Руслан Трад, журналист, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз. Сръбските

Руслан Трад, публицист, Фейсбук. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

 

Сръбските управляващи отхвърлиха да са употребявали звуково оръжие против протестиращите в Белград на 15-ти март и даже упрекнаха стачкуващите за потреблението на сходен вид оръжие. Позицията се трансформира в опорна точка на пропагандата против демонстрациите в страната.

1) Може ли човек или група от хора да употребяват звуково оръжие (sonic weapon)?

2) Незаконно ли е потреблението на подобен вид оръжия?

По първия въпрос. Теоретично е допустимо човек да употребява звуково оръжие без особено съоръжение, само че това би било извънредно непрактично и неефективно. Звуковите оръжия, като да вземем за пример така наречен акустично устройство с огромен обхват на деяние (LRAD), разчитат на комплицирана технология за генериране и ориентиране на мощни звукови талази, които могат да причинят болежка, дезориентация или трайна загуба на слуха. Неслучайно на видеозаписите от митинга в Белград, моментът на потребление на звуково оръжие не се чува ясно, защото мобилните устройства не могат да заловен честотата - т.е. може да се усети безусловно вълна, като че ли минава мощен вятър, само че не и звуковата вълна, създадена от устройството.

Реакцията на човешкото тяло към звука варира и насочването му към избрани честоти за предизвикателство на нездравословни резултати - да вземем за пример деформиране на очите или резонанс на черепа - би било предизвикателство без акуратен надзор върху звуковия излаз. Затова е подозрително, че протестиращите биха могли да употребяват дейно звуково оръжие. Звуковите оръжия като LRAD изискват профилирана технология и съставни елементи за генериране и ориентиране на звукови талази с висок интензитет. Тези устройства нормално са комплицирани и скъпи и изискват обилни механически знания за работа, което ги прави недостъпни за множеството лица или групи без достъп до военни и полицейски запаси.

По втория въпрос, би трябвало да се посочи, че интернационалното право не контролира категорично звуковите оръжия, само че тяхната приложимост може да попадне под по-широки правила, свързани с въоръжените спорове и правата на индивида:

- Харта на Организация на обединените нации: Членове 2(4), 39, 42 и 51 не разрешават потреблението на мощ, в случай че не е целесъобразно от самоотбрана или не е позволено от Съвета за сигурност. Звуковите оръжия могат да се преглеждат като „ потребление на мощ “, в случай че техните резултати са сравними с тези на обичайните набези.

- Женевски конвенции: Член 35 от Протокол I не разрешава оръжията, които предизвикват „ непотребни пострадвания или излишно страдалчество “. Въпреки че това се отнася за стандартните оръжия, то може да се приложи и за звуковите оръжия според от породената щета.

- Характерът на звуковите оръжия поражда етични въпроси, изключително за евентуалната им щета върху цивилното население. Това подхожда на правилата на филантропичното право, ориентирани към минимизиране на страданията на цивилните.

Въпреки тези рамки няма съответен контракт, който да се занимава със звуковите оръжия, което оставя тяхната регулация неразбираема и зависеща от тълкования на съществуващите закони във всяка обособена страна. Използването им в Белград опонира на самите сръбски закони, защото в Сърбия потреблението на звукови оръжия е нелегално (силите за сигурност разполагат с такива оръжия, би трябвало да се подчертае, в подтекста на въоръжените сили). През 2022 година има опит да се включи използването на звукови оръжия в Закона за вътрешните работи, само че проектозаконът е отдръпнат след публични митинги.