Путин има лично богатство до $160 млрд., твърди нова книга
Руският президент управлява персонално благосъстояние в границите на 100-160 милиарда $, което прави Владимир Путин най-богатият човек в света. Това са почти половината от средствата, които " групата на Путин " е изнесла от Русия в офшорни сметки, прикрити под 20-30 пласта разнообразни компании с анонимни бенефициенти и притежатели и влагат парите най-вече в парцели в страните, които другояче Кремъл афишира за съществени врагове и противници на Русия.
Това твърди в новата си книга икономистът и дълготраен откривател на Съюз на съветските социалистически републики и Русия Андерс Аслунд. " Руският кланов капитализъм " на сътрудника на Атлантическия съвет във Вашингтон е на издателството на Университета в Йейл.
Разговорът с него в Радио " Свобода " е в седмицата, когато лондонският " Сънди таймс " включи трима руснаци в края на Топ 10 на най-богатите поданици на Англия: Алишер Усманов ($14.72 млрд.), Роман Абрамович ($14.58 млрд.) и Михаил Фридман ($14.17 млрд).
Но Путин е освен в напълно друга категория от тях, само че и е толкоз мъчно да бъде оценено действителните средства, че даже глемите западни банки са почнали да влагат в разкриването на тази загадка, тъй като пораства рискът от загуби поради това, че не познават клиентите си, разказва Аслунд.
Той назовава икономическата система на Путинова Русия " автократична клептокрация " и че внезапното забогатаване на президента и обкръжението му стартира след 2004 година и завладяването от страната на петролната корпорация ЮКОС на Владимир Ходорковски. Путин построява толкоз солидна система за надзор и разпределение приходите на държавни компании посредством свои хора, че опитът на Дмитрий Медведев да промени нещо, до момента в който бе президент, незабавно е кръстосан.
Четири " кита " крепят всичко това. Първият са другарите му от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Ленинград, завладяли службите за сигурност, държавния уред и правосъдната система. Вторият е държавните предприятия, управлявани от лоялни персонално на Путин хора. Третият са старите другари на президента от Санкт Петербург, станали предприемачи посредством ограбването на държавни активи. Четвъртата опора са офшорните зони най-вече в Съединени американски щати и Англия, където относително елементарно се укриват съветски пари.
Аслунд, който 4 години бе консултант на държавното управление на премиера Егор Гайдар, счита, че с идването си на власт през 2000 година Путин просто е жънал 10 години изгодите от промените в предходното десетилетие и поскъпналия нефт. Ако в първото десетилетие на ХХ век президентът бе провел промени, съветската стопанска система можеше бързо да се възвърне след рецесията от 2008 година, само че той в действителност продължи да събира лихва, изнесените най-вече зад граница към 800 милиарда $ непродуктивно се държат в сметки или парцели, което значи, че те съвсем не се употребяват. Затова през днешния ден икономическият растеж е 1% от Брутният вътрешен продукт, а не 7%, както беше при започване на века, споделя създателят.
След като консолидира политическата власт до 2004 година, Путин построи извънредно ефикасна - за него и приятелите му - корупционна скица и има опит по какъв начин се прави това на локално равнище от началото на 90-те години в Санкт Петербург, счита Аслунд Той цитира шведския и финландския генерални консули в града, които забелязали, че Путин се е занимавал с проведена престъпност, само че не с дребни подкупи, а фокусиран върху едри планове като два хотела, телевизионна компания, имотни покупко-продажби и евентуално търговия с нефт. Понеже не взимал постоянно подкупи като останалите, си мислели, че не е подкупен. Всъщност, подставени или подчинени му лица са вършели тази работа за него, споделя американецът в диалога.
С книгата си желая да оказа помощ на хората да схванат, че Путин навсяка цена ще се бори за макроикономическа непоклатимост, тъй като загубата ѝ е доста рискова за управляващие. Но и до момента в който той е на власт стопанската система съвсем непрестанно ще е в положение на застоялост или най-малък растеж от 1% годишно и всяка година ще бъдат изнасяни в чужбина 30-40 милиарда $. Обемът на напускащите капитали не понижава и евентуално половината от упоменатите средства принадлежат на групата на Путин, в която Аслунд слага братята Ротенберг, Ковалчук, Тимченко и Шамалов.
Това твърди в новата си книга икономистът и дълготраен откривател на Съюз на съветските социалистически републики и Русия Андерс Аслунд. " Руският кланов капитализъм " на сътрудника на Атлантическия съвет във Вашингтон е на издателството на Университета в Йейл.
Разговорът с него в Радио " Свобода " е в седмицата, когато лондонският " Сънди таймс " включи трима руснаци в края на Топ 10 на най-богатите поданици на Англия: Алишер Усманов ($14.72 млрд.), Роман Абрамович ($14.58 млрд.) и Михаил Фридман ($14.17 млрд).
Но Путин е освен в напълно друга категория от тях, само че и е толкоз мъчно да бъде оценено действителните средства, че даже глемите западни банки са почнали да влагат в разкриването на тази загадка, тъй като пораства рискът от загуби поради това, че не познават клиентите си, разказва Аслунд.
Той назовава икономическата система на Путинова Русия " автократична клептокрация " и че внезапното забогатаване на президента и обкръжението му стартира след 2004 година и завладяването от страната на петролната корпорация ЮКОС на Владимир Ходорковски. Путин построява толкоз солидна система за надзор и разпределение приходите на държавни компании посредством свои хора, че опитът на Дмитрий Медведев да промени нещо, до момента в който бе президент, незабавно е кръстосан.
Четири " кита " крепят всичко това. Първият са другарите му от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Ленинград, завладяли службите за сигурност, държавния уред и правосъдната система. Вторият е държавните предприятия, управлявани от лоялни персонално на Путин хора. Третият са старите другари на президента от Санкт Петербург, станали предприемачи посредством ограбването на държавни активи. Четвъртата опора са офшорните зони най-вече в Съединени американски щати и Англия, където относително елементарно се укриват съветски пари.
Аслунд, който 4 години бе консултант на държавното управление на премиера Егор Гайдар, счита, че с идването си на власт през 2000 година Путин просто е жънал 10 години изгодите от промените в предходното десетилетие и поскъпналия нефт. Ако в първото десетилетие на ХХ век президентът бе провел промени, съветската стопанска система можеше бързо да се възвърне след рецесията от 2008 година, само че той в действителност продължи да събира лихва, изнесените най-вече зад граница към 800 милиарда $ непродуктивно се държат в сметки или парцели, което значи, че те съвсем не се употребяват. Затова през днешния ден икономическият растеж е 1% от Брутният вътрешен продукт, а не 7%, както беше при започване на века, споделя създателят.
След като консолидира политическата власт до 2004 година, Путин построи извънредно ефикасна - за него и приятелите му - корупционна скица и има опит по какъв начин се прави това на локално равнище от началото на 90-те години в Санкт Петербург, счита Аслунд Той цитира шведския и финландския генерални консули в града, които забелязали, че Путин се е занимавал с проведена престъпност, само че не с дребни подкупи, а фокусиран върху едри планове като два хотела, телевизионна компания, имотни покупко-продажби и евентуално търговия с нефт. Понеже не взимал постоянно подкупи като останалите, си мислели, че не е подкупен. Всъщност, подставени или подчинени му лица са вършели тази работа за него, споделя американецът в диалога.
С книгата си желая да оказа помощ на хората да схванат, че Путин навсяка цена ще се бори за макроикономическа непоклатимост, тъй като загубата ѝ е доста рискова за управляващие. Но и до момента в който той е на власт стопанската система съвсем непрестанно ще е в положение на застоялост или най-малък растеж от 1% годишно и всяка година ще бъдат изнасяни в чужбина 30-40 милиарда $. Обемът на напускащите капитали не понижава и евентуално половината от упоменатите средства принадлежат на групата на Путин, в която Аслунд слага братята Ротенберг, Ковалчук, Тимченко и Шамалов.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ