задържат и водачи, които избират за стават интернационалните тираджии, защото заплащането е по- високо.
Средната заплата в хлебопроизводството е 1000 лева, безапелационни са в сектора. От там допълват, че междинната възраст на заетите в производството е все по- висока, мъчно се намират младежи.
30 % е облагата на веригите, 10% на дребните магазини
Търговците постоянно печелят повече от производителите. Големите вериги да вземем за пример работят с облага от 30 на 100. Малките магазини разчитат на 10 %, само че упорстват за по- огромни отстъпки, разясняват още от сектора.
Дребните търговци печелят най- доста от най- купуваните стоки- хлябът и млякото, които се вземат всеки ден за разлика от месото, саламите и други храни.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ