Руско-украинската криза в Керченския проток – риск за разгръщане на

Руско-украинската рецесия в Керченския пролив – риск за разрастване на огромен боен спор
При невиждан случай Русия употребява оръжия против украински кораби, за които твърди, че са навлезли нелегално в нейни води, преди съветски бойци да се качат на борда им и да ги претърсят, заяви службата за сигурност ФСБ.

„ Три плавателни съда на военноморските сили на Украйна, нарушили съветската граница, са арестувани в Черно море за тяхното наложително прекъсване бе употребявано оръжие “, оповестиха от пресцентъра на Федералната работа за сигурност на Русия (ФСБ).

Кризата се разигра в неделя, откакто два украински дребни военни кораби и влекач се насочат през Керченския пролив - стеснен воден път, който обезпечава достъп до Азовско море.

Украйна заяви, че съветски граничен транспортен съд задържал влекача с "открито нападателни действия" и по-късно били блокирани другите два кораба.

Двата бронирани катера с артилерийско въоръжение "Бердянск" и "Никопол" и буксирът "Яни Капу" са минали през Керченския пролив през днешния ден и съгласно съветските управляващи те са направили следващ опит за противозаконни дейности в рамките на териториалното море на Руската федерация, не са реагирали на предизвестията за неотложно прекъсване и са направили рискови маневри. И трите кораба са арестувани, на трима ранени военнослужещи украинци е оказана здравна помощ. Опасност за живота няма за нито един от тримата. Задържани са 24 членове на екипажа на корабите на украинския флот. Всички кораби са арестувани на към 20 километра от съветското крайбрежие и на 50 километра югозападно от нормалното място за прекосяване на кораби по Керченския пролив под Кримския мост.

От Федералната работа за сигурност на Русия настояват, че на украинците им е пределно явен редът за прекосяване на военни кораби през териториалното море на Русия и през Керченския пролив. На помощ на украинските съдове в Азовско море са били изпратени други военни кораби, само че скоро са получили разпореждане да се върнат в Бердянск. ФСБ акцентира, че "киевските ръководители, предприемащи сходни рискови и безотговорни решения, би трябвало да помислят за следствията от дейностите си".

В същото време Военният комитет при президента на Украйна подреди на Съвета за национална сигурност да вкара военно състояние в страната поради обстановката в Азовско море.
Военният комитет при президента на Украйна / БГНЕС
Военният комитет преглежда събитията в Азовско море като "акт на агресия".

Задържането на трите украински военноморски кораба от Русия поражда опасения от военна ескалация и докара до обмисляне на незабавно съвещание на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации в понеделник.

Конфронтацията в морето е рисково развиване в продължителния спор, в който са затънали Украйна и Русия заради поддръжката на Кремъл за съветските бунтовници в източната част на страната.

Съветът за сигурност на Организация на обединените нации ще организира изключително съвещание в понеделник, с цел да разиска ескалацията, сподели посланикът на Съединени американски щати в Организация на обединените нации Ники Хейли. Срещата бе поискана както от Русия, по този начин и от Украйна, оповестиха дипломатическите източници пред Агенция Франс Прес.

НАТО също ще организира изключителна среща на посланическо ниво поради рецесията, зародила сред военни кораби на Русия и Украйна в Керченския пролив. Това оповестиха от основната квартира на алианса в Брюксел.

Говорителят на немското държавно управление Щефан Зайберт сподели, че Берлин следи информациите с „ огромна угриженост “ и прикани към „ въздържаност “ за отбягване ескалиране на напрежението. „ Ние деликатно ще следим протичащото се “, сподели той пред кореспонденти и добави, че немското държавно управление е имало контакт с Киев и Москва.

„ Както знаете, немското държавно управление поддържа суверенитета и териториалния интегритет на Украйна, което включва и Керченския пролив –свободен достъп до Азовско море би трябвало да бъде обезпечен. “

Зайберт дефинира построяването на мост над Керченския пролив „ нарушаване на интернационалното право, тъй като Украйна не е включена “ и прикани Русия да освободи украинските кораби и моряци. Говорителят на немското държавно управление добави, че потреблението на военна мощ от Русия е било „ безпричинно “ и прикани „ двете страни бързо да възобновят разговора “.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск съобщи. че Русия би трябвало да върне на Украйна корабите и моряците, които бяха арестувани при опита да преминат в неделя от Черно в Азовско море.

"Руските управляващи би трябвало да върнат на украинците моряците и корабите “, написа Туск, в Туитър. "Обсъдих обстановката с президента на Украйна Петро Порошенко и организирах среща с негови представители по-късно през днешния ден. Европа е обединена в поддръжка на Украйна..."

Френското външно министерство също изрази угриженост за случая на 25 ноември в Керченския пролив. Това се показва в изказване на формалния представител на Министерството по европейските въпроси и външните работи на Франция.

"Въз основа на известните ни обстоятелства, имаме вяра, че нищо не оправдава потреблението на мощ от страна на Русия", се споделя в изказването. „ Външното министерство приканва Русия и Украйна да покажат оптималната въздържаност и да предотвратят военната ескалация", цитира ТАСС.

Англия осъди "агресията" на Русия против украинските кораби в Керченския пролив край брега на полуостров Крим.

"Ние осъждаме експанзията на Русия при залавянето на три украински кораба и техния екипаж", сподели представителят на Даунинг стрийт, като добави, че "инцидентът дава спомагателни доказателства за дестабилизиращото държание на Русия в региона".

Петро Порошенко подписа декрет по решението на Съвета за национална сигурност за въвеждане на военно състояние в страната, се оповестява на уеб страницата на президента на Украйна.

Военното състояние в Украйна ще бъде годно от 26 ноември до 26 януари 2019 година
Президентът на Украйна Петро Порошенко / БГНЕС
Генералният щаб е претрупан с организирането на частична готовност.

На службата за сигурност на Украйна е подредено да ускори контраразузнаването, режимите за битка с тероризма и секретните интервенции, както и осведомителната сигурност.

Указът разрешава краткотрайно преустановяване на члена на Конституцията по отношение на правата на жителите да избират и да бъдат избирани. Това се показва в текста на документа, оповестен на интернет страницата на украинския парламент.

„ Провокацията в Керченския пролив е умишлено проведена от президента на Украйна Петро Порошенко, за отсрочване на изборите от 2019 година “ Това съобщи ръководителят на Държавната Дума на Русия Вячеслав Володин, разяснявайки подписването на постановлението за въвеждане на военно състояние в страната.

"По създание това е полагане на основи за отсрочване на изборите от 2019 година и за ограничение на изборните права на жителите. За тази цел Порошенко извърши провокация в Керченския проток", сподели представителят. "За страдание жителите на Украйна станаха заложници на случките на управлението, чиято цел е да резервира персоналната си власт по всевъзможен начин", акцентира той.

На 27 ноември съдът в Крим ще предприеме ответни ограничения за преустановяване на задържането на украинските моряци, съобщи публично Украйна.

Завземането на корабите провокира паника измежду западните съдружници на Киев.

"Очакваме Русия да възвърне свободата на прекосяване през Керченския проток и да призоваваме всички да работят извънредно сдържано, с цел да се отстрани ескалацията на обстановката веднага", се споделя в изказване на Европейския съюз.

НАТО също прикани за "ограничаване и понижаване на ескалацията" и прикани Русия "да обезпечи безконтролен достъп до украинските пристанища в Азовско море в сходство с интернационалното право".

Външното министерство на Украйна съобщи, че "агресивните действия" са нарушаване на интернационалното право, на което ще се реагира с "международна и дипломатическа правна реакция".

Украински националисти сътвориха пожари и взривяваха димни гранати по време на протест пред постройката на Народното събрание в Киев, настоявайки да се пресечен дипломатическите връзки с Русия и национализирането на съветски парцели в Украйна.
Протестиращи пред постройката на Народното събрание в Киев / БГНЕС
Русия има искания за водите на Кримския полуостров, откакто анексира полуострова през 2014 година

Руски политици упрекнаха Украйна, че работила по насила от своите западни съдружници и съзнателно се опитвала да ескалира спора.

Кримският водач Сергей Аксьонов написа във Facebook, че "е сигурен, че западните господари на режима в Киев стоят зад този предизвикателен акт".

Украйна съобщи, че авансово е предизвестила Русия за маршрута на нейните кораби, по който те би трябвало да минат, с цел да стигнат до Азовско море.

През септември украинската флота се оплака от "провокационни действия" на съветските гранични чиновници против корабите, поемащи същия маршрут.

Украйна усили броя на морските кораби и патрулите на граничната защита в Азовско море, откакто Русия разпростра още пет военни кораба.

Киев твърди, че увеличението на неговото военноморско наличие се дължи на усилването на контрола от Русия тази година и осъществяването на продължителни инспекции на комерсиалното мореплаване, които са доста скъпи за товарните и пристанищните компании.

Киев и Западът упрекнаха Москва, че съзнателно е блокирала достъпа на кораби до Мариупол, който има жизненоважен достъп до тежката промишленост в района.

Мариупол е покрай региона на източна Украйна, следен от подкрепяните от Москва сепаратисти. Конфликтът от 2014 година до момента докара до гибелта на най-малко 10 000 души.

Съединените щати, основен съдружник на Украйна, се опълчват на анексирането на Крим от Русия и се стремят да се понижи зависимостта на Украйна от съветските газопроводи.

Пьотър Толстой, заместник-председател на съветския парламент, предизвести във Facebook, че "украинските управляващи, които са кукли на конци,... рискуват да разпрострат огромен боен конфликт". /БГНЕС