Стратегическите главоболия на Путин се увеличават с боевете между Армения и Азербайджан
Руският президент Владимир Путин ще има още едно стратегическо главоболие, откакто във вторник сутринта бяха обновени конфликтите сред Азербайджан и Армения, написа европейската редакция на Politico.
Москва бе помолена да се намеси, с цел да откри позволение на тази сериозна ескалация в Кавказ тъкмо когато Путин е замаян от ненадейно сполучливата контраатака на украинските сили. Армения гледа на Москва като на главен съдружник, който може да подсигурява нейната несигурна сигурност, до момента в който Турция е главният покровител на Азербайджан.
Според локални известия азерски обстрели са докладвани в арменски градове като Джермук и Горис.
Арменските управляващи оповестяват, че към 50 души са били убити от нейна страна, до момента в който не е ясно какъв брой са починалите от азерската страна. Страните се упрекнаха взаимно за ескалацията на офанзивите. Показателно е, че нападението беше отвън оспорвания район Нагорни Карабах - следен от Армения анклав, интернационално приет като част от Азербайджан - който е източник на напрежение от десетилетия.
Баку упрекна Армения, че нанася удари по цивилни обекти и почтени хора, като изясни, че силите на Азербайджан просто подхващат " местни “ контрамерки, ориентирани против " законни военни цели “.
Арменското министерство на защитата на собствен ред упрекна Азербайджан в осъществяването на " огромна провокация “. От там настояват, че Баку обстрелва с " артилерия, минохвъргачки, дронове и оръдия с огромен диаметър военна и гражданска инфраструктура “.
По време на незабавна среща на Съвета по сигурността арменските управляващи приканиха Русия, Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и Организацията на контракта за групова сигурност - евразийска организация за сигурност, включваща шест постсъветски страни - да се намесят.
След диалози сред арменския министър на защитата Сурен Папикян и съветския му сътрудник Сергей Шойгу, Ереван и Москва се договориха за взаимни стъпки за " стабилизиране на обстановката “, се споделя в изказване на арменското министерство на защитата във вторник сутринта.
Малко след експлоадирането на новите конфликти арменският министър председател Никол Пашинян организира телефонен диалог с Путин. Той също се обади на френския водач Еманюел Макрон, ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел и държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен.
В изказване Блинкен сподели, че Съединени американски щати са " надълбоко загрижени “ за офанзивите по границата и прикани за " неотложно преустановяване на военните дейности сред Армения и Азербайджан “.
Тлеещият спор за планинската територия на Нагорни Карабах избухна през 2020 година, когато шестседмична война лиши живота на повече от 6500 души и в която азербайджанските войски си възвърнаха контрола над огромни сектори от територия. Това докара до съглашение за преустановяване на огъня в района, наложено от съветските войски на място. Миналия месец имаше още един къс изблик на принуждение.
Русия продължава да участва военно в района, само че мироопазващите старания на Кремъл са сложени под въпрос и от двете страни, като Европейски Съюз от ден на ден работи за запълване на празнината. През май, водени от Мишел, водачите на двете страни организираха диалози за това по какъв начин да предотвратят бъдещи конфликти.
Москва бе помолена да се намеси, с цел да откри позволение на тази сериозна ескалация в Кавказ тъкмо когато Путин е замаян от ненадейно сполучливата контраатака на украинските сили. Армения гледа на Москва като на главен съдружник, който може да подсигурява нейната несигурна сигурност, до момента в който Турция е главният покровител на Азербайджан.
Според локални известия азерски обстрели са докладвани в арменски градове като Джермук и Горис.
Арменските управляващи оповестяват, че към 50 души са били убити от нейна страна, до момента в който не е ясно какъв брой са починалите от азерската страна. Страните се упрекнаха взаимно за ескалацията на офанзивите. Показателно е, че нападението беше отвън оспорвания район Нагорни Карабах - следен от Армения анклав, интернационално приет като част от Азербайджан - който е източник на напрежение от десетилетия.
Баку упрекна Армения, че нанася удари по цивилни обекти и почтени хора, като изясни, че силите на Азербайджан просто подхващат " местни “ контрамерки, ориентирани против " законни военни цели “.
Арменското министерство на защитата на собствен ред упрекна Азербайджан в осъществяването на " огромна провокация “. От там настояват, че Баку обстрелва с " артилерия, минохвъргачки, дронове и оръдия с огромен диаметър военна и гражданска инфраструктура “.
По време на незабавна среща на Съвета по сигурността арменските управляващи приканиха Русия, Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и Организацията на контракта за групова сигурност - евразийска организация за сигурност, включваща шест постсъветски страни - да се намесят.
След диалози сред арменския министър на защитата Сурен Папикян и съветския му сътрудник Сергей Шойгу, Ереван и Москва се договориха за взаимни стъпки за " стабилизиране на обстановката “, се споделя в изказване на арменското министерство на защитата във вторник сутринта.
Малко след експлоадирането на новите конфликти арменският министър председател Никол Пашинян организира телефонен диалог с Путин. Той също се обади на френския водач Еманюел Макрон, ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел и държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен.
В изказване Блинкен сподели, че Съединени американски щати са " надълбоко загрижени “ за офанзивите по границата и прикани за " неотложно преустановяване на военните дейности сред Армения и Азербайджан “.
Тлеещият спор за планинската територия на Нагорни Карабах избухна през 2020 година, когато шестседмична война лиши живота на повече от 6500 души и в която азербайджанските войски си възвърнаха контрола над огромни сектори от територия. Това докара до съглашение за преустановяване на огъня в района, наложено от съветските войски на място. Миналия месец имаше още един къс изблик на принуждение.
Русия продължава да участва военно в района, само че мироопазващите старания на Кремъл са сложени под въпрос и от двете страни, като Европейски Съюз от ден на ден работи за запълване на празнината. През май, водени от Мишел, водачите на двете страни организираха диалози за това по какъв начин да предотвратят бъдещи конфликти.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ