Огнян Минчев: Руският съюзник на Балканите е Сърбия, България е пречка за амбициите на Москва
Руският съдружник на Балканите е Сърбия, а всяко раболепство от страна на българските управляващи пред Русия с вяра да получат състрадание от Москва, накърнява националния ни интерес. Такава позиция изрази в политологът на Огнян Минчев във връзка на претенциите на Белград за " сръбски свят ". Публикуваме коментара му без редакторска интервенция:
Видяла жабата, че подковават вола - и тя вдигнала крайник. След имперската теория за " съветски свят " се появи и квази имперската рекламация на Белград за " сръбски свят ". Сръбският шовинизъм бе надут до пръсване от менторите на Версайска Европа през 1919 година В продължение на повече от 70 години Белград бе глезеното балканско дете на елита на спечелилите - и в Първата, и във Втората международна война.
Когато с края на Студената война настъпи необратимата рецесия на втора Югославия, Милошевич и неговите доктринери от Сръбската академия на науките взеха решение със мощ да я заменят с една нова " Велика Сърбия ". Макар, че реализираха знакови военни победи, великосръбските шовинисти бързо се изправиха пред един изменен свят. Вместо " потупване по гърба " за квази имперската си политика през целия 20 век, Белград получи сурово наказание от интернационалната общественост, което кулминира в бомбардирането на режима през 1999 година
Последваха години на деликатно завръщане в интернационалния живот на няколко реформистки държавни управления в Белград, балансиращи сред рамката на държание, наложена от международния хайлайф и уязвения, само че оживял великосръбски шовинизъм. Докато на власт не пристигнаха наследниците на Шешел и другите " герои " от 90-те години. Днешна Сърбия интензивно се въоръжава под одобрителния взор на Москва, която целеустремено трансформира Белград в главен челен пост на съветския империализъм на Балканите. Очевидно - със същите остарели цели, под същия остарял лозунг - " Разделяй и владей ". " Сръбски свят " няма. Няма и сръбски Балкани. Има единствено рискови копнежи за поредна " велика Сърбия ". И това би трябвало да бъде за урок на публична София.
Първо, тъй като всяко раболепство пред Москва с вярата да заслужим снизхождението на Кремъл е сметка без кръчмаря. На Балканите съветският съдружник е Сърбия. България е затруднение за великодържавните упоритости на Русия - от 150 години е по този начин. Второ, тъй като всяка българска услуга за Сърбия в прорез с ползите на България като член на НАТО и Европейски Съюз - както безплатния газопровод - подарък за Белград, или спора със Скопие - деградира националната ни сигурност и затвърждава визията за България като обезсърчителен сътрудник. И трето, тъй като в случай че България и останалите съседи на Сърбия не покажат на Белград, че населяват европейски свят и нямат желание да го заменят със " сръбски свят ", мрачните времена на 90-те години могат бързо да се завърнат.
Зоран Живкович: В Сърбия ръководят хората на Милошевич, само че са 5 пъти по-примитивни
Опозицията да се сплоти...
Видяла жабата, че подковават вола - и тя вдигнала крайник. След имперската теория за " съветски свят " се появи и квази имперската рекламация на Белград за " сръбски свят ". Сръбският шовинизъм бе надут до пръсване от менторите на Версайска Европа през 1919 година В продължение на повече от 70 години Белград бе глезеното балканско дете на елита на спечелилите - и в Първата, и във Втората международна война.
Когато с края на Студената война настъпи необратимата рецесия на втора Югославия, Милошевич и неговите доктринери от Сръбската академия на науките взеха решение със мощ да я заменят с една нова " Велика Сърбия ". Макар, че реализираха знакови военни победи, великосръбските шовинисти бързо се изправиха пред един изменен свят. Вместо " потупване по гърба " за квази имперската си политика през целия 20 век, Белград получи сурово наказание от интернационалната общественост, което кулминира в бомбардирането на режима през 1999 година
Последваха години на деликатно завръщане в интернационалния живот на няколко реформистки държавни управления в Белград, балансиращи сред рамката на държание, наложена от международния хайлайф и уязвения, само че оживял великосръбски шовинизъм. Докато на власт не пристигнаха наследниците на Шешел и другите " герои " от 90-те години. Днешна Сърбия интензивно се въоръжава под одобрителния взор на Москва, която целеустремено трансформира Белград в главен челен пост на съветския империализъм на Балканите. Очевидно - със същите остарели цели, под същия остарял лозунг - " Разделяй и владей ". " Сръбски свят " няма. Няма и сръбски Балкани. Има единствено рискови копнежи за поредна " велика Сърбия ". И това би трябвало да бъде за урок на публична София.
Първо, тъй като всяко раболепство пред Москва с вярата да заслужим снизхождението на Кремъл е сметка без кръчмаря. На Балканите съветският съдружник е Сърбия. България е затруднение за великодържавните упоритости на Русия - от 150 години е по този начин. Второ, тъй като всяка българска услуга за Сърбия в прорез с ползите на България като член на НАТО и Европейски Съюз - както безплатния газопровод - подарък за Белград, или спора със Скопие - деградира националната ни сигурност и затвърждава визията за България като обезсърчителен сътрудник. И трето, тъй като в случай че България и останалите съседи на Сърбия не покажат на Белград, че населяват европейски свят и нямат желание да го заменят със " сръбски свят ", мрачните времена на 90-те години могат бързо да се завърнат.
Зоран Живкович: В Сърбия ръководят хората на Милошевич, само че са 5 пъти по-примитивни
Опозицията да се сплоти...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ