Руският президент Владимир Путин може и да изпитва болка от

Руският президент Владимир Путин може и да изпитва болежка от изненадващото навлизане на Украйна в Курска област, само че този уикенд той евентуално ще чества териториални придобивки надалеч на запад - в Германия.

Приятелски настроените към Русия партии в три източни немски провинции - Бранденбург, Саксония и Тюрингия - са на път да реализират обилни триумфи на районните избори през септември. Вотът в две от провинциите е плануван за неделя, написа Политико.

Проруската партия " Алтернатива за Германия " (АзГ) има огромни шансове да заеме първото място и в трите провинции, а неотдавна образуваният ляв алианс " Сара Вагенкнехт " (АСВ) се издига внезапно нагоре. А това значи, че Москва ще възвърне мощната си позиция в обширна част от някогашната Източна Германия - район, в който е доминирала в продължение на десетилетия по време на Студената война.

Ако прогнозите се потвърдят на изборите, резултатите сигурно ще провокират дълбока паника в цяла Германия. Евентуална победа на екстремистите ще разкрие доколко са се провалили напъните на немския политически естаблишмънт да изтрие разделянето сред Изтока и Запада в страната и ще разклати до основи така и така нестабилната тристранна коалиция в Берлин.

Подобна победа би означавала и персонална победа за Путин: съветският водач е бил сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 80-те години на предишния век в Дрезден - опит, който е оставил у него трайно удивление от всичко немско. Един биограф даже един път го назова " германецът в Кремъл ".

Общо взето, съгласно последните изследвания на публичното мнение, другарски настроените към Москва партии, които се намират в извънредно дясната и лявата част на политическия набор, се чака да завоюват най-малко 50% от гласовете в районите. В една от провинциите, Тюрингия, прогнозите са, че партиите ще съберат до 65%, като АзГ ще е преди всичко с към 30%.

Макар че не всички партии са толкоз намерено проруски настроени, колкото АзГ, те споделят два общи разказа, прокарвани от крайната десница: че НАТО има обща виновност за войната в Украйна и че спокойно решение би било допустимо, в случай че Западът се беше отнасял съществено към дипломацията.

Основните ръководещи партии в Германия на национално равнище - социалдемократите (ГСДП), Зелените и Свободните демократи (СвДП) - бяха изтласкани в ролята на " втора политическа мощ ", като социологическите изследвания предвидиха общ резултат от към 12% в Саксония и Тюрингия и 27 % в Бранденбург. Дори в случай че се включи и най-голямата центристка мощ в Германия - консервативните християндемократи (ХДС), общият резултат на главните партии не надвишава 50 %.

Това е извънреден спад за центристките партии, които образуват политическия живот на Източна Германия от обединяването насам. В началото на 90-те години на ХХ век западногерманският истаблишмънт на процедура колонизира Изтока, като изпрати свои политически ветерани да ръководят Саксония и други провинции. Дори и през днешния ден повече от 40% от висшата политическа класа в източните провинции на Германия произлиза от Запада.

Бързият напредък на АзГ и други популистки партии в източната част на страната демонстрира, че този метод е дал противоположен резултат. Според последните социологически изследвания Зелените и СвДП, най-малката от трите партии в ръководещата коалиция на Германия, са изправени пред опцията да бъдат изхвърлени от трите Народното събрание на обособените провинции. За да получат места, партиите би трябвало да съберат най-малко пет % от гласовете.

" Демократичните партии - СДПГ, ХДС и даже Зелените - по този начин и не съумяха да се наложат на Изток по същия метод, както на Запад, и това, несъмнено, улеснява доста партия като АзГ да се промъкне и да се възползва от по-нестабилния електорат ", споделя социологът от Лайпцигския университет Йоханес Кийс.

Въпреки че обединяването промени радикално стопанската система на някогашната Източна Германия, повишавайки виталния стандарт до равнище, непостижимо по времето на комунизма, в доста краища на страната продължава да се усеща неодобрение от фактическото завземане на страната от Запада. След обединяването районът е изгубил 15% от популацията си, защото доста някогашни източногерманци, изключително дами, са се преместили на запад.

Разочарованието от тези събития постоянно се ускорява от националните политици, които третират района, който през днешния ден е единствено една пета от размера на някогашната Западна Германия във връзка с популацията, като " другия ".

" На Изток човек би трябвало да изяснява нещата малко повече, в сравнение с Запад, само че аз на драго сърце го върша и обичам да вървя там ", споделя водачът на ХДС Фридрих Мерц в изявление през май, визирайки твърдата позиция на партията си във връзка с Русия.

Тогава Мерц съобщи, че се стреми към първо място и в трите провинции, само че в този момент това евентуално е недостижимо. Дори в Саксония, където ХДС наподобява води с дребна разлика, АзГ изпреварва християндемократите в някои от последните изследвания.

Въпреки че партията на Мерц остава конкурентоспособна там, тя може би е съумяла да го направи единствено тъй като министър председателят на ХДС Михаел Кречмер се опълчва на изразходването на милиарди за военна помощ за Украйна и трансформира застъпничеството за мирни договаряния сред Москва и Киев в централна тематика на акцията си.

Кречмер също по този начин направи посещаване в Москва през 2021 година, като предложения Путин да посети Дрезден, където съветският водач е бил на работа при рухването на Берлинската стена.

" За мен ще бъде огромна чест, Ваше превъзходителство, да Ви посрещна в Саксония ", сподели тогава Кречмер на Путин.

Фактът, че даже водещ немски реакционер от Изтока е подготвен да се поклони на Путин, акцентира степента, до която съветските разкази са се наложили в района. Дори множеството германци на Изток да нямат илюзии за Путин, популацията към момента не е преодоляло десетилетията на антизападна агитация. За мнозина Москва не е по-лоша от Вашингтон, който популистки настроените политици упрекват, че работи зад кулисите, с цел да преследва личните си цели в Украйна.

" Съединени американски щати са свръхсила в крах, която се бори за опазване на световната си надмощие ", съобщи предишния месец Сара Вагенкнехт, която оглавява едноименната партия АСВ.

В по-голямата си част левите политици на Изток са съсредоточени в АСВ и Лявата партия, правоприемник на някогашната източногерманска комунистическа партия, и са не толкоз за Путин, в сравнение с за мир.

" Нуждаем се от европейски кротичък ред, който да включва Русия ", съобщи този месец Бодо Рамелов, сегашен министър председател на Тюрингия и един от най-критичните гласове към Русия в партията " Левите ". " Всички участващи страни би трябвало да се спогодят за пакт за ненападение и да основат отбранителна общественост. "

Критиците отхвърлят сходни апели от страна на левицата като наивни. Те споделят, че настояването Западът да приключи доставките на оръжие, до момента в който споделя на Украйна да спре битката си и да отстъпи част от територията си, в последна сметка играе в интерес на Москва и легитимира нейното навлизане в Украйна.

По-голямата опасност обаче остава АзГ, която би провокирала политическо земетресение, което би се отразило надалеч оттатък границите на Германия, в случай че партията завоюва и в трите провинции - вероятност, която съгласно някои е по-вероятна след нападението с нож в Золинген предходната седмица, за което се твърди, че е осъществено от сириец с хипотетични връзки с " Ислямска страна ".

Връзките на АзГ с Москва са добре документирани. Преди изборите за Европейски парламент през юни немските управляващи разкриха това, за което настояват, че е било съветска интервенция за въздействие, в която е взел участие един от водещите претенденти на АзГ. Въпреки това партията приключи на второ място с 16% и се показа изключително добре на изток.

Много високопоставени фигури от АзГ не крият привързаността си към властническия режим на Путин. Бьорн Хьоке, водачът на АзГ в Тюрингия, който мнозина считат за нравствен кръстник на партията, е казвал, че в случай че в миналото стане канцлер на Германия, първото му пътешестване ще бъде до Москва. Ако това в миналото се случи, което към момента е повече от необикновено, по-вероятно е Путин да го посети първи.

Преди връзките сред Москва и Берлин да се влошат, Путин постоянно посещаваше Германия - в това число града, в което е работил в Източна Германия.

" Ще бъда почтен, пристигам в Дрезден със особено възприятие ", сподели той пред аудитория по време на посещаване в града през 2009 година, с цел да получи ордена " Свети Георги " - премия в чест на видни персони, които " се борят за положителното по света ". " Това без подозрение е един от центровете на европейската просвета, град с богата история и със собствен необикновен сексапил ", сподели Путин.