Онлайн живот, офлайн последици
Рязко се усилва проблематичното потребление на обществените медии измежду подрастващите - от 7% през 2018 година до 11% през 2022 година Това, съчетано с констатациите, че 12% от подрастващите са изложени на риск от проблематично играене на игри, повдига незабавни въпроси за въздействието на цифровите технологии върху психологичното здраве и благоденствие на младежите. Данните са показани в документ, озаглавен " Справяне с цифровите детерминанти на психологичното здраве и благоденствие на младежите ". Той е квалифициран за Регионалния офис на СЗО за Европа от Лабораторията за цифрови трансформации за здраве (DTH-Lab).
Експертите са единомислещи, че използването на обществени медии има комплицирана и многостранна връзка с психологичното здраве и благоденствие, според от продължителността и задачата на потреблението им. Нещо, което от дълго време сме осъзнали и ние - възрастните.
Въпреки че не всички младежи са наранени по един и същи метод, явно има характерности на обществените медии и други платформи, които са проектирани да слагат облагата пред благосъстоянието на младите. Безспорно в актуалния цифров свят би трябвало да се намери
баланс сред изгодите от технологиите
и тяхното влияние върху психологичното здраве на подрастващите и на младежите. Затова основаването на безвредна и здравословна онлайн среда и отбраната на младите от цифрови вреди би трябвало да бъдат незабавни цели на публичното здраве за всички страни, тъй като онлайн прекарванията на подрастващите в този момент са определящ фактор за тяхното (офлайн и реално) здраве и за в бъдеще. Но все още
няма консенсус кой е виновен
Една от основните констатации в разбора на националните политики от 42 страни, както и на регулаторните рамки на равнище Европейски Съюз, демонстрира, че въпреки да се подхващат дейности, има дребен консенсус кой би трябвало да поеме отговорност. Някои страни, като Азербайджан, Италия и Испания, натъртват на родителския надзор, други, като Хърватия и Германия, са въвели етикетиране по възраст в регулаторните рамки. Трети, в това число Франция, Ирландия, Обединеното кралство, се концентрират върху отговорността на обществените медии и цифровите платформи. Въпреки че политиките за отбрана на младежите онлайн се популяризират, анализът открива, че
младите и здравният бранш рядко се съветват
при създаването на тези политики. Да бъдат подхванати използвани политики и разпореждания въз основа на доказателства, разяснява шефът на отдела за здравни политики и системи на страните в СЗО/Европа доктор Наташа Азопарди-Мускат. Тя е безапелационна, че обезпечаването на присъединяване на младежите във образуването им ще разреши на страните да основават политики, които фактически имат влияние, тъй като ще дават отговор на потребностите и желанията на младежите.
Дигиталната среда - от обществените медии до платформите, задвижвани от изкуствен интелект, е документиран риск за психологичното здраве на децата и юношите в европейския район на СЗО, само че страните към този момент могат да работят за тяхната отбрана. Това е главното умозаключение в новия политически документ, създаден от СЗО/Европа, взаимно с полското Министерство на здравеопазването и (DTH-Lab). Политическият документ, озаглавен „ Справяне с цифровите детерминанти на психологичното здраве на младежите “, съчетава обзор на актуалните доказателства и политики с
апел към държавните управления
промишлеността и гражданското общество да подхващат незабавни дейности, с цел да създадат цифровите пространства по-безопасни, по-здравословни и по-справедливи за младежите.
България не остава встрани от устрема на цивилизовани свят да защищити подрастващите от отрицателното влияние и вредите на цифровите технологии, само че и показва изгодите от тях за актуалното общество.
Докладът се базира и на правилото на защитните ограничения, като приканва държавните управления да трансферират тежестта на доказване на щета към доказване на сигурност.
----------------------------
Ключови констатации
----------------------------
- Използването на технологии въздейства върху психологичното здраве на младежите по комплициран и спорен метод – с позитивни и нездравословни последствия.
- Изпитването на офлайн опасности и уязвимости заради съществуващо психологично заболяване, принадлежност към маргинализирана група или въз основа на пола им, прави младежите по-склонни да бъдат наранени от онлайн опасности.
- Излагането на кибертормоз, нереалистични стандарти за тялото, наличие за самонараняване и нездравословен маркетинг е необятно публикувано и незадоволително контролирано.
- Неподходящото ръководство на данните и платформите, ръководени от логаритми, усилват рисковете, изключително когато няма бистрота или единодушие от страна на младежите.
- Много национални политики слагат тежестта на сигурността върху родителите и децата, до момента в който отчетността на промишлеността и присъединяване на младежите остават лимитирани.
Регионалният шеф на СЗО за Европа доктор Ханс Анри П. Клуге:
" Психичното здраве на младежите се оформя от цифровите пространства, както и от учебните заведения или фамилиите, само че без същите отбрани. Тъй като цифровите платформи от ден на ден оформят живота на нашите младежи, ние би трябвало да подсигуряваме, че те също по този начин пазят психологичното им здраве, а не му вредят. Призоваваме държавните управления, промишлеността и общностите да се засилят и да основат цифрова среда, която предизвиква, а не подценява, благосъстоянието на най-младите генерации. Това изисква координирани дейности – от възстановяване на цифровата просветеност на младежите до по-строго контролиране на цифровите платформи и поддръжка на цифровия дизайн и ръководство, водени от младежите. Нашите деца и младежи заслужават да бъдат предпазени от евентуални цифрови вреди ".
---------------------------------------
Спешни политически дейности
---------------------------------------
СЗО/Европа приканва страните да приоритизират 8 незабавни политически дейности:
* преобразяване на цифровото благоденствие в народен приоритет на публичното здравеопазване;
* контролиране на дизайна на платформите за ограничение на пристрастяващите и нездравословни функции;
* овластяване на здравните служащи да насочват безвредното потребление на технологиите;
* поддържане на цифровото ръководство, ръководено от младите хора;
* увеличение на вложенията в офлайн други възможности на екранните забавления;
* използване на потвърдени, междусекторни тактики за публично здраве за възстановяване на цифровото благополучие;
* създаване на ясни насоки за цифровото благоденствие и здравословното потребление на технологиите;
* търсене на отговорност от промишлеността и комерсиалните ползи.
-----------------------
Плюсове и минуси
-----------------------
Проучване на Института по невробиология към Българска академия на науките (Научно направление „ Сензорна невробиология ”) преглежда позитивните и негативните въздействия върху психо-емоционалното и обществено развиване на дребните деца и здравето им от потреблението на цифрови устройства и електронни медии, като създателите акцентират, че телевизионните стратегии, филмите, игрите, интернет и електронните приложения са прозорец към околния свят и известната просвета. Естествено, има и " само че ", което е обвързвано с физическото и психическото здраве на подрастващите. Затова рекомендацията е потреблението на цифрови медии да се управлява и да става в директно взаимоотношение родител-дете или учител-дете.
(+)
- технологиите подкрепят общественото развиване на децата, като усилват съдействието и връзката сред връстници, съученици и приятели;
- видеоигрите с повече играчи на общ екран предизвикват децата в детските градини да поддържат връзка и да си сътрудничат в осъществяването на игровите задачи;
- взаимоотношението сред възрастни и деца, като се построяват положителни фамилни връзки, страсти и надзор. Например, деца от 3 до 6 година се образоват взаимно с бабите и дядовците си, като децата подкрепят възрастните в работата с другите устройства, а възрастните развиват езикови и други умения у своите внуци;
- потреблението на компютър за образование покачва знанията и социализира децата. Някои приложения за игри на мобилни устройства окуражават позитивното държание като кооперативност и шерване, други спомагат за насърчаване на блян към състезание;
- видеокомуникацията е еднообразно ефикасна с действителната връзка и е по-ефективна от словесната аудио връзка при деца на възраст 1.5-5 г.;
- видеоигрите, включващи интензивно деяние, могат да подобрят пространствените зрителни умения като зрително следене, въображаемо завъртане, локализация на цел и други Игрите могат да подобрят уменията за решение на проблеми;
- игри от нов вид, в които детето е деен участник, а не неподвижен наблюдаващ, благоприятстват енергийния разход и развиването на моторните функционалности.
(-)
- продължителното стоене пред екрана е обвързвано с нервност, неприятно въодушевление и нездравословно въздействие върху когнитивното и социо-емоционалното развиване, което води до едва показване в училище;
- честата приложимост на мобилни устройства без образователено наличие е обвързвана с поведенчески промени при децата: обществена изолираност от фамилията, приятелите и средата, в която живее, развиване на емоционални/поведенчески проблеми;
- честата приложимост на компютри може да докара до обществена изолираност, която да прерасне в самотност и депресия;
- спорни са литературните данни за връзката сред излъчените стратегии с принуждение по малкия екран и агресивното държание на децата, само че има консенсус, че информация, обвързвана с експанзия и принуждение, възприета в ранна детска възраст, се отразява на по-късен стадий от живота;
- електронните устройства могат да окажат отрицателно въздействие върху разнообразни зрителни функционалности. Дългото време, прекарано пред екрана на компютър, може да докара до очен дискомфорт, отмалялост, замъглено зрение, „ сухи очи “. Мащабно изследване демонстрира доста нарастване (с 1,4–3 пъти) на миопията при деца на възраст 6-8 години през 2020 година спрямо предходните 5 години, след образование у дома заради КОВИД-19.
- видеоигрите и интернет водят до пристрастяване и е допустимо дългото им потребление да стане патологично.
------------------------------------------
Българчетата в световната мрежа
------------------------------------------
У нас също се поставят старания за сигурността на подрастващите както в световната мрежа, по този начин и при използването на електронни устройства. Не са малко самодейностите на министерствата на образованието и на вътрешните работи, на Държавната организация за протекция на детето и други, свързани с предизвестия за деликатно прилагане на интернет. Недостатък е, че нормално институциите се задействат, откакто към този момент е налице заплаха или сигнали за потърпевши стават публично притежание. Или най-малко тогава в медиите се появяват интензивно мнения от експерти. Затова и у обществото остава усещането за слаба съгласуваност сред институциите. След сигнали за " предизвикателство " в обществените мрежи, в отговор на което деца се състезават да задържат дишането си, Министерство на здравеопазването стартира самодейността " Здравето не е игра ".
Преди дни институцията на омбудсмана сигнализира за рискова компютърна игра, симулираща приложимост на кокаин и резултата от него, популяризирана онлайн, а абонаментът й коства 84 лева Очевидно заплахите за децата в интернет не понижават, макар напъните на управляващите (не единствено българските!) и ангажираните неправителствени организации, макар контрола на родителите.
За ДАЗД сигурността в интернет непрекъснато е на дневен ред.
Може да се подават сигнали за онлайн тормоз
- на тел. 116 111 (Националната телефонна линия за деца)
- на тел. 124 123 (Българският център за безвреден интернет), както на уеб страницата на центъра
- към Дирекция „ Киберпрестъпност “ при ГДБОП-МВР.
Различни експерти по детско и юношеско здраве разясняват позитивните и отрицателните страни на несъразмерното прилагане на електронни устройства от подрастващите. Инициативи на Центъра за безвреден интернет, на Националната мрежа за децата и други държат нащрек обществото и го осведомят. И въпреки всичко, като че ли у нас към момента няма цялостна национална политика в това отношение.
Преди няколко месеца бе оповестен разбор на Националната мрежа за децата, която е част от консорциума зад Националния център за безвреден интернет. От разбора излиза наяве, че на горещата телефонна линия за онлайн закононарушения против деца са получени 1 749 747 сигнала, като над 95% са за онлайн полова употреба на малолетни и малолетни.
------------------------------------------------------
Европарламентът желае стягане на ограниченията
------------------------------------------------------
В средата на юни евродепутатите гласоподаваха актуализация на Закона против половото принуждение над деца. Целта бе да се отрази софтуерният прогрес и да се обезпечи по-добра поддръжка за жертвите.
За да приведат законодателството на Европейски Съюз в сходство с софтуерното развиване, членовете на Екологичен потенциал желаят категорично да криминализират потреблението на системи с изкуствен интелект, проектирани или приспособени основно за осъществяването на закононарушения, свързани със полово принуждение над деца. Те утвърдиха също разпореждания по отношение на излъчването онлайн на закононарушения, свързани със полово принуждение над деца, и онлайн разпространяването на сходни материали.
За по-голяма успеваемост на следствията евродепутатите упорстват да е допустимо да се организират и под прикритие, както и да се употребяват способи за наблюдаване под прикритие.
Експертите са единомислещи, че използването на обществени медии има комплицирана и многостранна връзка с психологичното здраве и благоденствие, според от продължителността и задачата на потреблението им. Нещо, което от дълго време сме осъзнали и ние - възрастните.
Въпреки че не всички младежи са наранени по един и същи метод, явно има характерности на обществените медии и други платформи, които са проектирани да слагат облагата пред благосъстоянието на младите. Безспорно в актуалния цифров свят би трябвало да се намери
баланс сред изгодите от технологиите
и тяхното влияние върху психологичното здраве на подрастващите и на младежите. Затова основаването на безвредна и здравословна онлайн среда и отбраната на младите от цифрови вреди би трябвало да бъдат незабавни цели на публичното здраве за всички страни, тъй като онлайн прекарванията на подрастващите в този момент са определящ фактор за тяхното (офлайн и реално) здраве и за в бъдеще. Но все още
няма консенсус кой е виновен
Една от основните констатации в разбора на националните политики от 42 страни, както и на регулаторните рамки на равнище Европейски Съюз, демонстрира, че въпреки да се подхващат дейности, има дребен консенсус кой би трябвало да поеме отговорност. Някои страни, като Азербайджан, Италия и Испания, натъртват на родителския надзор, други, като Хърватия и Германия, са въвели етикетиране по възраст в регулаторните рамки. Трети, в това число Франция, Ирландия, Обединеното кралство, се концентрират върху отговорността на обществените медии и цифровите платформи. Въпреки че политиките за отбрана на младежите онлайн се популяризират, анализът открива, че
младите и здравният бранш рядко се съветват
при създаването на тези политики. Да бъдат подхванати използвани политики и разпореждания въз основа на доказателства, разяснява шефът на отдела за здравни политики и системи на страните в СЗО/Европа доктор Наташа Азопарди-Мускат. Тя е безапелационна, че обезпечаването на присъединяване на младежите във образуването им ще разреши на страните да основават политики, които фактически имат влияние, тъй като ще дават отговор на потребностите и желанията на младежите.
Дигиталната среда - от обществените медии до платформите, задвижвани от изкуствен интелект, е документиран риск за психологичното здраве на децата и юношите в европейския район на СЗО, само че страните към този момент могат да работят за тяхната отбрана. Това е главното умозаключение в новия политически документ, създаден от СЗО/Европа, взаимно с полското Министерство на здравеопазването и (DTH-Lab). Политическият документ, озаглавен „ Справяне с цифровите детерминанти на психологичното здраве на младежите “, съчетава обзор на актуалните доказателства и политики с
апел към държавните управления
промишлеността и гражданското общество да подхващат незабавни дейности, с цел да създадат цифровите пространства по-безопасни, по-здравословни и по-справедливи за младежите.
България не остава встрани от устрема на цивилизовани свят да защищити подрастващите от отрицателното влияние и вредите на цифровите технологии, само че и показва изгодите от тях за актуалното общество.
Докладът се базира и на правилото на защитните ограничения, като приканва държавните управления да трансферират тежестта на доказване на щета към доказване на сигурност.
----------------------------
Ключови констатации
----------------------------
- Използването на технологии въздейства върху психологичното здраве на младежите по комплициран и спорен метод – с позитивни и нездравословни последствия.
- Изпитването на офлайн опасности и уязвимости заради съществуващо психологично заболяване, принадлежност към маргинализирана група или въз основа на пола им, прави младежите по-склонни да бъдат наранени от онлайн опасности.
- Излагането на кибертормоз, нереалистични стандарти за тялото, наличие за самонараняване и нездравословен маркетинг е необятно публикувано и незадоволително контролирано.
- Неподходящото ръководство на данните и платформите, ръководени от логаритми, усилват рисковете, изключително когато няма бистрота или единодушие от страна на младежите.
- Много национални политики слагат тежестта на сигурността върху родителите и децата, до момента в който отчетността на промишлеността и присъединяване на младежите остават лимитирани.
Регионалният шеф на СЗО за Европа доктор Ханс Анри П. Клуге:
" Психичното здраве на младежите се оформя от цифровите пространства, както и от учебните заведения или фамилиите, само че без същите отбрани. Тъй като цифровите платформи от ден на ден оформят живота на нашите младежи, ние би трябвало да подсигуряваме, че те също по този начин пазят психологичното им здраве, а не му вредят. Призоваваме държавните управления, промишлеността и общностите да се засилят и да основат цифрова среда, която предизвиква, а не подценява, благосъстоянието на най-младите генерации. Това изисква координирани дейности – от възстановяване на цифровата просветеност на младежите до по-строго контролиране на цифровите платформи и поддръжка на цифровия дизайн и ръководство, водени от младежите. Нашите деца и младежи заслужават да бъдат предпазени от евентуални цифрови вреди ".
---------------------------------------
Спешни политически дейности
---------------------------------------
СЗО/Европа приканва страните да приоритизират 8 незабавни политически дейности:
* преобразяване на цифровото благоденствие в народен приоритет на публичното здравеопазване;
* контролиране на дизайна на платформите за ограничение на пристрастяващите и нездравословни функции;
* овластяване на здравните служащи да насочват безвредното потребление на технологиите;
* поддържане на цифровото ръководство, ръководено от младите хора;
* увеличение на вложенията в офлайн други възможности на екранните забавления;
* използване на потвърдени, междусекторни тактики за публично здраве за възстановяване на цифровото благополучие;
* създаване на ясни насоки за цифровото благоденствие и здравословното потребление на технологиите;
* търсене на отговорност от промишлеността и комерсиалните ползи.
-----------------------
Плюсове и минуси
-----------------------
Проучване на Института по невробиология към Българска академия на науките (Научно направление „ Сензорна невробиология ”) преглежда позитивните и негативните въздействия върху психо-емоционалното и обществено развиване на дребните деца и здравето им от потреблението на цифрови устройства и електронни медии, като създателите акцентират, че телевизионните стратегии, филмите, игрите, интернет и електронните приложения са прозорец към околния свят и известната просвета. Естествено, има и " само че ", което е обвързвано с физическото и психическото здраве на подрастващите. Затова рекомендацията е потреблението на цифрови медии да се управлява и да става в директно взаимоотношение родител-дете или учител-дете.
(+)
- технологиите подкрепят общественото развиване на децата, като усилват съдействието и връзката сред връстници, съученици и приятели;
- видеоигрите с повече играчи на общ екран предизвикват децата в детските градини да поддържат връзка и да си сътрудничат в осъществяването на игровите задачи;
- взаимоотношението сред възрастни и деца, като се построяват положителни фамилни връзки, страсти и надзор. Например, деца от 3 до 6 година се образоват взаимно с бабите и дядовците си, като децата подкрепят възрастните в работата с другите устройства, а възрастните развиват езикови и други умения у своите внуци;
- потреблението на компютър за образование покачва знанията и социализира децата. Някои приложения за игри на мобилни устройства окуражават позитивното държание като кооперативност и шерване, други спомагат за насърчаване на блян към състезание;
- видеокомуникацията е еднообразно ефикасна с действителната връзка и е по-ефективна от словесната аудио връзка при деца на възраст 1.5-5 г.;
- видеоигрите, включващи интензивно деяние, могат да подобрят пространствените зрителни умения като зрително следене, въображаемо завъртане, локализация на цел и други Игрите могат да подобрят уменията за решение на проблеми;
- игри от нов вид, в които детето е деен участник, а не неподвижен наблюдаващ, благоприятстват енергийния разход и развиването на моторните функционалности.
(-)
- продължителното стоене пред екрана е обвързвано с нервност, неприятно въодушевление и нездравословно въздействие върху когнитивното и социо-емоционалното развиване, което води до едва показване в училище;
- честата приложимост на мобилни устройства без образователено наличие е обвързвана с поведенчески промени при децата: обществена изолираност от фамилията, приятелите и средата, в която живее, развиване на емоционални/поведенчески проблеми;
- честата приложимост на компютри може да докара до обществена изолираност, която да прерасне в самотност и депресия;
- спорни са литературните данни за връзката сред излъчените стратегии с принуждение по малкия екран и агресивното държание на децата, само че има консенсус, че информация, обвързвана с експанзия и принуждение, възприета в ранна детска възраст, се отразява на по-късен стадий от живота;
- електронните устройства могат да окажат отрицателно въздействие върху разнообразни зрителни функционалности. Дългото време, прекарано пред екрана на компютър, може да докара до очен дискомфорт, отмалялост, замъглено зрение, „ сухи очи “. Мащабно изследване демонстрира доста нарастване (с 1,4–3 пъти) на миопията при деца на възраст 6-8 години през 2020 година спрямо предходните 5 години, след образование у дома заради КОВИД-19.
- видеоигрите и интернет водят до пристрастяване и е допустимо дългото им потребление да стане патологично.
------------------------------------------
Българчетата в световната мрежа
------------------------------------------
У нас също се поставят старания за сигурността на подрастващите както в световната мрежа, по този начин и при използването на електронни устройства. Не са малко самодейностите на министерствата на образованието и на вътрешните работи, на Държавната организация за протекция на детето и други, свързани с предизвестия за деликатно прилагане на интернет. Недостатък е, че нормално институциите се задействат, откакто към този момент е налице заплаха или сигнали за потърпевши стават публично притежание. Или най-малко тогава в медиите се появяват интензивно мнения от експерти. Затова и у обществото остава усещането за слаба съгласуваност сред институциите. След сигнали за " предизвикателство " в обществените мрежи, в отговор на което деца се състезават да задържат дишането си, Министерство на здравеопазването стартира самодейността " Здравето не е игра ".
Преди дни институцията на омбудсмана сигнализира за рискова компютърна игра, симулираща приложимост на кокаин и резултата от него, популяризирана онлайн, а абонаментът й коства 84 лева Очевидно заплахите за децата в интернет не понижават, макар напъните на управляващите (не единствено българските!) и ангажираните неправителствени организации, макар контрола на родителите.
За ДАЗД сигурността в интернет непрекъснато е на дневен ред.
Може да се подават сигнали за онлайн тормоз
- на тел. 116 111 (Националната телефонна линия за деца)
- на тел. 124 123 (Българският център за безвреден интернет), както на уеб страницата на центъра
- към Дирекция „ Киберпрестъпност “ при ГДБОП-МВР.
Различни експерти по детско и юношеско здраве разясняват позитивните и отрицателните страни на несъразмерното прилагане на електронни устройства от подрастващите. Инициативи на Центъра за безвреден интернет, на Националната мрежа за децата и други държат нащрек обществото и го осведомят. И въпреки всичко, като че ли у нас към момента няма цялостна национална политика в това отношение.
Преди няколко месеца бе оповестен разбор на Националната мрежа за децата, която е част от консорциума зад Националния център за безвреден интернет. От разбора излиза наяве, че на горещата телефонна линия за онлайн закононарушения против деца са получени 1 749 747 сигнала, като над 95% са за онлайн полова употреба на малолетни и малолетни.
------------------------------------------------------
Европарламентът желае стягане на ограниченията
------------------------------------------------------
В средата на юни евродепутатите гласоподаваха актуализация на Закона против половото принуждение над деца. Целта бе да се отрази софтуерният прогрес и да се обезпечи по-добра поддръжка за жертвите.
За да приведат законодателството на Европейски Съюз в сходство с софтуерното развиване, членовете на Екологичен потенциал желаят категорично да криминализират потреблението на системи с изкуствен интелект, проектирани или приспособени основно за осъществяването на закононарушения, свързани със полово принуждение над деца. Те утвърдиха също разпореждания по отношение на излъчването онлайн на закононарушения, свързани със полово принуждение над деца, и онлайн разпространяването на сходни материали.
За по-голяма успеваемост на следствията евродепутатите упорстват да е допустимо да се организират и под прикритие, както и да се употребяват способи за наблюдаване под прикритие.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ