Правната комисия в парламента одобри електронизацията на заповедното производство
С 16 гласа “за ”, 0 “против ” и 4 “въздържал се ” правната комисия в Народното събрание одобри импортирания от депутата от “Демократична България ” Надежда Йорданова и група народни представители законопроект за изменение в Гражданско-процесуалния кодекс, с който се електронизира заповедното произвеждане.
Това са най-масовите каузи в районните съдилища – над половината от всички цивилен каузи и се отнасят до вземанията по задължения, които не са оспорвани от длъжника.
Законопроектът, работен главно от екипа на министър Надежда Йорданова напролет, е подсилен от Висшия правосъден съвет, Министерството на правораздаването и необятна част от правната колегия, както и от Асоциацията на комерсиалните банки. Той е измежду ограниченията по Плана за възобновяване и резистентност, която би трябвало да бъде осъществена следващата година.
Надежда Йорданова и участвалите в дебата представители на Висш съдебен съвет и съдии акцентираха изгодите от закона – че ще форсира и улесни заповедното произвеждане и ще балансира неравномерната в този момент натовареност на съдилищата. “Всеки областен съд ще може да гледа заповедни осъществявания, единствено при особени случаи документите ще се дават на място ”, изясни Йорданова.
По думите на Даниела Марчева от Висш съдебен съвет, законопроектът е най-точен образец за електронно правораздаване, той е аналог на Търговския указател, като в районните съдилища се гледат 150-180 хиляди заповедни производства годишно. В Софийския областен съд един арбитър има 68 каузи на месец, а в Ивайловградския областен съд – 8-9.
Светлана Калинова от Върховен касационен съд счита, че концепцията е прелестна, само че Върховен касационен съд има известни възражения за това дали подаването на заявление по заповедно произвеждане единствено на електронен притежател няма да наруши правилото на тъждество пред правораздаването и предложи единствено страната, общините и банките да са длъжни да работят цифрово. Освен това съгласно висшите съдии изпълнителният иск не е правосъден акт, а скъпа книга, чийто оригинал би трябвало да държи лицето, чийто права тя обективира. Ако съдът го съхранява, той можело да бъде погубен някой ден.
Председателят на комисията Радомир Чолаков от ГЕРБ и депутати от “Възраждане ” се пробваха да иронизират опитите за бърза и насилствена електронизация с причини като: ние сме най-неграмотни в Европейски Съюз, къде сме се разбързали; освен баба Гуна, само че и доста юристи нямат е-поща, да не приказваме за електронен подпис; Андрешко като дебитор е слабата страна.
Съдия Георги Чехларов от Софийския областен съд укори депутатите, че очевидно не са чели законопроекта, тъй като длъжникът може да продължи да прави същите процесуални дейности, каквито са били и до момента – положителни или неприятни. Че той не постоянно е слабата страна. Че кръгът на заявителите е “търговци ” – по смисъла на Търговския закон, т.е. всички, които правят комерсиална активност по занимание. А физическите лица ще могат както и до момента да подават заявки и на хартия.
Юристът от ГЕРБ Бранимир Балачев пък се оказа неразбрал по какъв начин работи електронизацията, тъй като съгласно него не можеш да накараш някои да си подаде заявките вместо в София, където съдът е най-натоварен, в Балчик, да вземем за пример. Отговорът на способените адвокати бе, че няма значение къде подаваш, системата за систематизиране на делата съгласно натовареността им ще дефинира гледането в случаен областен съд.
Това са най-масовите каузи в районните съдилища – над половината от всички цивилен каузи и се отнасят до вземанията по задължения, които не са оспорвани от длъжника.
Законопроектът, работен главно от екипа на министър Надежда Йорданова напролет, е подсилен от Висшия правосъден съвет, Министерството на правораздаването и необятна част от правната колегия, както и от Асоциацията на комерсиалните банки. Той е измежду ограниченията по Плана за възобновяване и резистентност, която би трябвало да бъде осъществена следващата година.
Надежда Йорданова и участвалите в дебата представители на Висш съдебен съвет и съдии акцентираха изгодите от закона – че ще форсира и улесни заповедното произвеждане и ще балансира неравномерната в този момент натовареност на съдилищата. “Всеки областен съд ще може да гледа заповедни осъществявания, единствено при особени случаи документите ще се дават на място ”, изясни Йорданова.
По думите на Даниела Марчева от Висш съдебен съвет, законопроектът е най-точен образец за електронно правораздаване, той е аналог на Търговския указател, като в районните съдилища се гледат 150-180 хиляди заповедни производства годишно. В Софийския областен съд един арбитър има 68 каузи на месец, а в Ивайловградския областен съд – 8-9.
Светлана Калинова от Върховен касационен съд счита, че концепцията е прелестна, само че Върховен касационен съд има известни възражения за това дали подаването на заявление по заповедно произвеждане единствено на електронен притежател няма да наруши правилото на тъждество пред правораздаването и предложи единствено страната, общините и банките да са длъжни да работят цифрово. Освен това съгласно висшите съдии изпълнителният иск не е правосъден акт, а скъпа книга, чийто оригинал би трябвало да държи лицето, чийто права тя обективира. Ако съдът го съхранява, той можело да бъде погубен някой ден.
Председателят на комисията Радомир Чолаков от ГЕРБ и депутати от “Възраждане ” се пробваха да иронизират опитите за бърза и насилствена електронизация с причини като: ние сме най-неграмотни в Европейски Съюз, къде сме се разбързали; освен баба Гуна, само че и доста юристи нямат е-поща, да не приказваме за електронен подпис; Андрешко като дебитор е слабата страна.
Съдия Георги Чехларов от Софийския областен съд укори депутатите, че очевидно не са чели законопроекта, тъй като длъжникът може да продължи да прави същите процесуални дейности, каквито са били и до момента – положителни или неприятни. Че той не постоянно е слабата страна. Че кръгът на заявителите е “търговци ” – по смисъла на Търговския закон, т.е. всички, които правят комерсиална активност по занимание. А физическите лица ще могат както и до момента да подават заявки и на хартия.
Юристът от ГЕРБ Бранимир Балачев пък се оказа неразбрал по какъв начин работи електронизацията, тъй като съгласно него не можеш да накараш някои да си подаде заявките вместо в София, където съдът е най-натоварен, в Балчик, да вземем за пример. Отговорът на способените адвокати бе, че няма значение къде подаваш, системата за систематизиране на делата съгласно натовареността им ще дефинира гледането в случаен областен съд.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ