CNN: Критични часове за Путин, рискува да изгуби желязната си хватка на властта
Руският президент е изправен пред най-сериозната опасност за властта си през всичките 23 години, през които ръководи нуклеарната мощ. И е потресаващо да видиш фурнира на цялостния надзор, който той е поддържал през цялото това време – крайната продажна точка на неговата автокрация – да се разпада за една нощ, написа в собствен разбор CNN.
Беше по едно и също време неизбежно и невероятно. Неизбежно, защото неприятното ръководство на войната означаваше, че единствено една система, толкоз затворена и ваксинирана против рецензия, колкото Кремъл, може да оцелее след такова непоносимо злощастие.
И невероятно, защото критиците на Путин просто изчезват, или падат от прозорците, или са отровени свиреп. И въпреки всичко в този момент петата по величина войска в света е изправена пред уикенд, в който братоубийството – обръщането на оръжията им към техните приятели бойци – е единственото нещо, което може да избави московския хайлайф от колапс.
Толкова сме привикнали да гледаме на Путин като на занаятчия стратег, че първите залпове на неподчинението на шефа на Вагнер Евгений Пригожин бяха оценени като финт – опит на Путин да държи генералите си на ръба с предан почитател като техен неприкрит критик. Но това, което виждаме през днешния ден – когато Путин е заставен да признае, че Ростов на Дон, неговият главен боен център, е отвън неговия надзор – слага под въпрос всяка концепция, че протичащото се може да е под контрола на Кремъл.
Той частично сподели истината за пагубното начало на войната: Русия не беше застрашена от офанзива на НАТО и руснаците не бяха цел. Единствената машинация, която той поддържаше, беше да допусна, че висшето управление на Русия стои зад проекта за инвазия, а не самият Путин. Силите на Вагнер се събраха доста бързо и бързо навлязоха в Ростов. Това е мъчно да се направи непринудено за един следобяд.
Може би Пригожин си е представял, че може да тласне Путин към смяна на върха на министерството на защитата, което шефът на Вагнер обществено ругаеше от месеци. Но обръщението на Путин в събота сутринта отстрани тази вероятност. Сега това е екзистенциален избор за съветския хайлайф – сред неуверения режим на президента и тъмния, подкупен Франкенщайн, който той сътвори, с цел да прави мръсната си работа, който се обърна против своите господари.
Това е миг на изясненост и за съветската войска. Преди няколко години леките рецензии на Пригожин щяха да доведат до това елитни специфични сили да го изгонят. Но в този момент той се скита свободно, с желание намерено да марширува към Москва. Къде са специфичните елементи на ФСБ? Унищожени от войната или не искащи да се изправят против въоръжените си и опитни приятели от Вагнер?
Това не е първият път тази пролет, когато виждаме Москва да наподобява слаба. Атаката с дрон против Кремъл през май би трябвало да е предиздвикала елита към Путин да се запита по какъв начин, за бога, защитата на столицата е толкоз слаба. Сред съветските богаташи събитията от петък ще отстранен всевъзможен въпрос дали би трябвало да се съмняват в хватката на властта на Путин.
Украйна евентуално ще чества пагубното време на това въстание в редиците на Русия. Това евентуално ще промени хода на войната в интерес на Киев. Но протестите рядко приключват в Русия – или където и да е – с резултатите, които са си сложили за цел да реализират. Отстраняването на цар Николай II в Русия през 1917 година се трансформира в болшевишката гражданска война, Ленин и по-късно Съветската империя.
Докато се разиграва тази рядка яковска драма на съветската съществена човешка уязвимост, не е неизбежно да последват усъвършенствания. Пригожин може и да не завоюва и основите на контрола на Кремъл може да не рухнат. Но един отслабен Путин може да направи ирационални неща, с цел да потвърди силата си.
Той може да се окаже некадърен да одобри логиката на провалянето през идващите месеци на фронтовата линия в Украйна. Той може да не осъзнава дълбочината на недоволството измежду личните си въоръжени сили и да няма надзор върху техните дейности. Позицията на Русия като виновна нуклеарна мощ се основава на стабилността на върха.
Много повече може да се обърка, в сравнение с да се оправи. Но е невероятно да си представим, че режимът на Путин в миналото ще се върне към предходните си висоти на надзор от този миг. И е неизбежно, че предстоят нови разтърсвания и промени.
Беше по едно и също време неизбежно и невероятно. Неизбежно, защото неприятното ръководство на войната означаваше, че единствено една система, толкоз затворена и ваксинирана против рецензия, колкото Кремъл, може да оцелее след такова непоносимо злощастие.
И невероятно, защото критиците на Путин просто изчезват, или падат от прозорците, или са отровени свиреп. И въпреки всичко в този момент петата по величина войска в света е изправена пред уикенд, в който братоубийството – обръщането на оръжията им към техните приятели бойци – е единственото нещо, което може да избави московския хайлайф от колапс.
Толкова сме привикнали да гледаме на Путин като на занаятчия стратег, че първите залпове на неподчинението на шефа на Вагнер Евгений Пригожин бяха оценени като финт – опит на Путин да държи генералите си на ръба с предан почитател като техен неприкрит критик. Но това, което виждаме през днешния ден – когато Путин е заставен да признае, че Ростов на Дон, неговият главен боен център, е отвън неговия надзор – слага под въпрос всяка концепция, че протичащото се може да е под контрола на Кремъл.
Той частично сподели истината за пагубното начало на войната: Русия не беше застрашена от офанзива на НАТО и руснаците не бяха цел. Единствената машинация, която той поддържаше, беше да допусна, че висшето управление на Русия стои зад проекта за инвазия, а не самият Путин. Силите на Вагнер се събраха доста бързо и бързо навлязоха в Ростов. Това е мъчно да се направи непринудено за един следобяд.
Може би Пригожин си е представял, че може да тласне Путин към смяна на върха на министерството на защитата, което шефът на Вагнер обществено ругаеше от месеци. Но обръщението на Путин в събота сутринта отстрани тази вероятност. Сега това е екзистенциален избор за съветския хайлайф – сред неуверения режим на президента и тъмния, подкупен Франкенщайн, който той сътвори, с цел да прави мръсната си работа, който се обърна против своите господари.
Това е миг на изясненост и за съветската войска. Преди няколко години леките рецензии на Пригожин щяха да доведат до това елитни специфични сили да го изгонят. Но в този момент той се скита свободно, с желание намерено да марширува към Москва. Къде са специфичните елементи на ФСБ? Унищожени от войната или не искащи да се изправят против въоръжените си и опитни приятели от Вагнер?
Това не е първият път тази пролет, когато виждаме Москва да наподобява слаба. Атаката с дрон против Кремъл през май би трябвало да е предиздвикала елита към Путин да се запита по какъв начин, за бога, защитата на столицата е толкоз слаба. Сред съветските богаташи събитията от петък ще отстранен всевъзможен въпрос дали би трябвало да се съмняват в хватката на властта на Путин.
Украйна евентуално ще чества пагубното време на това въстание в редиците на Русия. Това евентуално ще промени хода на войната в интерес на Киев. Но протестите рядко приключват в Русия – или където и да е – с резултатите, които са си сложили за цел да реализират. Отстраняването на цар Николай II в Русия през 1917 година се трансформира в болшевишката гражданска война, Ленин и по-късно Съветската империя.
Докато се разиграва тази рядка яковска драма на съветската съществена човешка уязвимост, не е неизбежно да последват усъвършенствания. Пригожин може и да не завоюва и основите на контрола на Кремъл може да не рухнат. Но един отслабен Путин може да направи ирационални неща, с цел да потвърди силата си.
Той може да се окаже некадърен да одобри логиката на провалянето през идващите месеци на фронтовата линия в Украйна. Той може да не осъзнава дълбочината на недоволството измежду личните си въоръжени сили и да няма надзор върху техните дейности. Позицията на Русия като виновна нуклеарна мощ се основава на стабилността на върха.
Много повече може да се обърка, в сравнение с да се оправи. Но е невероятно да си представим, че режимът на Путин в миналото ще се върне към предходните си висоти на надзор от този миг. И е неизбежно, че предстоят нови разтърсвания и промени.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ