Брюксел и Вашингтон затчгат обръча около „Лукойл“ – искат санкции
Руският петролен колос „ Лукойл “, който има българската рафинерия „ Лукойл-Нефтохим “ в Бургас, може да бъде включен в новия, 19-и пакет наказания на Европейския съюз поради войната в Украйна. Това оповестява организация БГНЕС, базирайки се на дипломатически източници.
Германия и Франция упорстват за включване на „ Лукойл “ в „ черния лист “
Инициативата е на Германия и Франция, които оферират глобите да обзет както „ Лукойл “, по този начин и неговото комерсиално поделение „ Литаско “. Според дипломати, двете страни желаят също по този начин да се наложат ограничавания върху рафинерии в трети страни, които реекспортират съветски нефт към Европейски Съюз, както и върху търговски компании, участващи в сходна активност.
Освен това се планува стягане на глобите против неруски компании, които спомагат на Москва да заобикаля към този момент наложените ограничавания – посредством банки, криптовалути и други механизми, изключително в района на Централна Азия.
Разговорите за новия пакет наказания са в начален стадий и изискват утвърждението на всички 27 страни членки. Очаква се обаче опозиция от страна на Унгария, която има обичайно близки връзки с Русия.
Пратеникът на Европейски Съюз по въпросите на глобите е провел съвещания със Съединените щати, откакто президентът Доналд Тръмп заплаши с нови ограничения против Русия в отговор на най-мащабната въздушна офанзива на Кремъл против Украйна до момента
През последните две години от време на време се появява информация за допустима продажба на рафинерията в Бургас, благосъстоятелност на „ Лукойл “. Сред спряганите купувачи са фондове от Катар, унгарската MОЛ, както и азерският енергиен колос СОКАР.
През ноември 2024 година интерес прояви катарско-британският консорциум Oryx Global и DL Hudson, като съгласно информация на Financial Times това е бил и пожеланият претендент от страна на „ Лукойл “. Впоследствие компанията публично отхвърли да е почнала продажба.
В края на 2024 година, след посещаване в България, министър председателят на Унгария Виктор Орбан разгласи, че MOL също има интерес към „ Лукойл-Нефтохим “. Макар тематиката да не е обсъждана публично на срещите му с българските водачи, неговото изказване притегли вниманието на европейските институции.
Според анализатори обаче, MOL може да разчита на съветско финансиране, което би провокирало съществено безпокойствие в Европейски Съюз. Това може да се окаже спънка за вероятно утвърждение на договорката, в случай че се потвърдят съветски връзки.
Според настоящата информация, азерската компания СОКАР е водещият претендент за закупуване на „ Лукойл-Нефтохим “. СОКАР е дълготраен сътрудник на България и главен снабдител на към 1 милиарда куб. м. природен газ годишно през интерконектора с Гърция.
Министърът на енергетиката Жечо Станков съобщи пред парламентарната комисия, че в Министерството няма постъпила публична информация за продажба на рафинерията. Той напомни, че страната има „ златна акция “ в „ Лукойл-Нефтохим “ и има право да назначава един член в Надзорния съвет.
„ От отчетите, които съм получавал, тематиката за продажба в никакъв случай не е била обсъждана от Надзорния съвет “,
, съобщи Станков.
Министър Станков увери депутатите, че страната има работещ скринингов механизъм, който разрешава да се блокират покупко-продажби, в случай че купувачът не е от страна-членка на Европейски Съюз. Системата е под контрола на вицепремиера Томислав Дончев и цели да предотврати съветско или беларуско присъединяване в стратегически обекти у нас.
„ Рафинерията в Бургас е стратегически обект, който подсигурява сигурността на горивните доставки за страната “
, съобщи министърът.
Германия и Франция упорстват за включване на „ Лукойл “ в „ черния лист “
Инициативата е на Германия и Франция, които оферират глобите да обзет както „ Лукойл “, по този начин и неговото комерсиално поделение „ Литаско “. Според дипломати, двете страни желаят също по този начин да се наложат ограничавания върху рафинерии в трети страни, които реекспортират съветски нефт към Европейски Съюз, както и върху търговски компании, участващи в сходна активност.
Освен това се планува стягане на глобите против неруски компании, които спомагат на Москва да заобикаля към този момент наложените ограничавания – посредством банки, криптовалути и други механизми, изключително в района на Централна Азия.
Разговорите за новия пакет наказания са в начален стадий и изискват утвърждението на всички 27 страни членки. Очаква се обаче опозиция от страна на Унгария, която има обичайно близки връзки с Русия.
Пратеникът на Европейски Съюз по въпросите на глобите е провел съвещания със Съединените щати, откакто президентът Доналд Тръмп заплаши с нови ограничения против Русия в отговор на най-мащабната въздушна офанзива на Кремъл против Украйна до момента
През последните две години от време на време се появява информация за допустима продажба на рафинерията в Бургас, благосъстоятелност на „ Лукойл “. Сред спряганите купувачи са фондове от Катар, унгарската MОЛ, както и азерският енергиен колос СОКАР.
През ноември 2024 година интерес прояви катарско-британският консорциум Oryx Global и DL Hudson, като съгласно информация на Financial Times това е бил и пожеланият претендент от страна на „ Лукойл “. Впоследствие компанията публично отхвърли да е почнала продажба.
В края на 2024 година, след посещаване в България, министър председателят на Унгария Виктор Орбан разгласи, че MOL също има интерес към „ Лукойл-Нефтохим “. Макар тематиката да не е обсъждана публично на срещите му с българските водачи, неговото изказване притегли вниманието на европейските институции.
Според анализатори обаче, MOL може да разчита на съветско финансиране, което би провокирало съществено безпокойствие в Европейски Съюз. Това може да се окаже спънка за вероятно утвърждение на договорката, в случай че се потвърдят съветски връзки.
Според настоящата информация, азерската компания СОКАР е водещият претендент за закупуване на „ Лукойл-Нефтохим “. СОКАР е дълготраен сътрудник на България и главен снабдител на към 1 милиарда куб. м. природен газ годишно през интерконектора с Гърция.
Министърът на енергетиката Жечо Станков съобщи пред парламентарната комисия, че в Министерството няма постъпила публична информация за продажба на рафинерията. Той напомни, че страната има „ златна акция “ в „ Лукойл-Нефтохим “ и има право да назначава един член в Надзорния съвет.
„ От отчетите, които съм получавал, тематиката за продажба в никакъв случай не е била обсъждана от Надзорния съвет “,
, съобщи Станков.
Министър Станков увери депутатите, че страната има работещ скринингов механизъм, който разрешава да се блокират покупко-продажби, в случай че купувачът не е от страна-членка на Европейски Съюз. Системата е под контрола на вицепремиера Томислав Дончев и цели да предотврати съветско или беларуско присъединяване в стратегически обекти у нас.
„ Рафинерията в Бургас е стратегически обект, който подсигурява сигурността на горивните доставки за страната “
, съобщи министърът.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ