Антон Гицов: Руско-украинският конфликт и правилната гледна точка
РУСКО- УКРАИНСКИЯ КОНФЛИКТ И ПРАВИЛНАТА ГЛЕДНА ТОЧКА
Антон Гицов
" Ние спориме двама със дама на тематика... "
Така стартира едно от най- мощните стихотворения на Никола Вапцаров " Песен за индивида ", което не е изгубило своята новост и до през днешния ден. В него поетът и една дама спорят на тематика за истината. В този случай тази за индивида.
В други случаи, и тогава и през днешния ден, хора спорят за живота.
В трети- за политика.
Евреи и християни спорят за това идвал ли е месията на земята или още не.
Северномакедонците спорят с нас, настояват че Самуил е македонски цар, а не български.
Винаги е било по този начин, и по света и у нас.
Всеки защищава някаква истина, само че истината една ли е? Има ли две истини?
Има ли някаква по средата?
Един наш някогашен външен министър сподели във връзка с руско- украинският спор, че няма истина по средата, тя не била във всички гледни точки, а в " положителните гледни точки ".
Според него и други, които мислят като него, недемократична Русия е нападнала Украйна, тъй като има имперски комплекс, и се стреми да сложи под собствен надзор прилежащите страни от някогашния Съветски съюз. Украйна е демократична страна, която има суверенно право да се причисли към НАТО, в случай че желае това, и Русия няма право да и пречи. Путин е деспот, военнопрестъпник. Президентът на Украйна Зеленски е противовес на Путин, той е народен воин, заслужаващ всеобща респект и удивление. Това е вярната позиция, това е истината, няма някаква друга истина по средата.
Ако някой се усъмни, че в тази ситуация истината може да и да не е единствено една, рискува да го обвинят, че е путиноид, с промит мозък от путинската агитация или че е сътрудник на петата колона на Путин в България.
Но въпреки всичко тук там прониква друга информация, която хвърля сянка на подозрение върху тази вярна позиция.
Като да вземем за пример мнението на Хенри Кисинджър от 2014 г. за руско- украинският спор, който съгласно него тлее още от 2007 година когато Путин е предизвестил, че Русия не може и няма да одобри Украйна да стане член на НАТО.
Ето част от неговото мнение:
„ Твърде постоянно украинският въпрос се показва като решаваща борба: ще се причисли ли Украйна към Запада, или ще избере Изтока. Но с цел да оцелее и процъфтява, Украйна не би трябвало да се трансформира в аванпост на единия лагер в битката му против другия. Украйна не трябва да става част от НАТО. Твърдях същото преди седем години, когато въпросът още веднъж беше на дневен ред. Тя би трябвало да стане мост сред двете страни”.
През май 2008г. доайенът на американската дипломация Дродж Кенан, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Москва, изиграл значима роля в политиката на Съединени американски щати на въздържане на Русия, директно откакто Сената е утвърдил решението за разширение на НАТО декларира: " Аз мисля, че това е началото на нова студена война. Русия ще реагира остро и това решение ще повлияе на външната им политика. Русия е била нападана през 17 век от шведите, през 19 век от французите и два пъти от германците пред 20 век. Мисля, че това решение е стратегическа неточност с евентуално епични последици “.
Мнението на Кенан е доказано от американският дипломат Уилям Бърнс,който в грама от същата година до Държавния департамент предизвестява:: " Членството на Украйна в НАТО е прочувствен и невралгичен проблем за Русия.... Същото се отнася и до самата Украйна, където е допустимо да се стигне до вътрешна революция, заради нежеланието на съветското население там за присъединение към НАТО, и това да принуди Русия да се намеси “.
Пророчески предизвестия на трима американски политици, които ни подсказват, че корените на руско- украинския спор имат доста по- дълбоки корени в сравнение с имперските упоритости на Русия.
Може да прибавим и мнението на известният американски мъдрец, журналист и политически коментатор Ноам Чомски, който споделя: „ Тази рецесия зрееше 25 години, до момента в който Съединени американски щати с пренебрежение отхвърляха съветските паники и двете червени линии на Москва - Грузия и най-много Украйна....Трагедията можеше да бъде избегната до последната минута преди престъпната експанзия на Путин “.
Чомски както виждаме е сериозен към Путин.
Интересно в тази връзка е обаче изненадващото и друго мнение за съветския президент на Хенри Кисинджър:
" Путин е сериозен пълководец в подтекста на съветската история- споделя той и прибавя - за Запада, демонизирането на Владимир Путин не е политика; то е опрощение за неналичието на такава ".
Що се отнася до украинския президент, ето едно мнение за Зеленски от 14 февруари 2022 година на Такър Карсон, от консервативния ефирен канал Фокс Нюз:
" Зеленски е деспот. Украинското държавно управление вкарва в пандиза политически съперници и реализира цензура ".
С една дума, видни американци ни споделят,че Зеленски е не по- малко деспот от Путин, огромна разлика сред тях няма. И двамата ръководят с твърда ръка, без да се преценяват доста с демокрацията.
В Русия несъмнено има проблеми с демокрацията, вкараха закон, който планува затвор за всеки, който " умишлено популяризира погрешна информация ". Забраниха " Facebook " и " Инстаграм ".
В Украйна принудиха рускоезични новинарски издания да употребяват единствено украински език. Включиха артистът Филип Киркоров в листата на лицата, застрашаващи националната сигурност на Украйна и стратегии с негово присъединяване няма да се демонстрират по украинската телевизия.
През януари 2021г. Зеленски лиши лиценза и блокира активите на три телевизионни канала с обвинявания, че популяризират проруска агитация. Международната и Европейската федерация на публицистите (IFJ и EFJ) осъдиха този ход на украинските управляващи, като го нарекоха “извънсъдебна и политически стимулирана възбрана, откровена офанзива против свободата на пресата, която неотложно би трябвало да бъде отменена”.
Националният съюз на публицистите в Украйна излезе с позиция, съгласно която “лишаването на украински жители от достъп до медии без прелиминарен развой и лишаване правото на труд на стотици публицисти и медии е офанзива против свободата на словото “. А на 19 март 2022 година президентът Зеленски разгласи ограничавания върху активността на 11 политически партии в страната.
Както към Путин, по този начин и към Зеленски, и в Русия и в Украйна се чуват гласове, които ни подсказват, че няма „ вярна позиция “, когато се съпоставят политиката на управляващите и и самите водачи на тези две страни. Това се вижда от пламенните изявления на две смели жени- едната рускиня, другата украинка.
На 14 март, в границите на вечерната новинарска стратегия " Время ", журналистката, редактор в малкия екран, Марина Овсянникова ненадейно се появява в кадър с протестен афиш с надписи на британски и съветски език, който гласи: " Не на войната. Спрете войната, не вярвайте на пропагандата, тук ви лъжат “. Овсяникова, в изявление по-късно, съобщи, че малките екрани зомбират съветския народ, и че руснаците не трябва да мълчат против политиката на Путин..
Смела постъпка, която я направи международна звезда, само че имаше и действителен риск, да попадне в пандиза.
Така, от първоизточник като Овсяникова, научаваме истината за една Русия, в която няма народна власт, в която медиите обслужват диктатора Путин и промиват мозъците на народа.
Но по какъв начин стои в сходен проект Украйна?
Ето изказването на втората смела жена, украинката, от преди няколко години:
“Аз съм Елена Бондаренко, национален народен представител от Партията на районите, която е в съпротива на днешната украинска власт. Искам да заявя, че властта стигна до такава степен да насочва директни закани за физическо елиминиране на опозиционни политици в Украйна, за отнемане на опозицията от правото на независимост на словото в Народното събрание и отвън него, както и съучастничество в закононарушения освен против опозиционни политици, само че и над техните деца.
Тормозът е напълно целеустремен - непрекъснати закани, негласна възбрана на достъпа до ефир на опозиционни депутати в множеството украински тв- и радиоканали. Методите на украинската хунта в битката за власт, в действителност в битката за създаване на тирания в Украйна, нямат нищо общо с понятието " народна власт ". Бездействието на интернационалната общественост към въпиющите обстоятелства повече припомня на съучастничество и безмълвно утвърждение на всички тези закононарушения, осъществявани през днешния ден в Украйна "
Бондаренко, в този момент към този момент ексдепутат ни разкрива една друга позиция за Украйна, друга от тази, която ни показва международната, а и нашата агитация.
Истината за руско- украинския спор се оказва, че е многолика. Не може да се оправдае съветската военна интервенция, инвазия или агресия- тъй като все още, когато тя се реализира, не се водеха никакви договаряния сред НАТО и Украйна за нейното присъединение.
Но параноята в тази връзка проявена от Путин и Русия е реалност. Русия не можеше и да преглътне антируската политика и дискриминирането на рускоезичното население в Украйна.
Проблемът с Донбас и Донецк несъмнено можеше да бъде решен, в случай че Украйна не се беше отказала да извърши Минските съглашения, които предвиждаха специфичен самостоятелен статут на тези две области. Войната можеше да бъде избегната, в случай че Зеленски още от началото, а не чак в този момент, беше показал предпочитание за мирни договаряния за приемане на някакъв вид,шведски или финландски, за единодушие за неутралитет на Украйна.
Ето с такива обстоятелства би трябвало да се преценяват българските политици, държавното управление и министър председателят. Засега те се придържат към една единствена " вярна позиция ", което приказва за неналичието на опит а и за аматьорство във външната политика.
Резултат от придържането към тази единствена вярна позиция е гафът министър председателят да назова Путин " деспот ", безпредметното изпъждане на 10 съветски дипломати, единодушието за настаняване на наша територия на войскови елементи на НАТО, възприемано като враждебно от страна на Русия и естественото и предвидимо решение на Русия да разгласи България за неприятелска страна. Никога, след 1989 година руско-българските връзки не са изпадали в такова излишно и безпричинно спешно положение.
По- мъдро би било било България да се беше пробвала да посредничи сред тези две славянски страни. Както се пробват да вършат Турция и Израел да вземем за пример.
Но тези страни имат водачи, които имат кураж да организират самостоятелна външна политика.
Антон Гицов
" Ние спориме двама със дама на тематика... "
Така стартира едно от най- мощните стихотворения на Никола Вапцаров " Песен за индивида ", което не е изгубило своята новост и до през днешния ден. В него поетът и една дама спорят на тематика за истината. В този случай тази за индивида.
В други случаи, и тогава и през днешния ден, хора спорят за живота.
В трети- за политика.
Евреи и християни спорят за това идвал ли е месията на земята или още не.
Северномакедонците спорят с нас, настояват че Самуил е македонски цар, а не български.
Винаги е било по този начин, и по света и у нас.
Всеки защищава някаква истина, само че истината една ли е? Има ли две истини?
Има ли някаква по средата?
Един наш някогашен външен министър сподели във връзка с руско- украинският спор, че няма истина по средата, тя не била във всички гледни точки, а в " положителните гледни точки ".
Според него и други, които мислят като него, недемократична Русия е нападнала Украйна, тъй като има имперски комплекс, и се стреми да сложи под собствен надзор прилежащите страни от някогашния Съветски съюз. Украйна е демократична страна, която има суверенно право да се причисли към НАТО, в случай че желае това, и Русия няма право да и пречи. Путин е деспот, военнопрестъпник. Президентът на Украйна Зеленски е противовес на Путин, той е народен воин, заслужаващ всеобща респект и удивление. Това е вярната позиция, това е истината, няма някаква друга истина по средата.
Ако някой се усъмни, че в тази ситуация истината може да и да не е единствено една, рискува да го обвинят, че е путиноид, с промит мозък от путинската агитация или че е сътрудник на петата колона на Путин в България.
Но въпреки всичко тук там прониква друга информация, която хвърля сянка на подозрение върху тази вярна позиция.
Като да вземем за пример мнението на Хенри Кисинджър от 2014 г. за руско- украинският спор, който съгласно него тлее още от 2007 година когато Путин е предизвестил, че Русия не може и няма да одобри Украйна да стане член на НАТО.
Ето част от неговото мнение:
„ Твърде постоянно украинският въпрос се показва като решаваща борба: ще се причисли ли Украйна към Запада, или ще избере Изтока. Но с цел да оцелее и процъфтява, Украйна не би трябвало да се трансформира в аванпост на единия лагер в битката му против другия. Украйна не трябва да става част от НАТО. Твърдях същото преди седем години, когато въпросът още веднъж беше на дневен ред. Тя би трябвало да стане мост сред двете страни”.
През май 2008г. доайенът на американската дипломация Дродж Кенан, някогашен дипломат на Съединени американски щати в Москва, изиграл значима роля в политиката на Съединени американски щати на въздържане на Русия, директно откакто Сената е утвърдил решението за разширение на НАТО декларира: " Аз мисля, че това е началото на нова студена война. Русия ще реагира остро и това решение ще повлияе на външната им политика. Русия е била нападана през 17 век от шведите, през 19 век от французите и два пъти от германците пред 20 век. Мисля, че това решение е стратегическа неточност с евентуално епични последици “.
Мнението на Кенан е доказано от американският дипломат Уилям Бърнс,който в грама от същата година до Държавния департамент предизвестява:: " Членството на Украйна в НАТО е прочувствен и невралгичен проблем за Русия.... Същото се отнася и до самата Украйна, където е допустимо да се стигне до вътрешна революция, заради нежеланието на съветското население там за присъединение към НАТО, и това да принуди Русия да се намеси “.
Пророчески предизвестия на трима американски политици, които ни подсказват, че корените на руско- украинския спор имат доста по- дълбоки корени в сравнение с имперските упоритости на Русия.
Може да прибавим и мнението на известният американски мъдрец, журналист и политически коментатор Ноам Чомски, който споделя: „ Тази рецесия зрееше 25 години, до момента в който Съединени американски щати с пренебрежение отхвърляха съветските паники и двете червени линии на Москва - Грузия и най-много Украйна....Трагедията можеше да бъде избегната до последната минута преди престъпната експанзия на Путин “.
Чомски както виждаме е сериозен към Путин.
Интересно в тази връзка е обаче изненадващото и друго мнение за съветския президент на Хенри Кисинджър:
" Путин е сериозен пълководец в подтекста на съветската история- споделя той и прибавя - за Запада, демонизирането на Владимир Путин не е политика; то е опрощение за неналичието на такава ".
Що се отнася до украинския президент, ето едно мнение за Зеленски от 14 февруари 2022 година на Такър Карсон, от консервативния ефирен канал Фокс Нюз:
" Зеленски е деспот. Украинското държавно управление вкарва в пандиза политически съперници и реализира цензура ".
С една дума, видни американци ни споделят,че Зеленски е не по- малко деспот от Путин, огромна разлика сред тях няма. И двамата ръководят с твърда ръка, без да се преценяват доста с демокрацията.
В Русия несъмнено има проблеми с демокрацията, вкараха закон, който планува затвор за всеки, който " умишлено популяризира погрешна информация ". Забраниха " Facebook " и " Инстаграм ".
В Украйна принудиха рускоезични новинарски издания да употребяват единствено украински език. Включиха артистът Филип Киркоров в листата на лицата, застрашаващи националната сигурност на Украйна и стратегии с негово присъединяване няма да се демонстрират по украинската телевизия.
През януари 2021г. Зеленски лиши лиценза и блокира активите на три телевизионни канала с обвинявания, че популяризират проруска агитация. Международната и Европейската федерация на публицистите (IFJ и EFJ) осъдиха този ход на украинските управляващи, като го нарекоха “извънсъдебна и политически стимулирана възбрана, откровена офанзива против свободата на пресата, която неотложно би трябвало да бъде отменена”.
Националният съюз на публицистите в Украйна излезе с позиция, съгласно която “лишаването на украински жители от достъп до медии без прелиминарен развой и лишаване правото на труд на стотици публицисти и медии е офанзива против свободата на словото “. А на 19 март 2022 година президентът Зеленски разгласи ограничавания върху активността на 11 политически партии в страната.
Както към Путин, по този начин и към Зеленски, и в Русия и в Украйна се чуват гласове, които ни подсказват, че няма „ вярна позиция “, когато се съпоставят политиката на управляващите и и самите водачи на тези две страни. Това се вижда от пламенните изявления на две смели жени- едната рускиня, другата украинка.
На 14 март, в границите на вечерната новинарска стратегия " Время ", журналистката, редактор в малкия екран, Марина Овсянникова ненадейно се появява в кадър с протестен афиш с надписи на британски и съветски език, който гласи: " Не на войната. Спрете войната, не вярвайте на пропагандата, тук ви лъжат “. Овсяникова, в изявление по-късно, съобщи, че малките екрани зомбират съветския народ, и че руснаците не трябва да мълчат против политиката на Путин..
Смела постъпка, която я направи международна звезда, само че имаше и действителен риск, да попадне в пандиза.
Така, от първоизточник като Овсяникова, научаваме истината за една Русия, в която няма народна власт, в която медиите обслужват диктатора Путин и промиват мозъците на народа.
Но по какъв начин стои в сходен проект Украйна?
Ето изказването на втората смела жена, украинката, от преди няколко години:
“Аз съм Елена Бондаренко, национален народен представител от Партията на районите, която е в съпротива на днешната украинска власт. Искам да заявя, че властта стигна до такава степен да насочва директни закани за физическо елиминиране на опозиционни политици в Украйна, за отнемане на опозицията от правото на независимост на словото в Народното събрание и отвън него, както и съучастничество в закононарушения освен против опозиционни политици, само че и над техните деца.
Тормозът е напълно целеустремен - непрекъснати закани, негласна възбрана на достъпа до ефир на опозиционни депутати в множеството украински тв- и радиоканали. Методите на украинската хунта в битката за власт, в действителност в битката за създаване на тирания в Украйна, нямат нищо общо с понятието " народна власт ". Бездействието на интернационалната общественост към въпиющите обстоятелства повече припомня на съучастничество и безмълвно утвърждение на всички тези закононарушения, осъществявани през днешния ден в Украйна "
Бондаренко, в този момент към този момент ексдепутат ни разкрива една друга позиция за Украйна, друга от тази, която ни показва международната, а и нашата агитация.
Истината за руско- украинския спор се оказва, че е многолика. Не може да се оправдае съветската военна интервенция, инвазия или агресия- тъй като все още, когато тя се реализира, не се водеха никакви договаряния сред НАТО и Украйна за нейното присъединение.
Но параноята в тази връзка проявена от Путин и Русия е реалност. Русия не можеше и да преглътне антируската политика и дискриминирането на рускоезичното население в Украйна.
Проблемът с Донбас и Донецк несъмнено можеше да бъде решен, в случай че Украйна не се беше отказала да извърши Минските съглашения, които предвиждаха специфичен самостоятелен статут на тези две области. Войната можеше да бъде избегната, в случай че Зеленски още от началото, а не чак в този момент, беше показал предпочитание за мирни договаряния за приемане на някакъв вид,шведски или финландски, за единодушие за неутралитет на Украйна.
Ето с такива обстоятелства би трябвало да се преценяват българските политици, държавното управление и министър председателят. Засега те се придържат към една единствена " вярна позиция ", което приказва за неналичието на опит а и за аматьорство във външната политика.
Резултат от придържането към тази единствена вярна позиция е гафът министър председателят да назова Путин " деспот ", безпредметното изпъждане на 10 съветски дипломати, единодушието за настаняване на наша територия на войскови елементи на НАТО, възприемано като враждебно от страна на Русия и естественото и предвидимо решение на Русия да разгласи България за неприятелска страна. Никога, след 1989 година руско-българските връзки не са изпадали в такова излишно и безпричинно спешно положение.
По- мъдро би било било България да се беше пробвала да посредничи сред тези две славянски страни. Както се пробват да вършат Турция и Израел да вземем за пример.
Но тези страни имат водачи, които имат кураж да организират самостоятелна външна политика.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ