Как унижението на Меркел се превърна в триумф за Макрон
Рядкост е някой водач да излезе тържествуващ от яростна тридневна интернационална среща. Но френският президент Еманюел Макрон не можа да скрие задоволството си след маратона от диалози на водачите на Европейски Съюз предходната седмица, споделя " Файненшъл таймс ".
Петдесет часа договаряния, в това число траяла цяла нощ сесия, на държавните и държавни ръководители на страните членки доведоха до договорка за номинирането на екип политици, които да управляват институциите на съюза през идващите години.
" Споразумението е плодът на надълбоко френско-германско съгласие и на нашата дарба да работим с всички европейски сътрудници ", акцентира френският водач. " Решението значи, че ние не разделяме Европа – нито политически, нито географски ", добави той.
Тридесет часа по-рано картината изглеждаше изцяло друго. Тогава очевидно ядосаният Макрон разкритикува " раздялите " и " скрития дневен ред ", които правели невероятно взимането на решения в блока. " Даваме тип на една Европа, която е несериозна ", акцентира президентът.
" Беше безпорядък ", споделя посланик за опитите на недоспалите водачи на този стадий да намерят решение за пакета номинации. " Ставаше все по-лошо с всеки минал час ". Друг източник разказва сцената като " полуда ". Тогава, за всеобщо облекчение, диалозите бяха отсрочени за вторник заран.
Това бе третият опит на Европейски Съюз да уточни нови ръководители на Европейската комисия, Европейската централна банка и Европейския съвет, както и началник на дипломацията на Европейски Съюз. Изглеждаше като неосъществим за разпореждане пъзел, само че на идната вечер договорката бе подписана. Лидерите се съгласиха, че Урсула фон дер Лайен, немският министър на защитата, би трябвало да оглави Европейска комисия. Французойката Кристин Лагард бе номинирана за началник на ЕЦБ. Белгийският министър председател Шарл Мишел ще е ръководител на Европейския съвет, което значи, че ще управлява срещите на водачите на Европейски Съюз. Испанецът Жозеп Борел бе посочен за висш представител за външната политика и политиката за сигурност.
© Reuters
Ангела Меркел
Всички можеха да претендират за най-малко частична победа. Досегашният ръководител на Европейския съвет Доналд Туск разгласи, че " си заслужаваше да се чака за сходен резултат ". За доста други обаче той изглеждаше като типичната подмолна сделка, която да служи на ползите на остарелия европейски режим. Франция и Германия си поделиха двата най-важни поста.
Победата бе разграничена сред трите съществени политически фамилии – консерватори, социалисти и либерали, и сред страните от Западна Европа. Изживелите напредък Зелени и евроскептици не взеха нищо. Дясноцентристката Европейска национална партия резервира 15 годишната си хватка върху председателството на комисията.
Но въпреки че резултатът наподобява резервира статуквото, процесът - " конфликт сред дипломатическа Европа и политическа Европа " по думите на Сузи Денисън от Европейския съвет за външна политика – разкри мощните скрити трендове към смяна. Той сподели свиването на властта на немския канцлер Ангела Меркел, която попадна под рецензиите на личните си сътрудници в дясноцентристката ЕНП, както и разрушителния капацитет на източноевропейските държавни управления. Стана ясна и сложността на взимането на решения в 28-членния Европейски Съюз, чийто парламент е по-фрагментиран и непредсказуем, откакто за пръв път от 40 години дясноцентристкият и лявоцентристкият блок изгубиха комбинираното си болшинство.
Имаше разделяне и по въпроса за системата с водещите претенденти, за която упорстваха Европейският парламент и някои страни членки, изключително Берлин, като метод съюзът да стане по-демократичен. " Опитаха със системата с водещия претендент. Не проработи. Опитаха да намерят нов метод. Това бе остарелият метод ", разяснява Даниела Шварцер от Германския съвет за външни връзки, съгласно която " това отразява фрагментацията и политическите разделения в Европейски Съюз ".
Проваленият проект
Меркел и Макрон дойдоха в Брюксел в неделя (30 юни) с общ проект. На среща по-рано през юни немският канцлер не съумя да подсигури успеха на водещия претендент на ЕНП Манфред Вебер за правоприемник на Жан-Клод Юнкер. Неговата кандидатура се сблъска в стена от опозиция, изключително от страна на Макрон.
Следващият проект бе радиално друг и бе квалифициран от водачите на Франция и Германия и техните сътрудници от Холандия и Испания в коридорите на срещата на Г-20 в Осака през уикенда – Вебер може да стане ръководител на Европарламента, а Франс Тимерманс, някогашният холандски външен министър и водещ претендент на лявоцентристите, да поеме Европейска комисия. От позиция на Меркел този метод щеше да облагодетелства съдружните й сътрудници в Германия, социалдемократите, както и да удовлетвори личната й партия, намирайки значим пост за Вебер.
Малко откакто дойде в Брюксел Меркел разбра, че личното й политическо семейство счита договорката за проваляне. Бурна среща на водачите на ЕНП в неделя приготви сцената за това, което последва, откакто водачите се възпротивиха против проекта, считан от тях за опровержителен на ползите на ЕНП.
Бойко Борисов дойде на срещата, казвайки: " Меркел е ръководител на Християндемократическия съюз. Не на ЕНП ".
© Reuters
Бойко Борисов
Тимерманс срещна неумолима опозиция и от Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария). Холандецът води борби с държавните управления във Варшава и Будапеща в досегашната си роля на зам.-председател на Европейска комисия, претрупан със отбраната на върховенството на закона.
Не желаейки да се откаже от пакет, който се надяваше да я защищити от политически вреди вкъщи, Меркел организира последни обезверени диалози с други водачи на ЕНП рано в понеделник, които обаче не доведоха до пробив, въпреки един посланик да описа за " извиване на ръце ". Така се стигна до безредните диалози, траяли до момента в който Туск прекъсна срещата на върха.
Победа или не напълно
След като във вторник договорката бе реализирана, Варшава и Будапеща се хвалеха за неуспеха на кандидатурата на Тимерманс. Реално обаче те приключиха борбата с номинацията на Фон дер Лайен – центрист, подкрепяща гей браковете, която може да се окаже по-твърда към отстъплението от демокрацията на изток спрямо предшественика си. Нито един огромен пост не бе даден на района. Според посланик това е засилило усещането, че държавните управления от Централна и Източна Европа, чиито ползи постоянно се разграничават, могат да са положителни в рушенето, само че не толкоз в построяването.
Меркел се озова в изключителната обстановка да би трябвало да се въздържи от гласоподаване, тъй като нейните съдружници социалдемократи в Берлин бяха гневни, че се е отказала от системата с водещия претендент. Всички останали водачи поддържаха договорката. Някога Меркел бе най-висшата в ЕНП, само че този път се изправи пред открит протест. А вкъщи договорката може да даде на социалдемократите мотив да изоставен обединението, което ще постави завършек на кариерата й.
Развитието на събитията разкри и намаляващата мощ на ЕНП, която през миналите две и половина години държеше Европейска комисия, съвета и Европейския парламент.
© Reuters
Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен
Договорката бе удар и по Европейския парламент и поддръжниците на системата с водещите претенденти. Назначението на Фон дер Лайен обаче изисква утвърждението на евродепутатите идната седмица. Решението може да е оспорвано, което значи, че Фон дер Лайен ще би трябвало да разреши на евродепутатите в известна степен да оформят програмата й, с цел да завоюва утвърждението им.
Макрон явно бе спечелилият на седмицата. Фон дер Лайен е проевропейски настроена, отворена е за френските хрумвания за защита и икономическа интеграция. Президентът също така настани Шарл Мишел, един от най-близките си съдружници, отпред на Европейския съвет. И може да разчита на Лагард в ЕЦБ, че ще направи нужното, с цел да отбрани еврозоната.
В лагера на ЕНП
Унижение. Такова, каквото Ангела Меркел не е преживявала в никакъв случай през всичките си години като канцлер на Германия. Така " Политико " разказва неуспеха на проекта на Меркел Тимерманс да оглави Еврокомисията, вместо претендента на ЕНП Вебер. Никой в групата не я отбрани. Имаше недоволства, че договорката се постанова без каквито и да било съвещания, споделя изданието.
" Нито една интервенция в нейна изгода. Хората бяха доста ядосани ", разяснява почитан член на ЕНП. По думите му Меркел е пристигнала, " мислейки си, че това ще едно малко събиране и че съглашението от Осака ще бъде подкрепено ". Вместо това " всички споделиха " не ". Беше невероятно ". " Меркел бе мощно сюрпризирана от неналичието на единодушие ", прибавя източникът.
Огънят се разпали още повече от концепцията Мария Габриел, едва прочут някогашен евродепутат от България и еврокомисар в продължение на няколко години, да бъде издигната за първи посланик на блока. " Мария Габриел? ", сподели високопоставеният член на ЕНП, а гласът му още трепереше от яд и неразбиране няколко часа по-късно. " Това бе повратна точка ".
Съпротивата бе толкоз гневна, че Меркел напусна по-рано срещата на ЕНП и се насочи към постройката на Европейския съвет, с цел да беседва с ръководителя Доналд Туск, Макрон и други по какъв начин да продължат. Членовете на ЕНП продължиха да кипят от яд след напускането й.
© Reuters
Манфред Вебер
Социалистите и либералите скоро сплотиха сили, с цел да дадат ясно да се разбере, че няма да поддържат Вебер за правоприемник на Юнкер. Консерваторите обаче не отстъпваха нито за позицията, нито за това, че Вебер е индивидът, който би трябвало да я заеме. Туск и екипът му помолиха Меркел да реши казуса, който пречеше да се реализира прогрес. Вебер постоянно бе подложен на критика, че му липсва управнически опит. Десетилетия наред председателският пост в Европейска комисия отиваше за някогашен министър председател или някогашен министър. Преди ЕНП можеше и да успее да наложи някой с неговия профил, само че не и този път, разяснява " Политико ".
Някои водачи споделиха на Меркел, че ЕНП би трябвало да избира. Групата би могла да получи позицията, само че не и Вебер, или би могла да се бори за бавареца и да се озове в дълга борба, която е евентуално да изгуби.
Прекъсването на срещата в понеделник по обед съгласно Макрон бе извънредно належащо. " Химията на тези срещи – умората води от време на време до напрежение, което се случи тази заран. В тези случаи би трябвало да умеем умно да кажем - дано си починем няколко часа ", добави президентът. Според него някои от участниците в диалозите не са съумели да схванат последствията от скорошните евроизбори – ясно обръщение към ЕНП, в това число и към немските консерватори, които дълго време задаваха тона на европейската сцена.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новата Еврокомисия (456)
Петдесет часа договаряния, в това число траяла цяла нощ сесия, на държавните и държавни ръководители на страните членки доведоха до договорка за номинирането на екип политици, които да управляват институциите на съюза през идващите години.
" Споразумението е плодът на надълбоко френско-германско съгласие и на нашата дарба да работим с всички европейски сътрудници ", акцентира френският водач. " Решението значи, че ние не разделяме Европа – нито политически, нито географски ", добави той.
Тридесет часа по-рано картината изглеждаше изцяло друго. Тогава очевидно ядосаният Макрон разкритикува " раздялите " и " скрития дневен ред ", които правели невероятно взимането на решения в блока. " Даваме тип на една Европа, която е несериозна ", акцентира президентът.
" Беше безпорядък ", споделя посланик за опитите на недоспалите водачи на този стадий да намерят решение за пакета номинации. " Ставаше все по-лошо с всеки минал час ". Друг източник разказва сцената като " полуда ". Тогава, за всеобщо облекчение, диалозите бяха отсрочени за вторник заран.
Това бе третият опит на Европейски Съюз да уточни нови ръководители на Европейската комисия, Европейската централна банка и Европейския съвет, както и началник на дипломацията на Европейски Съюз. Изглеждаше като неосъществим за разпореждане пъзел, само че на идната вечер договорката бе подписана. Лидерите се съгласиха, че Урсула фон дер Лайен, немският министър на защитата, би трябвало да оглави Европейска комисия. Французойката Кристин Лагард бе номинирана за началник на ЕЦБ. Белгийският министър председател Шарл Мишел ще е ръководител на Европейския съвет, което значи, че ще управлява срещите на водачите на Европейски Съюз. Испанецът Жозеп Борел бе посочен за висш представител за външната политика и политиката за сигурност.
© Reuters
Ангела Меркел
Всички можеха да претендират за най-малко частична победа. Досегашният ръководител на Европейския съвет Доналд Туск разгласи, че " си заслужаваше да се чака за сходен резултат ". За доста други обаче той изглеждаше като типичната подмолна сделка, която да служи на ползите на остарелия европейски режим. Франция и Германия си поделиха двата най-важни поста.
Победата бе разграничена сред трите съществени политически фамилии – консерватори, социалисти и либерали, и сред страните от Западна Европа. Изживелите напредък Зелени и евроскептици не взеха нищо. Дясноцентристката Европейска национална партия резервира 15 годишната си хватка върху председателството на комисията.
Но въпреки че резултатът наподобява резервира статуквото, процесът - " конфликт сред дипломатическа Европа и политическа Европа " по думите на Сузи Денисън от Европейския съвет за външна политика – разкри мощните скрити трендове към смяна. Той сподели свиването на властта на немския канцлер Ангела Меркел, която попадна под рецензиите на личните си сътрудници в дясноцентристката ЕНП, както и разрушителния капацитет на източноевропейските държавни управления. Стана ясна и сложността на взимането на решения в 28-членния Европейски Съюз, чийто парламент е по-фрагментиран и непредсказуем, откакто за пръв път от 40 години дясноцентристкият и лявоцентристкият блок изгубиха комбинираното си болшинство.
Имаше разделяне и по въпроса за системата с водещите претенденти, за която упорстваха Европейският парламент и някои страни членки, изключително Берлин, като метод съюзът да стане по-демократичен. " Опитаха със системата с водещия претендент. Не проработи. Опитаха да намерят нов метод. Това бе остарелият метод ", разяснява Даниела Шварцер от Германския съвет за външни връзки, съгласно която " това отразява фрагментацията и политическите разделения в Европейски Съюз ".
Проваленият проект
Меркел и Макрон дойдоха в Брюксел в неделя (30 юни) с общ проект. На среща по-рано през юни немският канцлер не съумя да подсигури успеха на водещия претендент на ЕНП Манфред Вебер за правоприемник на Жан-Клод Юнкер. Неговата кандидатура се сблъска в стена от опозиция, изключително от страна на Макрон.
Следващият проект бе радиално друг и бе квалифициран от водачите на Франция и Германия и техните сътрудници от Холандия и Испания в коридорите на срещата на Г-20 в Осака през уикенда – Вебер може да стане ръководител на Европарламента, а Франс Тимерманс, някогашният холандски външен министър и водещ претендент на лявоцентристите, да поеме Европейска комисия. От позиция на Меркел този метод щеше да облагодетелства съдружните й сътрудници в Германия, социалдемократите, както и да удовлетвори личната й партия, намирайки значим пост за Вебер.
Малко откакто дойде в Брюксел Меркел разбра, че личното й политическо семейство счита договорката за проваляне. Бурна среща на водачите на ЕНП в неделя приготви сцената за това, което последва, откакто водачите се възпротивиха против проекта, считан от тях за опровержителен на ползите на ЕНП.
Бойко Борисов дойде на срещата, казвайки: " Меркел е ръководител на Християндемократическия съюз. Не на ЕНП ".
© Reuters
Бойко Борисов
Тимерманс срещна неумолима опозиция и от Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария). Холандецът води борби с държавните управления във Варшава и Будапеща в досегашната си роля на зам.-председател на Европейска комисия, претрупан със отбраната на върховенството на закона.
Не желаейки да се откаже от пакет, който се надяваше да я защищити от политически вреди вкъщи, Меркел организира последни обезверени диалози с други водачи на ЕНП рано в понеделник, които обаче не доведоха до пробив, въпреки един посланик да описа за " извиване на ръце ". Така се стигна до безредните диалози, траяли до момента в който Туск прекъсна срещата на върха.
Победа или не напълно
След като във вторник договорката бе реализирана, Варшава и Будапеща се хвалеха за неуспеха на кандидатурата на Тимерманс. Реално обаче те приключиха борбата с номинацията на Фон дер Лайен – центрист, подкрепяща гей браковете, която може да се окаже по-твърда към отстъплението от демокрацията на изток спрямо предшественика си. Нито един огромен пост не бе даден на района. Според посланик това е засилило усещането, че държавните управления от Централна и Източна Европа, чиито ползи постоянно се разграничават, могат да са положителни в рушенето, само че не толкоз в построяването.
Меркел се озова в изключителната обстановка да би трябвало да се въздържи от гласоподаване, тъй като нейните съдружници социалдемократи в Берлин бяха гневни, че се е отказала от системата с водещия претендент. Всички останали водачи поддържаха договорката. Някога Меркел бе най-висшата в ЕНП, само че този път се изправи пред открит протест. А вкъщи договорката може да даде на социалдемократите мотив да изоставен обединението, което ще постави завършек на кариерата й.
Развитието на събитията разкри и намаляващата мощ на ЕНП, която през миналите две и половина години държеше Европейска комисия, съвета и Европейския парламент.
© Reuters
Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен
Договорката бе удар и по Европейския парламент и поддръжниците на системата с водещите претенденти. Назначението на Фон дер Лайен обаче изисква утвърждението на евродепутатите идната седмица. Решението може да е оспорвано, което значи, че Фон дер Лайен ще би трябвало да разреши на евродепутатите в известна степен да оформят програмата й, с цел да завоюва утвърждението им.
Макрон явно бе спечелилият на седмицата. Фон дер Лайен е проевропейски настроена, отворена е за френските хрумвания за защита и икономическа интеграция. Президентът също така настани Шарл Мишел, един от най-близките си съдружници, отпред на Европейския съвет. И може да разчита на Лагард в ЕЦБ, че ще направи нужното, с цел да отбрани еврозоната.
В лагера на ЕНП
Унижение. Такова, каквото Ангела Меркел не е преживявала в никакъв случай през всичките си години като канцлер на Германия. Така " Политико " разказва неуспеха на проекта на Меркел Тимерманс да оглави Еврокомисията, вместо претендента на ЕНП Вебер. Никой в групата не я отбрани. Имаше недоволства, че договорката се постанова без каквито и да било съвещания, споделя изданието.
" Нито една интервенция в нейна изгода. Хората бяха доста ядосани ", разяснява почитан член на ЕНП. По думите му Меркел е пристигнала, " мислейки си, че това ще едно малко събиране и че съглашението от Осака ще бъде подкрепено ". Вместо това " всички споделиха " не ". Беше невероятно ". " Меркел бе мощно сюрпризирана от неналичието на единодушие ", прибавя източникът.
Огънят се разпали още повече от концепцията Мария Габриел, едва прочут някогашен евродепутат от България и еврокомисар в продължение на няколко години, да бъде издигната за първи посланик на блока. " Мария Габриел? ", сподели високопоставеният член на ЕНП, а гласът му още трепереше от яд и неразбиране няколко часа по-късно. " Това бе повратна точка ".
Съпротивата бе толкоз гневна, че Меркел напусна по-рано срещата на ЕНП и се насочи към постройката на Европейския съвет, с цел да беседва с ръководителя Доналд Туск, Макрон и други по какъв начин да продължат. Членовете на ЕНП продължиха да кипят от яд след напускането й.
© Reuters
Манфред Вебер
Социалистите и либералите скоро сплотиха сили, с цел да дадат ясно да се разбере, че няма да поддържат Вебер за правоприемник на Юнкер. Консерваторите обаче не отстъпваха нито за позицията, нито за това, че Вебер е индивидът, който би трябвало да я заеме. Туск и екипът му помолиха Меркел да реши казуса, който пречеше да се реализира прогрес. Вебер постоянно бе подложен на критика, че му липсва управнически опит. Десетилетия наред председателският пост в Европейска комисия отиваше за някогашен министър председател или някогашен министър. Преди ЕНП можеше и да успее да наложи някой с неговия профил, само че не и този път, разяснява " Политико ".
Някои водачи споделиха на Меркел, че ЕНП би трябвало да избира. Групата би могла да получи позицията, само че не и Вебер, или би могла да се бори за бавареца и да се озове в дълга борба, която е евентуално да изгуби.
Прекъсването на срещата в понеделник по обед съгласно Макрон бе извънредно належащо. " Химията на тези срещи – умората води от време на време до напрежение, което се случи тази заран. В тези случаи би трябвало да умеем умно да кажем - дано си починем няколко часа ", добави президентът. Според него някои от участниците в диалозите не са съумели да схванат последствията от скорошните евроизбори – ясно обръщение към ЕНП, в това число и към немските консерватори, които дълго време задаваха тона на европейската сцена.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новата Еврокомисия (456)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ