Бюджетът на НЗОК мина на първо четене в Комисията по бюджет и финанси
С 11 гласа " за " и 6 гласа " срещу " Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание одобри на първо четене плана на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2022 година. Проектът е на Министерския съвет.
Бюджетът бе показан от шефа на НЗОК проф. доктор Петко Салчев. " Проектът на бюджет на НЗОК е основан в сходство с бюджетната рамка. С него се реализира гарантиране на пакета здравноосигурителни действия в наложителното здравно обезпечаване. Проектът планува обществените средства да бъдат изразходвани законосъобразно, транспарантно и дейно ", сподели още проф. Петко Салчев.
Той уточни, че здравноосигурителните доходи са с 11.1 % повече по отношение на предходната година.
" Разходната част на бюджета е увеличена общо с 604 млн. лева, като главно при здравноосигурителните заплащания имаме нарастване в първичната извънболнична здравна помощ с 33.5 %, в профилираната извънболнична здравна помощ с 31.6 %, в денталната помощ с 15.9 % ", изброи проф. Петко Салчев.
" България е една от последните страни, които употребява клиничните пътеки, само че промяната на тази система би трябвало да се прави деликатно, с цел да не избухне финансово ", сподели пред депутатите министърът на финансите Асен Василев. Има наказателна процедура от Европейски Съюз за това, че частните лечебни заведения не употребяват Закона за публичните поръчки, въпреки че употребяват обществени средства, напомни той.
Георги Димитров
" Политиката ни е във всички страни администрации да не се усилват заплатите, до момента в който не се прегледат процесите и хората и кои процеси могат да се усъвършенстват и да се електронизират. След това може да се види какъв брой е нужно да се вдигнат заплатите ", добави министърът.
" Важно е действително да използван електронното здравно досие и електронната рецепта ", сподели ръководителят на комисията Любомир Каримански. " Трудно може да се каже, че в този момент имаме електронно здравно досие, тъй като няма ясно проследим развой за диагностика на пациента и на разходването на средства за лекуването му ", добави той.
Депутатът от ГЕРБ - Съюз на демократичните сили проф. Асен Балтов разяснява, че това, което се вижда от бюджета, не си проличава, че по нещо пациентите ще понижат своите заплащания.
" Макар и да са увеличени сумите, които ще бъдат давани за първична извънболнична помощ и профилираната извънболнична помощ, те са съвсем пет пъти увеличени, за сметка на това за болнична помощ, това, което влиза, е доста по-малко. Искам да обърна внимание, че три пъти по-малко са средствата, планувани за COVID-19. Много ни се желае да завърши тази пандемия докрая на април, само че надали това ще се случи. Не съм уверен, че този бюджет, който е очакван, е задоволителен ", сподели още проф. Асен Балтов.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси и народен представител от Има Такъв Народ Любомир Каримански сподели, че е належащо да се наложни дигитализацията в здравното досие и електронната рецепта. Според него тази рецепта би трябвало да бъде неразделна част от целия развой на лекуване и че това може да се направи задоволително в идващите години.
Отношение към бюджета на НЗОК взе и омбудсманът Диана Ковачева. " Смятам, че е позитивна стъпка, че има увеличение на приходите и надлежно на разноските., само че този бюджет не е задоволителен за една цялостна промяна в системата, от каквато тя се нуждае ", сподели още омбудсманът. Тя разяснява, че хората са длъжни сами да заплащат част от консултациите и проучванията, което ги лимитира.
По думите й има тъжби във връзка с това, че клиничните пътеки завършват преди пациентите да са излекувани и те би трябвало да до заплащат, както и че НЗОК не заплаща престоя в приюти и в домове за медико-социални грижи.
" Размерът на плануваните разноски за медицински произведения и помощни средства за хора с увреждани остава неизменен. Струва си да се обмисли. Хората с увреждания заслужават по-добро отношение ", сподели още Диана Ковачева.
Комисията за бюджет и финанси продължава работа с първо четене на плана на бюджета на Държавното публично обезпечаване. Проектът на Министерски съвет планува от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2021 година, да се усилят с 6,1 на 100. Като се прибавят еднократните спомагателни суми към тях, се чака растежът на пенсиите да е 13,4 на 100. От 1 юли минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст ще се увеличи на 392,57 лева Максималният размер на получаваните една или повече пенсии през 2022 година е 1500 лева
През 2022 година за погашение на пенсии са планувани 14,119 милиарда лева - с 1,072 милиарда лева повече спрямо разноските през 2021 година
От 1 април се предлага да се усили компенсацията за развъждане на дете до двегодишна възраст от 650 на 710 лева От същата дата минималното обезщетение за безработица се покачва от 12 на 18 лева дневно, а оптималният дневен размер се покачва от 74,29 лева на 85,71 лева
С плана се предлага от 1 април оптималният застрахователен приход за всички обезпечени лица да се усили от 3000 лева на 3400 лева Повишава се и минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица от 650 лева на 710 лева, както и за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 420 лева на 710 лева
Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд " Пенсии " и фонд " Пенсии за лицата по член 69 " на ДОО на равнището от 2021 година Без смяна остават и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на държавното публично обезпечаване, а също и съотношенията сред осигурителите и обезпечените лица.
Бюджетът бе показан от шефа на НЗОК проф. доктор Петко Салчев. " Проектът на бюджет на НЗОК е основан в сходство с бюджетната рамка. С него се реализира гарантиране на пакета здравноосигурителни действия в наложителното здравно обезпечаване. Проектът планува обществените средства да бъдат изразходвани законосъобразно, транспарантно и дейно ", сподели още проф. Петко Салчев.
Той уточни, че здравноосигурителните доходи са с 11.1 % повече по отношение на предходната година.
" Разходната част на бюджета е увеличена общо с 604 млн. лева, като главно при здравноосигурителните заплащания имаме нарастване в първичната извънболнична здравна помощ с 33.5 %, в профилираната извънболнична здравна помощ с 31.6 %, в денталната помощ с 15.9 % ", изброи проф. Петко Салчев.
" България е една от последните страни, които употребява клиничните пътеки, само че промяната на тази система би трябвало да се прави деликатно, с цел да не избухне финансово ", сподели пред депутатите министърът на финансите Асен Василев. Има наказателна процедура от Европейски Съюз за това, че частните лечебни заведения не употребяват Закона за публичните поръчки, въпреки че употребяват обществени средства, напомни той.
Георги Димитров " Политиката ни е във всички страни администрации да не се усилват заплатите, до момента в който не се прегледат процесите и хората и кои процеси могат да се усъвършенстват и да се електронизират. След това може да се види какъв брой е нужно да се вдигнат заплатите ", добави министърът.
" Важно е действително да използван електронното здравно досие и електронната рецепта ", сподели ръководителят на комисията Любомир Каримански. " Трудно може да се каже, че в този момент имаме електронно здравно досие, тъй като няма ясно проследим развой за диагностика на пациента и на разходването на средства за лекуването му ", добави той.
Депутатът от ГЕРБ - Съюз на демократичните сили проф. Асен Балтов разяснява, че това, което се вижда от бюджета, не си проличава, че по нещо пациентите ще понижат своите заплащания.
" Макар и да са увеличени сумите, които ще бъдат давани за първична извънболнична помощ и профилираната извънболнична помощ, те са съвсем пет пъти увеличени, за сметка на това за болнична помощ, това, което влиза, е доста по-малко. Искам да обърна внимание, че три пъти по-малко са средствата, планувани за COVID-19. Много ни се желае да завърши тази пандемия докрая на април, само че надали това ще се случи. Не съм уверен, че този бюджет, който е очакван, е задоволителен ", сподели още проф. Асен Балтов.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси и народен представител от Има Такъв Народ Любомир Каримански сподели, че е належащо да се наложни дигитализацията в здравното досие и електронната рецепта. Според него тази рецепта би трябвало да бъде неразделна част от целия развой на лекуване и че това може да се направи задоволително в идващите години.
Отношение към бюджета на НЗОК взе и омбудсманът Диана Ковачева. " Смятам, че е позитивна стъпка, че има увеличение на приходите и надлежно на разноските., само че този бюджет не е задоволителен за една цялостна промяна в системата, от каквато тя се нуждае ", сподели още омбудсманът. Тя разяснява, че хората са длъжни сами да заплащат част от консултациите и проучванията, което ги лимитира.
По думите й има тъжби във връзка с това, че клиничните пътеки завършват преди пациентите да са излекувани и те би трябвало да до заплащат, както и че НЗОК не заплаща престоя в приюти и в домове за медико-социални грижи.
" Размерът на плануваните разноски за медицински произведения и помощни средства за хора с увреждани остава неизменен. Струва си да се обмисли. Хората с увреждания заслужават по-добро отношение ", сподели още Диана Ковачева.
Комисията за бюджет и финанси продължава работа с първо четене на плана на бюджета на Държавното публично обезпечаване. Проектът на Министерски съвет планува от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2021 година, да се усилят с 6,1 на 100. Като се прибавят еднократните спомагателни суми към тях, се чака растежът на пенсиите да е 13,4 на 100. От 1 юли минималният размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст ще се увеличи на 392,57 лева Максималният размер на получаваните една или повече пенсии през 2022 година е 1500 лева
През 2022 година за погашение на пенсии са планувани 14,119 милиарда лева - с 1,072 милиарда лева повече спрямо разноските през 2021 година
От 1 април се предлага да се усили компенсацията за развъждане на дете до двегодишна възраст от 650 на 710 лева От същата дата минималното обезщетение за безработица се покачва от 12 на 18 лева дневно, а оптималният дневен размер се покачва от 74,29 лева на 85,71 лева
С плана се предлага от 1 април оптималният застрахователен приход за всички обезпечени лица да се усили от 3000 лева на 3400 лева Повишава се и минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица от 650 лева на 710 лева, както и за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 420 лева на 710 лева
Запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд " Пенсии " и фонд " Пенсии за лицата по член 69 " на ДОО на равнището от 2021 година Без смяна остават и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на държавното публично обезпечаване, а също и съотношенията сред осигурителите и обезпечените лица.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ