Starship на Илон Мъск като дървен велосипед
Руските военни планове се употребяват за мирни цели, американските се нареждат като мирни, само че се употребяват за военни цели
На 18 ноември SpaceX на Илон Мъск организира второто тестово изстрелване на галактическия транспортен съд Starship S25 от своя изпитателен полигон Starbase в Бока Чика, Тексас.
Изстрелването на кораба се състоя в 7:02 часа по източното крайбрежие на Съединени американски щати (16:02 московско време). Изстрелването беше предавано директно на уеб страницата на SpaceX.
На третата минута от полета се извърши сполучливо делене на степените. Първата степен, т.е. ракетата-носител Super Heavy B9, прекрачи границата на космоса и се издигна на височина от 148 километра. Съгласно изчисленията на компанията, при съвършен изпитателен полет корабът ще извърши обиколка на Земята и по-късно ще падне в Тихия океан покрай Хавайските острови.
Почти незабавно след отделянето от втората степен, ракетата-носител се взриви. Няколко секунди по-късно връзката със Starship S25 беше изгубена. Както съобщи компанията, най-вероятно е сработила специфичната система за преустановяване на полета.
„ Вярваме, че загубихме втората степен... Вярваме, че системата за автоматизирано преустановяване на полета е била задействана във втория стадий “, сподели представител на компанията. Както може да се допусна, след загуба на контакт със Starship S25, програмата за самоизтребление е задействана. Това се случи на 148 км височина.
Starship е голям черен „ патрон “, направен от неръждаема стомана, дълъг 50 метра и тежащ 1300 тона (включително горивото). Корабът е „ кацнал “ на голяма супер тежка ракета, най-голямата в историята на астронавтиката. Дължината на ракетата Super Heavy е 70 метра. Пълен е с охладена примес от метан и О2 с тегло 3400 тона. Метанът е горивото, кислородът е окислител. Горивото тежи 22 пъти повече от самия галактически транспортен съд.
Цялата структура е висока 120 метра и тежи 4900 тона.
Изстрелването на Super Heavy се обезпечава от 33 мотора Raptor (20 задвижващи мотора и 13 кормилни двигателя), които съгласно изчисленията могат да изведат до 150 тона потребен товар в ниска околоземна орбита.
Цялата структура е доста по-тежка и по-дълга от ракетата Сатурн 5, която изстрелваше кораби до Луната през 70-те години. Въпреки че потребният товар е малко по-голям (150 тона против 140 тона). Съветската ракета " Енергия ", способна да изстреля от 100 до 200 тона потребен товар в орбита, беше оборудвана единствено с четири кислородно-керосинови ускорителя РД-170 на първата степен и четири кислородно-водородни мотори РД-012 от втората степен.
Първото тестово изстрелване на Starship се състоя на 20 април 2023 година от същия космодрум Бока Чика в Тексас. На височина 38 км над Земята ракетата стартира да се върти и пада неконтролируемо, след което е взривена.
В предаването онлайн на изстрелването на Starship беше допустимо да се следи, че три мотора от първата степен не стартираха по време на изстрелването, а по-късно още три стопираха. Основната причина за загубата на управляемост е разпозната като детонация на хидравличния блок за ръководство 30 секунди след старта. SpaceX заяви, че ракетата се е провалила заради проблеми с механизма за делене на степените. Втората степен, дружно със Starship, не можаха да се отделят от първата и починаха дружно с ракетата.
Инженерите на Илон Мъск взеха решение казуса с разкачването на първата степен, като използваха по този начин нареченото горещо разкачване, когато втората степен започва моторите си, до момента в който моторите на първата към момента работят. Този способ за делене на стадиите надалеч не е нов и е необичайно, че инженерите на SpaceX не го приложиха незабавно, а вместо това започнаха да изобретяват „ дървен велосипед “, т.е. да оферират остарели хрумвания и да ги показват за нови.
„ Горещото делене “ на степени е употребявано на руските ракети-носители „ Восток “, „ Союз “ и „ Протон “, употребявано е и на бойните балистични ракети и въобще не е изобретение.
След като се оправиха с разкачването на първия стадий, инженерите на Илон Мъск „ уловиха “ казуса с рестартирането на моторите Raptor след разкачването, което се случи единствено при три работещи раптора.
За първи път с този проблем се сблъсква учен С.П. Королев.
„ Наличието на редуващи се натоварвания, трептения и релативно дребни надлъжни претоварвания в началния стадий на развиване на практическата ракетна техника направи изстрелването на ракетен мотор с течно гориво (LPRE) в полет съвсем невъзможна задача. В пакетната скица моторът от втора степен беше изстрелян по едно и също време с ракетния мотор от първа степен на Земята, под надзор и при естествени условия.
Тогава беше открито решение посредством потребление на пакетно разположение на моторите на ракетата-носител. В случая на системата Starship - Super Heavy, можете просто да оставите 33-те раптора от първата степен включени след разкачването.
След разкачването трите работещи раптора насочиха Super Heavy в противоположен на Starship курс. Веднага след завоя се виждаха дренажни излъчвания на гориво от дюзите на раптора и къси светкавици. Факт е, че на височина от 148 км към момента има атмосфера, макар че е доста разредена. Въздухът, който тече в дюзите на раптора, „ проветри “ горивопроводите и удари горивната камера. Опитите за изстискване на мехурчетата с дренаж бяха несполучливи. Вибрациите и хидравличен удар повреждат турбопомпените системи и провокират детонация.
Илон Макс постоянно е признавал превъзходството на съветските ракетни мотори над американските. „ Прекарвам доста време в проучване на структурата на съветските ракетни мотори. Има прелестни съветски мотори “, сподели той в изявление за Everyday Astronaut. „ Нашият мотор има по-високо налягане от преди и има цялостна газификация на горивните съставни елементи. Но това са относително дребни усъвършенствания по отношение на това, което руснаците към този момент са създали “, споделя създателят на SpaceX.
По неговите думи, съветските инженери „ от дълго време създават ракетни мотори с течно гориво и безусловно са основали стотици разнообразни структури “. Създателят на мотора РД-180, ученият от РАН Борис Каторгин, също отбелязва, че ракетите на Мъск са „ по-слаби от нашите “.
„ Съществува Илон Мъск с неговите ракети, те са по-слаби от нашите като характерности, само че те летят и ще летят “, добави ученият.
Тъй като не могат да закупят съветски ракетни мотори заради санкционната война, инженерите на Илон Мъск, както може да се допусна, ще бъдат принудени най-малко да проучат опита на нашите конструктори за превъзмогване на компликациите, свързани с изстрелването на многостепенни тежки ракети.
Но във всеки случай това ще бъде просто още едно откритие на „ дървения велосипед “, защото моторите с химическо гориво не са подобаващи за проучване на дълбокия космос.
Най-вероятно нуклеарни планетолети ще бродят из необятността на дълбокия космос.
На 8 декември 2020 година на общото заседание на Руската академия на науките, както писахме, член-кореспондентът на Руската академия на науките, основен конструктор на федералния план „ Ядрена енергодвигателна установка от мегаватов клас “ (ЯЕДУ) Юрий Драгунов направи отчет за сполучливото довеждане докрай на тестванията на нуклеарен мотор от мегаватов клас за междупланетни полети в дълбокия космос.
Юрий Драгунов описа за всички стадии от основаването на ЯЕДУ. В края на работата беше осъществен надзорен физически пуск на атомната енергодвигаделна установка с набор от нужните измервания във Федералния нуклеарен център в Саров на специфичен ускорителен стенд.
Съединени американски щати изостават съществено от Русия в основаването на нуклеарен мотор за полети в дълбокия космос. Американската компания Ultra Safe Nuclear Technologies (USNC-Tech) от Сиатъл създаде нов нуклеарен мотор за полети до Марс и в края на октомври 2020 година го съобщи на НАСА за тествания. Такъв мотор, твърди компанията, може да понижи времето за полет Земя - Марс до три месеца. Въпреки това, съгласно основния инженер на USNC-Tech Майкъл Ийдс, американският нуклеарен мотор е с 10 пъти по-ниски благоприятни условия от съветския по основен индикатор - характерен подтик.
На 11 декември 2020 година Роскосмос подписа контракт на стойност 4,2 милиарда рубли за създаване на прелиминарен план на галактическия нуклеарен влекач „ Нуклон “ за полети до Луната, Юпитер, Марс и Венера. Ядреният влекач е космичен транспортен съд. И ще бъде изстрелян в междинна орбита оттатък първия радиационен пояс на Земята, т.е. на надморска височина над 13 хиляди километра.
Що се отнася до вероятностите на комплекса Starship - Super Heavy, Илон Мъск ще го приспособява за военни цели, както се случи и със спътниците Starlink.
Факт е, че Военновъздушни сили на Съединени американски щати желаят да могат да доставят товари с тегло до 100 тона до всяка точка на планетата за по-малко от час. Преди това SpaceX необятно популяризира концепцията за потребление на Starship особено за полети земя-земя.
Пентагонът неведнъж е потвърждавал съдействието си със SpaceX. Изстрелването с носителя Falcon на военни разследващи и информационни спътници стана нормална процедура. И основният механически шеф на SpaceX Гуин Шотуел удостовери, че армията е евентуален клиент за Starlink и Starship.
Още през октомври 2020 година Транспортното командване на Съединени американски щати заяви: „...две компании, SpaceX и Exploration Architecture Corporation (XArc), бяха определени да проведат изследване за осъществимостта на ракетно пътешестване от точка до точка. (point-to-point rocket travel) “.
В тази връзка няма да пожелаем на Илон Мъск и неговите инженери триумф в основаването на ракета за превозване на американски смъртоносни товари до горещи точки на планетата. За идеята на международния мир дано продължат да изобретяват „ дървени колела “.
Превод: Европейски Съюз
Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК: https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
На 18 ноември SpaceX на Илон Мъск организира второто тестово изстрелване на галактическия транспортен съд Starship S25 от своя изпитателен полигон Starbase в Бока Чика, Тексас.
Изстрелването на кораба се състоя в 7:02 часа по източното крайбрежие на Съединени американски щати (16:02 московско време). Изстрелването беше предавано директно на уеб страницата на SpaceX.
На третата минута от полета се извърши сполучливо делене на степените. Първата степен, т.е. ракетата-носител Super Heavy B9, прекрачи границата на космоса и се издигна на височина от 148 километра. Съгласно изчисленията на компанията, при съвършен изпитателен полет корабът ще извърши обиколка на Земята и по-късно ще падне в Тихия океан покрай Хавайските острови.
Почти незабавно след отделянето от втората степен, ракетата-носител се взриви. Няколко секунди по-късно връзката със Starship S25 беше изгубена. Както съобщи компанията, най-вероятно е сработила специфичната система за преустановяване на полета.
„ Вярваме, че загубихме втората степен... Вярваме, че системата за автоматизирано преустановяване на полета е била задействана във втория стадий “, сподели представител на компанията. Както може да се допусна, след загуба на контакт със Starship S25, програмата за самоизтребление е задействана. Това се случи на 148 км височина.
Starship е голям черен „ патрон “, направен от неръждаема стомана, дълъг 50 метра и тежащ 1300 тона (включително горивото). Корабът е „ кацнал “ на голяма супер тежка ракета, най-голямата в историята на астронавтиката. Дължината на ракетата Super Heavy е 70 метра. Пълен е с охладена примес от метан и О2 с тегло 3400 тона. Метанът е горивото, кислородът е окислител. Горивото тежи 22 пъти повече от самия галактически транспортен съд.
Цялата структура е висока 120 метра и тежи 4900 тона.
Изстрелването на Super Heavy се обезпечава от 33 мотора Raptor (20 задвижващи мотора и 13 кормилни двигателя), които съгласно изчисленията могат да изведат до 150 тона потребен товар в ниска околоземна орбита.
Цялата структура е доста по-тежка и по-дълга от ракетата Сатурн 5, която изстрелваше кораби до Луната през 70-те години. Въпреки че потребният товар е малко по-голям (150 тона против 140 тона). Съветската ракета " Енергия ", способна да изстреля от 100 до 200 тона потребен товар в орбита, беше оборудвана единствено с четири кислородно-керосинови ускорителя РД-170 на първата степен и четири кислородно-водородни мотори РД-012 от втората степен.
Първото тестово изстрелване на Starship се състоя на 20 април 2023 година от същия космодрум Бока Чика в Тексас. На височина 38 км над Земята ракетата стартира да се върти и пада неконтролируемо, след което е взривена.
В предаването онлайн на изстрелването на Starship беше допустимо да се следи, че три мотора от първата степен не стартираха по време на изстрелването, а по-късно още три стопираха. Основната причина за загубата на управляемост е разпозната като детонация на хидравличния блок за ръководство 30 секунди след старта. SpaceX заяви, че ракетата се е провалила заради проблеми с механизма за делене на степените. Втората степен, дружно със Starship, не можаха да се отделят от първата и починаха дружно с ракетата.
Инженерите на Илон Мъск взеха решение казуса с разкачването на първата степен, като използваха по този начин нареченото горещо разкачване, когато втората степен започва моторите си, до момента в който моторите на първата към момента работят. Този способ за делене на стадиите надалеч не е нов и е необичайно, че инженерите на SpaceX не го приложиха незабавно, а вместо това започнаха да изобретяват „ дървен велосипед “, т.е. да оферират остарели хрумвания и да ги показват за нови.
„ Горещото делене “ на степени е употребявано на руските ракети-носители „ Восток “, „ Союз “ и „ Протон “, употребявано е и на бойните балистични ракети и въобще не е изобретение.
След като се оправиха с разкачването на първия стадий, инженерите на Илон Мъск „ уловиха “ казуса с рестартирането на моторите Raptor след разкачването, което се случи единствено при три работещи раптора.
За първи път с този проблем се сблъсква учен С.П. Королев.
„ Наличието на редуващи се натоварвания, трептения и релативно дребни надлъжни претоварвания в началния стадий на развиване на практическата ракетна техника направи изстрелването на ракетен мотор с течно гориво (LPRE) в полет съвсем невъзможна задача. В пакетната скица моторът от втора степен беше изстрелян по едно и също време с ракетния мотор от първа степен на Земята, под надзор и при естествени условия.
Тогава беше открито решение посредством потребление на пакетно разположение на моторите на ракетата-носител. В случая на системата Starship - Super Heavy, можете просто да оставите 33-те раптора от първата степен включени след разкачването.
След разкачването трите работещи раптора насочиха Super Heavy в противоположен на Starship курс. Веднага след завоя се виждаха дренажни излъчвания на гориво от дюзите на раптора и къси светкавици. Факт е, че на височина от 148 км към момента има атмосфера, макар че е доста разредена. Въздухът, който тече в дюзите на раптора, „ проветри “ горивопроводите и удари горивната камера. Опитите за изстискване на мехурчетата с дренаж бяха несполучливи. Вибрациите и хидравличен удар повреждат турбопомпените системи и провокират детонация.
Илон Макс постоянно е признавал превъзходството на съветските ракетни мотори над американските. „ Прекарвам доста време в проучване на структурата на съветските ракетни мотори. Има прелестни съветски мотори “, сподели той в изявление за Everyday Astronaut. „ Нашият мотор има по-високо налягане от преди и има цялостна газификация на горивните съставни елементи. Но това са относително дребни усъвършенствания по отношение на това, което руснаците към този момент са създали “, споделя създателят на SpaceX.
По неговите думи, съветските инженери „ от дълго време създават ракетни мотори с течно гориво и безусловно са основали стотици разнообразни структури “. Създателят на мотора РД-180, ученият от РАН Борис Каторгин, също отбелязва, че ракетите на Мъск са „ по-слаби от нашите “.
„ Съществува Илон Мъск с неговите ракети, те са по-слаби от нашите като характерности, само че те летят и ще летят “, добави ученият.
Тъй като не могат да закупят съветски ракетни мотори заради санкционната война, инженерите на Илон Мъск, както може да се допусна, ще бъдат принудени най-малко да проучат опита на нашите конструктори за превъзмогване на компликациите, свързани с изстрелването на многостепенни тежки ракети.
Но във всеки случай това ще бъде просто още едно откритие на „ дървения велосипед “, защото моторите с химическо гориво не са подобаващи за проучване на дълбокия космос.
Най-вероятно нуклеарни планетолети ще бродят из необятността на дълбокия космос.
На 8 декември 2020 година на общото заседание на Руската академия на науките, както писахме, член-кореспондентът на Руската академия на науките, основен конструктор на федералния план „ Ядрена енергодвигателна установка от мегаватов клас “ (ЯЕДУ) Юрий Драгунов направи отчет за сполучливото довеждане докрай на тестванията на нуклеарен мотор от мегаватов клас за междупланетни полети в дълбокия космос.
Юрий Драгунов описа за всички стадии от основаването на ЯЕДУ. В края на работата беше осъществен надзорен физически пуск на атомната енергодвигаделна установка с набор от нужните измервания във Федералния нуклеарен център в Саров на специфичен ускорителен стенд.
Съединени американски щати изостават съществено от Русия в основаването на нуклеарен мотор за полети в дълбокия космос. Американската компания Ultra Safe Nuclear Technologies (USNC-Tech) от Сиатъл създаде нов нуклеарен мотор за полети до Марс и в края на октомври 2020 година го съобщи на НАСА за тествания. Такъв мотор, твърди компанията, може да понижи времето за полет Земя - Марс до три месеца. Въпреки това, съгласно основния инженер на USNC-Tech Майкъл Ийдс, американският нуклеарен мотор е с 10 пъти по-ниски благоприятни условия от съветския по основен индикатор - характерен подтик.
На 11 декември 2020 година Роскосмос подписа контракт на стойност 4,2 милиарда рубли за създаване на прелиминарен план на галактическия нуклеарен влекач „ Нуклон “ за полети до Луната, Юпитер, Марс и Венера. Ядреният влекач е космичен транспортен съд. И ще бъде изстрелян в междинна орбита оттатък първия радиационен пояс на Земята, т.е. на надморска височина над 13 хиляди километра.
Що се отнася до вероятностите на комплекса Starship - Super Heavy, Илон Мъск ще го приспособява за военни цели, както се случи и със спътниците Starlink.
Факт е, че Военновъздушни сили на Съединени американски щати желаят да могат да доставят товари с тегло до 100 тона до всяка точка на планетата за по-малко от час. Преди това SpaceX необятно популяризира концепцията за потребление на Starship особено за полети земя-земя.
Пентагонът неведнъж е потвърждавал съдействието си със SpaceX. Изстрелването с носителя Falcon на военни разследващи и информационни спътници стана нормална процедура. И основният механически шеф на SpaceX Гуин Шотуел удостовери, че армията е евентуален клиент за Starlink и Starship.
Още през октомври 2020 година Транспортното командване на Съединени американски щати заяви: „...две компании, SpaceX и Exploration Architecture Corporation (XArc), бяха определени да проведат изследване за осъществимостта на ракетно пътешестване от точка до точка. (point-to-point rocket travel) “.
В тази връзка няма да пожелаем на Илон Мъск и неговите инженери триумф в основаването на ракета за превозване на американски смъртоносни товари до горещи точки на планетата. За идеята на международния мир дано продължат да изобретяват „ дървени колела “.
Превод: Европейски Съюз
Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК: https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ