Руслан Трад: Ако Западът отново не изпълни обещанията си към Укра...
Руслан Трад, публицист, Фейсбук. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Две години от началото на пълномащабното навлизане на Москва в Украйна и разногласията на 23-ти против 24-ти февруари дали Руската федерация ще нападна или не.
През първата година имаше ненадейно съветско нахлуване и окупация на част от Украйна, и също толкоз ненадейно проваляне на най-хубавите кадрови елементи на съветските въоръжени сили и бягството им от 52% от завладените територии под ударите на украинската войска.
Втората година е белязана от огромен размер обещания, дадени от западните съдружници на Украйна, нито едно от които не е изпълнено всъщност, в период или в количество: едвам една трета от обещаните снаряди и ракети са доставени, редица оръжия въобще не са доставени, а танковете са доставени година по-късно от времето, когато бяха нужни.
Ако през първата година украинската войска и въоръжените сили на Руската федерация се съревноваваха във военното изкуство, то през втората година двете армии всъщност водеха разнообразни войни.
Украинските сили се пробват да извърнат защитата в атака, само че заради половинчатото подпомагане на съдружниците си, не можеха да изнесат военните дейности, ето за какво целта във военната теория през 2023 година беше изменен от освобождение на територия към нанасяне на оптимални загуби на съперника.
Въоръжените сили на Руската федерация повтаряха Първата международна война: всеобщо попълване на армията с съвсем принудително мобилизирани хора и фронтални офанзиви на укрепените позиции. Тук не може да става дума за някаква военна просвета, което частично се удостоверява от реакцията на руснаците на промяната на главнокомандващите: месечната промяна на съветските командири се възприема като норма, само че промяната на главнокомандващия на украинската войска Залужний със Сирски се проучва съществено като съдбоносно решение не за Киев, а за въоръжените сили на Москва.
Общият резултат от успехите на Руската федерация за цялата втора година на войната е завладяването на руините на два града, Бахмут и Авдиевка, с цената на загуби от десетки хиляди души.
Тъй като Руската федерация схваща, че приближава максимума на силите си, подхваща други ограничения:
- извършват се проектите за служащи на трудов контракт, а след така наречен избори на 17 март руснаците могат да чакат нова вълна на мобилизация;
- откакто биткойнът набъбна до над 50 000 $, както беше и през 2021 година, Москва всеобщо изтегля пари в ОАЕ, с цел да купува муниции, оръжия и боеприпаси от Китай, Иран и Северна Корея;
- неочакваното заличаване на платежната система Qiwi - световната платежна мрежа на сивата стопанска система на Руската федерация, което остави два до четири милиона самонаети руснаци без пари и без работа, може да бъде добавено към същата касичка.
Всички подхванати ограничения ще доведат до това, че напролет съветските сили ще набъбнат количествено и ще бъдат оборудвани със остарели и нискокачествени, само че всеобщи ирански и корейски оръжия, и ще преминат в нахлуване. В изискванията на развиване на военните технологии в украинската войска, това ще докара до големи загуби при завземането на незначителни територии и с отсрочен резултат под формата на общ крах на стопанската система на Руската федерация. Самата стопанска система на Кремъл мина през последната година във боен режим и това оказа помощ тя да се вдигне с 3,5%; поради глобите Москва разполага с големи количества пари в кеш, които употребява за закупуване на съставни елементи през черния пазар - където Китай има съществено присъединяване.
Прогнозата за третата година от войната зависи от това дали западните съдружници ще позволен проваляне на Украйна.
Ако това е по този начин, третата година от войната въпреки всичко ще бъде война за запаси и проектите на Путин няма да имат значение, а доктрината на Украйна за оптимални загуби за Руската федерация ще сработи.
Но в случай че Западът още веднъж не извърши обещанията си и опълчи ресурсите на извергите единствено на думи, Русия може да успее да заграби следващото парче украинска земя - единствено с цел да го назова победа и да го фиксира като резултат, като преговорна позиция за изборите в Съединени американски щати през ноември. Сегашният действителен небосвод на обмисляне в Руската федерация е по-малко от година.
Две години от началото на пълномащабното навлизане на Москва в Украйна и разногласията на 23-ти против 24-ти февруари дали Руската федерация ще нападна или не.
През първата година имаше ненадейно съветско нахлуване и окупация на част от Украйна, и също толкоз ненадейно проваляне на най-хубавите кадрови елементи на съветските въоръжени сили и бягството им от 52% от завладените територии под ударите на украинската войска.
Втората година е белязана от огромен размер обещания, дадени от западните съдружници на Украйна, нито едно от които не е изпълнено всъщност, в период или в количество: едвам една трета от обещаните снаряди и ракети са доставени, редица оръжия въобще не са доставени, а танковете са доставени година по-късно от времето, когато бяха нужни.
Ако през първата година украинската войска и въоръжените сили на Руската федерация се съревноваваха във военното изкуство, то през втората година двете армии всъщност водеха разнообразни войни.
Украинските сили се пробват да извърнат защитата в атака, само че заради половинчатото подпомагане на съдружниците си, не можеха да изнесат военните дейности, ето за какво целта във военната теория през 2023 година беше изменен от освобождение на територия към нанасяне на оптимални загуби на съперника.
Въоръжените сили на Руската федерация повтаряха Първата международна война: всеобщо попълване на армията с съвсем принудително мобилизирани хора и фронтални офанзиви на укрепените позиции. Тук не може да става дума за някаква военна просвета, което частично се удостоверява от реакцията на руснаците на промяната на главнокомандващите: месечната промяна на съветските командири се възприема като норма, само че промяната на главнокомандващия на украинската войска Залужний със Сирски се проучва съществено като съдбоносно решение не за Киев, а за въоръжените сили на Москва.
Общият резултат от успехите на Руската федерация за цялата втора година на войната е завладяването на руините на два града, Бахмут и Авдиевка, с цената на загуби от десетки хиляди души.
Тъй като Руската федерация схваща, че приближава максимума на силите си, подхваща други ограничения:
- извършват се проектите за служащи на трудов контракт, а след така наречен избори на 17 март руснаците могат да чакат нова вълна на мобилизация;
- откакто биткойнът набъбна до над 50 000 $, както беше и през 2021 година, Москва всеобщо изтегля пари в ОАЕ, с цел да купува муниции, оръжия и боеприпаси от Китай, Иран и Северна Корея;
- неочакваното заличаване на платежната система Qiwi - световната платежна мрежа на сивата стопанска система на Руската федерация, което остави два до четири милиона самонаети руснаци без пари и без работа, може да бъде добавено към същата касичка.
Всички подхванати ограничения ще доведат до това, че напролет съветските сили ще набъбнат количествено и ще бъдат оборудвани със остарели и нискокачествени, само че всеобщи ирански и корейски оръжия, и ще преминат в нахлуване. В изискванията на развиване на военните технологии в украинската войска, това ще докара до големи загуби при завземането на незначителни територии и с отсрочен резултат под формата на общ крах на стопанската система на Руската федерация. Самата стопанска система на Кремъл мина през последната година във боен режим и това оказа помощ тя да се вдигне с 3,5%; поради глобите Москва разполага с големи количества пари в кеш, които употребява за закупуване на съставни елементи през черния пазар - където Китай има съществено присъединяване.
Прогнозата за третата година от войната зависи от това дали западните съдружници ще позволен проваляне на Украйна.
Ако това е по този начин, третата година от войната въпреки всичко ще бъде война за запаси и проектите на Путин няма да имат значение, а доктрината на Украйна за оптимални загуби за Руската федерация ще сработи.
Но в случай че Западът още веднъж не извърши обещанията си и опълчи ресурсите на извергите единствено на думи, Русия може да успее да заграби следващото парче украинска земя - единствено с цел да го назова победа и да го фиксира като резултат, като преговорна позиция за изборите в Съединени американски щати през ноември. Сегашният действителен небосвод на обмисляне в Руската федерация е по-малко от година.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ