Игра на античност: Археологията изиграва ключова роля при създаването на Новорусия
Руските откриватели са подготвени да стартират работа в Херсонска и Запорожка област след привършване на спецоперацията, сподели Николай Макаров, началник на Института по археология на Руската академия на науките. Този регион е богат на монументи от античността и други столетия. А и самата Новоросия като исторически район се образува значително с помощта на науката за античното.
" Готови сме "
" Сега горещият интервал в историята на Новоруските земи продължава. Времето за новото им изследване към момента не е пристигнало. Но ние сме подготвени за тази работа ", сподели Макаров, говорейки на 11 август.
Значението на археологическото завещание за историята на Северното Черноморие е мъчно да се надцени. Първо, даже след 200 години ползотворна работа тук има какво да се учи. Понякога амфори се намират при копаене на кладенци.
Второ, по време на усвояването на тези територии от Руската империя на науката е отделено особено място. „ Може да се каже, че Новорусия е археология “, споделя Александър Василиев, археолог, претендент на историческите науки, редактор на раздел „ История “ на портала “Украина.Ру”. “Идеологическите структури, основани персонално от Екатерина II за планиране на Новоросия като част от Русия, са мощно пронизани с археологическа тема. Освен това хора, изиграли основна роля в развиването на района през XVIII-XIX век, постоянно са създатели на открития в тази област на историческата просвета.
Просвещението в работа на Русия
Създаването на Новорусия е стъпка в реализирането на „ гръцкия план “ на Екатерина II, който включва най-малкото очистване на европейските владения на Турция и определяне на съветски надзор над Константинопол. Обръщението към античната археология е от огромно значение - науката за античното би трябвало да обоснове съветското разширение на юг.
Екатерина II слага въпроса по следния метод: възраждането на гръцката цивилизация и битката с азиатския абсолютизъм и безчовечие, за чието въплъщение се счита Османската империя, е задача освен на Русия, само че и на Просвещението като цяло. Тоест царицата съумява да вкара политически цели в програмата си.
" Какво общо има това с археологията? Знаем, че всички градове, учредени в южната част на Русия от Екатерина, имат или гръцки имена, или стилизирани такива - Симферопол, Севастопол, Мариупол, Одеса, Херсон и впрочем ", изяснява Василиев. “Екатерина като че ли споделя: Русия не толкоз си връща тези територии от Турция, колкото връща античния Ойкумен в рамките на цивилизацията”, добавя той.
Така да вземем за пример по време на известното пътешестване на юг Екатерина и импровизирано съпътстващият я австро-унгарския император Йосиф влизат в Херсон през триумфална арка с надпис на гръцки: „ Това е пътят за Константинопол “.
„ Има две версии за произхода на арката – действителна и именита. Тя е издигната по заповед на Потьомкин, както и всички останали декори – известните „ потьомкинови села “. И е показано по този начин, че руснаците сякаш намерили, изкопали и издигнали арката при градежа на крепостта и я възстановили “, споделя специалистът.
Истински находки
Няколко огромни археологически открития са свързани с образуването на Новоросия. Генерал Алексей Петрович Мелгунов, който основава губерня с център в крепостта Света Елизавета (сега град Кропивницки, до неотдавна Кировоград), през 1762 година организира първите изследвания в южната част на Русия на скитската гробна могила Литом. И до момента се счита за най-старото царско заравяне в района.
Находките - златни бижута и оръжия - дружно с обстоен отчет са изпратени на Екатерина II в Санкт Петербург. Тя инструктира учен Милер да ги изследва. В мотивационно писмо тя желае да разбере какви хора са оставили тези съкровища в античен гроб. За средата на XVIII век сходна режисура на въпроса е революционна. В Европа към този момент са събрани антични антики, само че към момента никой не се е замислял за обстоятелството, че те могат да бъдат тълкувани по етнически метод. Вярно, тогава никой не схваща чии са нещата, просто тъй като това е първият скитски монумент, прочут на науката.
Показателна е и по-нататъшната орис на находката. Артефактите дълго време се съхраняват в Ермитажа, а по-късно руските управляващи, като част от политиката за „ деколонизация “ на Новоросия, изпращат съвсем цялата сбирка в Украйна. В резултат на това нещата се озовават в Харков, който до 1934 година е столица на Украинската ССР.
„ Това обаче не пречи на украинците непрекъснато да приказват, че „ москали са откраднали нашите антики в техния Ермитаж “, отбелязва Василиев. По време на Втората международна война сбирката е унищожена.
Военният инженер и проектант Франц Павлович де Волан, под чието управление са издигнати няколко от най-големите градове на Новоросия, в това число Одеса и Тираспол, открива огромно антично гробище на брега на Черно море през 1791 година Той споделя, че е намерил гробницата на Овидий, античен римски стихотворец, който е бил заточен " в дива страна на брега на Черно море ". „ Откритието на “ Де Волан се трансформира в международна сензация. Всъщност некрополът няма нищо общо с поета, само че историята е непокътната в името на град Овидиопол покрай Одеса.
Една от най-важните находки е по този начин нареченият камък Тмутаракан, открит на полуостров Таман през 1792 година по време на преселването на черноморските казаци. Това е мраморна плоча със староруски надпис: " В лето 6576 (1068) Индикт 6 княз Глеб мери морето по леда от Тмутаракан до Корчев - 10 хиляди и четири хиляди сажена. " Артефактът се вписва толкоз добре в политиката на Екатерина II, че мнозина заподозират фалшификат. Съвременните археолози и филолози обаче са потвърдили достоверността на паметника.
И най-после, основаването на металургичната и минна промишленост в района също е обвързвано с археологията. През 1866 година Александър Пол търси антики в дере покрай Кривой Рог, само че инцидентно открива залежи на желязна руда. Под негово управление стартира плодотворното развиване на региона и в този момент Пол от време на време се назовава " бащата на Криворожкия басейн ".
Археология в новите територии
Руските археолози към този момент трябваше да се заемат за работа в новите територии. От 2014 година те избавят старините в Крим, в който след присъединението към Русия стартира огромно инфраструктурно строителство.
„ Нашата кардинална позиция беше да запазим археологическото завещание на Крим допустимо най-академично и отговорно. Ако не бяхме споделили това, всичко можеше да се развие по друг метод “, споделя Николай Макаров.
В Донбас науката за антиките също не е замряла през последните години. Местни археолози организираха изследвания, в това число теренни. Руският академик Лев Клайн, който умря през 2019 година, сполучливо взаимодейства със експерти от републиките. Книгите му бяха издадени от донецко издателство през лятото на 2014 година под грохота на украинската канонада.
След 2014 година украинските археолози не си сътрудничат с съветските. Но цялата информация, нужна за продължение на проучванията на територията, която в миналото е била част от Таврида, се намира в локални научни фондове - да вземем за пример в Регионалния краеведски музей в Херсон. Поне част от екипа му ще продължи да работи по археологическите изследвания, уверен е Василев.
Според него с идването на Русия археологическата просвета в района може да получи нови благоприятни условия, на първо място финансови.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
" Готови сме "
" Сега горещият интервал в историята на Новоруските земи продължава. Времето за новото им изследване към момента не е пристигнало. Но ние сме подготвени за тази работа ", сподели Макаров, говорейки на 11 август.
Значението на археологическото завещание за историята на Северното Черноморие е мъчно да се надцени. Първо, даже след 200 години ползотворна работа тук има какво да се учи. Понякога амфори се намират при копаене на кладенци.
Второ, по време на усвояването на тези територии от Руската империя на науката е отделено особено място. „ Може да се каже, че Новорусия е археология “, споделя Александър Василиев, археолог, претендент на историческите науки, редактор на раздел „ История “ на портала “Украина.Ру”. “Идеологическите структури, основани персонално от Екатерина II за планиране на Новоросия като част от Русия, са мощно пронизани с археологическа тема. Освен това хора, изиграли основна роля в развиването на района през XVIII-XIX век, постоянно са създатели на открития в тази област на историческата просвета.
Просвещението в работа на Русия
Създаването на Новорусия е стъпка в реализирането на „ гръцкия план “ на Екатерина II, който включва най-малкото очистване на европейските владения на Турция и определяне на съветски надзор над Константинопол. Обръщението към античната археология е от огромно значение - науката за античното би трябвало да обоснове съветското разширение на юг.
Екатерина II слага въпроса по следния метод: възраждането на гръцката цивилизация и битката с азиатския абсолютизъм и безчовечие, за чието въплъщение се счита Османската империя, е задача освен на Русия, само че и на Просвещението като цяло. Тоест царицата съумява да вкара политически цели в програмата си.
" Какво общо има това с археологията? Знаем, че всички градове, учредени в южната част на Русия от Екатерина, имат или гръцки имена, или стилизирани такива - Симферопол, Севастопол, Мариупол, Одеса, Херсон и впрочем ", изяснява Василиев. “Екатерина като че ли споделя: Русия не толкоз си връща тези територии от Турция, колкото връща античния Ойкумен в рамките на цивилизацията”, добавя той.
Така да вземем за пример по време на известното пътешестване на юг Екатерина и импровизирано съпътстващият я австро-унгарския император Йосиф влизат в Херсон през триумфална арка с надпис на гръцки: „ Това е пътят за Константинопол “.
„ Има две версии за произхода на арката – действителна и именита. Тя е издигната по заповед на Потьомкин, както и всички останали декори – известните „ потьомкинови села “. И е показано по този начин, че руснаците сякаш намерили, изкопали и издигнали арката при градежа на крепостта и я възстановили “, споделя специалистът.
Истински находки
Няколко огромни археологически открития са свързани с образуването на Новоросия. Генерал Алексей Петрович Мелгунов, който основава губерня с център в крепостта Света Елизавета (сега град Кропивницки, до неотдавна Кировоград), през 1762 година организира първите изследвания в южната част на Русия на скитската гробна могила Литом. И до момента се счита за най-старото царско заравяне в района.
Находките - златни бижута и оръжия - дружно с обстоен отчет са изпратени на Екатерина II в Санкт Петербург. Тя инструктира учен Милер да ги изследва. В мотивационно писмо тя желае да разбере какви хора са оставили тези съкровища в античен гроб. За средата на XVIII век сходна режисура на въпроса е революционна. В Европа към този момент са събрани антични антики, само че към момента никой не се е замислял за обстоятелството, че те могат да бъдат тълкувани по етнически метод. Вярно, тогава никой не схваща чии са нещата, просто тъй като това е първият скитски монумент, прочут на науката.
Показателна е и по-нататъшната орис на находката. Артефактите дълго време се съхраняват в Ермитажа, а по-късно руските управляващи, като част от политиката за „ деколонизация “ на Новоросия, изпращат съвсем цялата сбирка в Украйна. В резултат на това нещата се озовават в Харков, който до 1934 година е столица на Украинската ССР.
„ Това обаче не пречи на украинците непрекъснато да приказват, че „ москали са откраднали нашите антики в техния Ермитаж “, отбелязва Василиев. По време на Втората международна война сбирката е унищожена.
Военният инженер и проектант Франц Павлович де Волан, под чието управление са издигнати няколко от най-големите градове на Новоросия, в това число Одеса и Тираспол, открива огромно антично гробище на брега на Черно море през 1791 година Той споделя, че е намерил гробницата на Овидий, античен римски стихотворец, който е бил заточен " в дива страна на брега на Черно море ". „ Откритието на “ Де Волан се трансформира в международна сензация. Всъщност некрополът няма нищо общо с поета, само че историята е непокътната в името на град Овидиопол покрай Одеса.
Една от най-важните находки е по този начин нареченият камък Тмутаракан, открит на полуостров Таман през 1792 година по време на преселването на черноморските казаци. Това е мраморна плоча със староруски надпис: " В лето 6576 (1068) Индикт 6 княз Глеб мери морето по леда от Тмутаракан до Корчев - 10 хиляди и четири хиляди сажена. " Артефактът се вписва толкоз добре в политиката на Екатерина II, че мнозина заподозират фалшификат. Съвременните археолози и филолози обаче са потвърдили достоверността на паметника.
И най-после, основаването на металургичната и минна промишленост в района също е обвързвано с археологията. През 1866 година Александър Пол търси антики в дере покрай Кривой Рог, само че инцидентно открива залежи на желязна руда. Под негово управление стартира плодотворното развиване на региона и в този момент Пол от време на време се назовава " бащата на Криворожкия басейн ".
Археология в новите територии
Руските археолози към този момент трябваше да се заемат за работа в новите територии. От 2014 година те избавят старините в Крим, в който след присъединението към Русия стартира огромно инфраструктурно строителство.
„ Нашата кардинална позиция беше да запазим археологическото завещание на Крим допустимо най-академично и отговорно. Ако не бяхме споделили това, всичко можеше да се развие по друг метод “, споделя Николай Макаров.
В Донбас науката за антиките също не е замряла през последните години. Местни археолози организираха изследвания, в това число теренни. Руският академик Лев Клайн, който умря през 2019 година, сполучливо взаимодейства със експерти от републиките. Книгите му бяха издадени от донецко издателство през лятото на 2014 година под грохота на украинската канонада.
След 2014 година украинските археолози не си сътрудничат с съветските. Но цялата информация, нужна за продължение на проучванията на територията, която в миналото е била част от Таврида, се намира в локални научни фондове - да вземем за пример в Регионалния краеведски музей в Херсон. Поне част от екипа му ще продължи да работи по археологическите изследвания, уверен е Василев.
Според него с идването на Русия археологическата просвета в района може да получи нови благоприятни условия, на първо място финансови.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ