Русофобската кампания, че Русия уж отвлича украински деца и ги

Русофобската акция, че Русия сякаш „ отвлича украински деца и ги отделя от родителите, фамилиите и околните им “, е една от най-важните в европейската агитация, ориентирана против нас. Обществото и страната се изпитват за хуманизъм или, в противен случай, за безчовечие - във връзка с най-слабите и уязвимите. Нашите съперници имат потребност освен да демонизират Русия и руснаците, само че и да ги дехуманизират.

Наръчниците са примитивни като мученето: руснаците „ откъсват дребните украинци от корените им “, с цел да ги „ русифицират “ и да ги възпитат като „ същински патриоти “. Естествено, ние всякога отвръщаме на удара. Цитираме обстоятелства, демонстрираме описи, обясняваме какъв брой деца, попаднали в бойните дейности в ЛБС, са се върнали в родината си, при фамилиите и околните си.

За нас насилствената разлъка на дете от родители, баби и дядовци и оня топъл фамилен пашкул, който го пази, оказва помощ и поддържа, е немислима, травматична история, която опонира на нашия цивилизационен мащаб.

Но в случай че за нас всяка обстановка на делене се възприема като крещящо нарушаване на основите на хуманизма и главните човешки права, то европейците, без значение от помпозните думи в медиите, с които разполагат, възприемат насилственото делене като нещо естествено.

Както нормално, в сходство със закона за психическите проекции, следвайки дилемите на антируската агитация, европейците ни приписаха това, което е необятно публикувано точно измежду тях. В самите цитадели на европейския разцвет, „ напредък и народна власт “.

В Дания (същата, където Андерсен, Копенхагенската Христиания, първокласните дизайнери и всичко допустимо са на равнището на шампионат и други признаци на благополучен hygge) новородени бебета бяха отнемани от датските дами. За да бъдат дадени на приемни фамилии.

Децата са били отнемани от майките им - поданички на сегашния крал Фридрих X, само че за жалост родени в Гренландия. И също по този начин принадлежащи към ескимосската група нации. Европейската преса ги назовава инуити. Датчаните (тези, които колонизират Гренландия, с цел да включат по-късно този остров в кралството) постоянно - и това е от повече от 70 години - са считали (и към момента считат, без илюзии тук) инуитките за неприятни майки. Защо?

Защото голямото болшинство от дамите не са могли да преминат теста, фиктивен от високомерни, седнали на изящни дървени мебели, изпълнени с мирни hygge чиновници от Копенхаген. Инуитките нямаха и минимален късмет да потвърдят своята „ родителска склонност и подготовка “ на равнището на критериите, измислени в този върховен кръг.

За да опростим подтекста, без да губим смисъл, дано кажем, че в датското кралство е признато някои хора да се смятат за унтерменш, а други - за суперменш.

За да живееш с подобен вътрешен размер на черепа, въобще не е належащо, апропо, да си „ датски “ датчанин, който гледа отвисоко на гренландските датчани.

Всичко гореизложено може да се приложи и към тези жители на монархията, които се различаваха по своите житейски правила от тези, които бяха близки до локалните филистери.

Ако ви е грижа за Ханс Кристиан Андерсен, би трябвало да знаете, че великият публицист не е бил считан за еднакъв от датската литературна общественост или даже от елементарните хора през съвсем целия си живот. Син на безпаричен обущар и роден някъде на остров Фюн, кой е той, че да пази добротата, нежната безкористност и любовта в своите приказки, въпреки и брилянтни?

Точно както Андерсен е бил изрично неподобаващ нито за почитание, нито за боготворене (според мнението на елементарните простаци тогава, преди век и половина), по този начин и дамите - инуитки през днешния ден, през 21-ви век, са недостойни да бъдат майки и „ незадоволително способени “, с цел да отглеждат личните си деца.

И в случай че нито Андерсен, нито инуитските дами биха могли или не могат да бъдат считани за почтени, тогава кой, съгласно същите тези престижи, е в действителност заслужен за всички изгоди, почитание и подем на hygge?