Рязък спад на чуждите инвестиции в България със 77% на

Рязък спад на непознатите вложения в България със 77% на годишна база регистрира Българска народна банка. На този декор Стоян Георгиев споделя за прекарванията на един италиански вложител, който загуби своя цех в Самоков.

Г-н Битетти се гордее с фабриката, само че изявлението е в офиса на софийска правна адвокатска фирма. Защото той няма достъп до предприятието, в което понастоящем е мажоритарен съучастник и шеф. Заводът се владее от български предприемач, който е сменил защитата и не позволява италианците. Звучи необикновено, само че е реалност.

" Една компания идва от чужбина, влага 7 милиона евро, дава работа на хората, в района, в който има потребност от работни места. Такава компания би трябвало да е посрещната с червен килим, само че се оказва тъкмо противоположното “, споделя Виченцо Битетти.

Италианците губят надзор над завода си в Самоков преди две години. Тогава се появил българският предприемач Валентин Димитров, който твърдял, че желае да купи бизнеса. Договорили цена от към 3 милиона евро за главния пакет дялове и по-малки суми за останалите италиански съдружници. Сключват контракти за прекачване на дяловете с Валентин Димитров и свързани с него сдружения. Италианците обаче по този начин и не получили контрактуваните пари, само че пък българинът владее фабриката. Невероятно, само че факт.

  " Г-н Димитров е позволен или сдружението, което е представлявано от него, е позволено във фабриката след спогодба с продавачите, тъй че той да може да се запознае с метода, по който се прави този бизнес. След 1 или два месеца той взема решение да закупи предприятието, като към този момент се натъкваме на обстановката, че той не заплаща покупната цена. Но остава в предприятието. Подменя защитата, стартира да го владее. И не позволява италианските притежатели до самото дружество “, изясни Валентин Савов.

" Всичко беше планувано доста добре. Изглеждаше като филм, пристигнаха в Италия да се показват. С персонален аероплан, с чартър, с огромна кола чартърен, по-късно ние се видяхме с тях в София, ходехме на заведения за хранене, поканиха ни в огромната си къща 1000 квадратни метра. Яхта в Кипър. Всичко беше доста добре квалифицирано. Ние се доверихме по-късно, което видяхме. От този миг стартира нещастието. Той трябваше да направи банков превод. Казваше след това, че парите му са били в Кипър, само че банките са спрели превода “, сподели Битетти.

" За страдание хората са се доверили и са подписали договорите и са създали продажбата преди да е платена цената “, изясни адв. Савов.

Прехвърлянето на дяловете на сдружението се случва пред нотариус. Италианците вярвали, че без заплащането на сумата по контракт, както е в Италия, договорката е невалидна.

След като не получават 3-те милиона евро, те наемат юристи.

" В следствие юридически скапваме тази контракти, само че макар фактът на неплащането на цената, съществуването на новият покупател вътре във фабриката си остава. Дадохме доста спомагателни благоприятни условия, да се заплати, да се разберем, да се прекратят правосъдните производства, само че до заплащания по този начин и не се стигна. Така че купувачите остават във фабриката, отхвърлят да излязат, стартират да настояват, че те са новите притежатели на фабриката “, изясни адв. Савов.

Оказва се, че в нашата страна владеенето на непозната благосъстоятелност е процедура. А италианците две години не получили никакво подпомагане от институциите у нас. Нито от полицията, нито от прокуратурата. От основна прокуратура обявиха пред bTV, че при цивилен спор в съда, прокуратурата нямат пълномощия да вкарват във притежание коя да е от страни, преди дефинитивно изговаряне на съда.

" Това е постоянно срещана процедура. Когато имаме сдружения или лица, които имат знания, те биха могли да се възползват от системата, тъй че когато владеят да вземем за пример с контракт за наем са позволени да употребяват едно помещение те могат да се възползват от правната система като заведат искове за благосъстоятелност или всевъзможни други искове като по този метод разногласието прераства в цивилен, т.е. кой е притежателят. И даже тези искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, това лишава преди всичко доста време и на второ място то те към този момент употребяват този парцел и могат да останат в парцела до момента в който се позволи разногласието “, сподели юрист Савов.

За да разберем кой е българският предприемач с яхта, частен аероплан и къща от 1000 квадрата, а към този момент и стопанин на цех за пелети, го търсим на адреса му. За Валентин Димитров знаем, че  е притежател, съучастник и шеф във впечатляващ брой сдружения.

Чрез едно от тях в уеб страницата на комисията по досиетата го откриваме в листата с длъжници на банкрутиралата КТБ. Дружеството е " Грифон естейтс “ ЕООД, с заем от съвсем 2 милиона евро (1 872 540 евро). Фигурира и листата с длъжници на банка " Биохим “.

Той е някогашен изпълнителен шеф на торовия колос " Химко Враца “ от 99-та до 2000 година, малко преди предприятието да банкрутира.

Димитров е бил представител и на кипърското сдружение, взело участие в надзорния орган на завода преди да бъде разгласен в неплатежоспособност.

Сред гората от ново строителство в столичния квартал " Манастирски ливади “, на адреса на господин Валентин Димитров откриваме нетипична за квартала постройка комбинация от римски и древен жанр и френски прозорци от PVC дограми.

Питаме съседки там ли е, те споделиха, че не е в България.

От профила му в обществените мрежи виждаме, че господин Димитров постоянно не е в България. Публикувал е свои фотоси на яхта. От обществената му интензивност в обществените мрежи прави усещане, че е фен на теории за международната интрига и споделя съветска агитация. 

Г-н Димитров се свързва с нас онлайн. Казва, че е в чужбина.

Вие за какво не платихте тези пари на хората, които ви продават предприятието?

Валентин Димитров: Натрупаха се вреди с техните дейности.

Как се натрупаха тези вреди, за 3 милиона евро по какъв начин се натрупват вреди?

Валентин Димитров: Не мога да влизам с детайлности. Да, натрупват се.

Според господин Димитров италианците му нанесли вреди с това, че развалили контракта. Но те го развалили, тъй като той не платил.

Вие сте имали спогодба да платите съвсем 3 милиона евро за предприятието, те са ви се доверили, трансферирали са ви го, само че вие в последна сметка не сте платил?

Валентин Димитров: Да, това е тяхната версия, която се разграничава в известна степен от действителността. С юридическото лице ангажимента ни беше да им плащаме разсрочено.

В предварителния контракт за покупко-продажба на мажоритарния пакет дялове, с копие от който разполагаме, виждаме, че ангажимента е да се заплати преди окончателния контракт или преди фактическото прекачване на собствеността. А в окончателния контракт се сочи, че сумата се заплаща по избрана сметка.

Колко общо сте им платил, тъй като те декларират, че сте платил общо 10 хиляди евро?

Валентин Димитров: Това несъмнено, не е правилно, тъй като законът планува няколко метода на заплащане. Едното е посредством паричен превод, другото е по отминалост и третото е с прихващане. Сега с тези свои дейности те ни нанесоха едни доста обилни вреди и ние сме създали съответното изказване, че ги прихващаме.

В нотариалната договорка не е ли упоменато, че вие дължите тази сума? А в тази ситуация тъй като не сте платил, те си връщат предприятието. Развалят договорката, тъй като вие не сте платил.

Валентин Димитров: Това са просто свободни разкази. Има си съответните текстове е в закона по какъв метод може да се предяви едно заплащане.

Съдът приема, че заплащане няма и че договорът за прекачване на дяловете е негоден. Но решението не е дефинитивно.

А в Самоков не ни позволяват в завода, само че наподобява, че предприятието работи.  Посреща ни човек, който държи да подчертае, че заводът е чартърен. Предприятието работи посредством трета компания, която официално е наемател.

Фирмата, която в този момент оперира предприятието, е основана от Валентин Димитров, само че той твърди, че няма нищо общо с нея.

" Аз съм го учредил, само че в следствие съм го продал “, споделя той.

Междувременно Валентин Димитров пробва да смени господин Битетти като шеф в комерсиалния указател и да го изключи като съучастник.

" Във връзка с този протокол по делото направихме графологическа експертиза, която сподели, че на главния документ, който би трябвало да се подпише от италианския вложител, подписа не е негов. Графологичната експертиза откри, че това не е неговият автограф “, изясни Савов.  

И в този момент в Търговския указател кой се води притежател на сдружението?

Продължава да се води италианския вложител. Тези документи бяха подадени от притежателя в Търговския указател, само че ние спряхме вписванията.

" Има произвеждане в прокуратурата, само че към момента няма обвинителен акт “, изясни Савов.

Две годни по-късно няма обвиняване за автограф?

Да, италианският вложител идва два пъти тук да дава пример от подписа си. Подписва пред прокуратурата, с цел да покаже по какъв начин се подписва.

И две години по-късно нищо?

В общи линии да.

Кой е направил този автограф, кой се е подписал вместо него?

Валентин Димитров: Г-н Битетти, като шеф на едно сдружение, може да бъде известен,  чрез който и да е било чиновник на това сдружение.

До момента италианците печелят гражданските каузи, които се водят за прекачване на дялове. Вече две години. И с цел да е още по-абсурдна историята, те не престават да дължат сметки и налози.  

" Вчера получихме уведомление от общината, че изискуем общински налог за предприятието, тъй като сме притежатели. Но там работят други хора и не ни пускат. Ако в Италия има спор, кой е притежател, съдът няма да разреши на никого да има достъп до завода. Та аз съм едноличен шеф. Ако един служащ падне, в случай че има случай, кой дава отговор за това? Аз като шеф нямам достъп, само че давам отговор за това, което се случва вътре. Ако не ме позволяват, заводът би трябвало да не работи. Защото това е рисково “, изясни Битетти.

Италианският вложител търси помощ от посолството на своята страна в София. Посланикът на Италия Н.Пр. Джузепина Дзара инициира среща с основния прокурор Борислав Сарафов. В писмен отговор за bTV от прокуратурата акцентират, че разногласието е цивилен и че съдът е виновен за решаването му. За подписа, изработен от името на господин Битетти следствието продължава.

" Към този миг са минали две години от подаването на първичния сигнал и до този миг към момента нямаме обвинителен акт. Не е почнало делото в съда “, съобщи Савов.

Следващото съвещание по делото за връщане на владението на фабриката е планувано за февруари 2025 г.