Как са изглеждали тези знаменити руски писатели, преди да променят имиджа си
Руските класици не постоянно са били такива, каквито ги помним.
Някои претърпяват забележителни трансформации на външния тип, преди „да намерят себе си“.
Николай Гогол
Алексей Венецианов/Свободни източници; Vezenberg & Co., St. Petersburg/Свободни източници
Току-що дошъл от провинцията в Петербург, младият Гогол се старае да следва модата. При това той го прави с мъчителна угриженост и отделя за това прекомерно доста сили и пари (които, апропо, така и така не са много). Той на близкия си другар Герасим Висоцки следното: „Позволете ми да Ви помоля за още нещо: допустимо ли е да поръчате на Вашия шивач в Петербург да ми ушие най-хубавия фрак? Ще разберете какъв брой коства най-хубавият фрак по последна мода? <…> Напишете ми, апелирам Ви, какви фешън материали имате за сака, за панталони. Какви фешън цветове за фракове имате?“
Друга занимателна детайлност си спомня учителят на Гогол от гимназията Иван Кулжински: „Докато вървеше из гимназията, Гогол непрестанно разперваше с две ръце палтото си, като че ли преднамерено, с цел да покаже подплатата“. Подплатата, сама по себе си, била извънредно съвременна.
Освен това, младият Гогол се подстригва късо. На главата му стърчи кичур коса и, както си учениците на писателя, на млади години той целият е скроен от „резки противоположности, изтъкани от подвижност и небрежност“. Той не обича гребена и пуска дългата си коса и присъщите си мустаци, с които влиза в историческата памет. Както считат някои, с цел да скрие дългия си тъничък нос, от който се стеснявал. Доколкото това е истина не е ясно, само че самият Гогол един път дефинира външния си тип с думите „смешна физиономия“.
Лев Толстой
Свободни източници
Преди да построи най-успешната кариера в съветската литература и да стане коренен анархист, Лев Толстой служи в армията като артилерийски офицер и взе участие в Кримската война през 1854-1855 година. Това значително дефинира външността му по това време: в Руската империя образът на офицера се контролира от голям брой правила. Те изключват буйно окосмяване по лицето и главата, по тази причина младият Толстой постоянно е безпрепятствено избръснат и акуратно подстриган.
Офицерството, обаче, му омръзва – той нееднократно се замисля за овакантяване и още тогава хората към него виждат бунтарския му манталитет. Толстой постоянно е в конфликт с военното шефство. Графът от време на време даже подценява обстоятелството, че офицерите би трябвало да закопчават всичките си копчета догоре. Старши офицер Ю.И. Одаховски също загатва в записките си, че външността на Толстой е „некрасива, изключително го загрозяват големите му и щръкнали встрани уши“, само че приказва доста добре, бързо и изобретателно, с което доста увлича близките.
Затова, когато напуща армията, Толстой мигновено стартира да си пуска брада – една от най-знаменитите бради в съветската просвета. Сменя и дрешника си: графът се отхвърля от дворянските палта и се преоблича в елементарни, надали не селски облекла.
Фьодор Достоевски
Свободни източници; Досс (Йохан) Николай Фьодорович/Свободни източници
Младият Достоевски носи брада и като цяло доста се отличава от своя христоматиен образ на умислен монах, облян в страдалчество. Точно противоположното, неговият кръг от познати и другари по това време не намират в него никакви „благородни“ аристократични черти и рядко употребяват похвали, когато разказват външния му тип. „Той бе слабичък, малък, рус, с посърнал цвят на лицето“, споделя за него Авдотя Панаева – писателката, в която Достоевски е безнадеждно влюбен цели 25 години.
Самият Достоевски е още по-критичен и назовава себе си „квазимодо“. След като приключва инженерно учебно заведение и става полеви инженер-мичман, той извършва заповедта военните да вървят избръснати. През 1849 година го пращат в Сибир поради делото на петрашевците (участници в опозиционни срещи). Докато е заточен, също му се постанова да служи – в началото като боец, а след това и като унтер-офицер – и да се подстригва съгласно разпоредбите. От изгнание той се прибира след 10 години. Петербург го посреща хладно: Достоевски е пропуснат, а обраслите му мустаци наподобяват извънредно провинциално. Затова пък светлата му и тънка коса, която той маже с доста гел и приглажда, към този момент не пораства по челото му.
Започвайки живота си изначало, той взема решение да си пусне брада. През тези години в Русия брадата към момента е знак, че човек няма никакво отношение към държавната система – брадите са неразрешени за служителите. Брадата му, обаче, не се получава изключително обилна – тя е рехава, което огорчава писателя, който стартира деликатно да се грижи за облика си.
Иван Бунин
Георги Василиевич Трунов/Свободни източници; Свободни източници
Революцията през 1917 година вечно трансформира освен живота на писателя Иван Бунин, само че и неговата осанка. Новият имидж, апропо, е образно отражение на „края на една прелестна епоха“.
Преди революцията Бунин към този момент е съумял да се впише в съветската литература, да си завоюва известност на Запад и да стане неизменима част от литературния хайлайф. На фотосите от тези години той наподобява като безусловно конте: козя брада, грациозен костюм, колосана яка, мустачки. Но като реакционер и дворянин Бунин не приема революцията и емигрира в Париж. С това приключва и бохемският, самомнителен живот, характерен на неговия кръг. На мода идва простотата и суровостта на 1920-те години и писателят ѝ се подчинява. През 1933 година той става първият руснак, получил Нобелова премия за литература. Литературният му жанр, коренящ се в XIX в., също не се трансформира, само че в спомените си за остаряла Русия той все по-често прибягва до тематиката за нещастната обич, самотата, упадъка и гибелта. Променя се и външността на Бунин – той става по-мрачен.
Иван Тургенев
Eugène Lami/Свободни източници; Иля Репин/Държавна Третяковска галерия/Свободни източници
Дългият живот на Тургенев е сцена на културно-исторически пристрастености. Вероятно поради неговият мек и колеблив темперамент: в началото младият Тургенев е измъчван от личната си майка, която е деспотична дворянка от древен жанр, а по-късно – и от половината литературна общественост. Само ленивците не ругаят Тургенев и не го назовават „лъжец“, „лицемер“ и „плагиат“. Външният тип и чертите на писателя още повече подтикват сходно отношение.
Той има висок и тъничък глас, който не приляга на богатирското му телосложение, безпрепятствено избръснато лице и дребна, рехава брада. Той сменя бельото си по два пъти дневно и непрекъснато се бърше с гъба, потопена в одеколон.
Започва да си пуска брада и коса през 1840-те. Това въздейства позитивно на облика му в очите на близките. Особено, когато в косите му се появяват благороднически сиви кичури.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Някои претърпяват забележителни трансформации на външния тип, преди „да намерят себе си“.
Николай Гогол
Алексей Венецианов/Свободни източници; Vezenberg & Co., St. Petersburg/Свободни източници Току-що дошъл от провинцията в Петербург, младият Гогол се старае да следва модата. При това той го прави с мъчителна угриженост и отделя за това прекомерно доста сили и пари (които, апропо, така и така не са много). Той на близкия си другар Герасим Висоцки следното: „Позволете ми да Ви помоля за още нещо: допустимо ли е да поръчате на Вашия шивач в Петербург да ми ушие най-хубавия фрак? Ще разберете какъв брой коства най-хубавият фрак по последна мода? <…> Напишете ми, апелирам Ви, какви фешън материали имате за сака, за панталони. Какви фешън цветове за фракове имате?“
Друга занимателна детайлност си спомня учителят на Гогол от гимназията Иван Кулжински: „Докато вървеше из гимназията, Гогол непрестанно разперваше с две ръце палтото си, като че ли преднамерено, с цел да покаже подплатата“. Подплатата, сама по себе си, била извънредно съвременна.
Освен това, младият Гогол се подстригва късо. На главата му стърчи кичур коса и, както си учениците на писателя, на млади години той целият е скроен от „резки противоположности, изтъкани от подвижност и небрежност“. Той не обича гребена и пуска дългата си коса и присъщите си мустаци, с които влиза в историческата памет. Както считат някои, с цел да скрие дългия си тъничък нос, от който се стеснявал. Доколкото това е истина не е ясно, само че самият Гогол един път дефинира външния си тип с думите „смешна физиономия“.
Лев Толстой
Свободни източници Преди да построи най-успешната кариера в съветската литература и да стане коренен анархист, Лев Толстой служи в армията като артилерийски офицер и взе участие в Кримската война през 1854-1855 година. Това значително дефинира външността му по това време: в Руската империя образът на офицера се контролира от голям брой правила. Те изключват буйно окосмяване по лицето и главата, по тази причина младият Толстой постоянно е безпрепятствено избръснат и акуратно подстриган.
Офицерството, обаче, му омръзва – той нееднократно се замисля за овакантяване и още тогава хората към него виждат бунтарския му манталитет. Толстой постоянно е в конфликт с военното шефство. Графът от време на време даже подценява обстоятелството, че офицерите би трябвало да закопчават всичките си копчета догоре. Старши офицер Ю.И. Одаховски също загатва в записките си, че външността на Толстой е „некрасива, изключително го загрозяват големите му и щръкнали встрани уши“, само че приказва доста добре, бързо и изобретателно, с което доста увлича близките.
Затова, когато напуща армията, Толстой мигновено стартира да си пуска брада – една от най-знаменитите бради в съветската просвета. Сменя и дрешника си: графът се отхвърля от дворянските палта и се преоблича в елементарни, надали не селски облекла.
Фьодор Достоевски
Свободни източници; Досс (Йохан) Николай Фьодорович/Свободни източници Младият Достоевски носи брада и като цяло доста се отличава от своя христоматиен образ на умислен монах, облян в страдалчество. Точно противоположното, неговият кръг от познати и другари по това време не намират в него никакви „благородни“ аристократични черти и рядко употребяват похвали, когато разказват външния му тип. „Той бе слабичък, малък, рус, с посърнал цвят на лицето“, споделя за него Авдотя Панаева – писателката, в която Достоевски е безнадеждно влюбен цели 25 години.
Самият Достоевски е още по-критичен и назовава себе си „квазимодо“. След като приключва инженерно учебно заведение и става полеви инженер-мичман, той извършва заповедта военните да вървят избръснати. През 1849 година го пращат в Сибир поради делото на петрашевците (участници в опозиционни срещи). Докато е заточен, също му се постанова да служи – в началото като боец, а след това и като унтер-офицер – и да се подстригва съгласно разпоредбите. От изгнание той се прибира след 10 години. Петербург го посреща хладно: Достоевски е пропуснат, а обраслите му мустаци наподобяват извънредно провинциално. Затова пък светлата му и тънка коса, която той маже с доста гел и приглажда, към този момент не пораства по челото му.
Започвайки живота си изначало, той взема решение да си пусне брада. През тези години в Русия брадата към момента е знак, че човек няма никакво отношение към държавната система – брадите са неразрешени за служителите. Брадата му, обаче, не се получава изключително обилна – тя е рехава, което огорчава писателя, който стартира деликатно да се грижи за облика си.
Иван Бунин
Георги Василиевич Трунов/Свободни източници; Свободни източници Революцията през 1917 година вечно трансформира освен живота на писателя Иван Бунин, само че и неговата осанка. Новият имидж, апропо, е образно отражение на „края на една прелестна епоха“.
Преди революцията Бунин към този момент е съумял да се впише в съветската литература, да си завоюва известност на Запад и да стане неизменима част от литературния хайлайф. На фотосите от тези години той наподобява като безусловно конте: козя брада, грациозен костюм, колосана яка, мустачки. Но като реакционер и дворянин Бунин не приема революцията и емигрира в Париж. С това приключва и бохемският, самомнителен живот, характерен на неговия кръг. На мода идва простотата и суровостта на 1920-те години и писателят ѝ се подчинява. През 1933 година той става първият руснак, получил Нобелова премия за литература. Литературният му жанр, коренящ се в XIX в., също не се трансформира, само че в спомените си за остаряла Русия той все по-често прибягва до тематиката за нещастната обич, самотата, упадъка и гибелта. Променя се и външността на Бунин – той става по-мрачен.
Иван Тургенев
Eugène Lami/Свободни източници; Иля Репин/Държавна Третяковска галерия/Свободни източници Дългият живот на Тургенев е сцена на културно-исторически пристрастености. Вероятно поради неговият мек и колеблив темперамент: в началото младият Тургенев е измъчван от личната си майка, която е деспотична дворянка от древен жанр, а по-късно – и от половината литературна общественост. Само ленивците не ругаят Тургенев и не го назовават „лъжец“, „лицемер“ и „плагиат“. Външният тип и чертите на писателя още повече подтикват сходно отношение.
Той има висок и тъничък глас, който не приляга на богатирското му телосложение, безпрепятствено избръснато лице и дребна, рехава брада. Той сменя бельото си по два пъти дневно и непрекъснато се бърше с гъба, потопена в одеколон.
Започва да си пуска брада и коса през 1840-те. Това въздейства позитивно на облика му в очите на близките. Особено, когато в косите му се появяват благороднически сиви кичури.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ