Путин съжалява, че не анексирал Донбас по-рано
Руският президент Владимир Путин призна, че " в този момент е станало ясно, че обединяването на Русия с Донбас е трябвало да стане по-рано, " цитира думите му ТАСС.
" Що се отнася до 2014 година, несъмнено, видяно обратно, ние всички сме умни, само че изхождахме от обстоятелството, че е било допустимо да се реализира съглашение и Луганск, Донецк, някак си в границите на Минските съглашения, да могат да се съединят назад с Украйна. Ние откровено вървяхме в това, само че не усетихме изцяло настроението на хората, беше изцяло невероятно да разберем какво се случва там ", сподели президентът в петък на среща с майките на военнослужещи, сражаващи се с Украйна.
" Сега евентуално стана явно, че това обединяване трябваше да се случи по-рано. Може би нямаше да има толкоз доста загуби измежду цивилните, нямаше да има толкоз доста деца, убити при обстрел ", сподели Путин.
Припомняме, че спорът в Донбас действително намира корените си през есента и зимата на 2013 година, когато се организират серия от протести. Виктор Янукович води неуверена политика, балансирайки сред Русия и Европейския съюз, към който украинците насочат очакванията си за по-добро бъдеще.
Напрежението на площадите се повишава и през февруари 2014 година прераства във въоръжени кървави стълкновения сред последователите на евроинтеграцията и органите на реда.
В края на февруари 2014 година президентът Янукович изтегля органите на реда и напуща Киев, а по-късно и страната, като търси леговище в Русия, докато опозицията завзема държавните институции в Киев и в редица регионални центрове. Антиправителствените акции са изключително яростни и всеобщи в западните елементи на страната, като навсякъде са съпроводени от принуждение.
На този декор източните региони се афишират против промяната на властта и в тях също стартират да се организират всеобщи демонстрации. Активисти завземат сгради на локалната и държавната власт в Луганск както и в други по-малки обитаеми места. В Донецк и Луганск бяха оповестени сепаратистки републики. Оформя се опълчване на проруски области, от една страна, граничещи директно с Руската федерация, които отхвърлят да признаят новата власт и централната власт в Киев, от друга, който не приема неподчинението и изпраща постоянна армия, с цел да потуши протеста им.
Въоръженият конфликт се трансформира в същинска война. И двете воюващи страни употребяват тежко въоръжение, в това число танкове и артилерия. Обстрелват се села и градове. Западните квартали на Донецк се намират в непосредствена непосредственост до линията на фронта, заради което са подложени на постоянен артилерийски обстрел. Загиналите измежду мирното население надвишават 2000 души, а ранените са сред 6 и 7 хиляди. Според Организация на обединените нации в отчета на Върховния комисар по правата на индивида се афишира, че към декември 2016 година общият брой на жертвите на въоръжения спор доближава 9758 убити с повече от 22 хиляди ранени.
Отделен епизод на опълчването е анексията на Крим от Русия, напролет на 2014 година. На фона на насилието в Украйна, там също се надигат проруски сили. Много значимо събитие, е фактът, че Крим има статут на самостоятелна република със независим парламент и държавно управление в състава на Украйна. Следва навлизането на съветски войски и окупацията на полуострова. Това разрешава Народното събрание на Крим да вземе решение за осъществяване на референдум за обособяване на Крим от Украйна. Референдумът се организира на 16 март 2014 година и бива подсилен от 95,5% от популацията. Референдумът обаче е разгласен от интернационалната общественост за противозаконен и нарушаващ интернационалните съглашения.
След продължителни диалози в Минск, Беларус, е подписано съглашение на 5 септември 2014 година от представители на Тристранната контактна група и, без признание на техния статут, от тогавашните водачи на самопровъзгласилата се Донецка национална република (ДНР) и Луганската национална република (ЛНР). Това съглашение е резултат от голям брой предходни опити за прекъсване на боевете в района и има за цел да приложи неотложно преустановяване на огъня.
Споразумението не съумява да спре сраженията и в следствие е ревизирано и обновено под името Минск II, което е подписано на 12 февруари 2015 г.
Това съглашение се състои от пакет от ограничения, в това число преустановяване на огъня, евакуиране на тежките оръжия от фронтовата линия, освобождение на военнопленниците, конституционна промяна в Украйна, предоставяща самоуправление на избрани региони на Донбас и възобновяване на контрола на държавната граница на страната от украинското държавно управление.
Въпреки че боевете утихват след подписването на съглашението, те по този начин и не завършват изцяло и наредбите на съглашението в никакъв случай не са изцяло приложени. Страните от Нормандския формат (Франция, Германия, Русия и Украйна) се съгласяват, че Минск II остава основата за всяко бъдещо разрешаване на спора.
Оттогава до преди да стартира войната в Украйна се организират периодически срещи в Нормансдкия формат, като триумфът им е изменчив, само че като цяло те не довеждат до смяна на статуквото в Донбас.
Обявилите автономия през 2014 г. два административни региона в Донбас, още през 2015 г. обявиха желанието си да се причислят към Русия.
През последните години поданици на самопровъзгласилите се републики получиха съветско поданство, а през ноември предходната година президентът Путин се разпореди да бъде улеснен достъпът до съветския пазар на създадените там артикули.
На 21 февруари съветският президент призна суверенитета на двете " републики " в Донбас, с което постави завършек на Минските съглашения, а по-малко от три дни по-късно нахлу в Украйна.
" Що се отнася до 2014 година, несъмнено, видяно обратно, ние всички сме умни, само че изхождахме от обстоятелството, че е било допустимо да се реализира съглашение и Луганск, Донецк, някак си в границите на Минските съглашения, да могат да се съединят назад с Украйна. Ние откровено вървяхме в това, само че не усетихме изцяло настроението на хората, беше изцяло невероятно да разберем какво се случва там ", сподели президентът в петък на среща с майките на военнослужещи, сражаващи се с Украйна.
" Сега евентуално стана явно, че това обединяване трябваше да се случи по-рано. Може би нямаше да има толкоз доста загуби измежду цивилните, нямаше да има толкоз доста деца, убити при обстрел ", сподели Путин.
Припомняме, че спорът в Донбас действително намира корените си през есента и зимата на 2013 година, когато се организират серия от протести. Виктор Янукович води неуверена политика, балансирайки сред Русия и Европейския съюз, към който украинците насочат очакванията си за по-добро бъдеще.
Напрежението на площадите се повишава и през февруари 2014 година прераства във въоръжени кървави стълкновения сред последователите на евроинтеграцията и органите на реда.
В края на февруари 2014 година президентът Янукович изтегля органите на реда и напуща Киев, а по-късно и страната, като търси леговище в Русия, докато опозицията завзема държавните институции в Киев и в редица регионални центрове. Антиправителствените акции са изключително яростни и всеобщи в западните елементи на страната, като навсякъде са съпроводени от принуждение.
На този декор източните региони се афишират против промяната на властта и в тях също стартират да се организират всеобщи демонстрации. Активисти завземат сгради на локалната и държавната власт в Луганск както и в други по-малки обитаеми места. В Донецк и Луганск бяха оповестени сепаратистки републики. Оформя се опълчване на проруски области, от една страна, граничещи директно с Руската федерация, които отхвърлят да признаят новата власт и централната власт в Киев, от друга, който не приема неподчинението и изпраща постоянна армия, с цел да потуши протеста им.
Въоръженият конфликт се трансформира в същинска война. И двете воюващи страни употребяват тежко въоръжение, в това число танкове и артилерия. Обстрелват се села и градове. Западните квартали на Донецк се намират в непосредствена непосредственост до линията на фронта, заради което са подложени на постоянен артилерийски обстрел. Загиналите измежду мирното население надвишават 2000 души, а ранените са сред 6 и 7 хиляди. Според Организация на обединените нации в отчета на Върховния комисар по правата на индивида се афишира, че към декември 2016 година общият брой на жертвите на въоръжения спор доближава 9758 убити с повече от 22 хиляди ранени.
Отделен епизод на опълчването е анексията на Крим от Русия, напролет на 2014 година. На фона на насилието в Украйна, там също се надигат проруски сили. Много значимо събитие, е фактът, че Крим има статут на самостоятелна република със независим парламент и държавно управление в състава на Украйна. Следва навлизането на съветски войски и окупацията на полуострова. Това разрешава Народното събрание на Крим да вземе решение за осъществяване на референдум за обособяване на Крим от Украйна. Референдумът се организира на 16 март 2014 година и бива подсилен от 95,5% от популацията. Референдумът обаче е разгласен от интернационалната общественост за противозаконен и нарушаващ интернационалните съглашения.
След продължителни диалози в Минск, Беларус, е подписано съглашение на 5 септември 2014 година от представители на Тристранната контактна група и, без признание на техния статут, от тогавашните водачи на самопровъзгласилата се Донецка национална република (ДНР) и Луганската национална република (ЛНР). Това съглашение е резултат от голям брой предходни опити за прекъсване на боевете в района и има за цел да приложи неотложно преустановяване на огъня.
Споразумението не съумява да спре сраженията и в следствие е ревизирано и обновено под името Минск II, което е подписано на 12 февруари 2015 г.
Това съглашение се състои от пакет от ограничения, в това число преустановяване на огъня, евакуиране на тежките оръжия от фронтовата линия, освобождение на военнопленниците, конституционна промяна в Украйна, предоставяща самоуправление на избрани региони на Донбас и възобновяване на контрола на държавната граница на страната от украинското държавно управление.
Въпреки че боевете утихват след подписването на съглашението, те по този начин и не завършват изцяло и наредбите на съглашението в никакъв случай не са изцяло приложени. Страните от Нормандския формат (Франция, Германия, Русия и Украйна) се съгласяват, че Минск II остава основата за всяко бъдещо разрешаване на спора.
Оттогава до преди да стартира войната в Украйна се организират периодически срещи в Нормансдкия формат, като триумфът им е изменчив, само че като цяло те не довеждат до смяна на статуквото в Донбас.
Обявилите автономия през 2014 г. два административни региона в Донбас, още през 2015 г. обявиха желанието си да се причислят към Русия.
През последните години поданици на самопровъзгласилите се републики получиха съветско поданство, а през ноември предходната година президентът Путин се разпореди да бъде улеснен достъпът до съветския пазар на създадените там артикули.
На 21 февруари съветският президент призна суверенитета на двете " републики " в Донбас, с което постави завършек на Минските съглашения, а по-малко от три дни по-късно нахлу в Украйна.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ