С 11 гласа „за“, 2 „против“ и 7 „въздържал се“

...
С 11 гласа „за“, 2 „против“ и 7 „въздържал се“
Коментари Харесай

Зависимостта от един доставчик на газ и новите еконорми за ТЕЦ са основните рискове за енергийната истема на България


С 11 гласа „ за “, 2 „ срещу “ и 7 „ въздържал се “ комисията по енергетика към Народното събрание одобри Доклад за положението на националната сигурност в частта „ Енерегийна сигурност “ през предходната 2018 година

Сериозните провокации за енергийната сигурност на Република България не престават да са свързани с постигането на диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ и запазването й на позицията на директна страна във връзка с газовите потоци в района, се споделя в отчета.

Като опасности и евентуални закани са посочени съвсем всички браншове в енергетиката: високата степен на взаимозависимост на страната от един снабдител на енергоресурси; незадоволителната междусистемна съгласуваност на газопреносната мрежа на страната ни със прилежащите страни; въведените еконорми към централите, изгарящи твърди горива в осъществяване на условията на Директива 2010/75/ЕС по отношение на излъчванията от промишлеността; покачването на цените на квотите за излъчвания парникови газове; генерирания тарифен недостиг в сектора; нуклеарната енергетика; високата задлъжнялост на ТЕЦ-овете към „ Булгаргаз “ и БЕХ; аварийността на топлофикационните мрежи; прехвърлянето на активите на ЧЕЗ.

В тези браншове обаче страната ни реализира съответни планове. Реализирането им се чака да се отрази позитивно върху енергийната сигурност на България. Известно е, че тези планове са дълготрайни и на процедура документът прави своебразен прочит на напредъка по дадените планове.

Висока степен на взаимозависимост на страната от един снабдител на енергийни запаси

Най-съществен риск за националната сигурност в бранш „ Енергетика “ е свързан от зависимостта на страната от един снабдител на природен газ. Местният рандеман на природен газ за 2018 година обезпечава под 1 % от общото ползване на страната, се споделя в отчета.

В него се разяснява и положението на подземното газохранилище в Чирен и процесите с разширението. В отговор на въпрос на депутата от Българска социалистическа партия Таско Ерменков до каква степен са стигнали дейностите по разширението на хранилището по време на разискването в комисията представител на министерство на енергетиката изясни, че в стадий на привършване е 3D сеизмиката, след което стартира процесът по действителното уголемение на ПХГ „ Чирен “. Освен това се търсят и благоприятни условия за създаване на още едно газохранилище поради реализирането на тактиката за газов хъб „ Балкан “.

Проектът за уголемение на подземното газохранилище в Чирен планува увеличение на размера работен газ до 1 милиарда куб м и увеличение на дебита на рандеман и нагнетяване до 8 – 10 млн. куб м газ дневно. „ Повишените механически характерности ще разрешат хранилището да бъде употребявано освен за потребностите на българския пазар, както е понастоящем, само че и за посрещане пиковото ползване на страните от района “, се споделя в отчета, като се прецизира, че планът е в подготвителна фаза.

В отчета за положението на националната сигурност в бранш „ Енергетика “ се разяснява заплахата за страната ни след реализирането на газопровода „ Турски поток “, което надлежно води и до преустановяване на дейностите по пренос на природен газ през България. „ От финансова позиция съответните закани са свързани със доста понижаване на приходите от пренос за сдружението, които почти са към 200 млн. лева годишно “, се споделя в отчета, като в допълнение се разяснява и икономическия риск. „ От стратегическа позиция е налице риск от изтриване на Република България от газовата карта на Югоизточна Европа “, се споделя в отчета.

В същото време се разясняват и подхванатите стъпки за понижаване на по-напред посочените рисковете за националната и в частност енергийната сигурност посредством реализирането на концепцията за газов хъб „ Балкан “, върху която, както е известно стъпва и 10-годишния проект за развиване на мрежата на „ Булгартрансгаз “. В тази връзка би трябвало да напомним, че газовото сдружение обмисля и вид при който Трансбалканския газопровод да не излиза от строя, а да проработи като реверсивен. В документа е разказан и напредъка по всеки от интерконекторите, изграждани от страната ни и които са част от цялостната стретегия за газовото развиване през идващите години.

Еконормите към ТЕЦ-овете

Рисковете за електроенергийната ни система от въвеждането на условията на Европейски Съюз във връзка с еконормите за огромните горивни съоръжения и по-точно за ТЕЦ-овете в Източно-Маришкия басейн също попадат в отчета. „ Приетите нови емисионни равнища могат да доведат до обилни разноски и/или до прекратяване на употребата на някоя от централите. Това е обвързвано с извънредно неподходящ резултат върху енергийния бранш на страната, който разчита на този тип въглища за производството над 41 % от общото количество електрическа сила. Лишаването на електроенергийната система от съществени електрогенериращи мощности ще сложи под въпрос безвредното й действие и диспечиране, както и опцията да бъде затрупан електрическият товар на присъединените потребители. Това съставлява сериозен риск за електроенергийната на страната “, се споделя в документа. Освен това се акцентира, че този риск ще се отрази върху конурентоспособността на стопанската система и заетостта, защото в бранша са заети към 33 хиляди служащи и към 120 хиляди съпътстващи и обслужващи производства.

Предприетите ограничения за продължение на активността на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн, подхванатите стъпки за дерогация също са тематика на отчета за предходната година. В него се разказват и подхванатите ограничения за обезпечаване на работата на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ в изискванията на забележителното покачване на цените на квотите за излъчвания на парникови газове. „ В осъществяване на първата краткосрочна мярка, през интервала ноември-декември 2018 година БЕХ закупи квоти за излъчвания на парникови газове на стойност 359 502 хиляди лева за покриване на отговорностите на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ за 2018 година Към 31 март 2019 година закупените квоти бяха трансферирани по сметките на централата “, установи отчетът. Посочва се и анализирането на опцията за компенсиране на разноските за сериозна инфраструктура на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “. „ В развой на подготовка е капитализиране на отговорностите на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “ към БЕХ. Води се преписка с Европейска комисия за опцията тази мярка да се осъществя на правилото на пазарния вложител “, декларират създателите на отчета. В него се показват и европейските ограничения, подхванати от енергийното министерство като цяло за отбрана на ТЕЦ-овете в страната ни.

В тази връзка съществено внимание в документа се обръща на цените на квотите за излъчвания на парникови газове и смисъла на централите за страната ни изключително през зимния сезон.

В региона на нуклеарната енергетика в документа се показва постигнатото във връзка с удължаването на живота на настоящите 5 и 6 блок на АЕЦ „ Козлодуй “, както и положението и напредъка по плана за АЕЦ „ Белене “ (припомняме, че отчетът е за 2018 г.). Припомняме, че сега тече процедурата за стратегически вложител и към края на август тази година към този момент се чака да има повече изясненост по въпроса.

Източник: 3e-news.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР