С колко са се увеличили доходите ни през 2024 година
С 18% са се нараснали приходите ни през 2024 година, като въпреки и с малко, тази част от тях, която заделяме за храна и сметки, въпреки всичко се свива, оповестява NOVA.
Добрата вест е, че брутния вътрешен артикул, който един български жител създава за година, към този момент доближава 2/3 от този на междинния европеец. Лошата е, че това се случва прекомерно постепенно и този индикатор ни отрежда последното място измежду всички членки на Европейския съюз.
Източниците на нашите приходи най-общо можем да разделим на две съществени групи. Доходи, които получаваме от трудова активност – било то от работна заплата, от независима претовареност или нещо друго, и приходи, които получаваме от пенсии, компенсации, добавки за деца и обществени помощи. Макар и с дребни крачки, към усъвършенстване вървим и тук, защото делът на приходите от трудова активност се усилва. За една година с 2% и по този начин той към този момент е 63% и половина. Произход на останалата една трета от парите ни са обществените заплащания.
Колко коства животът в България и в другите европейски страни
Структурата на разноските ни също се променя. Според данните на Националната статистика, обработени от Института за пазарна стопанска система, понижава перото за ползване, въпреки и единствено в 1%. Въпреки това, то към момента е най-голямото – 80% от това, което изкарваме, отива в тази посока. Следват осигуровките, за които отделяме 8% от прихода си, налозите, които ни костват 5% и най-после има една малко перо, което визира прехвърлянето на парични средства към други семейства – като да вземем за пример, деца или пък родители, които живеят настрана. Това перо към този момент доближава 1%.
istock
Разходите за ползване
Най-голяма част от тях отиват за храна и безалкохолни. През последните десетина години, частта на този тип разноски се свива непрестанно, като техния дял е към този момент 28%. Това специалистите регистрират като знак за повишение на благосъстоянието на семействата. Спад има и в каузи на разноските за жилище, за сметки за ток и вода, за горива, за алкохол и цигари. Това, за което отделяме все по-голяма част от парите си пък, е свободно време и обучение, ненапълно опазване на здравето, а през последните 5 години, харчим повече и за обзавеждане.
Данните на „ Евростат ” и позицията ни измежду останалите страни
Както казахме първоначално, положителната вест е, че брутния вътрешен артикул, който един българин създава за година, към този момент доближава 2/3 от този на междинния европеец. Но имаме и неприятна. А тя е, че всичко това се случва прекомерно постепенно. Така с нашите 66% от средноевропейския БВП на човек, сме последни. Малко преди нас са гърците, съвсем на същото равнище като тях са и латвийците, с които затваряме последната тройка в тази ранглиста. А челната наподобява ето по този начин – Люксембург, Ирландия и Нидерландия, със стойности сложни даже да си ги представим. Първите две страни изключително – с над 200% от средноевропейския БВП на човек. Най-близо до тези осреднени стойности се намират французите.
Повишава се благосъстоянието на семействата у нас
Към края на класацията дружно с нас, са нашите съседи и други страни от някогашния Източен блок. През последните години, всички нови членки на общността доближиха равнища сред 70% и 90%. Всички, без нас. Въпреки че с Полша и Хърватия да вземем за пример, тръгваме от едно равнище в средата на ’90-те, те не престават с повишаване през цялото това време, до момента в който ние тръгваме внезапно надолу. Така, през 1999 година доближаваме най-ниските си стойности от 28%. Следва гладко повишаване, с няколко къси спада по пътя.
До 2006 година стойностите на румънците са под нашите, само че след успоредното ни приемане в Европейския съюз, те ни изпреварват. И по този начин до през днешния ден, когато с тях ни разделят към този момент 13%.
През последните години доста по-близо до нас са гръцките ни съседи, с които се движим редом, въпреки те да са с въпреки всичко малко по-високи стойности. Това се случва след 2006-а и пика им от 96%, в резултат на рецесията, която претърпяха.
Добрата вест е, че брутния вътрешен артикул, който един български жител създава за година, към този момент доближава 2/3 от този на междинния европеец. Лошата е, че това се случва прекомерно постепенно и този индикатор ни отрежда последното място измежду всички членки на Европейския съюз.
Източниците на нашите приходи най-общо можем да разделим на две съществени групи. Доходи, които получаваме от трудова активност – било то от работна заплата, от независима претовареност или нещо друго, и приходи, които получаваме от пенсии, компенсации, добавки за деца и обществени помощи. Макар и с дребни крачки, към усъвършенстване вървим и тук, защото делът на приходите от трудова активност се усилва. За една година с 2% и по този начин той към този момент е 63% и половина. Произход на останалата една трета от парите ни са обществените заплащания.
Колко коства животът в България и в другите европейски страни
Структурата на разноските ни също се променя. Според данните на Националната статистика, обработени от Института за пазарна стопанска система, понижава перото за ползване, въпреки и единствено в 1%. Въпреки това, то към момента е най-голямото – 80% от това, което изкарваме, отива в тази посока. Следват осигуровките, за които отделяме 8% от прихода си, налозите, които ни костват 5% и най-после има една малко перо, което визира прехвърлянето на парични средства към други семейства – като да вземем за пример, деца или пък родители, които живеят настрана. Това перо към този момент доближава 1%.
istock Разходите за ползване
Най-голяма част от тях отиват за храна и безалкохолни. През последните десетина години, частта на този тип разноски се свива непрестанно, като техния дял е към този момент 28%. Това специалистите регистрират като знак за повишение на благосъстоянието на семействата. Спад има и в каузи на разноските за жилище, за сметки за ток и вода, за горива, за алкохол и цигари. Това, за което отделяме все по-голяма част от парите си пък, е свободно време и обучение, ненапълно опазване на здравето, а през последните 5 години, харчим повече и за обзавеждане.
Данните на „ Евростат ” и позицията ни измежду останалите страни
Както казахме първоначално, положителната вест е, че брутния вътрешен артикул, който един българин създава за година, към този момент доближава 2/3 от този на междинния европеец. Но имаме и неприятна. А тя е, че всичко това се случва прекомерно постепенно. Така с нашите 66% от средноевропейския БВП на човек, сме последни. Малко преди нас са гърците, съвсем на същото равнище като тях са и латвийците, с които затваряме последната тройка в тази ранглиста. А челната наподобява ето по този начин – Люксембург, Ирландия и Нидерландия, със стойности сложни даже да си ги представим. Първите две страни изключително – с над 200% от средноевропейския БВП на човек. Най-близо до тези осреднени стойности се намират французите.
Повишава се благосъстоянието на семействата у нас
Към края на класацията дружно с нас, са нашите съседи и други страни от някогашния Източен блок. През последните години, всички нови членки на общността доближиха равнища сред 70% и 90%. Всички, без нас. Въпреки че с Полша и Хърватия да вземем за пример, тръгваме от едно равнище в средата на ’90-те, те не престават с повишаване през цялото това време, до момента в който ние тръгваме внезапно надолу. Така, през 1999 година доближаваме най-ниските си стойности от 28%. Следва гладко повишаване, с няколко къси спада по пътя.
До 2006 година стойностите на румънците са под нашите, само че след успоредното ни приемане в Европейския съюз, те ни изпреварват. И по този начин до през днешния ден, когато с тях ни разделят към този момент 13%.
През последните години доста по-близо до нас са гръцките ни съседи, с които се движим редом, въпреки те да са с въпреки всичко малко по-високи стойности. Това се случва след 2006-а и пика им от 96%, в резултат на рецесията, която претърпяха.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ