Ловците от село Туховище отстреляха 268 килограмов глиган
Рядко се случва такова събитие, даже след доста години ловна процедура. Късметлиите са ловците от ловната дружинка на село Туховище към Гоцеделчевското съдружие. Ловното им поле се намира в крайното югозападно ъгълче на българския дял на Родопите.
На няколко стотин метра южно е границата с Република Гърция, на запад отчетливо се виждат хребетите на Славянка и Южен Пирин. Инструктажът на ръководителя Ангел Сандев е явен, стегнат и безапелационен – дисциплината би трябвало да бъде желязна, организацията на гонката – съвършена. Като прибавим и шансът да открият следите на глиган, вярата за слука още повече разпалва ентусиазма на викачите, в ЛРД-Туховище ги назовава “рукачи ”.
Не след дълго кучетата гневно го “вдигат ”. По радиостанциите се получава информация, че глиганът се движи към линията на пусиите. Младият ловджия Фаик Додумов, член на дружинката от три години, чува известието и приготвя ловния автомат „ Бенели ” за възможна пукотевица. Но не му минава и през разум с какво страшилище ще си има работа.
А то се появява съвсем фронтално към него от шубраците, фучейки и чупейки всичко към себе си. Изстрелът е малко тъп и приглушен. Такъв е постоянно, когато бренекето попада там, където би трябвало – право в гърдите под голямата рунтава глава. Туловището се свлича стремително в шубрака, съмнително затихнало. Фаик деликатно го приближава, още веднъж подготвен за дублираща пукотевица. Чак когато вижда бездиханното туловище на големия глига се разтреперва от неспокойствие и възбуденост. За първи път да стреляш по диво прасе и то какво?…
И в този миг страстта минава в боязън – какво ли щеше да се случи в случай че не го беше уцелил, както би трябвало. С трептящ от неспокойствие глас оповестява на сътрудниците, че е приключил работата. Първите, които идват при него, го намират към момента трептящ и изпотен. В този миг 31-годишният юначага, строителен служащ от село Годешево Фаик Додумов, стартира да осъзнава величието на момента и безграничната тиха наслада и безкрайна горделивост от случилото се.
Източник Кузман Петров, slrb.bg
