Руснаци, принудени да бягат от собствената си страна заради режима

Руснаци, принудени да бягат от личната си страна поради режима на Владимир Путин. Те описаха за какво е трябвало да изберат да са бежанци и за какво са избрали България.

Маргарита и Владимир Шурупови са семейство от град Томск в Русия. Сцената и музиката са единствено тяхно занимание. Тя е учител по биология в Томския държавен университет.

Маргарита Шурупова е и авторитетен публицист. Владимир е хирург, кардиолог, оперира пациенти с инфаркт на миокарда в държавната болница в Томск.

Такъв е животът им до началото на войната на Русия против Украйна. След това се трансформират в бегълци. Както други 4 милиона руснаци, които са били принудени да изоставен родината си през последните няколко месеца.

Срещаме ги във варненското село Бенковски, с цел да ни опишат по какъв начин са се озовали на 5000 километра от своя дом, в българско село, без път обратно. Заедно с двете си деца. 

„ Сайтът ни беше блокиран на 4 март. По закона за " фейковете ". Причината е, че, съгласно управляващите, ние не демонстрираме събитията в Украйна правдиво. Например говорихме с украинци, които са под обстрел, които се крият от бомбите в изби и хора, които описват какво се случва. Показахме, че жилищни квартали в Украйна са под обстрел “, споделя Маргарита Шурупова пред камерата на bTV.

Ако до 24 февруари в Русия има, даже малко, пространство за свободно слово и за свободни души като Маргарита и Владимир, тяхната татковина дефинитивно напуща територията на свободния свят и плурализма в деня, в който атакува Украйна.

Започва гонене на тези руснаци, които имат смелостта да " демонстрират събитията в Украйна такива, каквито са. Тези, които споделят, че войната е... война. 

„ Много  значим сигнал беше, когато получих уведомление от основния ни редактор, че е напуснал страната. Сега е в Ереван. Със брачна половинка ми към този момент обсъждахме нуждата да избягаме “, споделя Владимир.

Новините за нови и нови свободни хора, които са задържани, стартират да тревожат Маргарита.

„ Чувствахме, че сме малцинство, хората, които са срещу войната и които са подготвени да приказват за това.  Появи се боязън, при мен се появиха даже паник офанзиви. Не знаех какво е това паническа офанзива преди този момент. Всичко загуби смисъл. Аз трябваше да описвам на студентите за редки типове, за опазване на биоразнообразие, а в същото време аз знам, че освен редки типове, а цели градове дружно с хората се унищожават в Украйна. И аз няма да мога да не приказвам за това. Аз познавам себе си. Няма да мога да мълча. Устроена съм по различен метод. Имах възприятието, че са ми лишили въздуха, безусловно на физическо равнище. За мен свободата на словото, да показвам мислите си, е нужда като да вдишвам “, сподели Маргирата.

Тя връща лентата обратно и вижда по какъв начин година след година пространството за свободно слово в Русия е заличено. Телевизионният канал от Томск Тв2, в който тя работи години наред, е закрит през 2015 година откакто Русия анексира Крим и стартира войната в Донбас. 

„ Нашата телевизионна компания отразяваше събитията на Майдана. Нашата телевизия имаше на място, на Майдана публицист, който предаваше от Киев. Той показваше какво се случва. И ние показвахме събитията по друг метод, друго от държавните телевизионни канали. Телевизията ни беше на доста високо равнище, беше една от първите самостоятелни малките екрани, които бяха основани, откакто се разпада на Съюз на съветските социалистически републики. Даже имаше подобен феномен, че качествената публицистика не се правеше в столиците, а в районите. Нашата телевизия печелеше доста награди. През 2015 година, след анексията на Крим много районни самостоятелни медии бяха закрити в Русия “, споделя дамата.

Срещаме брачна половинка на Маргарита, Владимир, който изоставя кариерата си на кардиохирург, с цел да избяга в България. Помага на градежа на футболно игрище във варненското село Бенковски.

„ Аз се занимавам и със строителство. Построих дома си със личните си ръце, разправям се и със реституция на мебели. Имам блог в „ Инстаграм “. Мога и с това да се занимавам и с музика се занимавам, с рок музика.  Започвам да свиквам с живота в България, към този момент не се усещам посетител.
Тук на стадиона оказвам помощ, тъй като се строи нов терен, за детския тим. Правя това, с цел да поддържам връзка с хората. Благодаря на хората тук, че ми дават опция даже чисто физически да върша нещо, с цел да се оправя със напрежението. Помагам просто. Отношението на хората е превъзходно, на улиците, в магазина:, изясни Владимир.  

 
Владимир Шурупов ни споделя за решението си да избяга и да изостави кариерата си на хирург в Русия.

„ Беше на 8 март, на празника на дамата, когато всичко стана ясно. Всички се събраха на едно място, стартира диалог за отношението към военната интервенция, както го назовават. Споделих своите мисли и открих, че моята позиция не се споделя “, спомня си Шурупов.

Владимир осъзнава, че сътрудниците му са враждебно настроени към него.

Години наред единствено Маргарита е изправена пред ценностен избор в своята специалност на публицист. Но един ден през март  тази година цялото семейство схваща, че пространство за разнообразни мнения  към този момент не е останало на никое място. Нито в болничното заведение, нито в учебното заведение.

„ Аз съм част от родителския комитет в учебно заведение. Там беше направено предложение да създадем нашивки с буквата Z, за децата да покажат поддръжка към военната интервенция. Ние сме непознати на това общество и на тази страна. Решихме да избягаме. От 30 души колектив, мен ме поддържаха 3-ма лекари. Те намерено ме поддържаха. Останалите или замълчаха, или се отнесоха враждебно към мен. Те повтарят това, което приказват по формалните теканали. изключително по-старото потомство, комплицирано е с тях... да се спори е неефикасно “, изясни Владимир.

Маргарита е черноглед за бъдещето на своята страна.

Опозиционно настроените руснаци бягат от режима, само че не могат да избягат от възприятието за виновност и от обвиняванията, които чуват.

„ Ние пътувахме с рейс, върнахме се от София. Момче дружно с баба си пътуваше и разбра, че ние също приказваме съветски. И сподели: Бабо, ние не сме единствените украинци в този рейс. И той с интерес стартира да глед към нашите деца. Скучно му е и желае да си поговори. Започна да ги гледа. И аз видях, че моите деца се свиха. Това е срамно да кажеш на тези хора, че си руснак. Това възприятие, него го  има. Като публицист мога да кажа, когато приказвам с руснаци и когато те описват какво се случва с тях - една такава болежка позор, като че ли да спреш да живееш. Излиза, че и аз имам общо с това. Аз не го подкрепям, аз съм срещу, само че аз съм от тази страна. Аз съм рускиня, нося позора.  Ние сме дребни хора, нямаме въздействие върху нищо, само че ние допуснахме това. Ние си постановяваме възприятие за виновност от тази обстановка, скрупули на съвестта. От друга стана, когато чуя извън такива изказване, че ние би трябвало да се върнем. Да не се издават визи за руснаци, а тези, които са в Европа да се върнат. Получава се като историята на Ремарк - и там си зложелател и си чужденец, и тук си зложелател и чужденец. И къде си и на кой му трябваш - излиза, че не си човек “, разяснява Маргарита.

Тя и Владимир чакат от българската страна политическо леговище. Такова е планувано в нашето и в европейското законодателство за всеки човек, който е препоръчан на гонене в родината си поради това, че не споделя политическите убеждения на властта. Вече няколко месеца те чакат, само че резултат и отговор от нашите институции няма. На въпрос на bTV пред организацията по бежанците имат ли право руснаци като тях на протекция у нас и ще я получат ли, съответен отговор не е получен

Получено е увещание, че процедурата ще бъде решена съгласно закона. А неформално е получена информация, че въпросът е доста повече политически, в сравнение с фиктивен.