Руският президент Владимир Путин обеща да продължи руската настъпателната операция

Руският президент Владимир Путин даде обещание да продължи съветската настъпателната интервенция в Украйна макар неотдавнашната украинска контраатака и предизвести, че Москва може да усили ударите си, в случай че украинските сили се прицелят в електроцентрали или в други инфраструктурни обекти в Русия. На конференция през днешния ден в Самарканд след срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие Путин съобщи, че " освобождението на цялата територия " на източния украински район Донбас остава съществена военна цел на Русия и той не вижда нужда да я преразглежда, съобщи Асошиейтед прес. " Ние не бързаме ", съобщи съветският водач и добави, че Москва е изпратила в Украйна единствено бойци доброволци. Миналата седмица Русия бе принудена да изтегли силите си от някои региони в Североизточна Украйна след бърза украинска контраатака, напомня Българска телеграфна агенция. Това е и най-големият боен крах на Москва, откогато съветските сили трябваше при започване на войната да се изтеглят от регионите покрай Киев. " Нека да забележим по какъв начин ще се развие и по какъв начин ще приключи ", съобщи Путин в отговор на въпрос за украинското контранастъпление. Той означи, че Украйна се е пробвала да нанесе удари по гражданска инфраструктура в Русия. " Ако обстановката се развие по този метод, нашият отговор ще бъде по-сериозен. " " Наскоро съветските въоръжени сили нанесоха няколко мощни удара ", сподели Путин, очевидно имайки поради съветските офанзиви тази седмицата против електроцентрали в Северна Украйна и язовир в южната част на страната. " Нека да ги преглеждаме като предупредителни удари ", съобщи съветският президент. Путин твърди, че Украйна се е пробвала да извърши офанзиви наоколо до съветските " нуклеарни уреди, нуклеарни електроцентрали "  и даде обещание да направи " всичко, с цел да предотврати какъвто и да е било отрицателен процес на събитията ". " Ние ще отвърнем на удара, в случай че те не схванат, че сходни способи са неприемливи и не се разграничават от тероризма ", съобщи той. Руският президент се срещна през вчерашния ден с китайския си сътрудник Си Цзинпин и му благодари за " уравновесената позиция " на неговото държавното управление във връзка с войната с Киев, като в същото време добави, че е подготвен да разиска неуточнените " опасения " на Китай по отношение на Украйна. Си изрази поддръжка за " главните ползи " на Русия, само че изрази също по този начин интерес към взаимна работа за " внасяне на непоклатимост " в международните каузи. Отношенията на Китай с Вашингтон, Европа, Япония и Индия са обтегнати поради разногласия, свързани с технологии, сигурност, човешки права и територии. Путин упрекна Запада, че желае да раздели Русия и сподели, че е изпратил въоръжените сили на РФ в Украйна през февруари, с цел да предотврати точно това. По тематиката " газ " съветският президент изиска гаранции, че глобите, засягащи оборудването за газопровода " Северен поток 1 ", няма да бъдат прилагани, заяви Ройтерс. Путин разгласи, че страната му няма нищо общо с повишаването на синьото гориво в Европа и укори за това Украйна и западните наказания. Той предложи на немските управляващи да пуснат в употреба новия газопровод " Северен поток 2 ", а на европейците да попитат за какво Киев е спрял преноса през един от тръбопроводите на своя територия. Украинският оператор спря преноса по тръбата през Луганска област през май като уточни, че локалните сепаратисти крадат от горивото, предопределено за Европа. Федералното държавно управление в Германия " замрази " новата тръба в Балтийско море през февруари, откакто Русия призна откъсналите се от Украйна Донецка и Луганска република. Доставките на съветски газ за Европа понижиха напълно в края на август, когато " Газпром " спря подаването по " Северен поток 1 " първо за профилактика, а по-късно с обяснението за теч на машинно масло в една от турбините - пояснение, което не бе признато от поддържащата оборудването немска компания " Сименс ". Днес президентът Путин настоя, че Москва ще извърши отговорностите си по енергийните контракти. През април " Газпром " прекъсна доставките на синьо гориво по контракта си с България откакто изиска - безрезултатно - да му бъде заплащано в рубли. Междувременно днес украинските управляващи откриха всеобщ гроб в освободения неотдавна град Изюм в Харковска област. Повече от 440 тела подлежат на различаване. Според проверяващите, част от заровените са починали вследствие от артилерийски и въздушни удари, само че други са открити с вързани ръце. Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че измежду жертвите са открити цели фамилии, някои от тях със следи от изтезания. В всеобщите гробове, открити покрай град Изюм, освободен неотдавна от съветска окупация, има доказателства за осъществени зверства, предадоха Асошиейтед прес и Българска телеграфна агенция. В особено видео по тематиката Зеленски съобщи, че в Изюм са открити стотици тела на хора, които са били " измъчвани, убити, убити при обстрел ". В поддръжка на думите си той разказа тяло, което било намерено с въже към врата и счупени ръце. Във видеото украинският президент споделя, че са открити повече от 400 гроба, само че броят на жертвите още не е прочут. Зеленски, който посети региона на Изюм в сряда, съобщи, че страшните находки там още веднъж демонстрират, че международните водачи би трябвало да разгласят Русия за страна спонсор на тероризма. От Кремъл към този момент не разясняват обвиняванията, само че до момента постоянно са отхвърляли такива за посягане над цивилни.