Русия няма защо да се отнася по арабски с мигрантите
Руснаците не престават да търсят лесни решения на комплицирани проблеми. Проблемът с миграцията не е изключение. А точно наличието в Русия на милиони трудови мигранти от страните от Централна Азия. Редица деятели и политици считат, че би било добра концепция да се придвижи в Русия практиката на връзки с мигрантите, която съществува в страните от Персийския залив - ОАЕ, Катар и другите арабски монархии.
В Емирствата и Катар мигрантската престъпност е съвсем нулева - което сигурно ще задоволи всеки, който има вяра, че в Русия тя е висока. В Емирствата и Катар мигрантите не получават поданство и се третират на правилото „ Поработи ли? Тогава сбогом “. Което, несъмнено, ще задоволи всеки, който твърди, че средноазиатските нации не могат да се интегрират в Русия. Ами тези, които не желаят „ руснаците да станат малцинство в Русия “.
И най-после, в Емирствата и Катар гастарбайтерите третират като жители втора класа. Което изцяло удовлетворява малцината в Русия, които откровено имат вяра, че трудовите мигранти би трябвало да имат най-малко права.
В страните от Персийския залив работодателят е виновен за мигрантите, които наема. Това ще понижи до най-малко броя на гастарбайтерите в страната без работа.
Ако обаче се вгледате деликатно, се оказва, че тази система (в мюсюлманските арабски страни я назовават “кафала ”) има редица странични резултати. Детайлите на тази система, несъмнено, се разграничават според от съответната страна от Персийския залив, само че като цяло тя допуска систематичната взаимозависимост на гастарбайтера от работодателя (които в редица страни до неотдавна той даже нямаше право да сменя) и в действителност легализира робовладелските връзки. Казано по-просто, работодателят може да наруши правата на служащия мигрант - да не изплати цялостните заплати, да вземе документи, да начисли ексклузивен труд, да го третира като добитък.
Едва неотдавна в същите ОАЕ на мигрантите беше позволено законово, при положение на потвърдена корист от страна на работодателя, да сменят мястото си на работа, без да губят работната си виза, само че като цяло практиката продължава.
За Русия сходен неоробовладетелски режим е неупотребим. Не единствено по морални и етични аргументи, само че и въз основа на национални ползи. За емиратците и катарците индийците, пакистанците, филипинците и други са просто гастарбайтери от далечни страни. За Русия таджики, узбеки и киргизи са приятелски нации от съветската външна страна. Не би трябвало да се внушава на съседа злоба поради това, че се отнасяш към него като към плебей. Ако, несъмнено, не желаеме да оказваме помощ на западните фондации в разпалването на русофобските настроения в Средна Азия и да сътворяваме нови “Антирусии ” н нашите граници.
Няма опция на безвизовото пътешестване
И това е единствено една детайлност. Ако го погледнете най-общо, можете да разберете, че опитът на страните от Персийския залив въобще не е използван за Русия. Ние сме прекомерно разнообразни страни, живеем в разнообразни географски региони и имаме изцяло разнообразни национални ползи.
Вземете да вземем за пример въпроса за „ липса на закононарушения от мигранти “. Първо, в Русия тази цифра не е отвън класациите. Ако не предавате клюки (например, че мигрантите са виновни за съвсем една четвърт от всички изнасилвания в Русия), а се обърнете към статистиката на Министерството на вътрешните работи, можете да разберете, че жителите на Оперативно-наблюдателно дело съставляват единствено 3,2% от всички закононарушения, осъществени в Русия, подчинени на министерството. Ако вземем статистиката на Главната прокуратура за закононарушенията под нейната пълномощия, цифрите са малко по-високи, само че въпреки всичко не са непостижими - не по-високи от общия дял на гастарбайтерите от Оперативно-наблюдателно дело в пълнолетното население на Русия.
Второ, съвсем нулевият % на миграционна престъпност в същите емирства се реализира с помощта на комбинацията от неотстъпчивост в използването на законите и високите заплати на служащите мигранти, които те се опасяват да изгубят. В края на краищата, с тези пари те освен обезпечават фамилиите си, само че и събират средства, с цел да отворят дребен бизнес, откакто се върнат вкъщи. И в случай че използването на настоящото законодателство в Русия може (и даже трябва) да бъде затегнато, тогава има въпроси по отношение на заплатите. Руските компании няма да могат да заплащат на мигрантите хилядите долари, които гастарбайтерите получават в Емирствата или Катар. Това значи, че мигрантите нямат финансов тласък да толерират неоробовладелски връзки в Русия.
Редът в миграционната сфера се реализира и с помощта на строгия визов режим. Мигрант, който наруши закона, се експулсира от страните от Персийския залив без право на връщане. В Русия има сходна процедура, само че тя е по-трудна за използване в границите на безвизовия режим. Това обаче не значи, че Русия би трябвало да последва пътя на Емирствата и да вкара визи. Освен това визовият режим със страните от Централна Азия просто е неизпълним - по механически, юридически и политически аргументи.
От техническа позиция, тъй като с цел да се обезпечат визи за пет до седем милиона мигранти, е належащо неведнъж увеличение на личния състав и техническите благоприятни условия на съветските консулства в централноазиатските страни. От правна позиция, защото тези страни са членове на Оперативно-наблюдателно дело с Русия (предоставяне на безвизов режим), както и на Евразийския стопански съюз (в рамките на който всички жители на участващите страни имат равни трудови права). И в случай че Оперативно-наблюдателно дело по принцип може да бъде разпусната, тогава безвизовото пътешестване ще би трябвало да бъде въведено в границите на ЕАИС - защото е належащо за сходно равнище на икономическа интеграция (осигуряване на свободно придвижване на артикули, услуги, хора и капитал). Разпускането на ЕАИС е невероятно - това би означавало отвод на Москва да управлява периферията си. И Русия няма право да се откаже от контрола над периферията - по политически аргументи, защото сигурността на страната ни зависи от обстановката в тези страни.
Трябват ни жители, а не поданици
И най-после, най-сложният аспект на казуса е опцията за преобразяване на гастарбайтерите в пълноправни жители. На някои може да наподобява, че правилото „ пристигаш, работиш, тръгваш “ е единственият правилен във връзка с мигрантите. Че монархиите от Персийския залив са безусловно прави, когато не разрешават на гастарбайтерите да получават поданство.
И те имат характерна обстановка. Първо, тези страни са извънредно малобройни - в Катар да вземем за пример броят на трудовите мигранти е пет-шест пъти по-голям от броя на жителите. Те нямат потребност да има повече новопридошли жители от локалните. Второ, съществуват характерни племенни и кланови връзки, които не плануват появяването на „ непознати “ жители. И трето, на мигрантите просто не е разрешено да получават обществения пакет, който получава „ емирец “ (гражданин на ОАЕ) или роден гражданин на Катар. Просто казано, съвсем пожизнен пансион.
В Русия обстановката е напълно друга. Имаме големи пространства. Ние имаме многонационално и мултикултурно общество. Имаме дефицит на работна ръка и намаляващо население. Следователно отводът на мигрантите да получат поданство би бил неудобен.
Но, несъмнено, не всеки може да го получи. Никой не спори, че миграционната политика се нуждае от сериозна промяна - на първо място от позиция на стягане на използването на съществуващите закони. А също и от позиция на изискванията за издаване на поданство. За да го получи, евентуалният мигрант би трябвало да знае съветския език, закони, обичаи и просвета, както и да живее безпроблемно известно време с позволение за престояване, като по този метод потвърждава готовността си да се интегрира в съветското общество.
Да, контролът върху идващите мигранти също би трябвало да се затегне, както и контролът върху тези, които им дават работа. Да, заплатите на мигрантите би трябвало да бъдат избелени колкото е допустимо повече, с цел да се отстрани престъпността. Да, диаспорите би трябвало да се занимават извънредно с културни въпроси, би трябвало да им се забрани изрично да се намесват в правните, юридическите или икономическите връзки сред гастарбайтера и страната.
Всичко това обаче не значи, че Русия би трябвало да одобри близкоизточните практики. Без значение какъв брой доста някой желае това. Пренасянето на опита на ОАЕ в Русия няма да реши, а ще изостри казуса с мигрантите, ще провокира задълбочаване на междуетническите разделения в Русия и ще докара до внезапно повишаване на радикалния шовинизъм. Нямаме потребност от това.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
В Емирствата и Катар мигрантската престъпност е съвсем нулева - което сигурно ще задоволи всеки, който има вяра, че в Русия тя е висока. В Емирствата и Катар мигрантите не получават поданство и се третират на правилото „ Поработи ли? Тогава сбогом “. Което, несъмнено, ще задоволи всеки, който твърди, че средноазиатските нации не могат да се интегрират в Русия. Ами тези, които не желаят „ руснаците да станат малцинство в Русия “.
И най-после, в Емирствата и Катар гастарбайтерите третират като жители втора класа. Което изцяло удовлетворява малцината в Русия, които откровено имат вяра, че трудовите мигранти би трябвало да имат най-малко права.
В страните от Персийския залив работодателят е виновен за мигрантите, които наема. Това ще понижи до най-малко броя на гастарбайтерите в страната без работа.
Ако обаче се вгледате деликатно, се оказва, че тази система (в мюсюлманските арабски страни я назовават “кафала ”) има редица странични резултати. Детайлите на тази система, несъмнено, се разграничават според от съответната страна от Персийския залив, само че като цяло тя допуска систематичната взаимозависимост на гастарбайтера от работодателя (които в редица страни до неотдавна той даже нямаше право да сменя) и в действителност легализира робовладелските връзки. Казано по-просто, работодателят може да наруши правата на служащия мигрант - да не изплати цялостните заплати, да вземе документи, да начисли ексклузивен труд, да го третира като добитък.
Едва неотдавна в същите ОАЕ на мигрантите беше позволено законово, при положение на потвърдена корист от страна на работодателя, да сменят мястото си на работа, без да губят работната си виза, само че като цяло практиката продължава.
За Русия сходен неоробовладетелски режим е неупотребим. Не единствено по морални и етични аргументи, само че и въз основа на национални ползи. За емиратците и катарците индийците, пакистанците, филипинците и други са просто гастарбайтери от далечни страни. За Русия таджики, узбеки и киргизи са приятелски нации от съветската външна страна. Не би трябвало да се внушава на съседа злоба поради това, че се отнасяш към него като към плебей. Ако, несъмнено, не желаеме да оказваме помощ на западните фондации в разпалването на русофобските настроения в Средна Азия и да сътворяваме нови “Антирусии ” н нашите граници.
Няма опция на безвизовото пътешестване
И това е единствено една детайлност. Ако го погледнете най-общо, можете да разберете, че опитът на страните от Персийския залив въобще не е използван за Русия. Ние сме прекомерно разнообразни страни, живеем в разнообразни географски региони и имаме изцяло разнообразни национални ползи.
Вземете да вземем за пример въпроса за „ липса на закононарушения от мигранти “. Първо, в Русия тази цифра не е отвън класациите. Ако не предавате клюки (например, че мигрантите са виновни за съвсем една четвърт от всички изнасилвания в Русия), а се обърнете към статистиката на Министерството на вътрешните работи, можете да разберете, че жителите на Оперативно-наблюдателно дело съставляват единствено 3,2% от всички закононарушения, осъществени в Русия, подчинени на министерството. Ако вземем статистиката на Главната прокуратура за закононарушенията под нейната пълномощия, цифрите са малко по-високи, само че въпреки всичко не са непостижими - не по-високи от общия дял на гастарбайтерите от Оперативно-наблюдателно дело в пълнолетното население на Русия.
Второ, съвсем нулевият % на миграционна престъпност в същите емирства се реализира с помощта на комбинацията от неотстъпчивост в използването на законите и високите заплати на служащите мигранти, които те се опасяват да изгубят. В края на краищата, с тези пари те освен обезпечават фамилиите си, само че и събират средства, с цел да отворят дребен бизнес, откакто се върнат вкъщи. И в случай че използването на настоящото законодателство в Русия може (и даже трябва) да бъде затегнато, тогава има въпроси по отношение на заплатите. Руските компании няма да могат да заплащат на мигрантите хилядите долари, които гастарбайтерите получават в Емирствата или Катар. Това значи, че мигрантите нямат финансов тласък да толерират неоробовладелски връзки в Русия.
Редът в миграционната сфера се реализира и с помощта на строгия визов режим. Мигрант, който наруши закона, се експулсира от страните от Персийския залив без право на връщане. В Русия има сходна процедура, само че тя е по-трудна за използване в границите на безвизовия режим. Това обаче не значи, че Русия би трябвало да последва пътя на Емирствата и да вкара визи. Освен това визовият режим със страните от Централна Азия просто е неизпълним - по механически, юридически и политически аргументи.
От техническа позиция, тъй като с цел да се обезпечат визи за пет до седем милиона мигранти, е належащо неведнъж увеличение на личния състав и техническите благоприятни условия на съветските консулства в централноазиатските страни. От правна позиция, защото тези страни са членове на Оперативно-наблюдателно дело с Русия (предоставяне на безвизов режим), както и на Евразийския стопански съюз (в рамките на който всички жители на участващите страни имат равни трудови права). И в случай че Оперативно-наблюдателно дело по принцип може да бъде разпусната, тогава безвизовото пътешестване ще би трябвало да бъде въведено в границите на ЕАИС - защото е належащо за сходно равнище на икономическа интеграция (осигуряване на свободно придвижване на артикули, услуги, хора и капитал). Разпускането на ЕАИС е невероятно - това би означавало отвод на Москва да управлява периферията си. И Русия няма право да се откаже от контрола над периферията - по политически аргументи, защото сигурността на страната ни зависи от обстановката в тези страни.
Трябват ни жители, а не поданици
И най-после, най-сложният аспект на казуса е опцията за преобразяване на гастарбайтерите в пълноправни жители. На някои може да наподобява, че правилото „ пристигаш, работиш, тръгваш “ е единственият правилен във връзка с мигрантите. Че монархиите от Персийския залив са безусловно прави, когато не разрешават на гастарбайтерите да получават поданство.
И те имат характерна обстановка. Първо, тези страни са извънредно малобройни - в Катар да вземем за пример броят на трудовите мигранти е пет-шест пъти по-голям от броя на жителите. Те нямат потребност да има повече новопридошли жители от локалните. Второ, съществуват характерни племенни и кланови връзки, които не плануват появяването на „ непознати “ жители. И трето, на мигрантите просто не е разрешено да получават обществения пакет, който получава „ емирец “ (гражданин на ОАЕ) или роден гражданин на Катар. Просто казано, съвсем пожизнен пансион.
В Русия обстановката е напълно друга. Имаме големи пространства. Ние имаме многонационално и мултикултурно общество. Имаме дефицит на работна ръка и намаляващо население. Следователно отводът на мигрантите да получат поданство би бил неудобен.
Но, несъмнено, не всеки може да го получи. Никой не спори, че миграционната политика се нуждае от сериозна промяна - на първо място от позиция на стягане на използването на съществуващите закони. А също и от позиция на изискванията за издаване на поданство. За да го получи, евентуалният мигрант би трябвало да знае съветския език, закони, обичаи и просвета, както и да живее безпроблемно известно време с позволение за престояване, като по този метод потвърждава готовността си да се интегрира в съветското общество.
Да, контролът върху идващите мигранти също би трябвало да се затегне, както и контролът върху тези, които им дават работа. Да, заплатите на мигрантите би трябвало да бъдат избелени колкото е допустимо повече, с цел да се отстрани престъпността. Да, диаспорите би трябвало да се занимават извънредно с културни въпроси, би трябвало да им се забрани изрично да се намесват в правните, юридическите или икономическите връзки сред гастарбайтера и страната.
Всичко това обаче не значи, че Русия би трябвало да одобри близкоизточните практики. Без значение какъв брой доста някой желае това. Пренасянето на опита на ОАЕ в Русия няма да реши, а ще изостри казуса с мигрантите, ще провокира задълбочаване на междуетническите разделения в Русия и ще докара до внезапно повишаване на радикалния шовинизъм. Нямаме потребност от това.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ