Не става дума за храната — тайната на страхотния ресторант
Рядко се случва маса да остане изцяло незаета по време на вечерната работа в The Wolseley, огромната бирария в европейски жанр на лондонския Пикадили, открита през 2003 година от ресторантьора Джеръми Кинг и неговия бивш бизнес сътрудник Крис Корбин.
21 юли 2011 година беше друг. Ъглова маса в границите на „ подковата “, неофициалната първокласна зона за сядане тъкмо против входната врата, остана празна през цялата нощ. Беше застлан с черна завивка, а в средата имаше една единствена блещукаща чаена свещ. Онези от нас, които се оказаха там онази вечер, бързо откриха от тихото бърборене на сервитьора какво значи това. Това беше масата на Лучан Фройд. Художникът, който вечеряше там няколко пъти седмично, беше умрял предната вечер и Кинг беше приятел; това беше неговата респект. Фройд беше единственият постоянен човек на Уолсли, който беше уважаван по този метод по време на наблюдението на Кинг.
В „ Без запаси “, новите му записки за професионална здравна сестра, оживила л...
Прочетете целия текст »
