На ниво комисия: Приеха спешен ремонт на антикорупционния закон
С 12 гласа " за ", нито един " срещу " и 6 " въздържал се " депутатите от правната комисия на Народното събрание одобриха импортирания преди два дни от ръководителя на комисията Данаил Кирилов план за промени в така наречен антикорупционен закон, с които се " анулира " тълкувателното решение на Върховен касационен съд от 7 декември т.г., предвиждащо прекъсване на гражданската конфискацията при преустановяване на наказателно произвеждане.
Причината за незабавния ремонт на закона е тълкувателното решение на Върховен касационен съд от петък, което преурежда законодателната воля не от този парламент, не от предишния, а от най-малко три Народното събрание обратно, разясни Данаил Кирилов. Последиците от тълкувателното решение към този момент са налице – има данни за прекъснати каузи, уточни той и предизвести, че тази процедура ще продължи и по тази причина в този момент се бърза с измененията в закона.
Предлаганите промени отразяват действителната воля на законодателя, възприета още със Закона за лишаване в интерес на страната на нелегално добитото имущество, който е анулиран и удължен с настоящия Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, а точно упражняването на правото на иск за лишаване на законнопридобито имущество да е независимо произвеждане, необвързано от развиването на наказателния развой, разясни Кирилов.
Той показа и мнението на 11 съдии, подписали с изключително мнение тълкувателното решение на Върховен касационен съд и сподели че напълно поддържа техните претекстове. Спешността беше подбудена в огромна степен от опита с тълкувателно решение да се пренапише закон и нямаше по какъв начин законодателят да не приготви съответна реакция, сподели още ръководителят на комисията. Позицията му бе подкрепена и от ръководителя на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество Пламен Георгиев , който съобщи, че спешността е практическа. Двадесетина каузи се чака да бъдат прекъснати за повече от 22 млн. лева и цифрата продължава да нараства, също така има 300 висящи каузи в съда и това демонстрира за какво е нужна неотложност в приемането на предлаганите промени. Той изрази неразбиране от тълкувателното решение. Недопустимо е, акцентира той да се трансформира закон с такова решение и да се поясняват безусловно ясни правила. Дали ще има гражданска конфискация или не – законодателят е споделил. Това не е във властта на съда, безапелационен е Пламен Георгиев. По думите му с спорните текстове в тълкувателното решение се трансформира действителната воля на законодателя, което е доста рисково. „ Не бива да допускате намесването на една власт в пълномощията на друга “, сподели той на депутатите.
Правосъдният министър Цецка Цачева също изрази поддръжка за предлаганите промени. Тя посочи, че гражданската конфискация не съставлява наказване за лицето. Наказателната отговорност се осъществя с активността на правосъдната власт и в доста случаи мъчно се набират задоволително доказателства, с цел да се стигне адо неоправдателна присъда и налагане на надлежно наказване в наказателното произвеждане. В тези случаи необяснимото благосъстояние може да бъде открито, а плодовете му да бъдат проследени и отнети – това е задачата на гражданската конфискация като нов институт в европейското право, посредством който по гражданскоправен ред се възвръща справедливостта посредством лишаване на нелегално добито имущество, разясни Цачева. Тя отбрани и плануваното влизане в действие в законопроекта със задна дата. Предлага се измененията да влезнат в деяние от 23 януари 2018 година „ В българския юридически ред няма експлицитна норма, която да не разрешава противоположното деяние “, посочи министър Цачева.
Вътрешният министър Младен Маринов също засвидетелства поддръжка и акцентира, че с предлагания законопроект ще бъде възобновена опцията законът да реализира своята цел в цялостен размер и да се отбрани държавния интерес във връзка с противопоставяне на корупцията, чиято съществена цел е придобиване на имущество и облаги, които не се поставят.
Съдия Борислав Белазелков от Върховен касационен съд обърна внимание, че освен наказателната гилдия, само че и гражданската гилдия на Върховния съд счита, че закононарушенията трябав да бъдат преследвани, че добитото по незаконен метод би трябвало да бъде отнето.Тълкувателното решение е по втория закон единствено и не касае нито първия, нито т-ретия в този момент настоящия и какво ще одобри Народното събрание по повдигането на обвинявания, преустановяване на наказателно дело, неоправдателна присъда – това няма отношение към тълкувателното решение, сподели той. Според него смисъла на тълкувателното решение е много по-ограничено от това, което се приказва за него. Спорът, който позволи това тълкувателно решение е какво е смисъла на прекратяването на наказателното следствие – дали смисъла му е, че прави неприемлив желае или има значение за основателността на желае, разясни арбитър Белазелков. Според съдиите, изразили изключително мнение, продължи той - това не би трябвало да има значение за процесуалната легитимация, т.е. позволен ли е искът, защото това има значение само за основателността на желае. Затова част от колегията счита, че последствията от прекратяването са процесуалноправни, а другата част – че са материалноправни и би трябвало да бъдат съобразени в решението всъщност на делото.
Когато има спорна правосъдна процедура Върховен касационен съд би трябвало да е финален, който да каже, че законът е доста явен и няма потребност от пояснение, сподели още висшият арбитър. „ След като се е стигнало до спорна правосъдна процедура, коства ми се че няма кой различен в страната да уеднакви тази процедура “, сподели той в отбрана на подложеното на критика тълкувателно решение на Върховен касационен съд.
Тълкувателното решение е от 7 декември т.г. по дело от 12 октомври 2016 година, посочи основният прокурор Сотир Цацаров и съобщи, че позицията на прокуратурата е безапелационна и еднопосочна вза поддръжка на законопроекта. Той уточни, че в особеното мнение на съдиите от Върховен касационен съд споделят, че тълкувателното решение не дава отговор на точния бих смисъл и задачата на закона. Според него тълкуването, което се предлага на закона с тълкувателното решение в действителност е макар закона и при ясна воля на законодателя и макар решението на Конституционния съд по конституционно дело 6 от 2012 година „ Аз даже не мога да кажа че това пояснение дописва закона. Това пояснение просто променя, трансформира закона. При цялото ми почитание към съда – съдът не основава закони. Той има единственото право да ги ползва. В съответния случай единственият метод да се приложи тъкмо закона или по-точно действителната воля на законодателя е приемането на този законопроект. Впрочем, това е единствения метод да се възвърне справедливостта, която съгласно мен е крещящо нарушена с това тълкувателно решение.
Причината за незабавния ремонт на закона е тълкувателното решение на Върховен касационен съд от петък, което преурежда законодателната воля не от този парламент, не от предишния, а от най-малко три Народното събрание обратно, разясни Данаил Кирилов. Последиците от тълкувателното решение към този момент са налице – има данни за прекъснати каузи, уточни той и предизвести, че тази процедура ще продължи и по тази причина в този момент се бърза с измененията в закона.
Предлаганите промени отразяват действителната воля на законодателя, възприета още със Закона за лишаване в интерес на страната на нелегално добитото имущество, който е анулиран и удължен с настоящия Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество, а точно упражняването на правото на иск за лишаване на законнопридобито имущество да е независимо произвеждане, необвързано от развиването на наказателния развой, разясни Кирилов.
Той показа и мнението на 11 съдии, подписали с изключително мнение тълкувателното решение на Върховен касационен съд и сподели че напълно поддържа техните претекстове. Спешността беше подбудена в огромна степен от опита с тълкувателно решение да се пренапише закон и нямаше по какъв начин законодателят да не приготви съответна реакция, сподели още ръководителят на комисията. Позицията му бе подкрепена и от ръководителя на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество Пламен Георгиев , който съобщи, че спешността е практическа. Двадесетина каузи се чака да бъдат прекъснати за повече от 22 млн. лева и цифрата продължава да нараства, също така има 300 висящи каузи в съда и това демонстрира за какво е нужна неотложност в приемането на предлаганите промени. Той изрази неразбиране от тълкувателното решение. Недопустимо е, акцентира той да се трансформира закон с такова решение и да се поясняват безусловно ясни правила. Дали ще има гражданска конфискация или не – законодателят е споделил. Това не е във властта на съда, безапелационен е Пламен Георгиев. По думите му с спорните текстове в тълкувателното решение се трансформира действителната воля на законодателя, което е доста рисково. „ Не бива да допускате намесването на една власт в пълномощията на друга “, сподели той на депутатите.
Правосъдният министър Цецка Цачева също изрази поддръжка за предлаганите промени. Тя посочи, че гражданската конфискация не съставлява наказване за лицето. Наказателната отговорност се осъществя с активността на правосъдната власт и в доста случаи мъчно се набират задоволително доказателства, с цел да се стигне адо неоправдателна присъда и налагане на надлежно наказване в наказателното произвеждане. В тези случаи необяснимото благосъстояние може да бъде открито, а плодовете му да бъдат проследени и отнети – това е задачата на гражданската конфискация като нов институт в европейското право, посредством който по гражданскоправен ред се възвръща справедливостта посредством лишаване на нелегално добито имущество, разясни Цачева. Тя отбрани и плануваното влизане в действие в законопроекта със задна дата. Предлага се измененията да влезнат в деяние от 23 януари 2018 година „ В българския юридически ред няма експлицитна норма, която да не разрешава противоположното деяние “, посочи министър Цачева.
Вътрешният министър Младен Маринов също засвидетелства поддръжка и акцентира, че с предлагания законопроект ще бъде възобновена опцията законът да реализира своята цел в цялостен размер и да се отбрани държавния интерес във връзка с противопоставяне на корупцията, чиято съществена цел е придобиване на имущество и облаги, които не се поставят.
Съдия Борислав Белазелков от Върховен касационен съд обърна внимание, че освен наказателната гилдия, само че и гражданската гилдия на Върховния съд счита, че закононарушенията трябав да бъдат преследвани, че добитото по незаконен метод би трябвало да бъде отнето.Тълкувателното решение е по втория закон единствено и не касае нито първия, нито т-ретия в този момент настоящия и какво ще одобри Народното събрание по повдигането на обвинявания, преустановяване на наказателно дело, неоправдателна присъда – това няма отношение към тълкувателното решение, сподели той. Според него смисъла на тълкувателното решение е много по-ограничено от това, което се приказва за него. Спорът, който позволи това тълкувателно решение е какво е смисъла на прекратяването на наказателното следствие – дали смисъла му е, че прави неприемлив желае или има значение за основателността на желае, разясни арбитър Белазелков. Според съдиите, изразили изключително мнение, продължи той - това не би трябвало да има значение за процесуалната легитимация, т.е. позволен ли е искът, защото това има значение само за основателността на желае. Затова част от колегията счита, че последствията от прекратяването са процесуалноправни, а другата част – че са материалноправни и би трябвало да бъдат съобразени в решението всъщност на делото.
Когато има спорна правосъдна процедура Върховен касационен съд би трябвало да е финален, който да каже, че законът е доста явен и няма потребност от пояснение, сподели още висшият арбитър. „ След като се е стигнало до спорна правосъдна процедура, коства ми се че няма кой различен в страната да уеднакви тази процедура “, сподели той в отбрана на подложеното на критика тълкувателно решение на Върховен касационен съд.
Тълкувателното решение е от 7 декември т.г. по дело от 12 октомври 2016 година, посочи основният прокурор Сотир Цацаров и съобщи, че позицията на прокуратурата е безапелационна и еднопосочна вза поддръжка на законопроекта. Той уточни, че в особеното мнение на съдиите от Върховен касационен съд споделят, че тълкувателното решение не дава отговор на точния бих смисъл и задачата на закона. Според него тълкуването, което се предлага на закона с тълкувателното решение в действителност е макар закона и при ясна воля на законодателя и макар решението на Конституционния съд по конституционно дело 6 от 2012 година „ Аз даже не мога да кажа че това пояснение дописва закона. Това пояснение просто променя, трансформира закона. При цялото ми почитание към съда – съдът не основава закони. Той има единственото право да ги ползва. В съответния случай единственият метод да се приложи тъкмо закона или по-точно действителната воля на законодателя е приемането на този законопроект. Впрочем, това е единствения метод да се възвърне справедливостта, която съгласно мен е крещящо нарушена с това тълкувателно решение.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ