Кузман Илиев: Забавянето на ДДС показва, че има сериозна криза и хората са притеснени
С 20 години би трябвало да бъде отсрочен уговорката за затварянето на въглищните централи.
Раздуването на разноските, финансирани с пъклен скъпи лихви, най-после сметката няма по какъв начин да излезе.
Твърдението, че рецесията у нас е лека, е цинично. Тези, които настояват това дано да излязат отвън София и да се разходят из страната.
Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът от Съвета по стопанска система и обществени политики (СИПП) Кузман Илиев.
С него беседваме за това, че България за пръв път от години не съумя да събере Данък добавена стойност.
Експертът означи, че при актуализацията на бюджета бяха доста повишени прогнозите за икономическия напредък. Той напомни, че още тогава от СИПП са били камбаната, че безпричинно са повишени всички упования и в един миг може да има разочарования.
„ В условия на инфлация разполагаемият приход на хората понижава, тъй че е обикновено при косвените налози като Данък добавена стойност да има закъснение. Това е индикатор за това, че доста се приказва, че няма рецесия – явно рецесия има, и то сериозна, и хората са обезпокоени “, съобщи Кузман Илиев.
Той уточни, че има някакво закъснение и при потреблението, само че може би тук тежи и това, че се направиха най-различни ставки по линия на Данък добавена стойност и останаха доста малки врати за по-ниски ставки, някои даже споделиха, че изключенията са доста повече от правилото за 20% Данък добавена стойност.
„ Това не е огромна драма, тъй като в последна сметка по-ниските налози, генерално в условия на рецесия, са нещо положително. Респективно от другата страна има спад в приходите и не толкоз добра събираемост. Когато пристигна рецесията и имаш спад на разноските в семейството – режеш някакви разноски. Същото важи и за страната – когато нейните доходи стартират да се забавят, с цел да не стане огромна дупката, би трябвало да се орежат непроизводствени разноски, да се направи един функционален разбор, да се види какво не работи, освен да се прибавят нови разноски “, съобщи Илиев.
Той акцентира, че новите разноски са политически стимулирани. „ Влязохме в една серпантина на парламенти, които не могат да излъчат болшинства. Управляват служебните кабинети. Идват парламенти, които единствено раздуват разноските “, уточни икономистът и добави, че приходите стартират да се забавят, тъй като световната стопанска система, изключително западната, стартира да влиза в криза.
Илиев означи, че и в еврозоната, и в Съединени американски щати нещата не са цветущи. По думите му при съществуването на такава наклонност би трябвало да се намерения за озаптяване на разноските, като обърна внимание, че последният бюджет е рекорден и парите би трябвало да бъдат ориентирани към невралгични групи, към основаване на среда, в която българският бизнес да оцелее, както и потенциал за по-евтини енергоресурси. Икономистът е безапелационен, че това може да стане като не затваряме въглищните централи, респективно мините. „ Като направиш 7 и 8 блок на нуклеарната централа в Козлодуй, или напълно нова нуклеарна централа, като в действителност се възползваш от някакви благоприятни условия, които природата даже ти е дала “, изясни той и добави, че Минно-геоложкият институт от две години приказва, че под „ Маришкия басейн “ има места за депозиране на въглероден диоксид, нещо, което може да ни обезпечи дълготрайно. „ Държавата не си е мръднала пръста, нищо няма по създаването на това. Не сме създали една копка да забележим имаме ли газ в Северозапада или в Черноморието “, сподели Илиев и разясни, че единствено с раздуване на разноските, финансирани с пъклен скъпи лихви, които се подвигат за да се укроти инфлацията, няма по какъв начин най-после сметката да излезе.
Драмата съгласно него се корени в това, че не осъзнаваме, че би трябвало да трансформираме нашата стопанска система съгласно новите действителности, а точно, че светът е разграничен стопански. „ Ако до през вчерашния ден Европа е имала доста на ниска цена газ, петрол и дизел, то през днешния ден сме в обстановка, когато към този момент не е по този начин и Европа би трябвало да избира или да си основава лични изкопаеми горива, или личен потенциал за пречистване, или да направи един доста самоуверен преход към така наречен зелени решения, единствено че се оказва, че те не са стъпили на здрава фундаментална основа. Това е огромен проблем “, счита Илиев.
Икономическият специалист заяви, че на моменти електрическата сила е толкоз скъпа, че прави електрическите коли по-неизгодни от дизеловите и бензиновите и сложи въпроса какво ще се случи, когато Европейският съюз (ЕС) каже, че през 2035 година към този момент няма да има коли на дизел и на бензин и скъпите разновидности останат като единствени за най-бедните в Европейски Съюз – българите. Той дефинира това като неповторим удар по стопанската система и върху правата на хората.
Липсата на каквото и да било търсене на решения и отводът от търсене на благоприятни условия слагат пред риск страната ни, изключително като се има поради поетия ангажимент по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) да се понижат с 40% въглеродните излъчвания като се затворят въглищните централи. „ Този ангажимент е извънредно рисков за националната ни сигурност, защото 60% от енергийния ни микс идва сега от въглищата. Ти влизаш в огромната световна електрификация като си режеш единия крайник, другият ти е със разкъсан менискус и връзки “, послужи си с метафора Илиев, с цел да изясни пред какъв риск е изправена страната ни.
Решението съгласно специалиста е проектът да се отвори, предоговори и да се направи друга референтна година, да вземем за пример 1990 година, тъй като тогава излъчванията са доста повече спрямо 2019 година, с цел да може въпреки всичко България в действителност да има време да извърши прехода. Той предлага и задължението да не е до 2025 – 2026 година, а да се отсрочи с 20 години напред, като акцентира, че сме топ експортьор в Европа и въглищните ни централи са основни за стопанската система ни, за Югоизточна Европа и за целия Балкански район.
Илиев напомни, че в Германия, която е моторът на европейската стопанска система, има проблем и също отвори въглищните си централи, с цел да оцелеят стопански, тъй като „ в един миг тези молебени за слънце и за вятър не хващат постоянно дикиш “.
Икономистът съобщи, че прогнозите, свързани с несигурността, настанила се на международните пазари в международната стопанска система, са доста сложни. „ Но едно е несъмнено – никакви учредения нямаме да мислим, че нещата ще са цветя и рози, в случай, че Китай е в един де факто локдаун, че немската стопанска система няма ресурсите, които ѝ трябват, енергоресурсите, с които да създава “, сподели той и заяви, че стопанската система на Съединени американски щати също стартира да се задъхва.
„ Това са справедливи действителности. И когато ти си дребният в тази среда, би трябвало да знаеш, че когато те кашлят, ти се разболяваш тежко “, уточни Илиев и изясни, че при българите 30% инфлация за потребителската кошница, или 50% за главните храни, е смазване, тъй като нашият приход е доста по-малък по отношение на този на останалите нации в Европейски Съюз и усещаме всичко доста по-тежко.
„ Онези, които сега споделят, че рецесията в България е относително лека, че няма проблем, че може би ще има закъснение втората половина на годината, са цинични “, съобщи специалистът и прикани да излязат отвън София, тъй като има места, в които обстановката е доста тежка, и да се слагат в кожата на българските жители в райони, в които даже няма инфраструктура и автомагистрали, където районите се обезбългаряват.
„ При новото броене ще са по-малко хората, безработицата ще е по-голяма. Гледаме, че приходите порастват и гонят инфлацията, само че това е малко изкуствено, просто се свива работната мощ, просто от компаниите освобождават служащи, които не могат да прибавят стойност и дават повече пари на по-качествените, само че това не значи, че генерално средата се е подобрила “, сподели още Илиев и заключи, че това са статистически изкривявания, които ни карат да слагаме розовите очила и да не поглеждаме нещата в очите. /БГНЕС
Раздуването на разноските, финансирани с пъклен скъпи лихви, най-после сметката няма по какъв начин да излезе.
Твърдението, че рецесията у нас е лека, е цинично. Тези, които настояват това дано да излязат отвън София и да се разходят из страната.
Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът от Съвета по стопанска система и обществени политики (СИПП) Кузман Илиев.
С него беседваме за това, че България за пръв път от години не съумя да събере Данък добавена стойност.
Експертът означи, че при актуализацията на бюджета бяха доста повишени прогнозите за икономическия напредък. Той напомни, че още тогава от СИПП са били камбаната, че безпричинно са повишени всички упования и в един миг може да има разочарования.
„ В условия на инфлация разполагаемият приход на хората понижава, тъй че е обикновено при косвените налози като Данък добавена стойност да има закъснение. Това е индикатор за това, че доста се приказва, че няма рецесия – явно рецесия има, и то сериозна, и хората са обезпокоени “, съобщи Кузман Илиев.
Той уточни, че има някакво закъснение и при потреблението, само че може би тук тежи и това, че се направиха най-различни ставки по линия на Данък добавена стойност и останаха доста малки врати за по-ниски ставки, някои даже споделиха, че изключенията са доста повече от правилото за 20% Данък добавена стойност.
„ Това не е огромна драма, тъй като в последна сметка по-ниските налози, генерално в условия на рецесия, са нещо положително. Респективно от другата страна има спад в приходите и не толкоз добра събираемост. Когато пристигна рецесията и имаш спад на разноските в семейството – режеш някакви разноски. Същото важи и за страната – когато нейните доходи стартират да се забавят, с цел да не стане огромна дупката, би трябвало да се орежат непроизводствени разноски, да се направи един функционален разбор, да се види какво не работи, освен да се прибавят нови разноски “, съобщи Илиев.
Той акцентира, че новите разноски са политически стимулирани. „ Влязохме в една серпантина на парламенти, които не могат да излъчат болшинства. Управляват служебните кабинети. Идват парламенти, които единствено раздуват разноските “, уточни икономистът и добави, че приходите стартират да се забавят, тъй като световната стопанска система, изключително западната, стартира да влиза в криза.
Илиев означи, че и в еврозоната, и в Съединени американски щати нещата не са цветущи. По думите му при съществуването на такава наклонност би трябвало да се намерения за озаптяване на разноските, като обърна внимание, че последният бюджет е рекорден и парите би трябвало да бъдат ориентирани към невралгични групи, към основаване на среда, в която българският бизнес да оцелее, както и потенциал за по-евтини енергоресурси. Икономистът е безапелационен, че това може да стане като не затваряме въглищните централи, респективно мините. „ Като направиш 7 и 8 блок на нуклеарната централа в Козлодуй, или напълно нова нуклеарна централа, като в действителност се възползваш от някакви благоприятни условия, които природата даже ти е дала “, изясни той и добави, че Минно-геоложкият институт от две години приказва, че под „ Маришкия басейн “ има места за депозиране на въглероден диоксид, нещо, което може да ни обезпечи дълготрайно. „ Държавата не си е мръднала пръста, нищо няма по създаването на това. Не сме създали една копка да забележим имаме ли газ в Северозапада или в Черноморието “, сподели Илиев и разясни, че единствено с раздуване на разноските, финансирани с пъклен скъпи лихви, които се подвигат за да се укроти инфлацията, няма по какъв начин най-после сметката да излезе.
Драмата съгласно него се корени в това, че не осъзнаваме, че би трябвало да трансформираме нашата стопанска система съгласно новите действителности, а точно, че светът е разграничен стопански. „ Ако до през вчерашния ден Европа е имала доста на ниска цена газ, петрол и дизел, то през днешния ден сме в обстановка, когато към този момент не е по този начин и Европа би трябвало да избира или да си основава лични изкопаеми горива, или личен потенциал за пречистване, или да направи един доста самоуверен преход към така наречен зелени решения, единствено че се оказва, че те не са стъпили на здрава фундаментална основа. Това е огромен проблем “, счита Илиев.
Икономическият специалист заяви, че на моменти електрическата сила е толкоз скъпа, че прави електрическите коли по-неизгодни от дизеловите и бензиновите и сложи въпроса какво ще се случи, когато Европейският съюз (ЕС) каже, че през 2035 година към този момент няма да има коли на дизел и на бензин и скъпите разновидности останат като единствени за най-бедните в Европейски Съюз – българите. Той дефинира това като неповторим удар по стопанската система и върху правата на хората.
Липсата на каквото и да било търсене на решения и отводът от търсене на благоприятни условия слагат пред риск страната ни, изключително като се има поради поетия ангажимент по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) да се понижат с 40% въглеродните излъчвания като се затворят въглищните централи. „ Този ангажимент е извънредно рисков за националната ни сигурност, защото 60% от енергийния ни микс идва сега от въглищата. Ти влизаш в огромната световна електрификация като си режеш единия крайник, другият ти е със разкъсан менискус и връзки “, послужи си с метафора Илиев, с цел да изясни пред какъв риск е изправена страната ни.
Решението съгласно специалиста е проектът да се отвори, предоговори и да се направи друга референтна година, да вземем за пример 1990 година, тъй като тогава излъчванията са доста повече спрямо 2019 година, с цел да може въпреки всичко България в действителност да има време да извърши прехода. Той предлага и задължението да не е до 2025 – 2026 година, а да се отсрочи с 20 години напред, като акцентира, че сме топ експортьор в Европа и въглищните ни централи са основни за стопанската система ни, за Югоизточна Европа и за целия Балкански район.
Илиев напомни, че в Германия, която е моторът на европейската стопанска система, има проблем и също отвори въглищните си централи, с цел да оцелеят стопански, тъй като „ в един миг тези молебени за слънце и за вятър не хващат постоянно дикиш “.
Икономистът съобщи, че прогнозите, свързани с несигурността, настанила се на международните пазари в международната стопанска система, са доста сложни. „ Но едно е несъмнено – никакви учредения нямаме да мислим, че нещата ще са цветя и рози, в случай, че Китай е в един де факто локдаун, че немската стопанска система няма ресурсите, които ѝ трябват, енергоресурсите, с които да създава “, сподели той и заяви, че стопанската система на Съединени американски щати също стартира да се задъхва.
„ Това са справедливи действителности. И когато ти си дребният в тази среда, би трябвало да знаеш, че когато те кашлят, ти се разболяваш тежко “, уточни Илиев и изясни, че при българите 30% инфлация за потребителската кошница, или 50% за главните храни, е смазване, тъй като нашият приход е доста по-малък по отношение на този на останалите нации в Европейски Съюз и усещаме всичко доста по-тежко.
„ Онези, които сега споделят, че рецесията в България е относително лека, че няма проблем, че може би ще има закъснение втората половина на годината, са цинични “, съобщи специалистът и прикани да излязат отвън София, тъй като има места, в които обстановката е доста тежка, и да се слагат в кожата на българските жители в райони, в които даже няма инфраструктура и автомагистрали, където районите се обезбългаряват.
„ При новото броене ще са по-малко хората, безработицата ще е по-голяма. Гледаме, че приходите порастват и гонят инфлацията, само че това е малко изкуствено, просто се свива работната мощ, просто от компаниите освобождават служащи, които не могат да прибавят стойност и дават повече пари на по-качествените, само че това не значи, че генерално средата се е подобрила “, сподели още Илиев и заключи, че това са статистически изкривявания, които ни карат да слагаме розовите очила и да не поглеждаме нещата в очите. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ