Правната комисия закри на първо четене комисията „Антикорупция“ по проекта на ГЕРБ-СДС
Комисията за противопоставяне на корупцията (КПК), наричана още „ Антикорупция “, беше основана през 2023 година и от този момент е ръководена от и.ф. ръководител Антон Славчев. До избор на титулярно управление по този начин и не се стигна, макар че през лятото беше открита процедура по желание, явиха се претенденти и дори бяха класирани от така наречен номинационна комисия, оригиналност, основана особено за КПК. Според закона, признат преди повече от две години, комисията проверява корупцията по високите етажи на властта, прави инспекции за спор на ползи и инспекции на имуществените заявления на хората на обществени позиции.
В началото на съвещанието на правната комисия Надежда Йорданова от ПП-ДБ разгласи, че включването на законопроектите за закриването на КПК ги изненадало. Затова тя предложи като втора точка да бъде включен план, с който да се упорства Висш съдебен съвет да освободи Борислав Сарафов като и.ф. основен прокурор, само че точката не беше призната, защото болшинството се въздържа.
Първият план за закриването на КПК е на „ ДПС-Ново начало “, който е от юли м.г. Той беше показан от Хамид Хамид, който разгласи, че ще е къс, защото планът им е импортиран от дълго време и всеки може да се запознае с претекстовете. Основното в плана е, че противодействието на корупцията минава към ДАНС, а спорът на ползи и имуществените заявления отиват в Сметната палата.
Вторият план е на ПП-ДБ, който беше показан от Божидар Божанов. Той разгласи, че „ КПК е бухалка “ и по тази причина тя трябвало да се закрие. Тяхното предложение е на нейно място да се сътвори комисия за предварителна защита и спор на ползи, а съставът на новата комисия трябвало да се излъчва по този начин – двама от Народното събрание, двама от Върховен касационен съд и един от президента. Детайл е, че работещите в комисията трябвало да минат тест за интегритет, а оперативните каузи да минат обзор.
Третият план е на ГЕРБ-СДС, които оферират завършек на една институционална илюзия, която не реализира резултати в битката с корупция по високите етажи на властта. „ Корупцията не беше ударена “, изясни Георги Кръстев от ГЕРБ-СДС. Той разгласи, че предварителната защита, имуществените заявления и спорът на ползи отиват в Сметната палата, а проверяващите функционалности – в ГДБОП.
Петър Петров от „ Възраждане “ изясни, че изискал данни от комисията какво е свършила през последните две години, откогато съществува в този си тип, само че не му дали такива данни. Затова той ги изискал от Борислав Сарафов.
Образуваните каузи намалели до 40 в първите 9 месеца на 2025 година Също по този начин комисията не била обжалвала нито едно прокурорско разпореждане за преустановяване на досъдебно произвеждане. През 2024 година имало единствено една неоправдателна присъда против лице, заемащо обществена служба, а през първите 9 месеца на 2025 година имало също единствено една невлязла в действие присъда. Той разгласи, че от „ Възраждане “ ще поддържат на първо четене плана на ПП-ДБ, само че не и тези на ГЕРБ-СДС и „ ДПС-Ново начало “.
Атанас Славов от ПП-ДБ се върна в изявлението си преди 15 година, когато беше основана Комисията за противопоставяне на спора на ползи и нейният ръководител Филип Златанов. Според Славов огромният проблем бил с прокуратурата и „ всички го знаели “. Той се страхувал, че натоварвайки с инспекциите за спор на ползи Сметната палата, която била орган, запазил своя професионализъм, тя щяла да бъде вкарана на политическия терен, в „ политическия развой “. Той също по този начин разгласи, че приемането на декларациите е в нейната подготвеност, защото допреди години тъкмо там се подаваха имуществените заявления на хората на обществена служба.
Надежда Йорданова също застъпи визията, че само битка с корупцията е допустима при ефикасна и отчетна прокуратура. Според нея спорът на ползи не трябва да бъде в Сметната палата. Петър Петров от „ Възраждане “ я укори, че отхвърля съпричастността на ПП-ДБ към основаването на комисията и закона през 2023 година Според Хамид Хамид Сметната палата има потенциал да ревизира надалеч по-сложни неща от имуществото на един човек и той напомни, че до 2017 година имуществените заявления на хората на обществени позиции се подаваха тъкмо там.
Христо Расташки от МЕЧ разгласи, че ще се въздържат от поддръжка на трите плана, тъй като съгласно него „ имало някакви предизборни цели “.
Мариета Кузманова от Има Такъв Народ напомни, че тогава били съпротива и „ тогава им казвали, че не би трябвало да става по този начин “. Тя изясни, че два от плановете – на „ Движение за права и свободи – Ново начало “ и ГЕРБ – Съюз на демократичните сили предложили закриване, а от Политическа партия – Демократична България предложили превръщане, въпреки и в преходните разпореждания пишело „ закриване “. Тя напомни, че съществуващият преди години БОРКОР бил тъкмо орган с аналитични функционалности, който се занимавал с предварителна защита. Кузманова попита, за какво откакто ще се занимават единствено с предварителна защита ще е по реда на Наказателно-процесуален кодекс. „ Не е ясна концепцията ви този орган какво ще прави “, попита Кузманова. Според нея философията на законопроекта не е ясна и не може да бъде модифициран сред двете гласувания, в случай че бъде признат.
Божидар Божанов изясни, че разногласието закрива или преобразува бил безмислен. „ Комисията се закрива и става нещо напълно друго “, изясни той и напомни, че преди повече от две години гаранцията била в болшинството от 160 гласа, само че то отпаднало с решението на Конституционния съд. Според съпартиеца му Атанас Славов комисията била недоносче. Юлиана Матеева от „ Величие “ разгласи, че няма да поддържа нито един от законопроектите. Бранимир Балачев от ГЕРБ – Съюз на демократичните сили напомни, че той е дал своя вот срещу основаването на КПК преди две години и половина. И той беше на мнение, че комисията е неефективна и напомни, че Бойко Борисов още преди три месеца и половина е споделил, че тази комисия би трябвало да завърши. Според него основаването на различен сходен орган незабавно след закриването щяло да бъде неточност. Той предложи да се изчака, а след това в 52-ото, 53-ото Народно събрание умерено да помислят, тъй като бързото законодателство вредяло. Хамид Хамид посочи, че в техния план не се планува следствие и напомни, че оперативно-издирвателните действия постоянно са в службите.
„ 24 часа “
